Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора

Sverige

Мнения: 2 212
... или размислите на една все още не-мама  Wink
Простете ми най-напред, че дори си размишлявам така на глас още повече предвид това, че най-малкото все още нямам свои дечица и разсъжденията ми са породени предимно от наблюденията тук във форума както и на деца на близки, познати и по принцип, които срещам в ежедневието си...
Та така, много обичам да чета в "Нашите деца", то всъщност тук четях най-много и най-интересно ми беше, когато дойдох в самото начало във форума...та едно от най-честите неща за почти всеки казус или проблем с децата, което чета е - това е период, ще отмине, трябва търпение или някакъв специален подход ако си изисква...Говоря например за неща като инат, хапане, пищене, безкрайното "не", това, че все едно не чува детето...и какво ли още не, за което се е писало и почти винаги в отговора се крие това, че е период и това, че е естествено, защото така пише и в дебелите психологически книги... да и тук идват моите питанки - струва ми се, че тези периоди не са толкова естествени колкото си мислим...ох не знам дали ще ме разберете, но според мен това преди всичко идва от това, че днешните деца - и малки, и големи неминуемо попиват от напрежението, динамиката, стреса, които изпълват ежедневието на техните родители - т.е. хората, които се грижат за тях и ги възпитават, у дома, на градина, на училище са притеснени, изнервени, стресирани и това се предава на децата...те стават нервни и започват да проявяват някаква форма на бунтуване и агресия - да хапят, удрят, инатят се или пищят...Както и самото тяхно ежедневие, трудни уроци, езици, амбиции, игри, но какви - пред компютъра основно или все такива, в които ако не насилие, има стрес...
Много е тънка границата между това, че е естествен период и нещо, което се дължи на това напрежение, което дори във въздуха се усеща понякога...а сякаш ние не сме били такива, нашите родители са нямали дебели наръчници за възпитание, но ето - живи и здрави и психически стабилни сме, е поне повечето  Mr. Green
Мисля си за нашето детство, нашите игри, винаги се сещам за детските български филми и ужасно много искам такова детство за бъдещите си деца, а това сякаш е мисия невъзможна, защото сега от най-ранна възраст технологията ги повлича...
Надявам се да разберете разхвърляните ми мисли и тъй като мисля, че имам още какво да казвам ще се включвам най-вероятно по-късно ако се получи диалог...
Благодаря на тези, които са изчели дългия ми постинг...  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
Аз съм съгласна  с теб. Мисля, че колкото и да ни се иска, децата ни няма да имат детство като нашето..  Sad
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Не мисля, че можем да избягаме от времето си - с неговите технологии, начин на живот, на стрес, на мислене. Всичко тече, всичко се променя. Децата ни растат в средата, в която ще трябва да живеят и оцеляват, когато пораснат. Те няма да имат нашето детство, както ние сме имали друго детство от родителите си. Светът се променя - променят се и неговите обитатели. Еволюция. Независимо дали ни харесва или не - тя е факт. Децата ни не са засмукани от новостите - те ги възприемат естествено, всичко друго би било неподходящо, защото ще ги изхвърли извън времето им, извън действителността.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Incandescent, изключително верни думи са твоите, защото факт е, че част от психологическото здраве е човек да се чувства в крак с времето си, но мисълта ми е, не носи ли това време много повече отрицателен заряд дори в детството, стреса, трябва ли да ги преследва от сега, само защото ще е неминуема част от бъдещето им...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Никога и нищо в поведението и развитието на децата си не съм обяснявала с период във възрастта. Моте не са минавали през онзи абстрактен за мен период, наречен "бебешки пуберитет", не са преминавали през периоди на тръшкане, плюене, хапане, викане, "не"-кане, инатене и т.н. Няма такова нещо. Единственият период, който очаквам с известно притеснение е пуберитета. И пак не очаквам чудеса. Считам, че всичко е въпрос на нагласа, комуникация и възпитание.

Колкото до това какво детство имат... Аз съм имала прекрасно детство. Старая се и на децата си да направя такова. Надявам се да имат и те своите чудни спомени. Животът е друг, да, напрежението е убийствено понякога, няма начин да не им се отрази. Но това не им отнема шанса да имат своето красиво детство.
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Знам ли - сигурно има нещо вярно - нервно време, нервни хора и пак нервно време ... става омагьосан кръг. Мен ме притеснява фактът, че някак си цялото това бързане ни отдалечава от духовността, от простотата на общуването, от малките радости, от задълбочеността. Някак си сякаш забравяме да размипляваме , да потъваме в нещата. Всичко минава като филм през ежедневието ни, а не вникваме в него. Как да научим децата си на задълбоченост, да се преборим с елементарността и повърхностното преминаване през живота. Понякога се плаша, а друг път си казвам, че няма начин ценностите да не са в движение, както всичко друго в света.
И наистина сигурно нервните родители предават нервността си на децата си - те стават по-избухливи, по-бесни ... newsm78 - няма начин да не си влияем взаимно, да си предаваме енергия от всякакъв характер. Но можем ли да променим нещо? И трябва ли?
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Можем може би толкова доколкото и ние самите на себе си успяваме да повлияем за да успокоим темпото...да се порадваме на нещо малко, да направим дребен жест, да им покажем дъгата, да пукаме сапунени мехури...и изобщо простичките малки неща, които сякаш обаче наистина остават завинаги и остават като един въображаем пристан, в който можем да се чувстваме далеч от проблемите, от ежедневието...защото колкото и да е напрежението и стреса, все пак децата са наистина деца и те възприемат нещата простичко и семпло и ако имат тази сигурност, тази топлина може би по-малко ще изпадат в тези периоди...знам ли, много ми е трудно да говоря от позицията на неизпитала това на гърба си  Wink
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Някак по-просто и успокоително звучи като кажеш "период е", т.е. има начало и край. И в същото време е някакво обяснение. Иначе еднакви деца няма - следователно няма и идентични периоди. А за любовта, ester си напълно права - тя е единственото нещо, което ни спасява от водовъртежа на този забързан свят - като незнаен пристан, за който винаги можеш да си помислиш и където винаги можеш да се приютиш.

Много ми харесва темата ти  Hug
Цитирай


Мнения: 7 837
Вчера пускахме хвърчило и това ми докара стара спомени  Smile
Миналото си е минало, цикличността може и да върне старите ни детски трепети, но едва ли ще бъде скоро.
Забелязвам понякога на площадката деца, които седят настрани и играят на електронни игри. Емоциите на поколението са различни. Приемат се като даденост и нормално изживяване на детските години.
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Incandescent, благодаря ти   bouquet
Да, аз ни най-малко не отричам, че има истина и в периодите и 100% и нашите родители са допускали грешки предвид по-малката си осведоменост, но слава Богу майчината интуция е велико нещо и все пак са се справяли и с нашите трудни моменти... но просто понякога намирам, че е малко изкуствено да "поставяме" децата от период в период и всичко да се обяснява с ужасните 2, самоутвърждавщите се 3 и прочие...защото аз ако трябва да си призная преди време, самата аз дете почти, преди изобщо да знам за форума и да се запозная с нещата отвътре знаех за период, единствено пубертета на подрастващите деца  Embarassed  После някак си разбрах толкова неща от форума и ми се разшириха доста възгледите и все пак понякога си размишлявам ей така за тези периоди и се готвя психически за момента, в който аз ще имам деца, но съм сигурна същевременно, че като настъпи той, дай Боже, пак ще съм неподготвена  Wink
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Забелязвам понякога на площадката деца, които седят настрани и играят на електронни игри. Емоциите на поколението са различни. Приемат се като даденост и нормално изживяване на детските години.

Да, Кейс... а аз пред блока съм заблязвала деца, които стоят на пейката и се чудят и маят на какво да играят...а ние едно време редовно бяхме обвинявани за хулигани, родителите ни за безотговорни от бабите пред блока, защото постоянно играехме бурно и емоционално на нещо, топкахме и хвърчаха топки и какво ли не, пръскахме бабите с вода от бутлики от веро и изобщо какви ли не приумици  Blush
А това с хвърчилото е страхотно  Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Поне утешителното е че те не са видяли друго. От малки свикват на забързаното темо и напрежението и за тях това е нормално. Сигурно тяхните деца ще имат още по-напрегнато детство. Животът си върви...
И за съжаление няма как да подарим спокойно детство, като нашето, на децата си. Дори и да успеем, няма да е добре за тях. Те са от друг гьол.
Все пак аз продължавам с частичните си и обречени на неуспех опити Very Happy. Нямаме компютър в къщи и всеки уикенд сме или на планина или на селски туризъм. А, отглеждаме и две морски прасета за "снемане на напрежението" и цветя на балкона. А на морето ще вземем и ластик и въже за скачане и понеже сме голяма "банда" ще играем на народна топка.
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Децата в нашия квартал / живея в провинцията / не се различават много от мен в детството ми - може би, защото имат достатъчно място да тичат и лудеят.... Но иначе често се застояват пред компютъра или телевизора - според мен е неизбежно. А моят син откакто проходи може да ги пуска и двете машинки без проблем. Вчера дори набута една дискета във флопито/ и то както трябва/ и обясни после на татко му, че "мама така пави" ....
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Хехехе, сладурковци  Love Те пък са такива сладури с това парадоксално, някакви такива бебета почти а ги виждаме в роля на големи да се оправят успешно с компютрите и всякава домашна техника, за необременените им мозъчета това е нещо естествено и са много сладки действително Very Happy
А колкото до въпросът относно големия град, верно че там е малко по-трудно и са нужни такива неща, които споменава Лекси... и все пак и в малък град, положението с дебнещите на всеки ъгъл опасности мен лично ми е някаква фобия...Едно време сме играли до тъмно навън, обикаляли сме квартала, сега - честно ви казвам, не бих могла да седя спокойно вкъщи и да знам, че детето ми играе навън само...това е много подтсикащо чувство, защото нито да му висиш все до главата, дори и до по-голяма възраст, нито можеш да го оставиш само спокойно...а и вкъщи като си помисля от 1 клас сама ходих на училище, връщах се, ключа на врата и сама си стоях до 4-5 докато се приберат наште...това сега ми се струва немислимо...
Цитирай


Мнения: 5 876
Както казва баща ми - едно време ние нямахме пубертет.

И все пак факт е, че около втората годинка имаше период на бунт, после около третата беше най-кротичкото, добро и мило момиченце- това тръшкане, пискане - забрави. "Добье, мамо"  - и толкова. Не се е преселила изведнъж в друго време.

Може би сега повече им се връзваме - никой нямаше да ме търпи като малка да правя такива сцени. При това на мен и на брат ми ни е прощавано доста повече, отколкото на баща ми като малък, да речем.

Има разлика във времето и тя не е само в техниката, в променения контекст.
Като цяло няма идея за това какво искаме да бъде детето. До шестата им годинка ги оставяме на "свободна програма" без опит за насочване, после като тръгнат на училище - даваййй, трябва да си пръв в класа, да изчетеш списъка за лятото, да ходиш на два-три вида уроци, да влезеш в елитна гимназия...
Мисля, че сега програмата им - и като забавления, и като задължения - е доста претрупана. Няма... хармония. Няма пространство. Няма достатъчно непринуденост.

Не знам дали има връзка с тръшканиците - гледам да не натоварвам ритъма на детето, да е спокойно, да се заиграва само... но пак стават.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора