Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

София

Мнения: 1 427
...между свободата и разглезването?Въпросът стои в главата ми от известно време насам.Работата е там, че забраните за Йоана не са много.Старая се да расте с минимум"не"-та.Сега е периодът в, който опознава света и аз я оставям да изследва.Но все -повече ме гложди дали като й разрешавам много неща няма да я разглезя и да свикне , че всичко е позволено newsm78Пример: излизаме на разходка и тя обикновено не си играе с другите деца около нас , а тръгва в някаква нейна посока.И когато я повикам ми се смее , казва "тао" и продължава.На опитите ми да кажа"не там" тя се тръшка.И аз отстъпвам, защото в крайна сметка съм я извела нея на разходка.И не за да седя аз.Обикалям с нея, но понякога има опасни места, или се отдалечаваме много.И тук идва питанката- как да я науча да ме слуша?Знам, че звучи смешно(то аз и трудно си формулирам въпроса де), но съм в чуденка.Хем да не я ограничавам , хем да ме слуша.Може ли да се съчетае според вас?И още нещо. Позволям да седи на земята или в пясъка , да пипа разни камъчета, но много мами в нашата компания не разрешават на техните деца.Те пък се дразнят като гледат Йоана,че прави това , което не им се разрешава на тях.И аз започвам да се чудя как да постъпвам .Да я водя да играе сама ли?Малко дълго стана , но много са ми въпросите напоследък Embarassed
Цитирай


Мнения: 8 505
И аз забранявам съвсем малко неща на дъщеря си-оставям я да се рови в пясъка и да се посипва с него колкото си иска,опитвала го е и на вкус-оставих я да се убеди сама,че не е вкусен,същото направих и с фасовете от цигари,с няколко злощастни мравки...
За мен е важно да не пристъпва забраните,които съм и поставила.Казала ли съм,че нещо е НЕ,то си остава НЕ и колкото и да се тръшка малката,компромиси не правя.Колкото повече разбира,толкова повече НЕ-тата се увеличават,но това става постепенно.
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 054
Според мен границите се изграждат постепенно. Твоето детенце още е доста малко, за да разбира забраните ти и всичко му изглежда на игра. Затова наистина мисля, че е хубаво детето да се оставя да изследва света на безопасни места. Не мисля, че има нещо лошо в пипането на пясък и камъчета, а и премногото "не-та" могата да създадат ненужни комплекси на детето. Освен това границата на разрешените неща е доста разтеглива докато се установи напълно. Според мен са важни следните неща, на които трябва да се научи детето, но постепенно:
1. Да не пипа неща, които му забранявам;
2. Да не отива на места, на които не му разрешавам;
3. Да спира, когато го извикам и да се връща, ако го подканя;
4. Да не бута, бие, притеснява чуждите деца и да не им взема играчките, ако те не дават;
5. Да не се тръшка, валя по земята, плаче, вика, ако нещо не стане на неговото или не получи нещо.
Гореопиасното  / знам  Mr. Green / звучи чудесно, ако се приложи на практика и аз се боря за това, но  Naughty все още съм процес на изграждане на правилата - и тоя процес не е особено напреднал. Детето ми все още възприема повечето неща на игра, макар че на моменти започва да усеща, че нещата са сериозни и НЕ МОЖЕ всичко да се вземе, да се пипне, да се отиде навсякъде и т.н.
И пак ще кажа - всяко нещо с времето си, а навиците се създават с постоянсво и постепенно. Hug
Цитирай


Мнения: 6 026
Ами да, когато излизаш с нея- излизаш с нея.......значи трябва да си 100 % нейна......а не на пейката с другите майки.........Йоан е същия и аз го разбирам............навън е за да тича........и да играе с теб........чрез играта можеш да я научиш на много неща.............още е малка да играе с другите деца
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Възпитавай си детето как ти чустваш за правилно и не се съобразявай с безсмислени (за теб) ограничения, които се налагат на другите деца.
Двете неща се съчетават чудесно.

Просто забранявай само наистина опасни неща и обяснявай защо го правиш.
Детето ти ще има доверие в забраните само ако се убеди, че в тях има резон, а това става след като ги прекрачи 1-2 пъти и усети последствията.

...например аз не съм забранила на Елина да се катери по всичко пред очите и, но постоянно и каканижа да внимава много и какво ще се случи ако падне. Разбира се, тя ме отсвирва и при всеки удобен случай ми пее "нананаааа, не паднааааах, видяяя ли....нанананааааа"....докато един ден не падна от втори етаж леглото.

Пак се катери...но много по-внимателно, което ми е достатъчно:)

Е...има неща, които са забранени без право на опит и за тях пяна ми е излезнала на устата от обяснения...

  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 427
Благодаря ви за отговорите HugПросто се успокоих , че съм на прав път.Разбира се, старая се да й обяснявам това , което забранявам, но е малко май за да разбере и всичко свършва с рев и тръшкане Sad.А за пейките и аз съм на мнението на secretgarden
.Ако съм излязла с детето съм негово разположение.Ама моите граници за разрешено май са доста широки Embarassed
Цитирай


Мнения: 11 598
Всеки налага ограничанията, които счита за правилни. Аз също имам категорично "не" за опасните неща и тръшкането за глупости и да се държи лошо с другите деца. Но му давам на воля да си играе в пясъка, бутането на камъчета и пръчки. И без това от вратата влизаме направо в банята. Опитвам се и да създавам навици да се пази чист, но без да прекалявам.
Цитирай

София

Мнения: 1 302
Като чета какво сте написали имам чувството, че съм в грешка. Но аз започнах с "Не" доста рано и сега въпреки своите 11 месеца като й кажа "не" не пипа. Почесва се леко зад ухото, чакайки ме да се обърна за да пипне, но аз я следя докато сама не се откаже. Може би съм прекалено строга, но поне единият от нас трябва да бъде такъв. Защото баща си изобщо не го взема насериозно колкото и да си повтаря "не" горкият.
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
tuk ima един лаф-подбирай си битките;за отглеждането на нашите деца това важи с голяма сила-важно ми е да не тича по паркинг,това е голямо НЕ и не правя компромис;дали яде пяськ,дали ще обиколя градинката от избраната от нея страна,дали ще легне без вечеря и дали ще иде с 2 различни чорапа на у-ще не ми е важна битка,не я водя,следвам желанията и..
не се налагам без нужда защото губи ефект за важни неща;
не мисля че дете се глези ако има ясни правила;ваше право е да ги избирате според тпва кои сте..
намирам за ок детето ни да знае че за него има едни правила,за съседа други-не сме еднакви,няма нищо страшно в това съседа да си хрупа валфата,аз давам банан и толкоз..
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами аз например за отиването в  избрана от нея посока имам следното виждане- вярно е, че сме на нейната разходка, но ако аз съм седнала някъде изисквам от нея да бъде на разтояние, на което аз да я виждам и тя мен. Карах се няколко пъти, за това, че отива накъдето й видят очите и без изобщо да погледне аз къде съм или да се обърне поне, за да мога да я викна. За себе си реших, че ако сега не я науча да се съобразява къде отивам аз, после няма как да обясня, защо до едно време е можело да върви където иска, пък после изведнъж не може, още повече аз почти не можех да ида с нея никъде пеша, понеже тя върви натам, аз насам и така стигаме до никъде.
Цитирай


Мнения: 2 755
Ами и аз незнам до къде е границата обаче много пъти неща, които аз забранявам са разрешени от други майки и ми се отговаря- ooooh! а той(тя), защо може .Пресен случай днес сутринта на люлките е, люлее се сама седнала идва една майка с още непроходило дете и го слага на другата люлка, а то се дърпа нещо .Тя му вика хайде прав тогава  ooooh! и го слага на крачета , при което моята става при засилена люлка права ooooh! Tired.Ето за мен люлеенето прав на люлка е страшно и забранявам , но няма кой да ме чуе след като на други деца е разрешено #Crazy .И много други такива опасни неща.
Цитирай

София

Мнения: 212
Аз дълго време се стараех да не употребявам думичката "не".Почти винаги съм се стремяла да отклонявам вниманието на Александра от опасността или неподходящите обекти на изследователската й страст с действия или с предлагане на алтернатива,но никога не съм пропускала да обяснявам и аргументирам постъпките си.Така че,тя израстна без забрани,но със сравнително ясни представи(бих казала-рефлекси)за това кое е позволено,забранено и защо.И съм напълно съгласна със secretgarden,че излизайки с детето навън или където и да е,трябва да съм на негово разположение,а не възприемайки го като един придатък,който трябва да бъде дресиран да отговаря на команди,за да не смущава  родителското спокойствие.
Цитирай

София

Мнения: 707
аз си мисля, че тръшкането на децата се появява, когато един път е НЕ,  и след малко Е ДОБРЕ ДЕ..поне по сина си го виждам, а иначе си мисля, че няма лошо да си глезиш децата, особено като са малки
Цитирай

София

Мнения: 1 427
аз си мисля, че тръшкането на децата се появява, когато един път е НЕ,  и след малко Е ДОБРЕ ДЕ..поне по сина си го виждам, а иначе си мисля, че няма лошо да си глезиш децата, особено като са малки
Ей това си мисля и аз.Казвам в един момент "не", а после ми става съвестно да я спирам и пак става както тя си иска.Днес експериментирах.Отидохме в парка на по-различно място от друг път.Йоана се повъртя две минути и пак си хвана пътя.При това тръгва там, където й е най-интересно да играе-една скулптура куче и стълбите на спортната зала CrazyАми оставих я да пообиколи , да пипне , после я хванах и тръгнахме бавно и славно обратно.Нямаше тръшкане.
исава 7, това за люлките е опасно.Разбира се, че не бих разрешила нещо , което е опасно.Но това да седи на земята и да рови в пясък или пръст за мен не е проблем.
anette1104,мислим еднакво Peace
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Четох, че във възрастта между 2 и 3 години трябва да се забраняват само неща, които застрашават живота и здравето на детето - например слизане на уличното платно.
Като излизаме навън, гледам колкото се може повече свобода да давам на Калина. Намесвам се само, когато тръгне да излиза извън детската площадка, при това го правя колкото се може по-небрежно и "уж" незаинтересовано, защото съм забелязала, че викна ли по-силно или настоятелно, Калина го обръща на игра и смеейки се започва още по-силно да тича към улицата. Другото нещо, за което не можем да се разберем е тичането със всичка сила към люлките, на които се люшкат бясно деца, а на мен съответно ми се изправят косите...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора