Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора
Здравейте,
излишно е да ви казвам че пиша тук редовно и като регистрирана, както и е съвсем излишно да обяснявам защо не влизам с ника си.

Историята е доволно банална. Произхождам от нормално средностатистическо семейство с две деца.
Обичам родителите си и сестра си. Омъжих се преди повече от 10 години. Обичам съпруга си имаме хубаво семейство и дете.
До тук добре.

От момента в който обявих че ще се женя обаче майка ми просто все едно някой я подмени с вълшебна пръчица.
Много зла вълшебница ще да е била тази обаче.
живяхме при родителите ми 2 години - не издържах повече. С триста зора и с какви ли не лишения и стечения на обстоятелствата - успяхме да си купим малко апартаментче - отделихме се.
От тогава не им "тежим".
Ако въобще може така да каже родител на детето си. И преди това помагахме с пазаруване и пари - но това не е драмата.
В къщи майка ми и баща ми не се разбираха от години все намираха повод за скандали - ревности, непоносимост на майка ми към всички роднини на баща ми.
Цялото ми тинейджърство мина като синя каска - да успокоявам майка ми че баща ми не е лош, че не и изневерява и т.н.
Нон стоп слушах колко черни са леля ми и баба ми /зълва и свекърва/ и всички техни роднини.
Като създадох свое семейство реших че най-накрая ще се измъкна от този ад но не би!
Мъжът ми е много добро момче, разбираме се добре, работлив е и е амбициозен. Завърши хвана си хляба в ръцете - печели не лошо. Постъпихме си на краката. Последните години им помагах на нашите по-малко и инцидентно, когато имат нужда.
След поредния скандал като отидох да ги видя - който майка ми успя да ми устрои точно в рамките на 5 минути - останах поразена от тона и.
Държеше се с мен назидателно все едно съм вчерашна пикла, крещеше ми и ме обиждаше.
Стигна се дори до там че ми обяви
"Много ти порасна работата вече - два апартамента, две коли - не се говори с теб!"

Е от това ме заболя най-много.
Аз не съм материалистка. Живели сме и под наем с две лъжици, преди години. Мъжът ми учеше платено и бяхме с малко дете - купувала съм му памперси трето качество - леренките ги хващах с телбод. Имало е дни дето сме яли образно коричка хляб. Но това никога не ми е тежало. Просто се борехме и толкоз.
Успяхме.
Изплувахме мъничко над водата.
Защо е това отношение. Защоооо????
Не съм отказала да помогна, обичам ги но вечните претенции и скандали от страна на майка ми всеки път ме нараняват.
Дълго си мълчах защото баща ми е много добър човек /то и кой ли би понесъл подобно нещо с години/ и много ни обича. Той е патриархален по дух и за него семейството е над всичко.
Но така и не успя да вразуми майка ми - тя непрекъснато му говори и против родната му майка и сестра му и против нас.
А най-много от всичко ме е страх да не ми развали отношенията със сестра ми. Сестра ми е много добричка и е кротък и благ човек, услужлива, състрадателна и винаги насреща - и при всички тези скандали ме е страх все пак да не се настрои срещу мен.
  Как да постъпя!
Какво да правя?
Стремя се да не се поддавам на провокациите на майка ми и в повечето случаи успявам, но вчера не се стърпях и стана наистина голям скандал.

Защо се променят така хората???

п.с. Извинявам се за дългия и объркан постинг но сърцето ми е свито и не намирам отговор на въпроса - защо?
И какво да правя!?
Цитирай

Софийското дъно на световните гащи:)

Мнения: 2 124
Доколкото разбирам, майка ти не е "такава" от вчера. Слава Богу, при мен нещата са коренно различни, без проблеми с родителските тела, но не може вечно да си м/у чука и наковалнята. Ти си имаш свое семейство и то е твоето бъдеще. Естествено не може да не уважаваш и обичаш майка си (каквато и да е тя - добра, лоша), която е твоето минало и настояще.
Просто й дай да разбере, че това продължаващо негативно държание, ощетява както нейното, така и твоето семейсто и ако трябва дори й се разсърди, т. е не я виждай за известно време. Трудно ми е да ти дам конкретен съвет, но аз бих поставила картите на масата и кой каквото ще да мисли.
Цитирай
Там е работата, че картите съм ги свалила на масата одавна. На практика още като се изнесохме на времето.
От доста години вече ги виждам предимно на семейни празници и по поводи /именни дни, рождени дни и т.н./ и винаги съм била укорявана затова.
Защото не ходя да ги виждам - а за какво да ходя?
За да понасям всеки път обиди и скандали ли?Най-лошото е че негативното и отношение към мъжът ми ескалира и върху детето - можеш ли примерно да си обясниш че една нормална баба няма да дойде на изписването на внука си от родилния дом?
Винаги като отида гледам да се държа мило, да ги видя да ги чуя, ако баща ми е там -що годе добре, но ако останем на саме просто единици са случаите, в които не се стига до някакви обиди. Повод винаги се намира.
Мъчно ми е точно затова защото наистина и двете губим от това държание. Точно за това се опитвам да я изтърпявам, понякога дори успявам да си пусна дадена обида покрай ушите. Но не става всеки път, а и всеки има достойнство.
Цитирай

Finland

Мнения: 1 017
Аз бих реагирала така ( и съм, не винаги успеШно, за съжаление...): говоря си "нормално" с нея, до момента в който не усетя интригантската/скандалджийска нотка. При което ставам, казвам и чЕ я обичам (в крайна сметка, както децата така и родителите си не избираме...поне не в този живот) и напускам полесражението, преди да се е оформила битката. ОбичАШ я, за това те боли от приказките. Мама както силно обичА, така може и да нарани жестоко.
СтахуваШ се за отноШЕнията си със сестра ти: поговори с нея, без да говориШ лоШи неЩа за майка си. Просто да знае, чЕ я обичАШ, и да запазиШ възможността, когато искате да си поговорите, да можете, без да сте зависими от отноШенията в семейството.
ОЩе много мога да пиШа май. Но рецепта не мога да ти дам. Само мога да кажа, чЕ съм минала по този път (подобен), много боли, и почти спира, когато започне да не ти пука. Т.е., когато спреШ да обичАШ. Дано да не стигате до там.
И друго, ако поне мъничко ти е съвестно, ако поне мъничко мислиШ, чЕ има право...винаги Ще те боли повечЕ. От постинга ти си мисля, чЕ не е така, добър и разумен човек си   bouquet
ПАзи си нервите, обичАй си ТВОЕТО си семейство, бъди подкрепа на баЩа си, и търпи майка си (ако вечЕ не можеЩ да я обичаШ). 
Успех  Love
Цитирай
Аз бих реагирала така ( и съм, не винаги успеШно, за съжаление...): говоря си "нормално" с нея, до момента в който не усетя интригантската/скандалджийска нотка. При което ставам, казвам и чЕ я обичам (в крайна сметка, както децата така и родителите си не избираме...поне не в този живот) и напускам полесражението, преди да се е оформила битката. ОбичАШ я, за това те боли от приказките. Мама както силно обичА, така може и да нарани жестоко.
СтахуваШ се за отноШЕнията си със сестра ти: поговори с нея, без да говориШ лоШи неЩа за майка си. Просто да знае, чЕ я обичАШ, и да запазиШ възможността, когато искате да си поговорите, да можете, без да сте зависими от отноШенията в семейството.
ОЩе много мога да пиШа май. Но рецепта не мога да ти дам. Само мога да кажа, чЕ съм минала по този път (подобен), много боли, и почти спира, когато започне да не ти пука. Т.е., когато спреШ да обичАШ. Дано да не стигате до там.
И друго, ако поне мъничко ти е съвестно, ако поне мъничко мислиШ, чЕ има право...винаги Ще те боли повечЕ. От постинга ти си мисля, чЕ не е така, добър и разумен човек си   bouquet
ПАзи си нервите, обичАй си ТВОЕТО си семейство, бъди подкрепа на баЩа си, и търпи майка си (ако вечЕ не можеЩ да я обичаШ). 
Успех  Love

Да тази рецепта се опитвам да прилагам, някога успявам, някога не!

Страхувам се да не дойде момент, в който ще спра да я обичам. Наистина сега съм далеч по-хладна в чувствата си от преди години, може би се усеща и може би и това я провокира.
И въпреки това ми е майка - опитвам се да запазя и нея и нейното достойнство, дори вчера казах на сина си че това че мама и баба понякога не са на едно мнение, не значи че той не трябва да я обича.
Лошото е че той вече не е чак толкова малък и сцените го натъжават.
Цитирай

Finland

Мнения: 1 017
И въпреки това ми е майка - опитвам се да запазя и нея и нейното достойнство, дори вчера казах на сина си че това че мама и баба понякога не са на едно мнение, не значи че той не трябва да я обича.
Лошото е че той вече не е чак толкова малък и сцените го натъжават.

напълно подкрепям  Hug а по нататък предполагам, Ще се научиШ и да не стават скандалите пред детето...или пред когото и да било. или изобЩо да не стават скандали. по умният отстъпва...(не е много подходяЩо за ситуацията ама...)

няма да спреШ да я обичаШ, просто Ще ти е тъжно. докато не приемеШ, чЕ хората са различни.
мисля, чЕ ако се държиШ подобно на това, което те съветвах, Ще я предизвикаШ оЩе повечЕ, но само до един момент. после Ще се предаде...
 Hug  bouquet Hug
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 071
Аз винаги съм получавала подобно отношението от баща си / когато се сещаше за мен / - винаги му съм била крива, не е одобрявал постъпките ми, тормозел ме е и ме е нагрубявал ...
Но всичко това е минало - не поддържам повече връзка с него. В един момент той просто мина една невидима граница и аз спрях да го обичам и да се интересувам от него.  Confused Да ти кажа чувствам се много по-спокойна. Е, то моето не е рецепта - аз по-скоро съм се провалила тотално в общуването с него, а може би не си е струвало да се боря за нещо, което ми носи само огорчение. Когато аз спрях да се интересувам от него и неговият интерес престана - много интересно наистина, нима това все пак не е задължение на родителя - да подкрепя според силите си за своето / даже и пораснало / дете или поне да не му пречи.
Запитай се - за какво се бориш и струва ли си ...?
При мен не си струваше усилията .... Stop
Цитирай
......
Е, то моето не е рецепта - аз по-скоро съм се провалила тотално в общуването с него, а може би не си е струвало да се боря за нещо, което ми носи само огорчение.
Когато аз спрях да се интересувам от него и неговият интерес престана - много интересно наистина, нима това все пак не е задължение на родителя - да подкрепя според силите си за своето / даже и пораснало / дете или поне да не му пречи.
Запитай се - за какво се бориш и струва ли си ...?
При мен не си струваше усилията .... Stop




Провала е ясен - самия факт че съм пуснала тази тема вече си е провал. Не зная дали е останало нещо за спасяване, страх ме е да си задам този въпрос Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Страх ме е от отговора..........

Тъй като и аз вече съм родител не мога да схвана именно това - как може един родител,  да не се радва на успехите на детето си.
Как може да спре да стои зад него, каквото и да се случи. Още повече аз вече не искам, а и преди не съм искала от тях нищо друго освен човешко отношение и обич.
Не зная защо се опитвам да запазя в някакви приемливи граници отношенията ни.
Как да дам тогава личния пример на сина си?!
 
Цитирай

Пловдив

Мнения: 552
Не се вживявай толкова. Аз го имам същия проблем с майка си - все нещо съм крива, все трябва да съм й благодарна за нещо, все от нещо е недоволна .... и при всеки наш разговор чопли нещо - все гледа да ме тормози. Е, докато й обръщах внимание се чувствах ужасно, изкарвах си го на семейството си, не можех да спя. Най-гадно ми е това, че се опитва да ми вмени чувство за вина през цялото време. Както и да е.
Та се опитвах да ти кажа, че колкото по-малко и по-кратко говоря и се виждам с нея, толкова по-добре се чувствам. Пък на нея й е криво, че не ходя да я виждам, ама такъв е живота - каквото посееш, това ще пожънеш
Цитирай

София

Мнения: 1 618
Подари и книжката "Отровните родители". Може и да се обиди, но дано я прочете, защото има какво да научи.
Цитирай

The wild, wild west

Мнения: 132
Предполагам, че не е голямо облекчение, но уви, ти не си единствена в подобно положение. Не са малко родителите, които дали си признават или не, имат проблем с това, че децата им порастват и те загубват контрола си върху тях. Въпрос на зрялост е да успееш да оцениш и уважаваш, до скоро (поне в съзнанието на родителя) зависещото от теб "дете", като пълноправен индивид. Особенно, когато то взема решения, с които не си съгласен. Много жалко, че не всички родители притежават тази зрялост ...  Sad
Може би някоя наистина добра книга би могла да помогне на един такъв родител да се види от страни и да преодолее това желание за контрол...  Confused
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Никакъв провал не виждам Naughty! Тормозиш се, защото си инвестирала много време и нерви в тази семейна връзка, а няма ответ. С други думи когато е трябвало да бъдеш състрадателно дете си била, а сега майка ти не ти отговяря със същото отношение и продължава  по старому...така е свикнала просто. Аз след два разговора бих прекъснала всякакви връзки- или отсреща има някой, или не!
Цитирай


Мнения: 1 462
Майка ти има проблем, третирай я като болна.  Осъзнай, че не можеш да разчиташ на нея.  Не разбрах защо пишеш анонимно.
Цитирай

Навсякъде и никъде.

Мнения: 1 047
Майка ти има проблем, третирай я като болна.  Осъзнай, че не можеш да разчиташ на нея.
Звучи малко грубо,но е вярно.И аз мисля така. Peace
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Извинявай, ама майка ти ми звучи като пълна кучка.
То не е хубаво така да се говори за нечия майка, но това си помислих в първия момент.
И аз имам една позната, на която майка й държи сметка защо не й била плащала сметките, че била длъжна да й решава проблемите и тн.т. Зетят я е отрязал отдавна и горкото момиче постоянно е между чука и наковалнята.
Подобна майка развали отношенията на стринка ми и сестра й, които бяха неразделни и си помагаха постоянно. Ей така от лошотия. Вече сигурно 7 години не е виждала внуците си. Защо? И тя не знае.
Има такива хора, навсякъде, аз не ги търпя, както не търпя и много от роднините ми, както се казва тук - дала съм им пълен игнор!
Ти си ги гледай сестричка и постави майката на място, това е, което аз съм направила отдавна. И съм си рахат.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора