Пфу, пък аз си мислех, че ще сваля очилата като порасна
- Публикувана: 12 юли 2006, 15:49 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2006, 06:42 ч.
Хавански клуб
таз последната ще да е моя милост, ама не съм сигурна - още почернях оттогава...
мацки, сипете ми нещо голямо и силно, че съм на ръба.... на океана
преборих училищната корупция. навъртях 100 км в софия и кой-знае-каква сметка за телефон, но се справих. олекнах с десетарка, че ме видяха ченгетата с телефон в колата (тая корупция още има да я борим) и накрая ревнах от изтощение. имам нужда да се напия!
мацки, сипете ми нещо голямо и силно, че съм на ръба.... на океана
преборих училищната корупция. навъртях 100 км в софия и кой-знае-каква сметка за телефон, но се справих. олекнах с десетарка, че ме видяха ченгетата с телефон в колата (тая корупция още има да я борим) и накрая ревнах от изтощение. имам нужда да се напия!
таз последната ще да е моя милост, ама не съм сигурна - още почернях оттогава...
Копнеещата за интелектуални разговори Сладка хапка най-сетне приседна в патиото, взе с елегантните си пръсти испано-финския разговорник и се вглъби...Опитваше се да не мисли за младия мучачо с тесните бедра и ходила от абанос, който сутрин й носеше кафето й я гледаше мълчаливо, докато тя отпие първата глътка, но съзнанието й неизбежно се понасяше натам като пролетен мусон към вътрешността на континента. От улицата долитаха гласовете на играещите деца, крясъците на дойките и сърдитото жужене на отегчените им майки - викокоуважаемите дони Василиса, Ламелита и Краставицио. Сеньора Хапка се прозина и покрусена от отегчение и досада отново повика стария си прислужник Педро, за когото отдавна подозираше, че тайно режисира порнографски филми за благонравната католическа дамска общност на Острова.
Марш, Хапке, да си редактираш писанията. Аз деца не ща да гледам през 2047г. То тогава едва ще мога да гледам себе си 
леле мацки, ами и аз не съм била пристигнала още, бе! 
След дълга и изтощителна борба с вълните тя отпусна веслата и полегна на дъното на лодката. "Може би няма никакъв Хавански клуб", помисли си. "Ами да, най-вероятно е поредния блъф в онзи откачалски форум. Пък старата ми глава да се върже така... "
Погледът й се губеше далеч сред звездите и тя не разбираше дали се носи сред океана или сред безкрайната чернота на небето... Чуваше приглушен женски смях и това още повече я убеждаваше, че сънува... Изведнъж се чу звук от тъп удар и лодката заседна в плитчина. Опита се да се изправи и в този момент над нея се надвесиха няколко учудени лица. "Я, това е Янита", изкикоти се едната дама без да вади пурата от устата си. "Познах я по онази снимка, помните ли, на аватара..."
Във въздуха се носеше тежкият аромат на френски парфюми.
"Нали това не е Франция?", със страх попита Янита.
След дълга и изтощителна борба с вълните тя отпусна веслата и полегна на дъното на лодката. "Може би няма никакъв Хавански клуб", помисли си. "Ами да, най-вероятно е поредния блъф в онзи откачалски форум. Пък старата ми глава да се върже така... "
Погледът й се губеше далеч сред звездите и тя не разбираше дали се носи сред океана или сред безкрайната чернота на небето... Чуваше приглушен женски смях и това още повече я убеждаваше, че сънува... Изведнъж се чу звук от тъп удар и лодката заседна в плитчина. Опита се да се изправи и в този момент над нея се надвесиха няколко учудени лица. "Я, това е Янита", изкикоти се едната дама без да вади пурата от устата си. "Познах я по онази снимка, помните ли, на аватара..."
Във въздуха се носеше тежкият аромат на френски парфюми.
"Нали това не е Франция?", със страх попита Янита.
...Сеньора Хапка възмутено повдигна рамене и измърмори на Педро: Тия трите повлекани отвън са същите като бабите си ... добре,че сополивите им хлапета все пак станаха хора ... в крайна сметка късното захранване се оказа наистина гаранция за добър старт в живота. Иначе кой знае къде щяха сега да режат тръстиките и да пушат евтини български цигари. 
Дон Педро не отвърна нищо. Той добре познаваше старите Василиса, Ламелита и Краставицио и знаеше колко страст още бушува в тия износени торби с кокали. Дон Педро обичаше жените да са меки отвън и твърди отвътре, а тия трите имаха още много огън в тях.
Happy now???
Дон Педро не отвърна нищо. Той добре познаваше старите Василиса, Ламелита и Краставицио и знаеше колко страст още бушува в тия износени торби с кокали. Дон Педро обичаше жените да са меки отвън и твърди отвътре, а тия трите имаха още много огън в тях.
Happy now???
Мадам Ивет обмисляше поредната си изненада, докато обикаляше пясъчната ивица край хасиендата. Ровеше упорито в мокрия пясък с крака за раковини и камъчки, също като разярен бик копаеше дълбоки дупки и сетне мърмореше непристойни изрази. Друг път пълнеше копките с водорасли и палмови листа, отбелязваше в прокъсан бележник къде е тайното съкровище и след време идваше да види какво е останало от флората. Винаги таеше надежда, че ще намери и нещо ценно, незнайно как озовало се в пясъчната дупка.
Също тъй при тези обиколки, Алмунде мечтаеше какви гозби да сготви, но рядко имаше шанс за изпълнение, понеже бе туткава и мудна, докато се организираше за кулинарство. Рядко готвеше, но все екстравагантни манджи, повече от които не бяха одобрявани и тъй й останаха само неосъществяваните гастрофантазии. Понякога си играеше в близката лагуна на кухня. Беше главен готвач и хранеше гостуващите бръмбари и птичета рядко с подходяща храна, основно кал, увита в тръстики, пясъчно руло с пълнеж от тънки черупки или сушени раци без мустаци. За десерт им пееше арии от миналото, в аранжимент от щракане на бирени капачки, на каквито иначе гадаеше времето.
Новият гостенин беше твърде красив мъж, за да бъде оставен на произвола на хомосексуалните си наклонности. Тази мисъл глождеше перуката на Мадам от няколко часа. Сръбваше студена вода за бистра мисъл, димеше с дебелата пура и кроеше стечението на следващите дни. Скоро не са се забавлявали с момичетата. Трябва да се организира някакво представление. На младини, Мадам Ивет се занимаваше с всевъзможни представления и забавления, някоъ законни, други сладкострастни, но все свързани с глъчка, напитки и всякакви порочни деяния. Реши, че отдавна не са гледали стриптийз и е крайно време да повика Еухенио. Тъкмо ще провери съмнителният режисьор какви точно помисли има. Мадам се запъти към одаите си и взе да търси малкото сандъче, в което съдържаше всякакви тефтери, бележки, ценности и дребни боклучки. "Еухенио, цвят на любовта" - мислеше си старата госпожа.
Също тъй при тези обиколки, Алмунде мечтаеше какви гозби да сготви, но рядко имаше шанс за изпълнение, понеже бе туткава и мудна, докато се организираше за кулинарство. Рядко готвеше, но все екстравагантни манджи, повече от които не бяха одобрявани и тъй й останаха само неосъществяваните гастрофантазии. Понякога си играеше в близката лагуна на кухня. Беше главен готвач и хранеше гостуващите бръмбари и птичета рядко с подходяща храна, основно кал, увита в тръстики, пясъчно руло с пълнеж от тънки черупки или сушени раци без мустаци. За десерт им пееше арии от миналото, в аранжимент от щракане на бирени капачки, на каквито иначе гадаеше времето.
Новият гостенин беше твърде красив мъж, за да бъде оставен на произвола на хомосексуалните си наклонности. Тази мисъл глождеше перуката на Мадам от няколко часа. Сръбваше студена вода за бистра мисъл, димеше с дебелата пура и кроеше стечението на следващите дни. Скоро не са се забавлявали с момичетата. Трябва да се организира някакво представление. На младини, Мадам Ивет се занимаваше с всевъзможни представления и забавления, някоъ законни, други сладкострастни, но все свързани с глъчка, напитки и всякакви порочни деяния. Реши, че отдавна не са гледали стриптийз и е крайно време да повика Еухенио. Тъкмо ще провери съмнителният режисьор какви точно помисли има. Мадам се запъти към одаите си и взе да търси малкото сандъче, в което съдържаше всякакви тефтери, бележки, ценности и дребни боклучки. "Еухенио, цвят на любовта" - мислеше си старата госпожа.
... а през това време Еухенио лежеше в обятията на дъртия сладострастник, бисексуалния Педро. Днес беше неговия имен ден по стар стили Еухенио му беше спретнал подобаваща фиеста с много ром с текила и любов в обедната почивка.
Клетата стара сеньора Хапка през това време подтичваше из пазара, нарамила торби с покупки за своя любимец, като с най-голяма радост си мисреше за новия хАнцунг, който му беше купила. Старият мръсник заслужаваше да се поизръси с тия 135 лева. "Бълха ме ухапала", мислеше си заможната собственичка на плантацията "Изгодно го купих, на намаление...
Трябваше да си взема едни маратонки, ама нямаше да ми се види педикюра с тях, порка мизерия", реши Хапката и отнесе Ханцунга за луксозна опаковка.
Клетата стара сеньора Хапка през това време подтичваше из пазара, нарамила торби с покупки за своя любимец, като с най-голяма радост си мисреше за новия хАнцунг, който му беше купила. Старият мръсник заслужаваше да се поизръси с тия 135 лева. "Бълха ме ухапала", мислеше си заможната собственичка на плантацията "Изгодно го купих, на намаление...
Трябваше да си взема едни маратонки, ама нямаше да ми се види педикюра с тях, порка мизерия", реши Хапката и отнесе Ханцунга за луксозна опаковка.