Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 265 отговора

Вече в моята си приказка...

Мнения: 3 700
В събота бяхме на плаж. Синът ми Ивайло през цялото време беше невъзможен - ту искаше във водата, ту искаше картофи, ту искаше някакви играчки. През цялото време хленчеше. Преди да си тръгнем беше капакът на цялото му невероятно отвратително настроение. След виковете, които бяха принудени да чуят и стоящите до нас хора, аз нашляпах Ивчо по дупето. Направих го от безсилие. Сега си давам сметка, как ли съм изглеждала отстрани - някаква невротизирана майка, която "малтретира" детето си. Ако бяхме в някоя цивилизована държава, със сигурност, щяха да извикат дружество за Закрила на детето или каквото се води там.
Та въпросът ми е: до къде може да стигне границата на възпитанието, чрез прилагане на бой /профилактично, както казват старите хора/ и къде започва малтретирането на детето, според вас?
Дали външните белези, като синини са признак за побой на детето или и "методът на Макаренко" е малтретиране?
Какво мислите, а?

П.П. Умишлено пускам темата си в "Клюкарника"!!!
Цитирай


Мнения: 495
за боя по дупето, казвам го съвсем сериозно, щот съм го чела в дебелите книги:
значи нали знаете, че до към 19-ти век, че и в по-ново време, е имало мъжки и женски училища
възпитателна мярка основно е бил боят по дупето с пръчки
обаче докторите си направили труда и с развитието на науката, вече 19-ти век, открили, че дупето си е една ерогенна зона и не щеш ли - боят предизвиквал едва ли не сексуална наслада
поради което прекратили тези "извращения" и въвели по-"цивилизованите" - бой с пръчка по пръстите, седене на колене върху черупки от орехи и тем подобни....
толкова история
сега "искрено и лично" - ами детето трябва да знае точно защо го наказваш, иначе усеща безсилието ти и шляпването няма никакъв ефект
Цитирай

UK

Мнения: 3 099
В някои страни биха те арестували. За мен лично не си направила нищо, което не е трябвало да направиш. При всички положения тук ще се изсипе клуба "средностатистическа форумка", която никога не е докосвала детето си и с пръст. Познавам много хора, които не знаят какво е шамар, а аз лично съм възпитавана с бой. Невъзможна съм била, продължавам да съм невъзможна. Не мога да допусна дете, било то и моето собствено, дори най вече моето собствено, да лази по нервите на всичко на един километър около нас и аз да не направя нищо. Децата разбират, когато пожелаят да разбират. Когато не желаят... Но съм против боя като цяло, за мен един бой е ненужно жестока мярка, един, два шамара, стигат за да разбере. По нататък е садизъм. Боя не е гаранция за това че родителя е добър или лош. Мен лично родителите ми са ме научили как да се оправям сама, за разлика от много, много мои връстници които никога не са били удряни.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Ами ти сама казваш, че си го набила от безсилие... това не е възпитание. По никакъв начин не приемам "възпитанието чрез бой". Не мога предварително да се заричам, че някой ден няма да изляза извън кожата си и да го шамаросам, но да си биеш системно детето, с профилактична и възпитателна цел - не го приемам и никой не може да ме убеди, че е за добро. Ако ние, родителите, имаме слаби нерви - това е наш проблем, а не на детето. А старите хората - при цялото ми уважение към тях - са изрекли безброй глупости - като това, че детето се целува само докато спи Tired

Допълвам във връзка с написаното от Госпожица Мърморана - аз също съм била възпитавана с бой и именно затова го отричам. Единственото, което постигнаха родителите ми е, че ме направиха отмъстителна и агресивна. Имам много ясни спомени как нарочно се държах зле, за да им го "върна".
Цитирай


Мнения: 4 806
границата минава през мотива на биещия - дали го прави без основание и за да унижи детето или е в посока да промени поведението на "бития" към нещо по - добро. Дали разтоварва емоциалната си шлака чрез боя или изразява негативното си отношение към поведението. Всъщност границата е пределно тънка. Възпитателният бой (нека така го наречем кратко) в повечето случаи е точно поради усещане за безсилие, когато родителят не намира друг начин да изрази несъгласието си с демонстрираното от детето поведение. В повечето случаи, обаче, след като получи временното "емоциално разтоварване", след това се товари много от факта на приложения бой.
И естествено, при малтертирането боят си е направо жесток и задължително цели унижението на детето. При възпитанието, боят има своите граници. Не мисля, че възпитателен бой може да доведе до синини, например.
В допълнение, това, че в "цивилизованите" държави се гледа с лошо око на боя, като възпитателна мярка, май не е съвсем вярно. Срещала съм информация, че в британските училища (може би не всички), удрянето от учителя не се преследва.

Моето мнение по повода е следното: баща ми ме е бил доста, но по- малко от сестра ми. Бях се зарекла, че на своята дъщеря никога няма да прилагам тази възпитателна мярка. Убеждението ми траеше до момента, в който започна да бърка в контактите, при това напълно демонстративно Smile. Пошляпването по памперсовото дупе се превърна в чудесен повод да се смее. Е, не стига, че нищо не разбра, не стига, че го схвана като част от играта, ами ме натовари с отвратителното усещание, че пристъпих убеждението си Smile
Цитирай

UK

Мнения: 3 099
Мен никога не са ме били профилактично, както вече казах, винаги съм била невъзможна, винаги съм си заслужавала боя по всички параграфи. Не мога да се съглася че дете темерут каквато съм била(сега съм по добре, Слава Богу), се възпитава само с приказки. Аз лично ще се старая, живот и здраве, когато имам деца, да не ги удрям, както мисля вие всички се стараете, но не гарантирам, че когато ми лази по нервите съвсем целенасочено, няма да получи каквото заслужава. Приказките не помагат винаги.
Цитирай


Мнения: 6 167
Според мен зависи от 'честотата" на подобни наказания.
Аз лично съм За пошяпването в крайни моменти ( като този), но не го изключвам
Никой не можеш да убедиш да спре да крещи с мил тон " ама недей бе мама така сега"
много малко са родителите, които наистина постигат убеждение с думи.

Никой няма да те арестува, спокойна бъди.
Вчера видях на плажа една, която така смота детенцето и нямаше цивилизована
вълна от намусени защитнички. Детето просто прекали. И тя беше напълно права.
И аз бих го зашлевила.

когато аз бях дете, това татко ти да ти отпери един си беше в съвсем в реда на нещата.
И сега не се чуствам малтретирана, или емоционално съкрушена.
Правел го е в редки и крайни случаи.
Ако използваш умерено тази мярка детето ще направи и разликата.

Ако обаче използваш ' шамарената фабрика' за щяло и нещяло
много бързо ще възпиташ едно злобно изродче в дисфункционална среда.

 Peace
Цитирай

София

Мнения: 1 107
На теория и двамата с мъжа ми сме категорично против боя като възпитателно средство, но не мога да се закълна, че никога и по никакъв повод няма да ступаме малкия изедник по дупето  Thinking
Цитирай

UK

Мнения: 3 099
Между другото, за мен малтретиране не значи само бой. Всяка демонстрация на власт над по слабия, в случая на родител над дете, е в известна степен малтретиране. Спомням си колко бях отвратена, когато свако ми, човек когото изобщо не уважавам поради ред причини, се прояви пред мен в такава светлина. Братовчед ми беше малък, той сега е на около четири, тогава да е бил на две и половина. Той го беше изпратил при майка му в другата стая, но малкия се върна в тази стая и той му каза "в ъгъла" и детето отиде в ъгъла, вдигна си ръцете, и след секунда две най много оня му каза "свободен си". Това ако не е демонстрация, не знам какво е. Мухльо. Мъж уж, а ще ми доказва че има власт над детето.
Цитирай

София, на брулени хълмове

Мнения: 967
Може би малтретиране е, когато остави трайни белези - имам предвид не само физически, а и белезите в душата най-вече. А що се отнася до пошляпването, то в общия случай белези не оставя, но и полза няма - правилно си казваш, че си го направила от безсилие, но лошото е, че децата много добре усещат кога сме безсилни и в този случай и да биеш и да не биеш файда няма. Не че и аз не се е случвало да си изпусна нервите - случвало се е, но после винаги съм осъзнавала, че това е ГРЕШКА. Мисля, че правилната насока на разсъжденията е не кое е малтретиране и кое не, а как да намерим пътя към съзнанието на децата си, за да се разбираме с тях цивилизовано, а не с бой.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Моето мнение по повода е следното: баща ми ме е бил доста, но по- малко от сестра ми. Бях се зарекла, че на своята дъщеря никога няма да прилагам тази възпитателна мярка. Убеждението ми траеше до момента, в който започна да бърка в контактите, при това напълно демонстративно Smile. Пошляпването по памперсовото дупе се превърна в чудесен повод да се смее. Е, не стига, че нищо не разбра, не стига, че го схвана като част от играта, ами ме натовари с отвратителното усещание, че пристъпих убеждението си Smile
Ассинта, а едни обезопасители за контакти колко негативни емоции биха спестили, а Wink
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
В ситуация като тази бих постъпила по същия начин. Не съм съгласна, че винаги става с убеждения. Тук си говорим за дете на 2г 10м, което е напълно наясно какво прави и защо е нашляпано.
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
За съжаление и аз съм от твоя отбор. То и мойта дъщеря е колкото твоя син и от няколко дни е невъзможна. И аз като теб от безсиле и тупам дупето и после ме е яд  на мен и понякога в кожата си немога да се побера. Чудя се какво да направя, за да преодолеем с нея заедно "кризата", но в момента съм безкрайно изтощена от умората и безсънието. А, и още повече страхът от това дали няма да и направи някакъв комплекс или психо проблем не ме напуска. Чувствам се в омагьосан кръг, затова ще продължа да следя темата, за да чуя и други мнения.
Цитирай


Мнения: 4 806
Dona, обезопасители има! Ама знам ли, дали, като отиде на гости ще има?
Ама пусто, като я видя по пет минути да бърка, бръка и само хитровато надзърта, дали ще се втурна към нея,,, и думата "не" все едно не знае каква е Smile   И баща й приглася с "не"-то и накрая ми каза, я пробвай... а той беше далеч, та аз понесох всички негативи ... и угризения
Цитирай

Вече в моята си приказка...

Мнения: 3 700
Най-странното е, че и майка ми доста ме е била - и мен и сестра ми. Ядяхме бой "и сряда и петък". Знам как се чувствах тогава, но сега знам и как се е чувствала и майка ми, за да ни набие. И въпреки заканите си, че няма да повтарям поведението на майка ми - правя същото.  И искам хем да съм любеобвилна майка, хем да съм достатъчно авторитетна личност. Но не Ивайло да се страхува от мен.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 265 отговора