Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Хавански клуб

  • 12 юли 2006, 15:49 ч.
  • Преглеждания  8 329  Мнения  285  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 629
Давайте, ще копирам след малко разни работи от другата тема.

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 3 447
70 години по-късно

гледаме морето
синеморски синьо
приготвяме
мартини
дайкири
куба либре и
мохито
треперят ни ръцете
малки бури в чашите
разливаме
объркваме понякога
имена и хронологии
в животите един без друг
но май очите ни са същите
денят се очертава
общо взето
съвършен

# 2
  • Мнения: 1 629
Стариците и морето

Жената бавно вдигна поглед нагоре, към необятното пурпурно небе, заливащо морето и лодките с меките отблясъци на залеза. Сякаш винаги бе стояла тук и винаги бе изпращала слънцето.  Зареяла поглед, тя ту изпадаше в нереален транс, в който, морето и залезът бяха част от нея и заедно с нея се сливаха в невидимо и необяснимо цяло, ту рязко отмяташе коса, бръсвайки солените пръски от челото си, и тоя неволен жест рязко я връщаше към настоящето. Малкият кей се тресеше под напора на вятъра, а след като и солените пръски вода заплашваха да я изкъпят, тя примирено извади крака от морето, стана и се запъти към къщата на плажа.
- Джулс, май ти трябва хавлия!- смеейки се я посрещна една от обитателките на плажния дом.
- Не, Ан, благодаря ти, но ром би свършил работа.-също тъй шеговито и отвърна Джулия. - Ужасно се измокрих, но просто не бих могла да пропусна този залез. -Дано поне някой да се е сетил да сготви, покрай цялата тази романтична еуфория наоколо.
Дулс влезе в къщата, като продължаваше да мърмори, а Ан я последва.
 Къщата беше цяло чудо, никой в околността не помнеше, а и не знаеше, кога е била построена. Фактът, че все така си стоеше, кацнала на самия край на плажа, устояла на циклоните и човешката немара, я направи в очите на новодошлите наемателки великолепна. Те се нанесоха преди месец в чудесно настроение и с тонове багаж, под присмехулните погледи на съседите си.

# 3
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Излизам за малко от клуба - тръгвам си от работа. Ще дойда пак към 17.30-18.00ч. - в разгара на работното време. Grinning Вие поддържайте огъня в очите.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 068
Бяха невероятно колоритна компания, смеещи се, облечени в разноцветните си рокли, боси, със светещи очи и развяни от вятъра коси... Жени, прехвърлили 50-те... Нахлуха като ураган и сгушената в дървета къща се оживи и засвети...
Джулс се оказа права. Покрай суматохата никой не се беше сетил за ядене. всички бяха насядали на верандата, грижливо придържайки запотени чаши ... витаеше усещане за промяна, нещо вълнуващо щеше да се случи. какво търсеха тук тези жени?
***
Луната чертаеше пътечка през спокойното море. Плажът беше пуст, никъде не се виждаше жива душа. Верандата осветяваше пясъка пред къщата, но нямаше минувачи – за да се потопят в смеха, който може би и заради кубинския ром, ставаше все по-силен, по-звънък.

Последна редакция: ср, 12 юли 2006, 16:01 от Ламята НЕСПАСКА

# 5
# 6
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
..., засмя се със смеха им и зачака...

# 7
  • Мнения: 5 876
ее, само хаванките ли се изнесохте в тази тема... и кво, вие на бабиярник... другите поединично... няма да стане тази работа!

# 8
  • Мнения: 1 629
Анда, нали се уговорихме, лятото в Бретан, зимата - Хавана. Пък и дори и само на гости да идваш, пак си в кюпа, т.е. клуба Mr. Green

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Никой не ме кани
никой не ме кани
никой не ме кани  Sad  Cry  Sad

Това не е мрънкане, просто си повтарям мантрата.

# 10
  • Мнения: 1 881
И аз искам!

Ако издиря една снимка на мъжа ми в Хавана (или околностите!?!), седнал върху гърба на огромна костенурка...

ще ме вземете ли?

# 11
  • София
  • Мнения: 4 813
Хавански вечери, рибарски мрежи...

# 12
  • Мнения: 1 629
Ай, ся, покани!

Клубът, драги, е за всеки,
мисъл щом у него свети и
на звуци от китара, щом
потропва и припява, щом
не спи, а съзерцава как
луната не изгрява.
Щом морето го привлича.
Тази членка от Хавана,
с рокля пъстра, е засмяна,
с книга във ръка тя подтичва
по брега.

 

# 13
  • Мнения: 5 876
Мюриель,

# 14
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Подрънкват леко шарени мъниста,
трептят въз останките от бюста,
отгоре им брадавица космата
навъсено бретона си отмята.
Напукани, начервени уста,
красящи немощната, пък фризирана глава,
обгърнали блестящото чене,
отпиват с трепет ароматното шише..

# 15
  • Мнения: 1 881
Хавански вечери, рибарски мрежи...

...и  cerveza  Grinning

# 16
  • Мнения: 5 876
Така е, гледаме залеза и мълчим... като си нямаме емотикони...

# 17
  • Мнения: 1 629
Духът му витае
в този остров от Рая.

Грасиас, Анда  bouquet

# 18
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Аууу, разбихте ме с поезия, страхотно!  Joy

# 19
  • София
  • Мнения: 4 813
таааа, къде казахте ще се чакаме?

# 20
  • София
  • Мнения: 3 447

# 21
  • София
  • Мнения: 699
За това се сетих:

АВТОБИОГЕОГРАФИЯ

Боза албанска,
мастика гръцка
и сръбска музика.

Кубинска пура.
английска сол,
бас юесейски.

Хавайски нощи,
зора с малайка,
о, Суранайка.

Марон ямайски,
кафе бразилско,
чилийско сосче.

Пилаф по Стамбул,
Миланска скала,
муха испанска.

Непалски шерпи,
индийски пози,
килим персийски.

Бенгалски огън,
афганска хрътка,
грип виетконгкски.

Цейлонско чайче,
коняк грузински,
чеченски рекет.

Тайландско „Сейко”,
ухо пигмейско,
еврейско злато.

Ливански кедър,
кайман тайвански,
палома бланка.

Борба канадска,
малтийско флагче,
рали в Монако.

Японски шушляк,
кожух монголски,
калпак московски.

Стена берлинска,
стена китайска,
шенгенска виза.

Канал панамски,
канал Суецки,
и Волго-Донски.

Петрол иракски,
венецуелски
и Юкатански.

В Аляска водка,
варан комодски,
въже в Манила.

Лале холандско,
виенска кифла
и чеХска бира.

Финландска баня,
шотландска гайда,
теле швейцарско.

Картофи полски,
искри-шампанско
и мамалига.

От Брюксел зеле,
бръснИч белгийски,
унгарски чардаш.

Норвежка сага,
исландски гейзер,
ирландски сетер.

Перчем казашки,
молдовски вълци,
миньор-арменец.

На шведска маса
нубийско слънце,
виц магадански.

И – мила мале –
аз – пиле шарено:
балканско зрънце
със яко дънце.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Почерпвам по сигароне, желающите да тютюноизпушим и тръгвам по разходка, дотам и обратно (наблизо някъде си). Като се върна, да не сте са изпонапили! Crazy  Молим Ви, спазвайте благоприличие, подходящо за възрастта Ви!

# 23
  • София
  • Мнения: 3 447
Хабсолютно благоприлично си изпушвам сигаронето с ето тойзи уважаем господин

# 24
  • Мнения: 1 881
Къде да се видим?

На яхтеното пристанище! По следите на Хемингуей...ми подсказва от skype, моят любим Човек!

Това беше в отговор на yanita

Vamos a la playa

# 25
  • София
  • Мнения: 4 813
айде някой да започва да бърка в големия казан... аман от тия жеги!

Лекият, освежаващ коктейл “Мохито” (Mojito) ( ром, лимонов сок, лед и кубинска разновидност на ментата herba bueno) се ражда в Куба в средата на 18 век. Историите са различни, но според Pepin Argamasilla, историк на Bacardi Global Brands, аналогична напитка от лайм(зелен лимон), захар, мента и aguardiente(ликьор от захарната тръстика, подобен на ром) е създадена от сър Франсис Дрейк (Francis Drake). Тя става популярна в средата на 16-ти, когато Дрейк използва Куба за своя база.
През 1862 година Don Facundo Bacardi Masso създава Bacardi, светъл ром, който заменя aguardiente в напитката. Наричат я Mojito ( идва от африканската дума mojo - малка магия) и така се появява познатия ни коктейл.
През 1934 година семейство Arechabala от Хавана започва производството на ром с марката Havana Club.
В съвременните варианти на кубинския “Мохито” ромът задължително трябва да бъде от Антилските острови. Някои считат, че “Мохито” без Havana Club – не е истински, други предпочитат Bacardi (до 1960 година произвеждан в Куба, а след национализацията в Пуерто-Рико), трети използват хаитянския Barbancourt, ямайския Captain Morgan или барбадоския Mount Gay.
Разнообразни са и добавките към основната напитка ( горещият “Мохито”, например се приготвя с липов мед). Говори се, че Фидел Кастро обича “Мохито” с ментов ликьор, а за Хемингуей барманите приготвяли специална разновидност на “Мохито” - Double Papa, в която количеството на рома се увеличавало двойно.

# 26
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Луната чертаеше пътечка през спокойното море. Плажът беше пуст, никъде не се виждаше жива душа. Верандата осветяваше пясъка пред къщата, но нямаше минувачи – за да се потопят в смеха, който може би и заради кубинския ром, ставаше все по-силен, по-звънък.
Тъмен облак закри луната. Подухна леден вятър и морето сякаш настръхна. Когато луната отново изгря, бледите й лъчи осветиха кораб с черни платна, появил се сякаш от миналото. Веселият Роджър се хилеше зловещо от флага, а на палубата се разхождаха двама души. Вятърът довяваше думите им.
Старата Фернанда се прекръсти и хукна в тромав тръст към вилата. Скоро на верандата се изсипаха всички стари дами, косите им нелепо преливаха в различни отенъци на розовото, а кубчетата лед в чашите им остро подрънкваха.
От кораба се отдели лодка и заплава към брега. Дамите загледаха с нега загорелите, мускулести ръце на гребците.
От лодката скочиха пъргаво двама със снежно бели ризи, корсарски панталони и флибустиерски шапки. Те едновременно свалиха шапките за поздрав и се поклониха. Кой знае защо, едната фигура стискаше под мишница жива кокошка.
- Василиса - изпищяха дамите, познали кокошката, пардон, тази, която я стиска.
- И Франзела - добави познатият глас. - Заради вас съм се помъкнала по кубинските морета, дълбините да ви погълнат, дано!
Василиса изплю няколко бели пера и връчи кокошката на Мюриель:
- Време е да ви прибираме в Южна Франция.
- Време ли е? - неуверено попитаха дамите.
Франзела кимна.
- Не се колебайте, на нашия кораб има достатъчно ром, зарове и... тя погледна към моряците в лодката.
В този миг Ламелита вече се беше пордедила на брега с куферите.

# 27
  • Мнения: 1 629
ще замоля клубарките с технически възможности да пуснат линкче с музика на Буена Виста Соушъл Клъб, плиз.

# 28
  • София
  • Мнения: 3 447
ще замоля клубарките с технически възможности да пуснат линкче с музика на Буена Виста Соушъл Клъб, плиз.
Е не е истина - точно това се чудя как да направя в момента Laughing Ама няма да се справя, хелп Praynig

# 29
  • Мнения: 5 876
Амиииии ако ти е активен акаунта към дейтата, дай линк!

# 30
  • София
  • Мнения: 3 447
Амиииии ако ти е активен акаунта към дейтата, дай линк!
Ама дали ще стане така  newsm78
http://www.data.bg/search.html

тц, не става Sad

# 31
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Ще припадна. Не издържам!  Blush Кога??

Мюриель, води ме в Буги бар, наливай ром и ми издишвай пушек връз потната кожа!  Hug Вземи и Франзел, но му запуши устата временно с бучка лед. Heart Eyes

# 32
  • София
  • Мнения: 4 813
много тъжно, василиске.... жално ми стана за кокошчицата някак....

# 33
  • Мнения: 1 629
Корабът, ах, корабът, се полюшваше като черно чудовище изплувало от дълбините. Огромно, готово да ги погълне и все пак магнетично приканващо. Част от пъстрата група се отправи към къщата и малко след това, натоварена с багаж, потъна в металното туловище на 'Умница Франзела II'.
Няколко самотни фигури проследиха суетнята, зацъкаха една на друга и си сипаха още ром.
-Хавана-изквича истерично една от тях-Хавана не би ни пуснала! Ще ви чакаме!-при което останалите се захилиха с неподправен младежки кикот и се върнаха на верандата. При рома.

# 34
  • София
  • Мнения: 847
Ето линк към Buena Vista Social Club, ама е в Linkos  и ще ви трябва регистрация. Дано става Grinning Enjoy!http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=36293

# 35
  • Мнения: 7 837
Залезът настъпва. Последните лъчи огряват стар плакат с лика на Фидел, вперил строг орлов поглед в кървавата бездна на океана.
Сега Островът на свободата е наистина свободен - знойни и темпераментни кубинки, разголени тела, страстни вечери с дъх на ром...

Куфарите, чинно строени продължаваха да си чакат мълчаливо. Но непреодолимо желание да продължиш да живееш в рая сред първородния грях, оставаше и беше по-силно. В далечината звучеше салса...

# 36
  • в гората
  • Мнения: 1 464
Извинете ме ако се натрапвам, но какво се е заформило тук? Някакво Куба Либре клубче?
Искаааааааааааааам и аз в Хавана,
там където жадна за Мохито не ще остана.
 Mr. Green

# 37
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Ромът ги беше хванал. Слънцето залезе и те някак притихнаха, разплути на верандата, зазяпани в морето. Масовият кикот се смени с някаква смътна тъга. Корабът беше тръгнал за Франция без тях, но не това ги натъжаваше.
- Помните ли как се запознахме, в оня форум...- каза най-трезвата.
- Как сме могли да висим пред компютри, когато по света има места с такива залези и толкова ром....Я ми досипи.

# 38
  • София
  • Мнения: 3 447

# 39
  • София
  • Мнения: 3 068
Ромът ги беше хванал. Слънцето залезе и те някак притихнаха, разплути на верандата, зазяпани в морето. Масовият кикот се смени с някаква смътна тъга. Корабът беше тръгнал за Франция без тях, но не това ги натъжаваше.
- Помните ли как се запознахме, в оня форум...- каза най-трезвата.
- Как сме могли да висим пред компютри, когато по света има места с такива залези и толкова ром....Я ми досипи.
Тъгата, тази тъга всъщност беше поради факта, че компанията се почувства гладна... Виновно погледнаха към къщата, от където се чуваха трясъци на тави, може би пълни с лютеница... Щеше ли Ламелита да сготви? вечерният бриз донесе аромат на чубрица... Мъчението продължи още минута-две. Ламелита извика: Момичета, хайде да ядем на верандата! Де ваня, със смях, каза - Идваме да ти помогнем с чиниите, но дали си достатъчно трезва да готвиш? Всички се заливаха от смях. Веднага два силуета, почти препъвайки се, изтърчаха да донесат димящите чинии...
Пълна хармония: ром и манджа! какво повече му трябва на човек?
За да усетите вкуса на манджата, трябва да си представите Ламелита. Дребна на ръст жена, с пищни форми (как поетично да кажа -дебела?), показващи как обича да си похапва. Един истиски гурмет. Имаше гъста, разбъркана във всички посоки коса и невероятно живи очи - споменът от миналите години.
Следващите няколко минути никой не чуваше салсата, не виждаше красивото кубинско море...
Дафодил се нахрани първа и изприпка ведро, за да забърка още няколко коктейла...
Анда каза: Хей, трябва да лягаме - все пак по някое време! Аз утре отивам за риба. който иска да идва с мен, трябва да е свеж, нали?
Дона се беше излегнала блажено на един шезлонг. Шалът й се развяваше от вятъра... тя вече спеше в очакване на всичко хубаво, което ги очакваше утре.

Последна редакция: ср, 12 юли 2006, 18:02 от Ламята НЕСПАСКА

# 40
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
И в този мег пристигна ДЕ ВАня с пурите
 

- Изпуснах ли нещо, момичета?

# 41
  • Мнения: 734
Всъщност всички те живееха от ром,музика и пресни плодове.Може би затова бръчките по лицата им почти не личаха.
В петъчните вечери се отбиваха в La Banda.Обичаха да полюшват все още жизнените си тела в ритъма на музиката.Дори младежите се изпълваха с лека завист...А после се прибираха по кея,прегърнати,изпълвайки тишината със смях и спомени...

# 42
  • София
  • Мнения: 3 447
- Изпуснах ли нещо, момичета?

Само по около половин кило ром на човек... наваксвай Mr. Green

# 43
  • София
  • Мнения: 3 068
- Изпуснах ли нещо, момичета?

Само по около половин кило ром на човек... наваксвай Mr. Green
алкохоуички! едва първи ден е! марш да лягате!
до утре... хареса ли ви яденето? кажете поне?

# 44
  • Мнения: 734

до утре... хареса ли ви яденето? кажете поне?
Не се обиждай,но нали знаеш,че аз не ям това,дето не може да се пие...

# 45
  • София
  • Мнения: 3 447
до утре... хареса ли ви яденето? кажете поне?
хареса ни... ама утре ако може... такова... и малко лютеничка Blush

# 46
  • София
  • Мнения: 3 068
Бурен кикот! Аз съм достатъчно пияна и едва не направих жертвоприношение, каза Ламелита... А то трябвало да ви сготвя с ром!
Дона: Айде от мен да мине! Утре ще правя лютеница... дали някой отвлече кокошката, да я сготвим?
Хайде да се преброим? кои заминаха за Франция? Simple Smile

# 47
  • Мнения: 734
Хайде да се преброим? кои заминаха за Франция? Simple Smile

Есперанца лежеше вече толкова пияна,че дори не можеше да даде някакъв сигнал,че е там...

# 48
  • София
  • Мнения: 3 447
Ламелитаааа - изхълца Дона - аз тебе мноу та уважавам, но не съм толкова пияна, че да седна да правя лютеница, аааа...
Кокошката я взеха да участва в сантерия... и само главата остана от нея Rolling Eyes
Бройте ме, още съм тук, трябва да изветрее целият този ром, преди да премина към абсента Crazy

# 49
  • София
  • Мнения: 3 068
получавам раздвоение на личността! хем искам да съм у френско, хем съм тук... утре ужасно ще ни болят главите, ама хайде - за първи ден ни е простено! все едно ром не сме виждали никога...
и завийте моля есперанца, че както се е проснала - утре всичко ще я боли. ще спи на плажа както виждам...
лека ви нощ!

# 50
  • Мнения: 1 881
И никой не разбра, кога се появиха акулите...

Всъщност, това беше Vili.P., която така и не успя да се намърда в Хаванският клуб!

И умираше от завист!

# 51
  • София
  • Мнения: 3 447
получавам раздвоение на личността! хем искам да съм у френско, хем съм тук...
Утре ще отворим и Марсилски клуб, нидей рива Hug

# 52
  • Мнения: 734
И никой не разбра, кога се появиха акулите...
Всъщност, това беше Vili.P., която така и не успя да се намърда в Хаванският клуб!
И умираше от завист!

Има ром за всички!...се провикна Дона,която допиваше остатъка в бутилката и все още можеше да говори...

# 53
  • София
  • Мнения: 3 447
Наздраве, дами! Има за всички  Hug

# 54
  • Мнения: 1 629
...хмм, Драги Хаванки,
Грехота е да чакаме пенсия тихо и кротко. Предлагам да осъществим една скромна репетиция. През септември, примерно, по южното черноморие. Минимум уикенд, максимум седмица. Само жени, без мъже, без деца, без работа за вкъщи...Ром и Лютеница! Ще готвим поред, само който му е кеф. Нощни къпания, вила под наем. Има ли и друг зажаднял като мен?

# 55
  • София
  • Мнения: 3 447
Ммм... Резово? newsm78

# 56
  • Мнения: 1 629
Става, Доне, но има малко проблем там, регистрация в местното районно и прочее формалности, щото е гранична и ограничена зона. Инак е прекрасно. Варвара?

# 57
  • Мнения: 7 837
А Key West  Sunglasses
Куба е на една гума разстояние  Grinning

# 58
  • Мнения: 7 474
Ще ви разходя с лимузината си!  Joy

# 59
  • Мнения: 5 876
...хмм, Драги Хаванки,
Грехота е да чакаме пенсия тихо и кротко. Предлагам да осъществим една скромна репетиция. През септември, примерно, по южното черноморие. Минимум уикенд, максимум седмица. Само жени, без мъже, без деца, без работа за вкъщи...Ром и Лютеница! Ще готвим поред, само който му е кеф. Нощни къпания, вила под наем. Има ли и друг зажаднял като мен?
яааа, приемам поканата. Аз се бях замислила скромно за една вечер в парка, ама то---

# 60
  • София
  • Мнения: 3 447
Става, Доне, но има малко проблем там, регистрация в местното районно и прочее формалности, щото е гранична и ограничена зона. Инак е прекрасно. Варвара?
Много каменисто бе... старите ми кокали копнеят за ситен топъл пясък Blush Но можем да прелъстим войниците от заставата и нощем да плуваме до турския бряг, какъв плаж има там, лелейй Sunglasses

П.П. А "Ром и лютеница!" е хубав революционен лозунг, харесва ми Grinning

# 61
  • BE, 2260
  • Мнения: 5 540
Хубава темичка, а къде й е предисторията?

# 62
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Септемврий ли предлагате, почтена Мюриель?
Винаги съм навсякъде, ще готвя, щом е необходимо!  Drunk

Предисторията е в пенсионерската тема, Лилит.

Очарован съм от компанията, имам в резерв бутилка бял, оргинален, контрабанден  ром "Хавана Клуб".  Flutter Кой ме обича?

# 63
  • Мнения: 1 629
цунь-гунь, дай сега ром!
септември, да, да изпроводим лятото.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Чуден сайт по ромски куб. Havana Club. Wine Glass

# 65
  • В сините очи на децата ми
  • Мнения: 1 007

ще замоля клубарките с технически възможности да пуснат линкче с музика на Буена Виста Соушъл Клъб, плиз.


Buena Vista Social Club - Chan Chan


Тоз линк кисне последен от сума ти време в подписа ми, СЪклубарки таквиЗ  Heart Eyes Hug Heart Eyes Ай преслушвайте ме от време навреме,а? Отивам да пална една пура и да си сложа страстен куб лед в коктейла и да ви препрочета, за да хвана връзката, като никога. hahaha

# 66
  • Варна
  • Мнения: 2 168
...хмм, Драги Хаванки,
Грехота е да чакаме пенсия тихо и кротко. Предлагам да осъществим една скромна репетиция. През септември, примерно, по южното черноморие. Минимум уикенд, максимум седмица. Само жени, без мъже, без деца, без работа за вкъщи...Ром и Лютеница! Ще готвим поред, само който му е кеф. Нощни къпания, вила под наем. Има ли и друг зажаднял като мен?

В самата дума "чакам" има грях Grinning!
И аз шъ дода да Ви правя коктейлите и да помогам в готвенето на Небесната Hug!

# 67
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Прекрасни мои съфорумки, остана ли ром? Или си отиде с нета ми?
Плийз, много моля, дайте малко насам, че много сте ми напред  Mr. Green

# 68
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
...хмм, Драги Хаванки,
Грехота е да чакаме пенсия тихо и кротко. Предлагам да осъществим една скромна репетиция. През септември, примерно, по южното черноморие. Минимум уикенд, максимум седмица. Само жени, без мъже, без деца, без работа за вкъщи...Ром и Лютеница! Ще готвим поред, само който му е кеф. Нощни къпания, вила под наем. Има ли и друг зажаднял като мен?
яааа, приемам поканата. Аз се бях замислила скромно за една вечер в парка, ама то---
А аз предлагам и двете!  Mr. Green

# 69
  • Мнения: 5 876
днес какво е? Сряда? Петък вечер, ако не е много мокро... ако е мокро, може и в някой порядъчно западнал бар...

# 70
  • София
  • Мнения: 3 447
Прекрасни мои съфорумки, остана ли ром? Или си отиде с нета ми?
Плийз, много моля, дайте малко насам, че много сте ми напред  Mr. Green
За тебе вадим резервата, многоуважаема Hug

# 71
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Благодаря, знаех си, че сте верни дружки.
И, докато не съм гаврътнала резервата, какво за Южното черноморие? Аз съм там от 1 до 10 септември. Чакам ви на Арапя  Sunglasses

# 72
  • Мнения: 734
Предлагам,за да не се злоупотребява непрекъснато с резервите,в близост до казана за лютеница да бъде вдигнат такъв за ром...

# 73
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Ще потърся рецептата за приготовлението на чуден ром.  ooooh!
Най-малкото ще го възваря чрез целебни билки и вълшебства, магически ритуали и оракулства...  Mr. Green Или просто малко повече пари в някоъ склад на едро за халкохоль...  Heart Eyes

# 74
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Аз ще дам своята лепта като ми изплатят пенсионния фонд. Малии, каква ще съм богата hahaha

# 75
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081
Йо мами и Yo esta Aqui!!!!
Viva Las Vegas!haha
Viva la Limonada nada със cerveza иииииии или oщe повече cervezaaaa por todos mamitas bonitas, а и за нас дет не сме чак толку bonitas chicitas!Може и ром! За мен червен с много лимон и лед!!!!! Ще се примиря и с чист! Имам един-двама познати от кубински произход...............моем да уредин нещо тва- онова, ала -бала ..........има няма един контейнер ромец и няколко сандъка пури-мури......ама Мюриель Hug Mr. Greenр ще я командироваме на пристанище Варна да дебне га ша пристигне. Иииии да не отиде не по предназначение.....Па да се сберем бойна дружина.....да гУ тра-ла-ла-ла-ли, където аз там и ти...........и нека рома да живей,а сърцето пей ли пей..........

# 76
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Каня си съселянките утре вечер на буги бар до към 1, после на Планета... Не знам кой ще пей, но аз ще пий. Ако тряба и ром с нещо.  Blush

Няма ги поетесите да ми разкажат за рибарките и морето, за песните и небето, за мъжката гръд и високото кръвно...  ooooh!

# 77
  • Мнения: 734
Малко музикален фон за топлите Хавански нощи...
http://snegyr.multiply.com/music/item/1

# 78
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081
Ей крастВицЪтааа за колко ром и пури ш ми гУ дадеш тоз Убавец да ми поденси малко за разкош? Mr. Green

# 79
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Ей крастВицЪтааа за колко ром и пури ш ми гУ дадеш тоз Убавец да ми поденси малко за разкош? Mr. Green

Там, където отиваме, такива има много. Нали за тях отиваме Mr. Green

# 80
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Подарявам го безплатно!  Joy Минавам на друга порода муж, нещо по-така ще ми трябва за новото амплоа. Нещо още по-екзотично търся. Този не ми задоволява вече потребностите.  Crossing Arms
Трябва разнообразие в крайна сметка! Laughing Наздраве!

Там гдето отиваме не знаят да танцуват тъй умело, моля ви са! Салса е едно, кичек е по-друго. Сакън! Стоката ми няма става зян!  Stop

# 81
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Ами нали салса ще денсим, бре. Те у Куба знаят ли що е то кичек? Joy
Де е Сакри, уроци да даде, латино да научим?

# 82
  • Мнения: 6 142
Ще ме вземете ли и мене... мога да готвя и не пия от принципни съображения.

Освен това съм убавица и само ще крася милата дамска компания. Ей ме на на паспортната ми снимка

Приятно ми е - Juana la Cubana

# 83
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Добре дошла Hug
Абе то и аз не пия по принцип, ама членството в клуба го изисква. Пак по принцип Wink

# 84
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Това по-скоро ще да е сватбеният фотос на преуважаемата ни Сладка Хапка. Hug Великолепен! Навсякъде съм с вас, дори в късен час!
Гаврътвам последна капка и захърквам в дрямка сладка! Лека нощ, съкартирантки! Crazy

# 85
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081
хахаха ония са по-убави............но все пак докат се пенЦионираме..........ехеее..................
ей тук в машината на времето се врязОх и отнесЪх ей тЪз пикЧър...........Те ме на кат дЪрта къде са мЪ нащтракали

# 86
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081

Па те тук некви колежки,................идея си нямам как се е озовал тоз папарашки продукт у джеба ми.......мое някоя да се разпознае тукЪ. Mr. Green newsm78 Crazy

# 87
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Казах и аз на Дона, че някой ще ни види, ама тя Не. На сега - на фото Joy

# 88
  • Варна
  • Мнения: 2 168
Добро утро на всички от клуба  bouquet!
КрасТавицо, цяла нощ една мисъл не ми даваше мира ooooh!- ако ще ставаш като на аватара, моля ти се спирай го това НВД и мятай торти и хляб Praynig Wink.

# 89
  • София
  • Мнения: 3 068
...хмм, Драги Хаванки,
Грехота е да чакаме пенсия тихо и кротко. Предлагам да осъществим една скромна репетиция. През септември, примерно, по южното черноморие. Минимум уикенд, максимум седмица. Само жени, без мъже, без деца, без работа за вкъщи...Ром и Лютеница! Ще готвим поред, само който му е кеф. Нощни къпания, вила под наем. Има ли и друг зажаднял като мен?
Принципно съм ЗА!!! септември ще пътувам служебно, не до Хавана за жалост... Но иначе ме бройте!
Искам и аз да ви готвя!!!

Искате ли да продължим темата за Стариците и морето...


Кански вик раздра сутрешната тишина. Чайките се стреснаха в съня си и ако можеха да мислят, щяха да се възмутят дълбоко: - Кой идиот крещи толкова рано? Сигурно са онези, дето пиха цяла нощ...
Отговорът на птичия въпрос се появи с гръм и трясък, изскочи от къщата и се затича към морето – странна посока за бягство, но това е друг въпрос... Съществото крещеше с пресипнал глас: - Помощ! Паук! (паяк) По-мооо-ооощ!
Забелязваше се лек спад в ентусиазма на жената за бягство, макар отстрани да изглеждаше, че тя се е устремила към спокойното кубинско море, за да преплува редовните си 15 километра бруст.
Чайките многозначително кимнаха с човки: Ох, инсектофобия... Ще ни бъде шумно...
- Леле, дали ме чуха? Никой не помръдва. Дано не съм ги събудила. – мислеше си жената. - А защо не ме чуха? Ако са ме чули, ще ми спрат рома... Но защо никой не се показва?
Ламелита направи елегантен кръгом и се устреми обратно към къщата, запъхтяна. Отиваше да провери как е компанията...

Последна редакция: чт, 13 юли 2006, 09:40 от Ламята НЕСПАСКА

# 90
  • Варна
  • Мнения: 1 232
О, много ми хареса идеята за южното Черноморие!
Обаче мойто хлапе бозае, та се не трае. Дона, то май и твойто. Как ще идем, а, а???  Sad

# 91
  • София
  • Мнения: 3 447
Обаче мойто хлапе бозае, та се не трае. Дона, то май и твойто. Как ще идем, а, а???  Sad
О, само виртуално май Sad То и рома само виртуално го поемам, уви... ама докато съм част от хранителната верига, тъй ще е Wink
Добрутро, лейдис, как са ви главите  Mr. Green Айде по нещо свежо за отскок  Party

# 92
  • Мнения: 1 881

Това ти ли си, Ламьо Прекрасна?





И що така обърка бедните инсекти с тез рибки? От рома ще да е, не от лютеницата...

# 93
  • Мнения: 1 629
аз съм на кафе, все още Grinning Но, както е казал поетът
 'Душата на кафето
е в онази прелестна лъжичка
ром...'

# 94
  • София
  • Мнения: 3 068
Вили, минала съм покрай... а и в пенсионна възраст ще съм пухкавелка... но ето още едно нещо, за което да помечтая... Grinning

# 95
  • София
  • Мнения: 3 447
Дами, а тук коя блондинка ще се разпознае?

# 96
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Аз се нагласих за блондинката, ама виждам хиксче....

Опа, видях я, не, не съм аз, пази боже Simple Smile

# 97
  • София
  • Мнения: 3 447
Аз се нагласих за блондинката, ама виждам хиксче....
Ето я, вижда се вече Flutter

# 98
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Ванилени домашни курабии и фреш от прясно скъсан палмов плод...
Мисля, че трябва да си наемем местен готвач, да ни просвещава в традиционни манджи и сладкюш.

# 99
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081
Уфф добрутричкууууу...oooooooooo тежка нощ, тежка сутрин , днес няя сваля цайситИИиииииии
ай наздраве и от мен с нещо свежо - good morning, buenas dias Habana..........ей тук ша пия днес кафе!

после яхам бай-цикЪла и се мяткам на ооооооооооо Опаааааааааааа
.............
ей ви и вас начи......там ли сме днес???? Някой да даде координатите на тва място!

# 100
  • Мнения: 1 629
оРомени и прелестни Хавански сестри,
дали(ако ви се ще, де) не може да си продължим литературната сказка по темата. Всички сте много талантливи и с удоволствие ви чета?

# 101
  • София
  • Мнения: 3 447
О, задължително ще си наемем готвач. Ние ще готвим само разни екстравагантности, които няма да стават за ядене и ще ги изхвърляме в морето Crazy

# 102
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Развийте сюжета, ще се включа като се върна от детска кухня.

# 103
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Буенас диас, сеньори! /Мюриель, виж какво съм паметлива bowuu/

Най-впечатлителното на блондинката е пурата и  Joy

# 104
  • Варна
  • Мнения: 4 819

# 105
  • Там, където има пудинг
  • Мнения: 1 081
, хайде.....ша се видим скоро така да се кажее....... Hasta pronto!!!

# 106
  • Варна
  • Мнения: 4 819
Малко музикален фон за топлите Хавански нощи...
http://snegyr.multiply.com/music/item/1


Тъй, тъй..  Animal Cow Поклатиф задни части връз пукащия надървен стол. Добре започва денят. Чакам да продължите с романтизма и стариците. Обичам въ!  Hug

# 107
  • Мнения: 1 629
Кокошата глава я погледна. Черните очички бяха неподвижни, но я зяпаха. Дона потръпна. Не беше очаквала това. Старата негърка и напправи знак да хвърли птичата глава в казана. Запрати я с неподозирана точност и онази пльосна звучно и потъна в зелената течност.
Уроци по отвари, повтори си Дона наум, като една част от нея продължаваше да не вярва, че другите и части седят в смрадлива колиба на края на гробището и замерят казани с кокоши глави.
Старицата напяваше монотонно някакви думи, които и да звучаха познато, нямаха нищо общо с испанския. Нямаха нищо общо с който и да е език, всъщност. Дона се опита да запомни някоя дума, но не успя да различи началото или края на нито една. За да не стои като истукана си тананикаше в такт с напева на магьосницата. Отварата в казана се разбълбука, заклокочи, като заплашваше да залее сламения под на колибата. Негърката стана необичайно чевръсто за стоте си години и вече крещейки, все същия напев, започна да се върти, да подскача, вдигнала ръце към небето, което поради липса на покрив също участваше в безумния ритуал....

# 108
  • София
  • Мнения: 3 447
“Следващата сутрин винаги е тежка” – помисли си Дона в просъница. Бяха забравили да спуснат завесите и кубинското слънце нетърпеливо тропаше по затворените й клепачи. Тя отвори леко очи и плъзна поглед по празните бутилки от ром и натъркаляните по пода пирати. Капитанът похъркваше до нея, а лявата му ръка, завършваща с остра кука, бе преметната през гърдите й. “Оргия... и то на нашите години... срамота!” – подсмихна се под мустак Дона и огледа по-внимателно капитана. Биваше си го. И как подрънкваха сребърните му халки, когато се навеждаше над нея..  “Може би трябва да поканим момчетата да ни погостуват няколко дни” – помисли си тя – “Ще говоря с дамите. Но преди това ще поспя още малко”.

# 109
  • Мнения: 1 897
Един ден човек да има рожденници и да го няма  и да изтърве фиестата тук Laughing Laughing
Искам и аз в Куба, на тих плаж, в хамак....боса и със сламена шапка, слънцето да прави кожата ми топла, ласкава и загоряла, да усещам как аромата на сол,водорасли и пясък се е набил във всяка фибра на тялото ми. Ще си купя полу-прозрачно парео и ще се разхождам по брега при изгрев слънце само по него и гердан от мидички...Ще пия текила, пурите ако може на влажен момински крак да са навивани... и ще ви науча всичките да танцувате Laughing А ако в някоя здрачна нощ попадна на местен жител със смесен произход (мургава кожа и зелени очи) пишете ме пристанала форева Flutter
Служебния ми линукс ми създава малко затруднения, но довечера ще се постарая да пусна избрано от Буена Виста Соушъл Клъб да си озвучавате мислите, докато мечтаете тук Hug

# 110
  • София
  • Мнения: 3 447
Олтарът в къщата, със специален поздрав към мюриель Wink

# 111
  • София
  • Мнения: 3 068
* * *
Слънцето нахално започна да припича... Палмите пред къщата пускаха рехава сянка на верандата. А там, на един шезлонг, седеше Небесната, въоръжена с чиния и чаша... въпреки снощното пиене изглеждаше невероятно свежа, а наоколо нямаше жива душа. Къщата беше доста голяма, на един етаж, с множество спални и огромна трапезария. Някой тропаше в кухнята, очевидно в желанието си да се нарани, но да се жертва за общата прехрана... Небесната се провикна: А не трябва ли да си наемем някой? Поне да чисти?
Някой измуча одобрително...
- Ехо, здрасти! ДеВаня също бе станала. Носеше чаша топло кафе. Беше все още по нощница, разчорлена, но с доволно изражение.
Кой квича рано заран? – попита Небесната.
- Така ли? Изобщо не съм чула. Спах като пън. Малко ме дъни кратуната, имаш ли аналгин?
- пийни си малко ром, със сигурност ще помогне.
Прас, търкул, прас, прас! И кикот. В кухнята се чуваха повече гласове, отколкото бе необходимо. Ламелита, Хапката и Мюр се опитваха, без да дават жертви, да нарежат един ананас, не особено успешно. Превиваха се от смях, а ананасът – горкият – се разпадаше на всевъзможни парченца, които очевидно умишлено не желаеха да падат в купата...
- Щели сме да имаме прислуга, през кикот отбеляза Мюриел.
- А стриптизьори ще си наемем ли? – попита Ламелита, все още гузна от ранните си гласови изпълнения. – Аз лично май имам нужда някой да унищожава бубулечките наоколо и да не квича непрекъснато... вече си представям полугол левент, който мачка разни пауци и бръмбари, докато се кълчоти... хихи!
- О, какви идеи! Изневиделица в кухнята влетя Де Ваня. Почти виновно промърмори – Ожаднях! Дали е останал лед? Какви стриптизьори? Какви бръмбари? Вижте, цяла нощ сънувах разни пирати, капитани... много рано се почнах! Дайте да ядем и да се разходим по плажа... стига сме пили, или поне да пием, но с мярка! На кръгъл час?
- Пълно обслужване! Трябва да наемем чистач, поне... каза Хапката. С финален саблен удар тя донаряза ананаса и се понесе към верандата.

# 112
  • Мнения: 1 629
Поздрав за Хаванските вещици Wink

         Не в очи,
         а в коварни зелени блата
         те примамвам
         да потънеш,
         поглеждайки мен.
         Целуни ме.
         Вкуси от покварата сладка.
              ...
         В полунощ
         ти приготвям горчива отвара,
         думи древни
         над нея редя.
         В кръг от огън и сенки
         танцувам дивашки.
         Урочасвам, обричам, кълна.
              ...
         Тихо съскат
         змиите в косите ми вплетени,
         щом жигосам
         с устни плътта:
         ...принессси ми
         в жертва
         сссърцето ссси...
              ...
         Нека тръгнем сега.
         През тъмата,
         през прекрасната
         черна мъгла.
         Дай ръка...
         ...ще ти взема
         душата.

# 113
  • Варна
  • Мнения: 4 819
... Тежка въздишка се откъсна от напудрената гръд на престарялата дама. Всмукна още веднъж от сигарето и го постави до изящният стъклен пепелник, подарък от къдрокос капитан, татуиран с инициали love alma.  Чести спомени връхлитаха гладкото чело, което помнеше бурни страсти и фатални подвизи из морските дълбини, случили се в близките години. На преклонна възраст, човек се опитва да компенсира скуката с двойно загребване от щедростите на живота, също както направи Мадам Ивет... Начервисала плътните си устни,  разтребила плетената масичка от сутрешното си кафе, Мадам стана от люлеещият се стол. Запъти се към другата част от прясно боядисаната  верандата, гдето се събираше посуда за предстоящата гала-закуска. Макар в сутрешен час, имаше нужда от полъх свежест и си правеше вятър с овехтяло руско ветрило. Сетне огледа масата и влезе в къщата, да потърси някоя изненада за съмишленичките си. Тя често правеше дребни подаръци за приятелките, с които споделяше великолепната си почивка на брега на морето. Случваше се да твори с дни, на тайно място в близката палмова горичка, сетне ухилена като малко дете обявяваше място за изложба, правеше импровизирана шведска маса с пъпеш, диня и ром и раздаваше творбите си. Така за кратко време, всички обитателки на хасиендата бяха оборудвани с всевъзможни красиви или кичозни, миниатюрни или гигантски произведения на изкуството, които нямаше где да събират и трупаха в мазето, скришно от автора им...

# 114
  • Мнения: 1 629
Ба! Що сички на капитани подскачате бре!? Аз тогаз обирам моряците, ама всички до един!

# 115
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Той се появи някъде на третата седмица от престоя им в къщата, когато ромът беше на привършване, но на никой не му се слизаше пеша до селото. Идваше на плажа следобяд, седеше и просто четеше. Не забелязваше, че когато е там, старите дами се скупчваха тихо на верандата, всъщност сякаш не забелязваше нищо наоколо. Преди да си тръгне почти ритуално се потапяше в морето, не плуваше, само влизаше и излизаше от водата. Носеше ризи в ярки цветове, не беше твърде млад и не беше достатъчно тъмен, за да е кубинец.
             -   Според мен е френски режисьор и чете сценарий – каза Дона.
              -    Иййй, теб пък все интелектуалци ти се привиждат. Недохранен е, да взема да му сготвя нещо – репликира Ламелита.
             -   Недохранен бил! Чудесно жилаво тяло! Дали би...то на нашата възраст едва ли, ама...оххх... – затюхка се Дафодил.
             -   Да му направим вуду и да го вземем в робство – предложи Мюриел с охота.
             -   Отивам за остатъците от кокошката. А, тя Ламята я направила на супа, отиде ни вудуто на кино....

# 116
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193

-Коктейл, ще му спретнем коктейл - втурна се Де Ваня към кухнята, въпреки пищната си фигура.
- Сакън, да не си посмяла да ми газиш в територията, сопна се Ламелита.

# 117
  • София
  • Мнения: 3 068
- Трябва да осъществим извънземен контакт от трети вид, все едно от кой вид, де! След като се е пекъл цял ден, правил стойки и излъчвал сексапил, като нищо ще изльока един коктейл! можем паук да пуснем вътре - с магическа сила! отпива той една глътка и ни става роб! - мечтаеше Небесната... ДеВаня кимаше доволно и търсеше забравени магически рецепти в паметта си
- Да, ама Мюр ще му го занесе - каквато е засукана! - предложи Ламелита. Или пък да му опънем корда на плажа, та да се пльосне, докато отива към морето! После деВаня ще му прави изкуствено дишане... един вид - първа помощ! може да ни пишат в местния весник - продължаваше да дудне Ламелита...
Дафодил, каквато е суетна, вече беше влязла да се преоблече, за да бъде готова за срещата... За да подсили ефекта, си беше сложила онази сламена шапка, с цветята... Красота!

# 118
  • Варна
  • Мнения: 4 819
 - По-скоро има нужда от лек масаж! - повдигна вежди и се усмихна лукаво Мадам Ивет. Потрака с дългите си лакирани нокти по верандата и загледа дружките си.
 - Масажиране еротично по тялото екзотично... Ех, защо пък на нашия плаж ще да е дошЕл? Има тука нещо гнило! Сигур ще ни краде, трябва да си заключваме провизията, няма начин! - поклати фуста бабата и замаха в посока хубавият мъж със заканителен показалец. Склерозата се обаждаше, беше й време вече.
  - Пък ако Калина го види, ще получи Кандида от възмущение! Ще рече, че е тесногръд, нисък, късокрак и плешив, с пропуски в зъбите и кирливи яки на папагалските ризи! Знам я аз нея, нищо не й убягва, има набито око като на глист! - засмя се г-жа Мюриел, плясна с ръце и подрънка от радост с мънистената си гривна, лично производство.

# 119
  • Мнения: 1 629
тюх, тюх, едва втори ден сме тук и да не споменавам количествата ром(!) вкарахте и мъж в действието, тц, тц...ей ся се хванахме за косите Mr. Green


Отвори очи и веднага примижа, слънцето сякаш влезе в главата му и избухна. Все така мижайки опипа челото си и не се учуди на огромната подутина, заемаща мястото му. Последното, което успя да си спомни, беше летящата дъска. Да им имам скапаната къща, помисли си той. Но едва успя да заформи мисълта си, когато гласовете се изляха отгоре му, по-болезнени и от светлината:
-Да го преместим под чадъра ли?
-Не, не, на верандата! Бедният, направо го преби тази летва.
-Ти отговаряше за покрива!
-Не, не, Дона каза, че го е поправила. Обаче май не стигна до него...
-Хайде де, хвани му крака!
Той се изправи рязко и изумено(доколкото болката му позволяваше) изгледа колоритната групичка. Жените започнаха да се извиняват една през друга и докато успее да им отвърне, се оказа седнал на верандата им с чаша ром в ръка и студен компрес на челото.

# 120
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
  - Пък ако Калина го види, ще получи Кандида от възмущение! Ще рече, че е тесногръд, нисък, късокрак и плешив, с пропуски в зъбите и кирливи яки на папагалските ризи! Знам я аз нея, нищо не й убягва, има набито око като на глист! - засмя се г-жа Мюриел, плясна с ръце и подрънка от радост с мънистената си гривна, лично производство.
В това време Франзела Калина се изтягаше на шезлонг насред палубата, а двама едри, космати моряци й правеха педикюр.
- Всички останаха в Куба - каза тъжно Василиса, чакайки своя ред. - Чудя се, какво ли ще ги правим всички тези моряци и всичкия ром.
- Ти за рома не бери грижа! - ухили се Калина, която беше доволна, че корабът напуска омразните й кубински морета.
През нощта остър шепот разбуди двете дами, заспали в хамаци под звездите:
- Муррирр, вайехос, калабанга, адиос, мацар! - и други подобни, зловещи слова.
- Ех, да бях гледала сериали на младини, да знаех какво точно казват - протегна се Василиса.
- Не ти трябва да знаеш - трескаво прошепна Калина. - Трябва да си спасяваме дъртите кожи, и то веднага!
Малко по-късно двете изпратиха с насълзени очи черния кораб, който отнасяше рома и младите, мускулести, космати пирати. Малката лодчица се полюшваше унило сред вълните.
- Към Куба - каза Василиса и загреба.
- А, не, не искам в тъпата Куба - каза Калина и загреба в посока Бретан.
Може и да бяха остарели и помъдрели, но инатът им беше младежки. Едната гребеше с всички сили към Бретан, а другата - към Куба.
След три раждания и тридесет години в опити за постигане на съвършено тяло, Василиса имаше баници, които караха Арнолд Ш. (лека му пръст) да избухва в завистлив плач, всеки път, колчем я срещнеше по Оскарите.
Интелектуалката Калина обаче също не беше за изхвърляне, което правеше Василисината задача доста тежка.
В крайна сметка, лодката им опря кубинския бряг, където устата на Калина беше запушена с ледче от Мюриель (за да не мърмори), а Василиса - сложена в скута на френския режисьор, за да се съвземе.

# 121
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Режисьорът (все пак се оказа режисьор) се замая от канонадата въпроси и бабешка глъч. Приятни, но шумни стари жени. А той искаше спокойствие, наскоро беше скъсал с младия си приятел и не му беше до веселби с баби.

# 122
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Тъй като побързахте да ме пенсионирате, да взема да се включа в Клуба на Пенсионера-Кубанера (което не трябва да се бърка с комбайнера).
В Куба има прекалено повече комунизъм, отколкото моята чиста душа понася и затова ще се ориентирам към Френска Полинезия и по принцип ще се отдам на интелектуалстване (което тук някои неправилно визират като мърморене или критикарстване).

Не съм точно в стила на сагата, но ще си напиша кога разбрах, че нещо не е наред.
Историята започва преди 3 години. Група от трима предпенсионери-приятели решават, че трябва да направят нещо във връзка със скорошното им пенсиониране. И си правят катамаран. Катамаран-душичка-кеф ти навсякъде. Едното пенсионер е мъж, а другото две-семейство. Любопитството ми бе болезнено и се качихме да с Фелипе. Едвам слязох, щях да се скрия с детето в някой сандък, докато напуснат БГ териториални води. Само дето пенсионерите не се занимават с Куба-тръгнаха за гръцките острови, зимата щяха да изкарат в Турция и в Средиземно море, а на пролет-щяха да запрашат към Щатите-да прекосят голямата вода. С кредитна карта пенсиите се изплащат навсякъде по света
Пък вий си стойте в Куба

Последна редакция: чт, 13 юли 2006, 12:57 от Франзела Злобела

# 123
  • Мнения: 5 135
Фуклата влезе в прашния килер, където държаха провизиите. Килерът всъщност представляваше голяма стая с пръснати навсякъде полици, приютявали през годините разнообразни кулинарни небивалици. Прашни слънчеви лъчи се процеждаха пред пролуките на тавана и гъделичкаха бурканите с лютеница и буретата с ром. Тя прониза с поглед най-горното буре с ром и свали очилата си, постави ги върху една щайга с лимони и заподскача с изненадваща пъргавина към заветното буре. Не можеше да го стигне.  Закатери се по полиците като алпинис, изпълняващ  детската си мечта. След известно време беше вече на трийсетина сантиметра над земята. Дългите и лакирани нокти успяваха да закачат бурето, съсухрената й ръка беше изопната до там, докъдето й позволяваха възможностите на иначе услужливите й стави. С усилие успя леко да го премести навън. С котешка ловкост го придърпа към обятията си, прегърна го нежно и внимателно слезе. Взе очилага си, с изящен жест отсрани една паяжина от пищния си гредан и победоносно излезе на верандата.

# 124
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 926
Много моля, ще ме приемете ли в клуба на гости? Изпуснах учредяването, не мога да хвана какви са порядките в Хавана Клуб, но поне да ви погостувам малко... Пурите няма да ви пуша, най-много рома да ви подпия...

# 125
  • София
  • Мнения: 3 447
Карамба, човек излезе да си поразходи детето и веднага го забъркат в кокоши ритуали, афери с френски гей-режисьори и ремонт на покриви ooooh!
Аз пък съм довела някого на обяд (ако е останало нещо от кокошката, де)

# 126
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Тъй като побързахте да ме пенсионирате, да взема да се включа в Клуба на Пенсионера-Кубанера (което не трябва да се бърка с комбайнера).
В Куба има прекалено повече комунизъм, отколкото моята чиста душа понася и затова ще се ориентирам към Френска Полинезия и по принцип ще се отдам на интелектуалстване (което тук някои неправилно визират като мърморене или критикарстване).
Късно е, чадо, закарах те в Куба (чети по-нагоре), пък ти сега строй катамаран (а аз като нищо ще се помъкна с теб).   bouquet

# 127
  • Варна
  • Мнения: 1 232
Ох, умирам да се хиля с тая тема цял ден. Grinning

# 128
  • Мнения: 1 629
Вътре си Бу, излизането само ще е проблемно, като гледам Калинето какъв строеж(на катамаран) и предстои Mr. Green

# 129
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 926
Мюриель, кажи, кака, какъв е уставът на Хавана клуб и кой му е УС...да не се излагам Confused

# 130
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
то стана сериозно организация-устав, УС, аз съм аут. Пенсионерство, бе, хора, аман от правила.

Мариелка, не е таквъз зор-на господата им го строиха тук, те просто дойдоха накрая и си събуха пантофките на входа, образно казано

# 131
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
И аз напущам, ако ще има управа. Crossing Arms
Тъй де, мечтая си за безотчетост, безметежност и безотговорност Mr. Green

# 132
  • София
  • Мнения: 3 447
“Цялата тази история започна да намирисва на буржоазен упадък” – помисли си Мюриель. “Всички тези слуги, пожълтели перли и лакирани нокти. Религиозни култове, опиум за масите и така нататък. И несметните количества ром, които разклащат нравстените устои. Време е да се намеся.”
На пръсти, за да не събуди останалите, тя слезе в мазето, извади патрондаша от прашния сандък и го преметна през рамо.