За мен и 2та метода не са възпитателни, но ми се случва и да шляпна (по-рядко) и да се разкрещя (по-често). И след 2та метода и аз, и дребната, се чувстваме кофти.
- Публикувана: 25 юли 2006, 08:19 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2006, 16:03 ч.
Koe е по-лошо - да шляпнеш или да креснеш?
При моята Калина нищо не дава ефект. Ни блага дума, ни крясък, ни шляпване. Май най-много се разстройва като побеснея и взема да крещя, както беше днес, но това не я спира няколко минути след като бурята отмине да прави същото за което съм и викала. 
А на мен направо ми пада пердето и всички възпитателни методи ми се изпаряват. Днес съм гузна, защото след поредната атака към книгите ми, при което едната падна жертва в неравен бой, на няколко пъти в изстъпление и изкрещях:"Животно да беше, досега да си се научила, че не трябва." Досега не съм си позволявала да я обиждам, само на няколко пъти съм и викала прасенце, ама не с яд.
Явно не съм добра майка...
А на мен направо ми пада пердето и всички възпитателни методи ми се изпаряват. Днес съм гузна, защото след поредната атака към книгите ми, при което едната падна жертва в неравен бой, на няколко пъти в изстъпление и изкрещях:"Животно да беше, досега да си се научила, че не трябва." Досега не съм си позволявала да я обиждам, само на няколко пъти съм и викала прасенце, ама не с яд.
Явно не съм добра майка...
Случвало се е преди да й кажа - веднъж, два пъти и после да повиша тон....сега действам като започна да й обяснявам защо не и така - тя се заслушва и после се отказва да прави каквото и да е 
И двете са ужасни. Опитай да се поставиш на негово място.
леле какви деца имате !само мога да ви завиждам.когато моят малчуган си навие нещо на пръста не можеш по никакъв начин да го вразумиш.и да го бия и да крещя и да го наказвам ефект никакъв.направо си губи въздуха от инат понякога.не мога да се справя.страшен инат е.не мога и да го залъжа с нещо ,защото страшно много помни .на 3 год. е а не забравя какво съм му обещала преди дни. 
Ами и аз съм от тия дето рядко си позволявам да го шляпна, и обикновено след това му се извинявам, понеже съм осъзнала, че съм сбъркала пък и съвестта ме гложди, не мога да си го простя.
Но виж за крясъците, моя син хич не цепи басма, крещи колкото си искаш хич няма да се стресне. Но крещя по добре да викам от колкото да удрям.
Но виж за крясъците, моя син хич не цепи басма, крещи колкото си искаш хич няма да се стресне. Но крещя по добре да викам от колкото да удрям.
Според мен всичко зависи от емоциите които изпитваш докато му се "скарваш" или го "шляпваш". То ги усеща. Не може да ги обясни но ги долавя. Опитай и ще видиш разликата в реакциите му...
Например ако съвсем на място и заслужено му извикаш нещо, но в гласа ти се прокрадне дори малко раздразнение, изнервеност или подобни примеси, то реагира по един начин. На кой не се е случвало сутрин на закъсняване за работа например, или при проблеми и преумора. Обратното - ако изпитваш чистото чувство за едно прекрасно човешко същество с много потенциал, а на теб - поверена прекрасната задача да го насочиш така че да го развие максимално, правейки забележката дори и с висок тон, детето чувства съвсем друго и реагира по друг начин. Всъщност, децата реагират с обида не на шамара или повишения тон, а на отношението към тях. И с право...
Например ако съвсем на място и заслужено му извикаш нещо, но в гласа ти се прокрадне дори малко раздразнение, изнервеност или подобни примеси, то реагира по един начин. На кой не се е случвало сутрин на закъсняване за работа например, или при проблеми и преумора. Обратното - ако изпитваш чистото чувство за едно прекрасно човешко същество с много потенциал, а на теб - поверена прекрасната задача да го насочиш така че да го развие максимално, правейки забележката дори и с висок тон, детето чувства съвсем друго и реагира по друг начин. Всъщност, децата реагират с обида не на шамара или повишения тон, а на отношението към тях. И с право...