Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора


Мнения: 527
Запитах се днес кой е виновен че не уча това което искам, кой е виновен че не живея там където искам и кой е виновен че животът ми ще протече така както на моите родители?
Те нямаха пари и затова уча задочно,те нямат пари и не могат да ми осигурят материална подкрепа за да живея отделно, което в момента искам,те винаги са били по плахи и нерешителни, което се отразява върху мен колкото и да не искам да е така. Замисляли ли сте се какво са ви дали вашите родители/освен любов/ и какво вие ще можете да дадете на децата си един ден. Ще имате ли пари за да ги изпратите да учат в друг град, ще им осигурите ли някакъв старт в живота или ще ги оставите сами да се справят. Не търся съвет или укор защо аз не си осигуря пари и т.н.не става въпрос за това, а просто се чудя от кой в крайна сметка зависи животът ни. Не зависи ли бъдещето ни точно от мама и татко, от това какви са те, на какво са ни научили и какво ни дават като материална помощ, защото без пари на никъде не можеш да тръгнеш.
Цитирай


Мнения: 3 666
А защо трябва родителите ти да те подкрепят материално, за да живееш отделно? Аз живеех отделно от моите родители, докато следвах, защото работех на две места, за да се издържам сама. Не мисля, че точно за това нещо си зависима от родителите си. Не можем да чакаме те вечно да ни помагат. В един момент човек трябва да вземе живота си в ръце и сам да се оправя, а не да търси виновни.
Цитирай


Мнения: 1 395
Оххх..позната история, все едно аз съм го писала Rolling EyesАз ще ти кажа кой е виновен-ДЪРЖАВАТА НИ Е ВИНОВНА.. #Cussing out
Цитирай


Мнения: 4 806
nikitita, животът е такъв, какъвто ние си го направим.
Определено, има неща, които зависят от родителите и определено в повечето случаи те много се стараят, за да осигурят най-доброто за децата си. И мен ме хваща яд понякога, като разпозная техни черти у себе си, а не ги харесвам ... Не са ми дали нищо материално, като старт в живота, ама към днешна дата грехота е да се оплача от това, което имам. Не са го постигнали те, а моето семейство (нямам предвид само себе си, защото и мъжът ми има роля за това). Затова, искам да те посъветвам да не се опитваш да прехвърляш отговорността за своя живот на своите родители. Не си права. Отговорността е изцяло твоя. Те са ти дали най-ценното - самия живот, но какво да правиш с него си е само твоя работа.
Цитирай

София

Мнения: 2 331
Много е лесно да обвиняваш някой друг за това, което не си, за това, което не си постигнала... и аз го мога това, но действа за много кратко време. В крайна сметка ако човек е достатъчно мотивиран може да постигне всичко. Вашите нямат възможности да те издържат? Ам има стипендии, да не говорим че много голям процент от студентите работят докато учат - да не говорим пък за задочно обучаващите се... Малко са ти дали родителите? Те са длъжни да задоволят всеки твой каприз или желание? Не мисля, че е така.
Цитирай


Мнения: 4 340
Като искаш нещо се стремиш да го получиш. Не че са много за пример американците, ама като станат децата на 18 и им бият шута да се оправят самички. Родителите са тези, които те възпитават и сигурно има значение по-плах или по-решителен ще си, но това дали ще ти осигурят материални придобивки - кола, къща, издръжка и прочае не е задължително да има нещо общо със това как ще се стече живота ти.
Цитирай

София

Мнения: 4 428
Никой не е виновен,животът ти ще бъде такъв какъвто сама си го направиш.Моите родители са давали докогато са  имали,след тва времената се промениха,те се разболяха и работеше само татко с такси.Аз ученичка в 10 клас,започнах лятото работа,след тва продължих да бачкам,до обяд на у-ще,следобяд на работа.Помагах вкъщи,давах пари за разходите и така.Абитуриенският бал си го направих от до сама,всичко си купих и платих с мои пари.След тва само  работа и работа,но поне бях самостоятелна и не бях в тежест,а напротив в помощ.Така,че мила стягай се и мисли как да живееш по добре и да получаваш,каквото искаш-лесно нема.Успех!
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Човек е господар на решенията си, никой освен теб не ти е виновен. Виж, ако ти е по-удобно да се самосъжаляваш и да чувстваш, че нещо ти е било отнето, моля, кажи, все ще се намери някой да те погали по косъма.
Животът, който живеем е животът, който заслужаваме, всеки, който си вярва, че заслужава повече, а не се е постарал, просто има още хляб да яде.
Ако и да съм злобна
Цитирай


Мнения: 527
Аз в момента работя и уча задочно и един лев не искам от тях/нито лев/.Много ги обичам,но се чудя защо навремето когато е можело не са направили това и това за мен/курсове, спорт/и сега нищо нямам за което да се хвана и да се развивам
Цитирай

София

Мнения: 4 428
Щом те не са го направили,трябва ти да го направиш.Ориентирай се сама на някъде и дерзай,няма цял живот да съжеляваш и да ги упрекваш,че не са ти дали старт в живота,я.
Цитирай

София

Мнения: 552
Разбирам какво имаш предвид, но все пак не си съвсем права според мен. Е, хората са различни... нормално е  Smile
Мен ако ме е яд за нещо на родителите, става дума за неща от емоционалната сфера... че не са ми давали достатъчно подкрепа, любов и одобрение, както че са ме възпитали ограничено, с което се боря цял живот. Нооо... така пък човек има мегдан за развитие  35
Що се отнася до спорта - и с мен е същото... не съм възпитана в такъв дух, което е кофти и за фигурата, и за самочувствието, и за цялостния начин на живот. Но поне се опитвам... дори сега бяхме за 2 дни на море и се качих на сърф, без да ми пука от килограмите, с които се боря безуспешно след раждането  Mr. Green Сигурно съм била чудна гледка... но, както вече казах, абсолютно не ми пука вече  Peace Това му е майката... гледай си живота, хич да не ти пука - и най-вече, не се взирай в стари работи - гледай напред и се опитвай да променяш нещата, които не ти харесват... бавно става, но пък резултатите ще ти харесат  Smile
За мен, когато има проблем, въпросът "кой е виновен" не седи - или поне се опитвам да е така, защото каквото и да излезе в отговор, все не е градивно... много по-важно е да се направи нещо конкретно по въпроса.
Цитирай

София

Мнения: 3 244
nikitita, аз пък съм от обратния вариант семейство. Не че родителите ми не са имали финансови проблеми, то през 90-те кой ли не е имал, но като цяло аз съм израстнала в семейство с много материално и малко духовно! Родителите ми толкова бързаха да ме възпитат, облекат и изучат, че забравиха да ме обичат!

Изнесох се от нас на 20 годишна възраст. Ако не бях срещнала мъжа ми, щях да замина някъде - на бригада например или да се изнеса с приятели на квартира! А курсовете и спорта тепърва сега си ги набавям! Откривам какво ми се прави, събирам пари и го правя! Вярвам, че можеш! Стига да искаш! И не, това не е банално, дори в БГ!!!

Единственото, което ти пречи, е вечният въпрос - КОЙ Е ВИНОВЕН! Аз пък ще ти кажа, че виновен няма или ако може да има, то това си само ти. Родителите ни са ни били "длъжни" когато сме били бебета, деца, тийнейджъри. Един човек на 20-22-25 години няма място до полата на мама и ако сам не намери хобито, спортът, професията, приятелите, заниманията, които да го направят щастлив ОТ ТУК НАТАТЪК, няма кой да го направи. Миналото е минало. Гледай напред!
Цитирай


Мнения: 1 629
 Shocked Това е описателният израз на отношението ми по темата.
Виновен има, да, и това си ти. И учението и начинът на живот е в твои ръце и ти явно го знаеш. Почитта и обичта към родителите е най-малкото, което им дължиш. Не бъди сигурна, че и да бяха спонсорирали желанията ти, животът ти би бил непременно друг. Помисли си за малко дали не заслужават твоето уважение и вместо да се жалваш по форумите им го окажи.
Извинявам се, че звуча грубо, но казусът 'някой ми е длъжен' ме отклонява от спокойното подминаване.
Цитирай


Мнения: 26 241
Не приемам този начин на мислене, вината е в теб, не в родителите ти ...

Моите ме издържаха, докато бях в Унивеститета  Love Hug въпреки това нито за момент не съм спирала да работя (редовно си завърших), сигурна съм, че щях да се справя и без тях, изкараните пари изхарчих за забавления  Tired

Цитирай

София

Мнения: 2 290
Да, родителите дават насоката, но човек решава сам. И дори не зависи толкова и от възпитанието, колкото от характера на самото дете. Има скромни и плахи родители с амбициозни и решителни деца. Те ще се измъкнат от семейното жилище, от малкия град, от закостенелите норми каквото и да им коства това. Има и срамежливи деца на отракани родители. Тях цял живот ги тикат и вреждат някъде, а децата се чувстват неловко и не на място и пак не са щастливи. На някои деца им идват в повече курсовете и спорта, които са родителска амбиция, а на други не са им достатъчно.
Трудно е когато деца и родители не са в синхрон и със сходен темперамент. Но трябва и двете страни да се разберат и да се приемат такива каквито са.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора