Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора

Русе

Мнения: 5 578
Или по-скоро кое е по-възпитателно?  Thinking

Чета във форума как някой майки шляпват децата си, и след това им е съвестно.
Аз съм от тези, който не шляпват, но крещя.  Blush

Не системно и много, но когато искам да ме чуе, а той се лигави -  кресвам, та целия чак се разтриса.
Това ми е метода, незнам до колко е правилен.
Цитирай

VLC/SP

Мнения: 3 098
Недей,Ще му докараш някоя невроза,Щом така реагира.По-добре намери друг,по-подходяЩ подход към него.
Цитирай


Мнения: 495
според мен и двете са антивъзпитателни
ясно е, че натрупваш агресия, изнервяш се и т.н.
обаче детето го чувства това и едва ли за него това е възпитателно
стресиращо - да, респектиращо - също
обаче - няма ли да стане едно уплашено, притеснено дете или обратно - агресор
и на мен ми идва да крясна, да чупя и да се тръшкам, но не го правя
просто съм си намерила начини да релаксирам
Цитирай

София

Мнения: 9 117
И двете са кофти.Идвете съм ги прилагала - повярвай, няма смисъл.В един момент детето ще свикне и няма да му пука...Повлияна от темата "За душите не нашите деца" тази сутрин приложих нова тактика.Когато малкият ме шамароса през лицето, просто му казах, че съм сърдита и настоявам да ми се извини.Първоначална реакция - "Не!!!" и още по-голям бес.Не му обърнах никакво внимание.След 10 минути идва при мене гузен-гузен - "Маме, гуши" LoveКазвам "А ти ще ми се извиниш ли, че ме удари?Това е много лошо и мама я боли".Последва прегръдка, целувка и виновен поглед в очите WinkМожело, значи Twisted Evil
Толкова съм доволна.За първи път успявам да му вкарам в главата, че трябва да се извини.Вече само така ще правя.И без това, когато съм му викала и съм го шляпвала, се чувствам ужасно - тъпо и безсилно.Няма смисъл Naughty
Цитирай

София

Мнения: 2 750
Не мисля, че крещенето е възпитателно.
Децата копират и скоро и той самият ще започне да крещи по същия начин.
Или пък ще се подтисне и тази подтисната агресия ще избие като порасне.
Тогава стресираната от ситуацията ще си ти.
Не си мисли, че аз съм света вода.
И крещя понякога и съм удряла.
И двете рядко, но се случва, не сме идеални.
По-често повишавам глас на баща му, като съм нервна  Embarassed
Калоян започна да ме копира и той да крещи. Знаеш ли колко е гадно... Crying or Very sad
Затова според мен по-добре да шляпнеш ЛЕКО по дупето, ако си е заслужил, отколкото да крещиш!
Най-добре да се заредиш с търпение обаче и да не му обръщаш внимание. Peace
Откакто успях да го прилагам тоя метод съм много доволна.
Хем той поспря с тръшкането, хем аз не се нервя.
При нас действа следното: като не иска да се облича например (което е в 90 % от слуачите), му казвам: "хайде тогава отивай си сам в стаята и не идвай при мен, наказан си. " или пък: "ще те облека на сила".Той не знае какво е  НА СИЛА, но  хич не му харесва тая алтернатива и се съгласява да се облече  Wink
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Най-лошо е да се използват обидни епитети.
Лично аз предпочитам да шляпна, отколкото да крещя, но разбира се, най-добре е да се мине и без двете.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Най-лошо е да се използват обидни епитети.
Лично аз предпочитам да шляпна, отколкото да крещя, но разбира се, най-добре е да се мине и без двете.
Поддържам. Предпочитам да шляпна. Той самият разбира, че това е крайна и заслужена мярка и не протестира, не плаче и не мърмори. Хубаво е, че явно отбира от дума (пляскане), защото се старае да не повтаря.
Аз винаги съм била много избухлива, но откакто го имам Самуил, много се промених. Като камък съм станала. С крясъци само невротизираш детето, никаква полза от тях.
Цитирай

на североизток

Мнения: 285
Аз не одобрявам нито едното, нито другото.Опитвам се да намирам други начини, с които да му влияя.
За викане - не съм викала досега, но съм го плясвала през ръцете няколко пъти.Но не мисля, че това е начинът за възпитание. По - скоро се опитвам чрез поведението ми да му покажа, че не ми е приятно и че ме наранява като се държи лошо и прави неща, които са ми неприятни.
Цитирай


Мнения: 8 505
Не съм я удряла,дори и леко.Случвало се е няколко пъти да извикам силно името и или НЕ,но дотам.Ако чувствам,че не мога да се овладея,отивам за минута в другата стая,за да се успокоя.Засега действа.
Цитирай

UK, Harlow/София

Мнения: 7 670
Когато малкият ме шамароса през лицето, просто му казах, че съм сърдита и настоявам да ми се извини.Първоначална реакция - "Не!!!" и още по-голям бес.Не му обърнах никакво внимание.След 10 минути идва при мене гузен-гузен - "Маме, гуши" LoveКазвам "А ти ще ми се извиниш ли, че ме удари?Това е много лошо и мама я боли".Последва прегръдка, целувка и виновен поглед в очите WinkМожело, значи Twisted Evil
Ти ме шашна ShockedАлекс още не говори.С баща му сме обезобразени в лицата, целите издрани.Каквото и да опитвам да му говоря, ефект няма.Като му кажа, че съм му сърдита и отида в другата стая, той веднага идва след мен усмихнат и ми лепи още един шамар ConfusedИмам моменти и когато ме целува, но са редки.Много обича като мия чинии да ме хапе за седалищните части и да бяга.В такива моменти подвиквам, все едно ми забива хиляди игли.Но наистина нито викането, нито шляпането имат ефект.Като почна да се правя, че плача е най-добре.
Цитирай


Мнения: 11 588
И двете са лоши, но за съжаление и на мен ми се случва да изляза от релси на моменти.
Цитирай


Мнения: 1 134
И двете нямат никакво отношение към възпитанието, а само и единствено към редуциране на собствените ни нерви и напрежение. Не знам кое е по - малкото зло за детето, и едва ли някой може да се каже със сигурност...
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Най-лошо е да се използват обидни епитети.
Лично аз предпочитам да шляпна, отколкото да крещя, но разбира се, най-добре е да се мине и без двете.
Поддържам. Предпочитам да шляпна. Той самият разбира, че това е крайна и заслужена мярка и не протестира, не плаче и не мърмори. Хубаво е, че явно отбира от дума (пляскане), защото се старае да не повтаря.
Аз винаги съм била много избухлива, но откакто го имам Самуил, много се промених. Като камък съм станала. С крясъци само невротизираш детето, никаква полза от тях.
И аз като Василиска. Но и покрясквам. Първо тихо - по-високо - викане - мерки Twisted Evil
А просто да крещя ей-така се старая да не постъпвам. Макар че има ситуации и ситуации...

Като почна да се правя, че плача е най-добре.
Първия път като се престорих - на игра - така се разстрои, че ревна и тя и повече не повторих. А бабите и баща си на маймуни ги обръща, кара ги "да плачат" и се хили, знае, че е игра.
Пък и като попорастнат, плачът на ужким вече го разбират и не му се връзват.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
И двете са кофти избор, което съвсем не значи че не съм изпадала и в двете ситуации. Blush Blush Blush
Винаги след това и ми е криво и виждам че ефекта е 0 отсякъде, ама наистина има ситуации, при които някак си реакцията изпреварва мисълта - поне при мен е така.
С баткото особено процедирам вече да му говоря и да му обяснявам кое как и защо има ефект - макар и след дълго повтаряне. С малкия засега съм малко по-императивна макар че се стремя и на него да му говоря и да не повишавам тон.
Най-важното според мен е да сме последователни обаче.
Цитирай

Varna

Мнения: 1 697
И аз се старая да не крещя и да не шляпам, но се случва естествено. Понякога просто и да не ти се иска губиш контрол, а после съжаляваш и осмисляш, че това все пак е едно малко дете. Откакто стартира темата "За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме" съм много по-старателна. Там има много ценни мнения и съвети за подхода при възпитаването на нашите деца.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора