Публикувана: 24 юли 2006, 17:14 ч.
Последно мнение: 4 авг. 2006, 09:50 ч.

Колко отрицателни теста може да понесе сърцето........

5 366
44
1

1
2
3
Всички

24 юли 2006, 17:14 ч.

София
Мнения: 186

Отново отрицателен тест-седми пореден месец.
А този път бях толкова "бременна".И толкова надежди,толкова недежди......
И пак сълзи,разочарование,сълзи,болка (почти физическа),сълзи и много въпроси.
Въпроси,на които никой не може да даде отговор:ще стане ли някога?;защо ние?;какво не правим както трябва?
ДО КОГА?....и ще издаржа ли до тогава?
И изобщо колко отрицателни теста може да понесе сърцето????
Знам,че много от вас чакат и повече.Знам,че е трудно.Знам,че и аз ще чакам,защото го искам повече от всичко.
....но все пак задавате ли си и вие подобни въпроси?....и как си отговаряте на тях?

п.с. съжалявам за негативизма,но просто така се чувствам и ми идва да крещя.

Последна редакция: пн, 24 юли 2006, 17:50 от Хера

# 1 24 юли 2006, 17:16 ч.

Мнения: 1 419

не се поддавай - ще ти мине.
просто след време претръпваш - грубо звучи, но е така.

А надеждата винаги си я има Flutter

# 2 24 юли 2006, 17:21 ч.

София
Мнения: 932

Цитат на: V&V в пн, 24 юли 2006, 17:14

Кураж мила и ако може не мисли толкова за тестовете, тук страшно много мами ще ти кажат че са забременели, точно когато са прели да мислят и да се вманиачават на тема бебе.

П.С. И аз само го мисля, но мисля да престана Embarassed

# 3 24 юли 2006, 17:27 ч.

UK
Мнения: 1 351

И аз като теб до преди 3 месеца правих тест след тест и все отрицателни както доста от момичетата аз също бях спонсор на пеоизводителите на тестове, но един ден когато направих поредния и последен тест (отрицателен) си казах, "защо да продължавам с тестовете след като ми влиаят толкова зле". И аз ревах и се тръшках като теб със същите въпроси но след като издържах един цикъл без нито един тест разбрах, че е по лесно да приемеш лелката (не, че е лесно де) от колкото да видиш отрицателния тест и от тогава все ме сърбя ръчичките да си взема един тест но влизам тука и питам момичетата и те ме съветват да изчакам, и разбирасе само това чаках да чуя, и ето поредната лелка и поедния неуспешен месец на бебеправене. Ето, че сега с нетърпение чакам да ми свърши за да започнем отначало все пак и бебеправенето е приятна работа и отново ще се надявам но никога няма да ми се испарят надеждите.

П.П. моята зълва е била 3 години семейна и не е могла да забременее и вече се чудила, че или тя или мъжа и имат някакав проблем но уви вече когато са се предали моментално е забременяла и сега иат едно прекрасно 3 годишно момиченце.

А ние ревем за някакви си 9 месеца hahaha

# 4 24 юли 2006, 17:40 ч.

София/Варна
Мнения: 2 413

за година и 7 месеца сърцето ми е преживяло повече от 7 отрицателни теста - както за бременност, така и за овулация, което беше по-притеснително.

# 5 24 юли 2006, 17:43 ч.

Мнения: 1 925

Зависи от човека, колко сила има и въобще от много неща зависи. Аз лично направих за 6 месеца само 1 тест и си знаех, че ще отрицателен. Принципно съм доста негативно настроен човек и си знам, че хубавите неща при мен стават бавно. Пък и ти не е лошо така да мислиш. Негативизма вреди, вместо да помага. И аз имам такива изблици понякога, но минава и после гледаш напред. Когато стане ще си още по щастлива и ще оценяващ много повече нещата... - мисли по този начин. Колкото повече се ядосваш, толкова повече си вредиш и забавяш сама нещата.
Успех, ние сме с теб ! bouquet

# 6 24 юли 2006, 17:56 ч.

София
Мнения: 186

Момичета,благодаря за подкрепата!!!!
Аз си знам,че ще ми мине,но знаете как е в първия момент на разочарованието...
А след някой друг ден-отново с нови надежди до следващият път.
Но защо става толкова трудно точно,когато го искаш най-много.Ех,Божа работа!
Дано скоро всички ние изпитаме щастието от двете чертички!!! newsm17

# 7 24 юли 2006, 18:06 ч.

Мнения: 2 120

Не го преживявай, колкото по-рано претръпнеш, толкова по-добре.
По-важни сте ти и човека до теб, всичко останало са късане на нерви.
Моето сърце издържа 7 години напрежение и вече отказва да го понася. Затова СПОКОЙНО приемай разочарованието или по-точно разумно.

# 8 24 юли 2006, 18:17 ч.

Мнения: 65

Мен ако ме питаш - един дори едва преживях. Вдигай глава и давай наново. Ако искаш напиши какви проблеми имаш и т.н.

# 9 24 юли 2006, 18:23 ч.

Мнения: 78

Здравей, миличка!
Каквото и да кажа в този момент сигурно ще ти се стори приказки на вятъра. Аз на себе си казвам така ТРЯБВА ДА ГО ПРЕЖИВЕЕШ. Ще се получи вярвай. Неможе човек да иска нещо толкова хубаво и да не се случи някой ден. Просто се успокой, спри да си купуваш тестове и вярвай. Разочарованието е ужасно и се преживява трудно, но ние сме силни и мъжки момичета, а когато дойде момента ще знаем повече от всички други как да му се насладим. Успех миличка. Не се отчайвай.

# 10 24 юли 2006, 18:37 ч.

Мнения: 1 950

V&V , знам каква мъка е сега в душата ти. За секунди се изпарява надеждата и оптимизма. За щастие после се връщат Laughing

Аз тестове не правех, просто цикъла ми си идваше на време. Но въпреки всичко, го преживявах месец след месец. Докато не се оказа, че сме с мъжки фактор. И вместо да се отчаям, да се разплача, аз напротив стегнах се и си казах, ето защо не е ставало. От тогава съм изключително спокойна и оптимистично настроена. Знам, че ще стана майка каквото и да ми коства това.
Знам, че е трудно да не го мислиш, но не бива да се отчайваш. Седем месеца е много кратък период.

Успех bouquet

# 11 24 юли 2006, 18:56 ч.

Мнения: 1 701

Не знам какво да ти кажа освен, че знам как се чувстваш. Просто в момента в който най-много се бях отчаяла и не очаквах да се случи - то стана! Пести нервите за истинските трудности в живота си, хубавите неща ще ти се случат!
Успех и горе главата! Simple Smile

# 12 25 юли 2006, 03:06 ч.

Мнения: 4 152

Не се отчайвай. Важното е накрая да стане. От личен опит знам колко е болезнено да видиш една чертичка. Може би е по-добре да не си правиш тестове. Когато след година и няколко месеца опити забременях изобщо не се чувствах бременна. Съвсем нормално си се чувствах и очаквах "леличката". А преди това колко пъти мислех, че този месец е станало.

Ако не си била на лекар - за твое успокоение отиди, за да ти направят общ гинекологичен преглед.

# 13 25 юли 2006, 07:55 ч.

Мнения: 1 004

Аз съм чувала така: Докато мислиш постоянно за това, нищо не става..отпускаш се и не го мислиш много - правиш си секс, мислиш си за хубави работи, а не как сега малките опашковци ще стигнат до яйцеклетката и т.н..при мен май това донякъде работи...
Също съм чувала, че ако с даден човек много сте се пазили и те е било страх да не забременееш, после като решиш да имаш бебе става по-трудно...
Моята сестра прави бебе около година - беше уморена, изнервена от сума неща и бебе не става. Но после отидоха на море, спря да мисли за глупости и бебето стана веднага...след морето....
Това всичко го казвам, в случай че няма открит проблем при двамата партньори да имат бебе.
Но основното е, че това си е Божа работа Sad

# 14 25 юли 2006, 08:22 ч.

Мнения: 2 096

Безгранична е човешката сила и Господ не ни изпраща изпитания които не можем да преодолеем.. Така че не мисли колко, а се стегни и не се отчайвай.. Въведи си златно правило - никакви тестове преди 5 дневно закъснение, независимо от симптомите. Аз си бях казала, че тестовете нищо няма да променят, за това просто се пазех превантивно да не пия никакви хапчета и да не вдигам тежко, а знанието за това - има ли бебе или не - ще дойде когато най-малко го очакваш.. И повярвай ми дори когато правите усилено бебе има моменти когато не го очакваш.. Желая ти щастие и усмивки и само нагоре и напред..!

# 15 25 юли 2006, 08:26 ч.

UK
Мнения: 1 351

sky angel

Много добре казано Wink

# 16 25 юли 2006, 15:03 ч.

Мнения: 83

Цитат на: sky angel в вт, 25 юли 2006, 08:22

Браво,и е истина.Ние Вайа я "правихме" почти година,съдрах се от рев до 9я месец,после се успокоих и точно когато започнах да правя всички неща от който трябваше да се пазя(дори си мисля,че намалихме и честотата на опитите,защото ми беше гадно)разбира се,умерено и хоп-карах колело в планината и се пребих със страшна скорост и се бях обезобразила и едва не се потроших и.....................
Аз бях #Crazy

,а доктора ми побесня"Абе ти добре ли си? и т.н."
Сега,пак същото ,аз дори не искам да сметна от колко месеца се опитваме(от към октомври 2005г.).Първите месеци си правих тестове и аз като тебе,на третия си забраних,ма и това не помага-пак нищо.И аз съм разочарована,но сега мисля по-трезво.Даже мисля да спрем с опитите за 1 мес,та ...................
УФ,колко те разбирам Peace

Ма не е честно,на мен ми е за втори път ,това ужасно усещане,придружено с рев в определен ден от месеца-МРАЗЯ ГО!

Но ще си имам още бебета,знам,щото го искам по-вече от ..................

# 17 25 юли 2006, 15:54 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Мои приятели, женени от 15 години правят опити за забременяване много целенасочено от 3 години. Здрави са, но просто не ставаше. Е, вече стана , през зимата ще съм леля.

Горе главата и успех!

# 18 25 юли 2006, 16:14 ч.

Цитат на: V&V в пн, 24 юли 2006, 17:14

Трудно е да, но 3 години въобще не съм се отчаяла. Напротив, знам че скоро ще чакам своето бебе! Трябва да е така!

# 19 25 юли 2006, 16:21 ч.

Мнения: 1 753

За 2 години и половина.... мноооого отрицателни тестове преживях.... последният от които беше докато вече бях забременяла....... идиотски тестове - бях ги намразила адски! Twisted Evil

Ами какво да ти кажа.... Истории колкото искаш, изход винаги, винаги има!!! Баба ми казваше, че единствената ситуация без решение е смъртта. За всичко друго в живота ИМА решение, така че смело напред - прави каквото трябва, пък другото.... е Божа работа. Стискам палци другия месец! Peace

# 20 25 юли 2006, 22:52 ч.

Мнения: 112

Мила V&V, много се колебаех дали да отговоря на темата ти... Не заради друго, ами не знам дали някой няма да ме разбере погрешно.

Мога да понеса всички отрицателни тестове, мога да приема че никога няма да имам дете... Трудно, но мога... Това което не мога да приема е, че има майки които изоставят децата си, че има родители които малтретират децата си, че има (извинете за думата) изверги, които си хвърлят новородените в кофи за боклук! Всеки път се питам, защо Господ им дава на тях дете, а на нас не... не мога да си отговоря на този въпрос и никой, разбира се не може... Такъв е живота понякога, несправедлив и горчив!

Това което ме радва е, че човек е устроен да живее с надежда и че рано или късно всичко си идва по местата... И всеки носи последствията от действията си, за добро или за лошо Simple Smile

Не съм съдник на никого и не мога да бъда, просто изразявам гнева си - мое лично право и не искам да ангажирам никой с моето мнение!

Всеки ден се моля и се събуждам с надежда за по-хубав живот, за теми от сорта на "Бременна съм", "И аз видях две чертички", "Ще си имам бебче"... И ми става мъчно когато някой пак е пропуснал девет-месечния влак към щастието... Но нищо не мога да направя освен да съм съпричастна Hug

Стискам палци едночертичковата ти одисея да свърши и да си сред онези които ще ме зарадват една сутрин с добрата новина bouquet

Пък как искам аз да ви зарадваааааааааааам! Praynig

# 21 26 юли 2006, 07:03 ч.

Мнения: 7 716

Често съпругът ми прави аборти по желание.
А в деня на инсеминацията ми - два. Cry

Ирония на съдбата.

# 22 26 юли 2006, 09:46 ч.

София
Мнения: 7 242

Сама и не подозираш колко много отрицателни тестове може да понесе сърцето. Казано е, че надеждата умира последна /ако изобщо умира/.
С всичко се свиква, дори и с отрицателните тестове. И идва момент /дано не дойде при теб/, когато дори и не се ядосваш при вида на поредния такъв... Силите ти стигат само, за да продължиш напред, не и да се самосъжаляваш. Защото то и без това го правиш всеки ден по мъничко.

Не ми се мисли колко отрицателни теста съм видяла за общо 6 г. и кусур бебеправене.

# 23 26 юли 2006, 10:09 ч.

Мнения: 2 120

Да ви разсмея, но е истина. За 7 години аптекарите забогатяха от мен.
Като направих калкулация на годините във форума , а те са две - общо пари за тестове за ову и за бременност - за две години около 1000 лева. Като се замисля ми се изправят косите. Shocked

# 24 26 юли 2006, 11:32 ч.

Стара Загора
Мнения: 514

Аз не правя тестове поне до 6 дни закъснение и за 6 мес. ми се случи веднъж. Като не правя тест се 4увствам по добре. Глезя се като 4е ли съм бременна и си чакам. Дразня се да преско4а до аптеката, но знам 4е няма смисъл и така е по-добре. Ако теста е полужителен то ще стане ясно. Така 4е не мисли за това и максимално гледаи да не се тормозиш. Душевното ти спокойствие е важно за здравето на бъдещето ти дете!!!

# 25 26 юли 2006, 14:00 ч.

Мнения: 11 003

Цитат на: nellyani в пн, 24 юли 2006, 17:21

тук страшно много мами ще ти кажат че са забременели, точно когато са прели да мислят и да се вманиачават на тема бебе.

Лесно е да се каже - спираш да мислиш и готово. А как се спира???? Twisted Evil

Че аз не успявам... и незнам още колко отрицателни теста ще мога да понеса нормално. До преди 2-3 месеца не се ядосвах, но вече и това немога Cry

# 26 26 юли 2006, 17:52 ч.

Мнения: 547

Здравей,Гигилче!До преди година и половина дори и не правех тестове.Всеки месец бях убедена че този път няма да ми дойде.Да,ама не.И всеки път ми беше много тежко-рев,затваряне в себе си,тръшкане.На 10-я месец без резултат тръгнах по лекари.Ако съм знаела какво ме чака нямаше и една сълза да пролея в онези първи месеци на бебеправене.Та отговора на въпроса ти е,че щом толкова много искаш дете можеш да понесеш и много по-лоши неща от отрицателните тестове месец след месец.Болката е огромна,но с всеки неуспех ставаш по-силна и решена да се бориш докато успееш.Но от сърце ти пожелавам докато ние си пишем тук по тази темичка при теб теста да стане положителен.УСПЕХ!

# 27 26 юли 2006, 19:24 ч.

Мнения: 2 825

Цитат на: Dji-djo в ср, 26 юли 2006, 17:52

.............Та отговора на въпроса ти е,че щом толкова много искаш дете можеш да понесеш и много по-лоши неща от отрицателните тестове месец след месец.Болката е огромна,но с всеки неуспех ставаш по-силна и решена да се бориш докато успееш.

Много хубаво казано Джи-джо Peace

# 28 26 юли 2006, 22:34 ч.

Мнения: 152

Здравей,Гигилче!
Не се предавай. И най-вече мисли оптимистично. Аз не мога да кажа, че съм преживяла твоята болка и терзания, но искрено ти съчувствам.
На теб и на всички момичета тук искам да кажа да вярвате. Аз много исках дете - 2 години опявах на човека до мен, че искам. Той винаги казваше ,че има време. Пазеше ме много. И накрая, аз забременях - точно 5 часа след като ми свърши цикъла. Не съм правила никакви тестове за овулация, никога. Точно си мислех другия месец да купувам и да прочета нещо повече по въпроса и забременях. Та, мисълта ми е - когато много искаш нещо и се молиш искрено за него, все в един прекрасен момент ще го получиш. Simple Smile

Стискам палци на всички ви. Дано скоро се похвалите с малки бебчовци.

# 29 27 юли 2006, 09:53 ч.

Мнения: 11 003

Благодаря ви много за разбирането и подкрепата bouquet

Вчера незнам какво ми стана, изпаднах в едно тъпо настроение и си написах каквото ми тежеше.
Стискам палци на всички тук!!! Simple Smile

# 30 27 юли 2006, 19:39 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Знаеш ли.. в началото е най-трудно..
При мен пъвите 9-10 месеца бяха голяма трагедия - с всеки отрицателен тест умираше част от мен. Умираха мечтите ми..
сега след близо 4 години несупешни опити имам повече вяра и съм по-силна определено.
Имам 1 извънматочна, знам какво щастие е да си бременна и се боря за това щастие.
Няма място за отчаяние bouquet

Успех и спокойствие ти желая и не губи вярата си

# 31 27 юли 2006, 20:00 ч.

Мнения: 694

Сърцето ми понесе много, ама много отрицателни теста. Толкова години надежда, всеки месец тест след тест (а всеки месец правех минимум по три, защото все се само-навивах, че бъркат, че са стари, че нещо не отчитат правилно) . Накрая така бях претръпнала, че в месеца в който забременях реши, че повече нямам сили да се надявам. Бях много уморена от всичко това.
Втория път в общи линии същата работа. Въпреки, че имах едно детенце исках още едно. Сърцето ми пак понесе доста разочарования.

Знам, че няма как да ти кажа "не мисли", "остави всичко на съдбата", това е доста трудно, да накараш сърцето да не копнее по нещо истинско. Затова го искай още по силно, моли се и вярвай че ще стане. bouquet

# 32 28 юли 2006, 01:33 ч.

Мнения: 3 971

Цитат на: Гигилче в ср, 26 юли 2006, 14:00

Цитат на: nellyani в пн, 24 юли 2006, 17:21

Лесно е да се каже - спираш да мислиш и готово. А как се спира???? Twisted Evil

Колкото и да не ти се вярва при мен стана точно така Peace

След поредния неуспешен месец /октомври/ бях толкова растроена ,че си изтрих всички календари и прочие. Ноември пак нищо Sad

Декември влязох в сесия, на работа ме скъсваха от бач и почти нямахме време за секс.Чак да се учудиш как е станало ,не знаех дори кога ми е уволацията и кога точно трябва да ми дойде Hug

Минаха празниците и чак тогава реших да си направя тест Grinning

- голяма радост беше Hug

Пожелавам на всички ви да видите в най-скоро време двете чертички bouquet

# 33 1 авг. 2006, 16:39 ч.

Мнения: 2 270

След днешния ден, не мисля, че мога да понеса повече Cry

! Отново - нищо! Разочарование - огромно, страх - още по-огромен! Незная какво да правя вече - отчаянието ми е пълно, а и мъжлето ми е далеч и така се надявах да го посрещна с добра новина! Cry

Омръзна ми вече - всеки месец - надежди, надежди и после . . . сълзи, сълзи . . .
Извинете ме за негативизма, но трябваше да споделя
bouquet

Благодаря, че ви има

# 34 1 авг. 2006, 16:59 ч.

Мнения: 2 120

Не ме разбирай погрешно, но не си струва тормоза, който изживяваш.
Погледни нещата от друг ъгъл-бебетата сами решават кога и дали да дойдат при двойката. Въпреки това живота продължава. Не може заради отрицателен тест да си скубеш косите и ревеш до скъсване.
Има толкова други неща, заради които ще продължиш да опитваш с бебеправенето.
Знам какво означава разочарование, моето е седем години, през които успях да се изнервя, да влудя майка си, баща си, мъжа си.
Не го прави, защото, колкото повече се самонавиваш, толкова по-трудно става.
Пак си мисли за бебе, но не на всяка цена, точно този месец, точно този ден, защото видите ли - Ти нямаш търпение вече. Бебетата не се интересуват дали ти се е изчерпало търпението. Идват когато си решат и искат уравновесени мамчета. Успех и да не чакаш дълго.

# 35 1 авг. 2006, 18:48 ч.

София
Мнения: 186

Pretty,аз самата пуснах тази тема пълна с отчаяние преди седмица,когато отново (за 7-ми месец) видях отрицателния резултат.Но сега вече лелката си отива и на нейно място идва новата надежда.И така ще е всеки път-докато го има желанието,ще я има и надеждата!!!! Simple Smile

В първия ден на разочарованието е най-тежко,но после минава.Ти само си мисли как един ден ще си имаш бебче и тогава ще знаеш,че всички сълзи и надежди са си стрували.
Пожелавам на теб,на себе си и на всички,които мечтаят за бебе скоро да бъдат щастливи бременни дами!!!!!!!!! Praynig

# 36 2 авг. 2006, 11:46 ч.

Мнения: 2 270

Благодаря, мили дами bouquet

!!!
Предполагам повечето от вас знаят как се чувствам и точно заради това вашата подкрепа е най-истинска!!!
Успех и сбъднати мечти!!! Hug

# 37 3 авг. 2006, 01:58 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Спрях да плача от момента, в който разбрах колко повече притеснения и страхове се натрупват в сърцето ми когато съм бременна. Аз бях 2 пъти, за съжаление с неуспешен край. Именно тогава осъзнах, че нетърпението и болката от това дали съм забременяла отстъпва пред страха " Ще бъде ли в матката?", "Ще се появят ли сърдечни тонове", "Това зацапване значи ли, че ще го загубя", "Защо не отговаря точно на седмиците си". Тогава разбрах, че най-малките ядове са докато се прави бебето и се чака деня, в който се направи тест.
Може и постинга ми да ви звучи тъпо, но дано никога не изпитате тази тъга, която изгаря сърцето ми!

# 38 3 авг. 2006, 09:29 ч.

Мнения: 307

Голди, постинга ти не звучи тъпо. Имаш право. Вярно е, че притесненията при самата бременност, които вероятно съпътстват не само първите месеци, но дори цялата бременност са също толкова силни и обсебват съзнанието ти. Но явно не може без притесняния и страхове.
Пожелавам на всички, ама на всички момичета в този форум скоро да усетят и тези притеснения и да мислят и за още един живот!
Прегръщам ви всички!!! Hug

# 39 3 авг. 2006, 09:50 ч.

Мнения: 112

GOLDEN_ROSE Силно те прегръщам и ти стискам палци за бебок! Постинга ти не е тъп, напротив... хубаво е да се замисляме отвреме на време за тези неща. Притесненията в никакъв случай не се изчерпват с отрицателния тест! Напротив... След него идват притесненията дали всичко ще е наред с бъдещото човече... Притесненията дали раждането ще мине наред... Притесненията когато ти връщат вече оформеното човече със сополи от яслата... Притесненията никога не свършват и няма по-големи и по-малки... Просто са в различни моменти от живота.

Само не трябва да се прекалява много с мислите в тази насока, че да не стане като с "Нероден Петко" Wink

# 40 3 авг. 2006, 11:32 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

ВВЕНКОВЧЕ, octagon , прегръщам ви милички!

# 41 3 авг. 2006, 14:27 ч.

Варна
Мнения: 3 885

Цитат на: GOLDEN_ROSE в чт, 03 авг 2006, 01:58

ПОДКРЕПЯМ С ДВЕ РЪЦЕ!!! ДАНО НИКОГА НЕ ПРЕЖИВЕЕТЕ ТАКИВА СТРАХОВЕ!

Сега понякога ме хваща яд на мен си, че съм се тревожила за разни там тестове. Ама явно човек трябва да мине по определен път, за да осмисли какво прави.
Голдънче, прекрасно знам как се чувстваш, но ако щеш вярвай времето си знае работата. Ще дойде момент, в който ще си готова пак на всичко, дори и на такива страхове, само и само отново да си бременна Peace

Пък тогава не се съмнявай, че всички много ще се молим за теб Hug

# 42 3 авг. 2006, 15:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: GOLDEN_ROSE в чт, 03 авг 2006, 01:58

ЧУдесно те разбирам и поста ти е най-малкото тъп.
Исках само да ти пожелая в скоро време когато си готова - отново да изпиташ тези страхове... но този път всичко да завърши когато трябва и както трябва. Прегръщам те и да знаеш - от мига в който преди години се "срещнахме" въпреки че не съм ти писала - тайничко хвърлям по някое око и чакам с теб... вярмвам, че скоро трябва да свърши това чакане!

# 43 3 авг. 2006, 19:51 ч.

София
Мнения: 186

Ох,момичета прекрасно ви разбирам,че отрицателните тестове би трябвало да са най-малкият ни проблем.Знам,че дългият път на майчинството ще е изпълнен със страхове и притеснения (дай,Боже-неоснователни).Искрено съчувствам на всички,преживели болката от загубените мечти. bouquet

....И все пак,ние-невиделите така желаните две чертички се питаме (поне аз):ще изпитам ли и аз някога щастието,тревогите,надеждите и притесненията на бременните жени и майките?????
От все сърце пожелавам на всички ни да няма повече сълзи и мъка,а само сбъднати мечти Praynig