аз не си спомням за какво мислех
- Публикувана: 20 юли 2006, 21:43 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2006, 17:21 ч.
За какво мислехте в момента на раждането?
Учудих се, че не ми пука толкова дали ще умра.
Всъщност докато траеше "естественото" ми раждане, си мислех неща от рода на "мамка му и доктор, какво ми прави сега" и "айде, няма ли да почва да излиза".
По време на секциото питах анестезиолога няма ли да ми каже нещо смешно, ама той беше много угрижен, милият, само ме погали по главата. Май са щели да ме изпуснат, както разбрах после. На мен обаче не ми пукаше, защото ме беше хванала упойката и вече не ме болеше. После извадиха бебето и питах защо не плаче. Казаха ми "чакай малко, ще проплаче". После ми дадоха да целуна една бяло-зелена главица и го отнесоха нанякъде. Тогава реших, че е добре и че аз съм дотук, повече за нищо няма да мисля, край, заслужила съм си да поспя.
Всъщност докато траеше "естественото" ми раждане, си мислех неща от рода на "мамка му и доктор, какво ми прави сега" и "айде, няма ли да почва да излиза".
По време на секциото питах анестезиолога няма ли да ми каже нещо смешно, ама той беше много угрижен, милият, само ме погали по главата. Май са щели да ме изпуснат, както разбрах после. На мен обаче не ми пукаше, защото ме беше хванала упойката и вече не ме болеше. После извадиха бебето и питах защо не плаче. Казаха ми "чакай малко, ще проплаче". После ми дадоха да целуна една бяло-зелена главица и го отнесоха нанякъде. Тогава реших, че е добре и че аз съм дотук, повече за нищо няма да мисля, край, заслужила съм си да поспя.
Ами като изключим факта, че не съм раждала според някои (секцио съм) не си мислех за нищо, а се опитвах да дишам, защото упойката ми се беше качила по-нагоре от допустимото и не можех да дишам.
И аз така. Не можех да преглъщам и носоглътката ми беше блокирана
Чувството е ужасно 
Иначе все питах до къде са стигнали, на какво ниво са в разреза (понеже не ми разрешиха да съм без параван на секциото и да гледам как вадят сина ми от мен
) 
Нали не дават да се храним 24 4аса преди това. 
/нищо не усещах заради епидуралната/. 
когато раждах виктория в главата ми кънтеше едно нашумяло тогава парче, което цяла нощ въртяха по радиото - i saw you dancing; мислех си също как може тази акушерка да е толкова хубава и така добре гримирана - приличаше ми на стюардеса; мислех си дали докторът няма да се откаже да си търси списанието и да реши да дойде да погледне какво се случва при мен; като видях как излизат главицата и гръбчето на бебето, май спрях да мисля...после си мислех че трябва непременно да намеря телефон (нямахме мобилни тогава)...
когато раждах габриела се смеехме с докторите, анестезиолога и съпруга ми - не помня за какво. по едно време си мислех, че трябва да поема въздух още веднъж и още веднъж, и още веднъж - тогава ми сложиха нещо в системата и ми стана по-добре. като видях бебето, първата ми мисъл беше: габриела! едновременно с това съпругът ми изрече името, а до момента не бяхме сигурни как точно ще се казва...
когато раждах габриела се смеехме с докторите, анестезиолога и съпруга ми - не помня за какво. по едно време си мислех, че трябва да поема въздух още веднъж и още веднъж, и още веднъж - тогава ми сложиха нещо в системата и ми стана по-добре. като видях бебето, първата ми мисъл беше: габриела! едновременно с това съпругът ми изрече името, а до момента не бяхме сигурни как точно ще се казва...
С Димана беше много смешно, цял ден имах контракции (леки разбира се) и аз философствах "Това ли били контракциите, че то хич не болят" и други такива плиткоумности. В процеса на крайните контракции си мислех "Къде ми беше главата преди 9 месеца, как мога да се забъркам в такива глупост, може ли да съм толкова тъпа, баси няма да го допусна отново.", след около 15 минути, когато полуседнала буквално видях, как Димана излиза от мене "Искам още едно дете".
С Момчил си мислех, най-вече как да напъвам, бях много по-спокойна. Малко преди да го родя се опитвах да хвана нишката от разказа на една от акушерките, за къде точно на Красно село се намира един магазин за обувки.
С Момчил си мислех, най-вече как да напъвам, бях много по-спокойна. Малко преди да го родя се опитвах да хвана нишката от разказа на една от акушерките, за къде точно на Красно село се намира един магазин за обувки.
ми, бях здраво друсана (три пъти вливаха епидурал). Доста неща за сравнително кратко време. Дано всичко бъде наред и да мине, какво ли ще е след това. Значи това било.
И поради известната тогава реклама-Колко са 20 секунди-повтарях я и сама си отговарях, бая бъзици изплюх на 06-05-2005.
И поради известната тогава реклама-Колко са 20 секунди-повтарях я и сама си отговарях, бая бъзици изплюх на 06-05-2005.
Аз в 1 през нощта попаднах на доста почерпен доктор, който почти движейки се на зиг-заг ми каза, че отивал...да спи, щото на него нямало кой да му плати, пък аз съм имала уговорка с друг лекар. Попита ме дали ще чакам да дойде другият лекар/беше шефът на АГО-то/ и да съм се мъчела или ще раждам по-бързо и да ми слагат системата. Аз естествено предпочетох да се мъча и да си чакам. Всичко мина много бързо, а лекарят дойде точно в момента, в който трябваше. През цялото време ме разпитваше за Варна, защото е родният му град , а аз от болка изобщо не исках да говоря и накрая му казах:"Оффффф, айде млъкни малко де" 