Изчела съм куп теми - тип анкети във форума от рода на - "Помагат ли ви мъжете?" Та става ясно, че повечето мъже са прекрасни, подкрепящи и т.н. Е, моят също е такъв... ама по принцип 
Има някакви моменти, когато прави ненадейни жестове точно навреме... примерно, приспива детето, когато съм скапана... мие бебешки шишета, и други подобни. Нооо... default-ът е, че всичко правя аз 
Това е истината...
Значи, в момента въпросният ми мъж не просто спи (а мен никой не ме пита дали ми се спи... ясно е, че аз трябва да стана и да се погрижа за детето, което си иска своето - естествено, няма събота и неделя в тая работа... и това е всеки ден - винаги аз), а и ми се скара, че съм оставила бебето в стаята при него и то му пречи да спи! И това, при положение, че имаме уговорка да ходим на гости на обяд... която е правил той, т.е. аз не знам конкретен час - ама ми се струва, че 12 ч. си е баш на обяд, т.е. най-малкото трябва да се приготвяме вече... ама не, човекът спи. Хубаво... ама поне да ми каже нещо от типа на - разбрал съм се да отидем към 14-15 ч., в 13 ставам и тръгваме. Няма, братче... само нещо от типа - абе жена, махни това дете оттука, опитвам се да спя! Не че точно така се изрази, но това беше смисълът. Иначе уж не е такъв, ама сега какво му стана...
Е, на мен пък ми дойде в повече...
Да не говорим, че аз правя наистина абсолютно всичко в къщата - с дребни изключения, които обаче той отлага неимоверно дълго... примерно, от няколко дни трябва да се смени една крушка, ама не Не че аз не мога... ама въпросът е принципен! 
Както се сещате, в момента съм бясна на тая тема - но идеята ми не е просто да се оплача, а да събирам ценни акъли как, аджеба, се бори човек с това... защото е ясно, че така не може
Има някакви моменти, когато прави ненадейни жестове точно навреме... примерно, приспива детето, когато съм скапана... мие бебешки шишета, и други подобни. Нооо... default-ът е, че всичко правя аз Това е истината...Значи, в момента въпросният ми мъж не просто спи (а мен никой не ме пита дали ми се спи... ясно е, че аз трябва да стана и да се погрижа за детето, което си иска своето - естествено, няма събота и неделя в тая работа... и това е всеки ден - винаги аз), а и ми се скара, че съм оставила бебето в стаята при него и то му пречи да спи! И това, при положение, че имаме уговорка да ходим на гости на обяд... която е правил той, т.е. аз не знам конкретен час - ама ми се струва, че 12 ч. си е баш на обяд, т.е. най-малкото трябва да се приготвяме вече... ама не, човекът спи. Хубаво... ама поне да ми каже нещо от типа на - разбрал съм се да отидем към 14-15 ч., в 13 ставам и тръгваме. Няма, братче... само нещо от типа - абе жена, махни това дете оттука, опитвам се да спя! Не че точно така се изрази, но това беше смисълът. Иначе уж не е такъв, ама сега какво му стана...
Е, на мен пък ми дойде в повече... Да не говорим, че аз правя наистина абсолютно всичко в къщата - с дребни изключения, които обаче той отлага неимоверно дълго... примерно, от няколко дни трябва да се смени една крушка, ама не
Не че аз не мога... ама въпросът е принципен! Както се сещате, в момента съм бясна на тая тема - но идеята ми не е просто да се оплача, а да събирам ценни акъли как, аджеба, се бори човек с това... защото е ясно, че така не може
А ми се струва, че не сме единствени - доста мои приятелки... да не кажа всички, са в същата ситуация.
Проблемът е, че това мърморене бързо преминава в плач, когато реши че е гладен или нещо друго... нормално бебешко поведение, но просто не виждам полезен ход за себе си - откъм проблема с мъжкото участие 
И всъщност всичките не приятелски семейства се редуват в задълженията,няма случай да се ядосваме за това кои гледа децата.Бяхме на море 3 семейства с деца и по един родител с дете напускаше къщата сутрин,за да могат другите да спят, на друугия ден другия родител.Та мисълта ми е, че ако вече се е научил ти да гледаш дедето по подразбиране, мнооогггоооо трудно ще го отучиш 
,същата работа:)))))
