Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 21 юли 2006, 16:14 ч.
  • Преглеждания  1 311  Мнения  27  Онлайн  1
Отговори
Здравейте,
Работя във фирма при много близък роднина. Преди 3 години забременях и родих. Продължих работата си вкъщи до ден днешен. Сега детето ми тръгва на градина и аз виждам как шефът ми чака с нетърпение времето, когато ще мога да работя пълноценно. Само че все повече се улавям,че мисля за второ дете и че го искам сега.
Чувствам се задължена към този човек, уважавам го и го обичам, а по този начин излиза,че го мамя, че той не ме интересува. Отношенията ни ще се променят, въпреки че ще ме разбере.
Аз няма да имам мира със себе си

грозно ли е въобще, че имам такава дилема?

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 2 290
Винаги съм смятала, че когато човек трябва да прави избор е важно да предпочете непреходните неща пред преходните. Т.е. аз мисля, че е по-добре да заложиш на детето. Ако си го обсъдила със съпруга ти и той е съгласен, почнете да пробвате, но то няма гаранция кога ще стане, нито какви ще са обстоятелствата тогава около фирмата.

Прекрасно те разбирам обаче. Аз постъпих на нова харесвана от мен работа с дълго обучение. Тъкмо ме обучиха за 1 година и аз хоп родих и ме няма 2 години. Януари месец трябва да съм на работа, а не ми се ходи. Гледа ми се второ бебче, но при мен мъжът ми още не е казал ДА.

# 2
  • Мнения: 6 167
работа

# 3
  • Русе
  • Мнения: 2 954
На този въпрос ти сама трябва трябва да си отговориш. Аз лично бих заложила на работата. Чакам с нетърпение да се върна на работа догодина по това време.

# 4
  • София
  • Мнения: 797
 А какво пречи да се върнеш на работа и след 1-2г. да мислиш за второ дете? Аз така съм намислила, но не винаги може да се планува.

# 5
  • София
  • Мнения: 169
Винаги съм смятала, че когато човек трябва да прави избор е важно да предпочете непреходните неща пред преходните. Т.е. аз мисля, че е по-добре да заложиш на детето.

Въобще не се чуди Crazy
Работа и след нас ще има...,а и в работата ще го приемат,като няма друг избор...
Според мен все пак е божа работа Wink,ако стане не се замисляй въобще,защото започнеш ли работа тогава няма да ти се остава в къщи,за 2ро детенце Peace

# 6
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
А не може ли работа и после, след няколко години - второ дете?  newsm78

# 7
  • Мнения: 1 984
кое иска6 по силно ако е детето даваи Simple Smile
Винаги съм смятала, че когато човек трябва да прави избор е важно да предпочете непреходните неща пред преходните. Т.е. аз мисля, че е по-добре да заложиш на детето. Ако си го обсъдила със съпруга ти и той е съгласен, почнете да пробвате, но то няма гаранция кога ще стане, нито какви ще са обстоятелствата тогава около фирмата.

Прекрасно те разбирам обаче. Аз постъпих на нова харесвана от мен работа с дълго обучение. Тъкмо ме обучиха за 1 година и аз хоп родих и ме няма 2 години. Януари месец трябва да съм на работа, а не ми се ходи. Гледа ми се второ бебче, но при мен мъжът ми още не е казал ДА.
newsm10

# 8
  • София
  • Мнения: 10 953
Според мен по-хубаво първо малко работа, после бебенце, посла пак малко работа, пак бебенце HugЗа себе си така съм ги планирала нещата, току що се завърнах на работа след две години майчинство, наслаждавам се на "светския" живот, порасналото си дете/вече ясленче Wink/ и въобще - на нещо различно от това, което съм правила досега.Същото беше и когато забременях.Имах вече 2 години стаж, щеше ми се вече семейство, добре ми дойде и тъкмо навреме HugСлед година-две, живот и здраве, ще започваме работа над второто издание WinkЕ, ако стане преди това случайно, няма да го върна я Laughing

# 9
  • София
  • Мнения: 1 409
Аз започнах нова работа,но между временно правим опити и за бебче.Според мен на първо място винаги трябва да са семейството и децата,пък работа винаги ще има.Постъпи така както ти го усещаш.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 552
Не се ли страхуваш, че ако останеш още няколко години вкъщи, ще ти е много трудно да се адаптираш към колектив и работа - нещата всеки ден се менят и ти ще изостанеш. Никога няма да забравя как се чувствах първата работна седмица след майчинството......... Между детето, мъжа, пералнята и печката бях изгубила способността си да общувам с хората, а преди това никога съм нямала проблеми. Знам какво трябва да кажа, но ми липсваха думички  Confused

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 1 204
Ами на мен не ми е пречило раждането на работата newsm78
  Работих до последния ден, а после се върнах, когато беба беше на 5 месеца. Не се отрази изобщо някак си. Ние си нямаме подходящи помощници/всеки си има личен живот Laughing/ и нямаше кой да помага. Бяхме с детегледачка, после, когато стана беба на 11 месеца тръгна на ясла.  Сега мислим за второ бебе Laughing Дано стане и пак да имам толкова лека бременност. А освен работата/на пълен работен ден съм/ и уча редовно и то доста тежко висше образование, така, че смятам, че всичко е въпрос на орзанизация.
 А намирам достатъчно време за бебка, а и за форума Wink
  А иначе естествено, че бебетата са преди работата! Аз забременях след 4 години ходене по доктори и тогава оцених колко важно нещо са децата! Просто при мен се получи и съвместяването на доста ангажименти, което е чудесно моля се да продължи така

# 12
  • Мнения: 2 556
Ако искаш второ дете сега, по-добре действай. Момента не трябва да се изпуска, идеален няма да има, важното е ти да го искаш.

Аз родих второто си дете, когато точно бяхме в началото на нашия бизнес, но въобще не ми е стояла мисълта да изчакам да го изградим първо. Ами аз може дотогава да съм на 40, а на 40 определено не искам да раждам. Сега имам и деца, и работата ми върви даже още по-добре от преди. Извинявай, но от "лоялност" към близкия ти роднина да не си родиш дете ми се струва безумно. Всичко отминава, децата остават. Много се гордея с бизнеса си, много съм вложила в него, но гордостта ми от децата е хиляди пъти по-голяма и удовлетворението, което ми носят те, никоя работа не може да ми го даде.

# 13
  • старата столица:)
  • Мнения: 1 546
Аз отказах страхотно предложение за работа в чужбина, защото искам вече бебе...много хора ми казваха - върви, поработи,пък се върни и ще имаш бебе, нооо....реших да остана. Не съжалявам, защото съм такъв човек, който рядко съжалява за минали неща, но за много мои приятели бях абсолютно луда да се откажа  Shocked

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 914
Естествено,че децата са най-важното нещо в живота,но аз съм на мнението на Andji и определено /ако всичко върви нормално/ не смятам да си остана две години в къщи. #2gunfire

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт