Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора
Здравейте,

тук съм отскоро. Доста ми харесва вашия форум. Започвам тази тема в отговор на темата на Дарена. И също така, защото ми се струва, че участват основно майки осиновителки. Определено липсват бащи и осиновени. Аз се се опитам да запълна една дупка като млад баща. Смятам, че различната гледна точка може да ви бъде полезна.

Въпросът ми към осиновителите е свързан с тяхното отношение към биологичните родители и по - скоро към страха от желанието на техните деца да се срещнат с биологическите си родители.

Защо?

Защо след като от най-ранна детска възраст вие поощрявате всеки техен опит да опознаят света. Учите ги на любопитство и любознателност. Искате да разкриете всичко пред тях, да разгърнете целия кръгозор на усещания и знания само и само да са максимално подготвени за онова нещо наречено Живот? Че да познаваш биологичните си родители не е необходима по-висока мотивация от просто любопитство.

Не смятате ли, че точно този ваш страх експониран несъзнателно през всичките години кара осиновените деца да търсят трескаво биологичните си родители?

Защо изпитвате страх от тях? Нямам представа каква част от вашите деца знаят, че са осиновени. Но неизбежно е да се запитат дали нямаше да е различно ако.... Дали нямаше да е по добре ако....

Аз самия съм се запитвал многократно при различните изпитания в моя живот. Сигурен съм, че и вие сте го правили. Защо техния въпрос ( всъщност един въпрос задаван ежедневно от нас) е проблем за вас? Защо ви плаши сравнението с тях?

Защото това е вашия въпрос, който си задавате много трудно. Защото при всеки неуспех се запитвате дали нямаше да е по-добре за него ако....

Няма как да знаете това. Но това е просто още един стимул за вас да дадете най-доброто от себе си. Да бъдете най-добрите родители за това дете.

Идеални родители няма. Всъщност има. Хипотетичния непознат биологичен родител на осиновеното дете е Идеален. Разбирате ли, че не трябва да се съревновавате с биологичен родител а с ИДЕАЛЕН РОДИТЕЛ? Смятате ли, че имате шанс? Отговорете си сами.

Но ако успеете да покажете на едно дете истината достатъчно рано най-вероятно ще успеете да детронирате ИДЕАЛНИЯТ РОДИТЕЛ.

Смятам, че познаването на биологичния родител може да бъде само от полза на едно осиновено дете. Ще му позволи да стъпи по-здраво на земята и опредлено ще му промени отношението към бъдещото му семейство, както и определението за добър родител - това, което трябва да ги научите да бъдат.

« Последна редакция: вт, 18 юли 2006, 23:47 от ross_bul »
Цитирай

София

Мнения: 533
БРАВО, ROSS_BULL!!!

Напълно подкрепям мнението ти... И много се радвам, че в този форум има хора като теб... Защото многократно съм била обвинявана в това, че защитавам биологичната майка, а не осиновителите. Както и многократно съм отговаряла, че трябва да мислим единствено и само за доброто на детето - да бъдем водени от това, което би го накарало да се почувства по-сигурно и уверено, да намери себе си и идентичността си. А биологичното семейство е основна част от идентичността на осиновения. И отричайки го или страхувайки се от момента на любопитството, въпросите, срещата и хилядите неизвестни, само усложняваме нещата.

Ross_Bull, абсолютно си прав, когато казваш


Идеални родители няма. Всъщност има. Хипотетичния непознат биологичен родител на осиновеното дете е Идеален. Разбирате ли, че не трябва да се съревновавате с биологичен родител а с ИДЕАЛЕН РОДИТЕЛ? Смятате ли, че имате шанс? Отговорете си сами.

Но ако успеете да покажете на едно дете истината достатъчно рано най-вероятно ще успеете да детронирате ИДЕАЛНИЯТ РОДИТЕЛ.



Не бих могла да го кажа по-добре. Факт е, че осиновените деца прекарват достатъчно време в мисли и фантазии за биологичните си родители. И в тези мисли и фантазии много често присъства именно идеалното... Защото дори на детето да му мине през ум, че майка му може да е еди-каква-си, то ще предпочете по-добрата мисъл, по-красивата фантазия... Защото така ще му е по-лесно да мисли за себе си като част от нея, каквато е...


Смятам, че познаването на биологичния родител може да бъде само от полза на едно осиновено дете. Ще му позволи да стъпи по-здраво на земята и опредлено ще му промени отношението към бъдещото му семейство, както и определението за добър родител - това, което трябва да ги научите да бъдат.


Много често срещата с биологичните родители повлиява благоприятно върху връзката между детето и осиновителите. Парадоксът в случая е, че срещата с биологичната майка, от която повечето осиновители толкова много се страхуват, преодолява много от конфликтите между детето и майката-осиновителка.

« Последна редакция: ср, 19 юли 2006, 00:34 от Tea_ »
Цитирай
Благодаря ти и аз за подрепата.

Твоето мнение е важно за мен. Радвам се, че съм на прав път.

Трудно е да се говори за вътрешните ни страхове. Наистина малко успяват. Но няма как да се скрием от тях. Защото просто те са си в нас. Единственно ни остава да ги срещнем.

Очи в Очи.
Цитирай
Теоретично много сте прави ross_bul и Теа. Но ме влудява мисълта, че ако един ден детето ми ме напусне заради нея, ще се окажа в положението на добрата домашна помощница, която е дала всичко от себе си, за да го отгледа и възпита, а защо не и  дори да го обезпечи добре материално.

[

Много често срещата с биологичните родители повлиява благоприятно върху връзката между детето и осиновителите. Парадоксът в случая е, че срещата с биологичната майка, от която повечето осиновители толкова много се страхуват, преодолява много от конфликтите между детето и майката-осиновителка.



Теа, а ако между осиновени и осиновители няма конфликти, как повлиява подобна среща? Разкажи за случаите, когато срещата не повлиява благоприятно.




Цитирай


Мнения: 40
Напълно съм съгласна с ross_bul i Теа. Вкъщи със съпруга ми много често говорим по този въпрос - за това, че Тя ще го потърси или че малкият ще иска да я види, дори и само от любопитство. Не е ли по-добре в този момент да сме до децата си, за да наблюдаваме ситуацията и да можем да реагираме адекватно. Но за това първо трябва да сме сигурни в себе си, да сме се преборили със страховете си. Аз вече знам - ще бъда до детето си, а ако трябва - ще Я търсим заедно. И тук искам да припомня думите на едно осиновено момиче (прочетох ги някъде в този форум): "Не се страхувайте от биологичните ни родители, вие винаги ще останете нашите най-обичани мама и татко". Щом като децата ни са толкова мъдри, ние нямаме право да ги предаваме!
Цитирай

София

Мнения: 533
123, това за домашната помощница вече сме го обсъждали. Нелепо е да се приравняваш с подобна роля и да мислиш за себе си и нещата по този начин. "Ако един ден детето ми ме напусне заради нея..." Как си представяш да се случи подобно нещо? Как така ще те напусне ЗАРАДИ НЕЯ? В случая не става въпрос за интимни любовни отношения, където някой напуска някого заради друг. В идеалния случай майката е константа в човешкия живот, постоянно свято присъствие. При осиновените деца тази майка е именно майката-осиновителка - майката, която е дала всичко от себе си, за да те обича и да те научи да обичаш. Как едно дете ще напусне майка си, защото  е решило да търси или е намерило биологичната си майка? (Разбира се, би могло да те напусне, ако желанието му да се срещне с биологичната си майка е много силно, а в твое лице то не намира подкрепа и пристан, в който да се завърне, каквото и да се случи преди, по време и след тази среща, а упреци, обвинения, егоистичен страх и т.н.)

И преди съм го казвала - този страх на осиновителите от биологичната майка е егоистичен страх. ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ ТЪРСИ БИОЛОГИЧНАТА СИ МАЙКА ЗАРАДИ САМОТО СЕБЕ СИ, ЗА ДА НАМЕРИ СЕБЕ СИ. Това негово желание няма нищо общо с осиновителите му и отношенията му с тях. То не търси биологичната си майка, за да нарани родителите си. Търси я, за да запълни празнотите в себе си, за да отговори на неотговорените си въпроси, да подреди парченцата от Аз-а си, да постигне цялостност...

И ако ти, 123, като майка, искаш най-доброто за детето си, се срещни с този свой страх Очи в Очи, както казва Ross_Bul и дай всичко от себе си, за да го преодолееш. Детето ти със сигурност усеща страховете ти - така ти не му помагаш. Виждаш, че става все по-честа практика децата да търсят майките си и майките да търсят децата си. Страхувайки се или не, няма да спрем този процес. Неслучайно психолозите и психотерапевтите говорят за срещата между детето и биологичната майка като катарзис. За много осиновени и за много биологични майки тази среща е същностно необходима - те целенасочено я търсят и се стремят към нея. И когато има силно желание, тя обикновено се случва... И дори когато след срещата, осиновеният изживее разочарование, това преживяване е по-добро за него от живот във фантазии, тайни и хаотични опити да намериш себе си...

Цитирай
Да си призная темата с домашната прислужница съм я пропуснал.

Но 123 ти ползваш една дума, която обяснява всичко - НАПУСНЕ.

Скъпи майки има ли деца, които не напускат родителите си? Заради добри приятели, заради лоши приятели, заради собствения си път или собственото си семейство? Смятате ли, че тези деца вечно ще бъдат ваши? Не смятате ли, че най-много усилия трябва да положите за да ги подготвите за този момент?

Съгласен съм, че ако едно ДЕТЕ вземе съзнателно решение да напусне осиновителското си семейство и реши да се присъедини към биологичното си би било изключително болезнено.
Но това би означавало само едно. Че са направени страшно много родителски непоправими грешки.

В този аспект може би това завръщане би било най-доброто за детето. А ние трябва да търсим най-напред най-доброто за детето.

Аз не вярвам, че това в реалния условия би могло да се случи. Може би Теа има повече информация и познава и такива случаи.

Но да бъдем до децата си в този толкова важен за тях момент е едно от най-важните неща в осиновителския процес. Точно както го е описала Галя. Имайки опората ни, подкрепата ни, разбирането и сигурното място, каквото би трябвало да сме осигурили децата ни ще преодолеят много по лесно този етап. Неизбежен според мен етап.

Просто трябва да се подготвим за него
Цитирай


Мнения: 441
Не се страхувам от това, че ще търси, страхувам се, че ще се разочарова.

Това, което мога да направя е да бъда до него ВИНГИ и той да го знае! Ще се постарая да му вдъхна сила, да бъде реалист, да бъде свободен в мислите и чувствата си и да не драматизира съдбата си. А дали ще се справя времето ще покаже.



Цитирай

Sofia

Мнения: 3 162
Аз страхове от това , че след време ще реши да търси БМ-нямам.Друго ме притеснява, като я намери-в какво състояние ще е неговата психика Thinking ей от това най-ме е страх-от (евентуалната) душевната болка, от мъката на детето ми Crying or Very sad
Като реши да я търси-аз съм на негова страна, неговите желания са и мои!щом така ще се почувства удоволетворен-ОК.неговите чувства са по-важни от моите!
Цитирай


Мнения: 40
Вярно го каза, Април - да не драматизираме. Какво по-нормално има от това да обичаш и да се грижиш за дете! Я да се стегнем малко, стига сме хленчили - децата са наши и се обичаме ВЗАИМНО. Още много тривиални неща могат да се кажат - и са тривиални, защото са верни. Например, знае ли БМ за първото зъбче (и да не е първото, пак не знае!), знае ли за ангините, алергиите, температурния гърч (не дай Боже!), за това какво обича да яде или какви игри харесва, за преживяванията в детската градина или в училището и по-нататък. Горе главите. Сложно и страшно е тогава, когато го приемем предварително за такова.
Цитирай

София

Мнения: 533
Ross_bul  е прав за това, че в този форум преобладават осиновителите. И когато тук влязат осиновени, които искат да споделят чувствата и мислите си за биологичните си родители, осиновителите обикновено им пишат "За какво ти е да ги търсиш? Само ще се разочароваш. Не ти ли стига любовта на рдоителите ти?" и други подобни неща. Да не говорим, че се стига и до много по-груби постинги - от което следва едно. Много осиновени съзнателно избират да не пишат във форума. Някои от тях са ми писали на лични съобщения и са ми споделяли за това, че тук се чувстват неразбрани и нападани - сякаш това не е мястото, където биха могли да отворят душата си, защото направят ли го, все се намира някой, който да ги огорчи (като например в темата "Моите въпроси към осиновените деца")

А относно напускането на осиновителското семейство заради биологичното... В реалния живот за момента е много по-често напускането на осиновителите заради НЕПРЕОДОЛИМИ КОНФЛИКТИ между тях и детето, без изобщо да се е стигало до търсене на биологичната майка. Много по-често е така нареченото разсиновяване, при което родителите идват в отдел "Закрила на детето" и заявяват "Искаме да я/го  върнем там, откъдето сме я/го взели". Няма смисъл да описвам драмите, дори бих казала трагедиите, които са се случили във взаимоотношенията между детето и осиновителите, за да се стигне до тук...

По въпроса за това, което осиновеният ще изживее при срещата с биологичното семейство. Първо, не можем да обобщаваме и да казваме, че всеки осиновен ще бъде очарован или разочарован от биологичното си семейство. Всеки случай е уникален сам по себе си. Рано е да се говори за опита в България относно срещите с биологичните семейства, защото на този етап те все още са много малко. Тук БАОО биха могли да бъдат по-точни, защото това е една от насоките, в които те работят много успешно. Но това, което показва опита в световен мащаб е, че разочарованието е в значително по-малък процент от случаите.

Цитирай

Пловдив

Мнения: 341
И аз мисля,че наистина ние осиновителите драматизираме повече от необходимото.Дали е чувство на вина,гняв или ревност не мога да определя,но нека не забравяме,че децата не са вещи и ние не ги притежаваме.Рано или късно те ще ни напуснат нали на това ги учим през по-голямата част от времето както казва ross_bul
Защо след като от най-ранна детска възраст вие поощрявате всеки техен опит да опознаят света. Учите ги на любопитство и любознателност. Искате да разкриете всичко пред тях, да разгърнете целия кръгозор на усещания и знания само и само да са максимално подготвени за онова нещо наречено Живот? Че да познаваш биологичните си родители не е необходима по-висока мотивация от просто любопитство.

 123 , ако детето ти замине за чужбина да учи или в друг град пак ли ще се чувстваш така,не се самосъжалявай,а го обичай сега защото рано или късно ще делиш любовта му и с други (мъж или жена ),а защо не и с биологичните му родители(забрана за Любов няма)приеми го,че детенце ще порасне и избора за живота си е само негов ти можеш само да го подкрепяш и да му помагаш ако има нужда.
Бих се радвала наистина да участват повече осиновени и вместо да ги критикуваме нека се поучим от тях и ги поощрим та нали те са нашите деца!
Цитирай

София

Мнения: 77
Не мислех да пиша, но ето ви ситуация от реалния живот. Синът ми е на 9г. От известно време говорим за рожденната му майка - доста оскъдни положителни неща, защото самата аз не знам почти нищо, и повече положителни предположения. Вече знае тя как се казва. Всеки път когато говорим за нея очичките му светват, а личицето му грейва. При последния ни разговор заяви, че иска да я види, да види къщата й...  Как бихте постъпили вие?
Цитирай
Наистина много хубав въпрос Диди.

Радвам се, че подкрепяте идеята за среща с биологичните родители.

Въпроса е чудесен, защото разширява темата с избора на подходящия момент.

За всяко дете подходящия момент ще бъде различен. Според мен има едно единственно условие - зрялост. Зрялост, която ще му помогне да разбере правилно тази среща, да има сили да я преживее( би могла да бъде и силен шок), да осъзнае случващото се, да поеме предизвикателството.

Вие като зрели хора знаете колко би ви коствала тази среща. Предполагам на това дете би коствало повече. Детето трябва да е готово да понесе всичко това.

В коя възраст децата придобиват тази зрялост Теа би могла да каже. Според мен най-ранния момент за среща е началото на пубертета. Но може и да бъркам.

В твоя случай бих се опитал да не тъгувам, когато видя светнали очи. Опитай се да се абстрахираш от причината тези светнали очи . Радвай им се. Това е щастие.
Също така бих продължил да говоря за нея. Не би трябвало темата да става табу. Говорейки за нея и двамата се готвите за тази среща. До подходящия момент.
Цитирай

София

Мнения: 533
Мила Диди, отдавна съм ти обещала да ти преведа нещо Smile Тези дни ще го направя - нещо, което би те ориентирало как да постъпиш спрямо поведението на сина ти. Ще го пусна като отделна тема във форума.

Да, подходящият момент за всяко дете е различен. А за зрялост в детска възраст е малко трудно да говорим. Пубертетът сам по себе си, независимо дали детето е осиновено или не, е период на сериозни предизвикателства и често конфликти в семейството. Няма как да не е така - защото всъщност основните задачи на пубертета са човек да изгради идентичност, да стане самостоятелен и независим - т.е да се ОТДЕЛИ от (не да НАПУСНЕ) родителите си. Това емоционално отделяне от родителите е в основата на пълноценното функциониране на личността. В пубертета детето започва да разрушава авторитета на родителите си. До този момент то ги е възприемало малко или много идеализирано. Сега обаче започва да вижда, че и те имат слабости - започва тяхната демитологизация. Естествено, този процес е болезнен за родителите.

Това е само едно от многото неща, които се случват по време на пубертета. В този смисъл, не смятам, че пубертетът е подходящо време за среща с биологичните родители. Идеалният вариант би бил тази среща да се осъществи след пубертета, когато човек е по-осъзнат. Но това е само теоретично. В реалния живот няма как да контролираме всички обстоятелства. Ако желанието на детето да се срещне с биологичното си семемйство става все по-силно и по-силно, колкото повече родителите се противят на това желание, толкова повече го засилват. А като се прибави и типичният за тийнейджърите бунт срещу родителите положението може да излезе извън контрол.
« Последна редакция: чт, 20 юли 2006, 16:02 от Tea_ »
Цитирай
0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора