Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 12 юли 2006, 18:04 ч.
  • Преглеждания  1 980  Мнения  56  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 6 737
Случва ли ви се ей така из невиделица да се върнете назад в годините си.Да изпитате носталгия , че вече няма връщане назад.За моментите които сте изживели и ви носят приятни спомени.За неща които заради годините сега не бихте направили?
Аз днес се почувствах така  Blush Разглеждахме с една приятелка снимки в нас...уж от скоро, а те минали 7 години от събитията на снимките.....и изведнъж ми стана едно такова мило, а в същото време маааалко тъжно, че това време е безвъзвратно заминало.....

Реклама
# 1
  • при децата
  • Мнения: 3 405
Гледам да не се връщам към миналото. И хубавото и лошото са ми дали много, но предпочитам да мисля за настоящето и близкото бъдеще Grinning
Ех, снимки отдавна не съм разглеждала, но ги пазя грижливо Grinning може би, все пак не искам съвсем да се откъсна от миналото.

# 2
  • Мнения: 7 474
Винаги ми става тъжно като гледам стари снимки, защото знам, че това няма да се върне.  Tired Няма да се върне младостта , няма да се върне абитуриентския бал, сватбата, бебето, купоните  ooooh!  Не че сега ми е лошо, но на 20 е друго!  Crazy

                      

# 3
  • Варна
  • Мнения: 6 419
Да.Поседно време ми се случва честичко да въздишам по изминалите години на развлечения и купони.

# 4
  • Мнения: 1 473
Поглеждам, да и винаги от това ми става приятно...особено в моменти на самота и отчаяние винаги се връщам "назад" като преглеждам стари снимки, лексикони и тефтерчета Simple SmileЛошите моменти от минали години не ги помня, само за щастливите се сещам с умиление.. Tired

# 5
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Много рядко изпитвам носталгия. За мен е важно какво се случва сега.

# 6
  • Мнения: 1 699
  Хваща ме понякога. Когато кестените се раззеленят и завее топъл вятър често се сещам за безгрижните пуберски години. Когато задими есента за детските. Когато хрускам нощем в снега за втория ми пуберитет (около 25-годишна възраст). Но само за мъничко. Било е и хубаво, и лошо, точно както сега Simple Smile

# 7
  • Мнения: 1 149
Един познат на мъжът ми, онзи ден ми каза "Аз тебе те познавам от онова кафене, с футуристичните тапети, още когато....."
Направо ми разказа играта. Такава носталгия ме обзе и още ме държи. Припомни ми какви хубави седем години изживях, очите ми се насълзяват сега, като се сетя. А бях забравила, не мислех за миналото.
Иска ми се пак да се видя с тези хора, но няма да е същото. Всичко беше толкова безгрижно и весело Laughing

# 8
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Случва ми се, доста често. По-конкретно си искам годините между 90 и 98-ма! Ама много си ги искам. Спомням си, че след като родих и се шляех с количката из квартала - нещо, което много отдавна не бях правила, дребосъчето си спеше, а аз вървях и си мислех: "Ето тук...еди какво си...тук пък живее еди си кой си...." И така няколко поредни дни се прибирах и се скъсвах от рев - някак много тъжно ми се струваше. Е, мина ми (почти), ама си ги искам обратно тез години, барабар с хубавото и лошото.

# 9
  • Мнения: 10 022
Да. Особено гледайки децата ми. Спомням си моето детство, привързаността ми към дядо ми и баба ми, каквато имат и децата ми към техните. Неволно се връщам и към годините, прекарани с мъжа ми преди да се появят децата, мечтите ми да забременея и да гушкам бебе, дните прекарани в болницата за задържане, моментите, когато чакам да отключат вратата на отделението за недоносени... спирам, че ще се разцивря Crazy

# 10
  • София
  • Мнения: 3 416
 Да! С голяма носталгия.
Животът ми беше хубав - щастлива и усмихната, хубава и чаровна, с много приятели, семейството винаги заедно на празници, нямаше болести около мен, нямаше смърт.
 Може би ежедневните проблеми ме карат да се чувствам така - мислейки, че миналото ми е било по-хубаво от настоящето.
 Дано по-скоро изляза от тази дупка и се сетя, че всеки един момент от живота ни си има своите хубави и лоши моменти.

# 11
  • Мнения: 4 806
не

# 12
  • София
  • Мнения: 62
Да, доста често ме хваща носталгията. По точно всеки път като седна в ладата Wink Така хубаво мирише вътре, мирише на спомени. Като седна и съзнанието ми, мислите отлитат някъде, някъде в миналото. Всъщност никой не живее с миналото, а бъдещето и настоящето, но на мен ми харесва да се връщам към миналото.

# 13
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Да, но по-скоро към хубавите преживявания, изпитвам носталгия към безгрижието на детството и към идеалистично-роматничнта представа за живота и любовта през тийн годините...Е и сега съм си романтичка, ама защо е нужно понякога порастването да е болезнено осъзнавайки, че не всичко е цветя и рози...И все пак колкото гледам назад с носталгия, толкова и гледам напред с надежда и мечти за семейство и дечица  Heart Eyes

# 14
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 1 009
Много често. Confused, понякога ми се иска да не е чак пък толкова често.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт