Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора
С мъж ми и децата живеем в къща на отделен етаж. На долния етаж е свекървата, на по-долния майката на свекървата (по-свекърва и от нея). В съседния двор са брат’чедите и техните родители. Огради няма и всички видове баби, тетки и прочее почти по цял ден са на седянка в двора. Аз обикновено гледам да водя децата на разходка далече от „седянката”, но от няколко месеца сме малко ограничени, пък през лятото в двора се събират и други деца и им е интересно.

Моите възгледи относно гледането и възпитанието на децата са доста различни от тези на околните, поради което непрекъснато има коментари, забележки и т.н. Нервите ми са опънати до безкрайност и ми става все по-трудно да проявявам толерантност и да си „избирам битките”, още повече, че при ситуацията в момента околните също са фактор във възпитанието.

Най-голямата ни битка сега е следната: в момента, в който детето (3 год.) се заиграе, било само, било с другите деца, се намира някоя баба, която почва: „Ти знаеш ли стихчета” „А знаеш ли да броиш” „Пешоооооо, не чуваш ли? Баба те пита нещо, защо не и обръщаш внимание?”, „Тогава няма да те обичам вече и няма да ти давам чорбица, пък на сестра ти ще давам”, „Аууу, защо си толкова лош, бе?” и всякакви такива.
Детето се изнерви, взе да си удря главата, както и да се репчи на бабите с думи от рода на „Не, не ми говори; не ме закачай; няма да ти обърна внимание; не те обичам”. Не мога да му се сърдя, нито да му правя забележка – за мен е право в случая. Родата, разбира се, смята, че аз го настройвам и му говоря срещу тях.

Опитах се около сто пъти тактично да обясня, че не искам да закачат детето като се заиграе. Питах ги дали ще им е приятно то да ходи да ги дърпа, докато си гледат „Касандра” (примерно). Различно било. То било дете, дете се закачало, големи хора – не.
Хиляда пъти казах, че не искам да се създава напрежение между децата с изявления от рода на „теб не те искам, само сестра ти искам” или „я се виж ти колко си лош, пък сестра ти колко е послушна”.
Сто хиляди пъти обясних, че и аз си имам нерви, които са доста опънати вече, и че не мога културно да обяснявам едно и също нещо непрекъснато, също и че ми е писнало да се оправдавам за това как си гледам децата.
Не, не и не. Еми почнах да крещя – тогава има ефект – няколко дни има затишие и пак се почва (естествено бях обявена за проста и невъзпитана).

Гадно ми е, че ми се налага да крещя, но друг начин не съм открила, пък и вече не издържам. Гадно ми е, че съм изнервена, че детето ми се изнерви и то. Гадно ми е, че се учи така да отговаря на възрастни, но те иначе му се качват на главата....

Кажете сега, има ли начин при тези обстоятелства да се справя културно със ситуацията? Как? Кое би било най-добре за детето?
Цитирай


Мнения: 9 963
В подобна ситуация съм. Решението е мъжът да се разбере с роднините си, а още по-добре да се изнесете от тази дядова ръкавичка. Аз си мечтая за денят, в който ще съм далече от всякакви баби, дядовци, тетки и братовчедки Tired
Цитирай

София

Мнения: 3 244
А къде в ситуацията е мъжът ти? Че за него нищо не прочетох!  newsm78 Той къде застава в споровете, взима ли твоята страна? Говори ли с майка си, с баба си?

Аз лично си мисля, че ако има и най-малък шанс да се измъкнете от това място, трябва със зъби и нокти да се борите да се преместите! Боже, та вие сте 4 поколения под 1 покрив (или на 1 двор, ама то това е същото)!  #Crazy Моята свекърва живее в друг град, макар и на 30 км от нас и само благодарение на мъжа ми и твърдата му дума тя не ми се е качила още на главата. Не ми се мисли как ще бъде, като се роди детето живот и здраве!  ooooh!

Има ли шанс да се преместите някъде, може би при вашите, макар че това е от трън та на глог или най-добре да излезете на квартира?

И накрая - според мен по-добре "проста и невъзпитана", но спокойна, отколкото нервна и отчаяна майка.
Цитирай

София

Мнения: 333
Ох, да те "успокоя"-нямам предложение за оправяне на положението.Живеем с моите родители, дъщеря ми е на почти 2 години, но колкото и да повтарям, да не я закачат когато се е заиграла, все същото.И най-често баща ми нарушава "заповедта".Е и аз крещя,но те не се връзват.
Цитирай

София

Мнения: 4 474
На твое място бих направила като за начало 2 неща:

1. Разговаряш със съпруга си и му обясняваш проблема така, както си го описала тук. Той предполагам отсъства от тези "седянки" и не е наясно с твоите и тези на децата ви терзания и неудобдства. Просветли го, най-грубо казано.
2. Незабавно изнасяне от двора. Вярвам, че ще намериш компромисно решение къде да извеждаш децата. Най-важно е спокойствието ви - твоето и това на децата ти.

Вариантът с преместване не го коментирам. Пак предполагам, че ако съществува такъв - ти би направила необходимото по въпроса.

Не ти е леко и ти съчевствам, но и не оставяй нещата така.
Успех! Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
Добре дошла в "клуба"!За съжаление с прости хора не можеш да се разбереш,аз съм го проверила това за 14 години съжителство.Наоколо са само родителите на мъжа ми,но и те ми стигат.Не намерих изход от постоянните сблъсъци с тях( по-точно с възпитанието и порядките им) и напоследък просто не им говоря,ама хич.Подминавам ги като малки гари.Знам,че е гадно,но единствено така се чувствам що-годе добре.За мен единственият изход е - отделяне,ама поне на 15 километра(щото мъжът ми е единствено дете).Това обаче просто няма да се случи,знам си го.Ама то и децата пораснаха и ги "режат" като прекалят.
Цитирай


Мнения: 8 579
Цитат
Хиляда пъти казах, че не искам да се създава напрежение между децата с изявления от рода на „теб не те искам, само сестра ти искам” или „я се виж ти колко си лош, пък сестра ти колко е послушна”.
Сто хиляди пъти обясних, че и аз си имам нерви, които са доста опънати вече, и че не мога културно да обяснявам едно и също нещо непрекъснато, също и че ми е писнало да се оправдавам за това как си гледам децата.
Не, не и не. Еми почнах да крещя – тогава има ефект – няколко дни има затишие и пак се почва (естествено бях обявена за проста и невъзпитана).


Последствията от подобни сравнения на двете ми деца ги има и до днес. "Виж батко си, той как слуша, той има отлични оценки, пък ти......., той това прави така, пък ти инак и всякакви от тоя род"
Сигурно сто хиляди пъти казвах, че децата са различни и нямам никакво намерение да ги уподобявам и сравнявам и смразявам. Кой колкото може в училище - толкоз. Единият има повече възможности, другият - не, но това не го прави по-лош. Е, не разбраха, родата си е рода, тя най-добре знае как се възпитават деца. И аз бях обявена за "уж учена, па проста!" Не знам, прави каквото можеш, но си възпитавай децата както си решила. Защото аз се правих на тактична и деликатна, сакън да не засегна тоя или оня, а сега най-много ме е яд на себе си. Не ми харесва непрекъснатото сравняване на момчетата и това, че всеки, счита, че е нещо повече от другия. Някакси не могат да се зарадват по човешки на постиженията си, а непрекъснато се опитват да се доказват колко единия е по-добър от другия. Ако смяташ, че мъжът ти ще ти помогне, нека се намеси и той. Бабите и дядовците да се радват на децата, а възпитанието да си е ваша работа. Трудно е, когато живееш с тях, изпитала съм го. Дано при теб се получи. Сегашните млади сте по-освободени и борбени. Така, че УСПЕХ ти желая!!!
Цитирай


Мнения: 7 473
С роднини не можеш да се разбереш  Tired Ако има начин се изнасяйте!
Цитирай


Мнения: 494
В подобна ситуация съм. Решението е мъжът да се разбере с роднините си, а още по-добре да се изнесете от тази дядова ръкавичка. Аз си мечтая за денят, в който ще съм далече от всякакви баби, дядовци, тетки и братовчедки Tired

И аз го чакам този момент на великото изнасяне от " СКЪПИТЕ  '',защото нервичките ми от няколко години са ми опнати като струни.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
С роднини не можеш да се разбереш  Tired Ако има начин се изнасяйте!
Абсолютно
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 603
Здравей мила,съчувствам ти най-искрено,защото и аз се намирам в подобна,но бих казала,че и по-лоша ситуация.Ние със съпруга ми живеем в апартамента на родителите му,но вече е на негово име-така че-наш,но с нас живее и свекър ми,свекърва ми -не,разведени са(при нея ходим на гости не много често,но.. и може би затова с нея сме запазили добрия тон,но все пак....без коментар-пак се дразня на моменти)та освен свекър ми с нас живеят и баба и дядо,родителите на свекъра,както ти каза по-свекърви от всички зли.Те си имат отделни стаи,отделно домакинство са,но нали влизаме през една врата.И при нас проблема беше,че са на всяка манджа миродия-когато се скарам на сина ми те го викат,за да не го наказвам,постоянно се мешат за какво ли не,да им казвам къде ходя,защо така съм си облякла децата и ред други неприятности.Но аз още на първата година ги отрезах и им казах,че ще ходя където си искам и ще си гледам децата,както аз намеря за добре,малко са се вслушали,но има моменти,когато пак си позволяват волности.Е и аз съм проста може би,но съжалявам каквото си насърбат това ще ядът.А и по-същия начин казват на детето -Ако не дойдеш да те цункам няма да ти купя вафла или др. от рода.Е па много важно за една вафла.В момента търсим начин да си вземем друго жилище и да ги оставим тук тях докато са живи,защото не се издържа,и съпруга ми вече не може да ги понася на моменти от постоянните им забележки.Ти си прави извод дали ще си мълчиш и ще те тъпчат или ще им се сопнеш-по-добре да съм лоша,отколкото всеки да ми се качва на главата.
Желая ти успех в справянето на досадните на моменти роднини
Цитирай
А къде в ситуацията е мъжът ти? Че за него нищо не прочетох!  newsm78 Той къде застава в споровете, взима ли твоята страна? Говори ли с майка си, с баба си?

Разговаряш със съпруга си и му обясняваш проблема така, както си го описала тук. Той предполагам отсъства от тези "седянки" и не е наясно с твоите и тези на децата ви терзания и неудобдства. Просветли го, най-грубо казано.

Наистина, за съпруга ми не написах нищо и то е, защото не разчитам много на него за решаването на проблема. Той обикновено не е около нас. Освен това имаме известни различия по отношение възпитанието на децата. Той смята, че на децата всичко гореописано не им пречи, а аз преигравам. Дори привежда доказателство - всички ние сме расли по този начин (сравнявани с братя и сестри, закачани от баби и т.н.), а нищо не ни е станало. Пък и не е конфликтна личност - при индикации за конфликт обикновено гледа да е по-надалеч. Въпреки това обаче не е съгласен да се местим, да плащаме наеми, да се лишим от някои удобства за сметка на спокойствието. Тъй че от него помощ по този въпрос не може много да се очаква.

Вариантът да идем при майка ми не съществува по един милион причини.

Явно ще трябва да се изнесем от двора отново. Трудно осъществимо в момента (поради затруднения с транспорта всички забавления са доста надалеч), но не и невъзможно. Жалко обаче, защото сега през лятото за децата е весело в двора от време на време - падат големи игри с братовчедите, когато бабите се кротнат, а и за мен е по-лесно, отколкото да им търся занимавки по прашната улица.

Искаше ми се да има разрешение на въпроса, но май само мога да съчуствам на всички, които са в моето положение... Sad
Цитирай

София

Мнения: 1 910
Игнор е варианта. С роднини няма оправия. По-добре и дума да не си обелвате, отколкото да ти късат нервите. И аз живея в подобна обстановка. Сега вече сме на здравей, здрасти и това е. Най-лошото е, че ми пилят на главата и обвиняват мъжът ми за разни случаи, но като се развиках веднъж и проблема приключи.
Цитирай

София

Мнения: 2 220
Щом нямаш подкрепата на мъжа ти, става 2 пъти по-трудно... Нямам решение, само мога да ти пожелая кураж! Гледай си децата както ти смяташ за добре, крещи, ако това е начина да те чуят, децата ти са най-важни - и е най-важно да растат спокойни и без комплекси! Всичко останало е на второ място, така мисля аз...
Цитирай


Мнения: 3 340
бягай на далечеееееееееееееееееее Whistling
Имам чеството,че мъжът ти и да говори с тях,рано или късно нещата ще се повторят,даже по-зле и за теб.Веднага ще си кажат,че те е страх да им говориш директо и се опитваш да ги тъпчеш чрез любимият син,племеник и прочие.

/имам приятелка с подобен случай/
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора