Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора

София

Мнения: 7 030
Когато веднъж мама ме взе от детската градина беше много щастлива и каза, че ми е купила нещо, което отдавна съм искала. През целия път трябваше да отгатвам какво е то. Оказа се чадърче. Честно казано не го харесах особено, но ми стана толкова приятно, че тя е искала да ме зарадва...
Татко работеше в Либия. Най-после наближи времето и ние да заминем. Негова колежка ми разкри "голяма му тайна". Бил изрисувал стените на стаята ни с картинки на приказни герои. Ядосах й се, че разваля изненадата, но толкова хубаво ми стана, че той мисли за мен и иска да ме изненада...
На моя приятелка майка й, й изпрати писмо докато бяхме на първия си лагер. Беше очертала и ръчичката на малката й сестра. Разбирах я защо се радва. И мъничко завиждах..
Дъщеря ми от доста време ме врънкаше за едно списание Барби с играчка. Хич не ги харесвам, но най-накрая реших да й го купя. Понеже вече беше получила нещо през деня, през ноща го сложих в креватчето й. На сутринта беше много щастлива и изненадана. Сега често крие рисунки под нашите възглавници...

Споделете за това как са ви радвали като малки, кои жестове на внимание сте запомнили като скъп спомен. Какво правите вие за децата си, за да им доставите радост и те да усетят, че мислите за тях и ги обичате. Вярвате ли, че именно дребните, мили и необичайни жестове изграждат в голяма степен характера?

Не си изложих много добре идеята, но съм сигурна, че повечето ще разберат накъде бия Very Happy
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Лекси, чудна темичка... и мен по пусната ми тема тук си личи, че ме е обзела една носталгия по детството и тези хубави емоции, които сме съхранили от него...само, че засега мога да отговоря само на първата част от въпроса ти, а именно за жестовете на моите родители...
Спомням си едно време, когато барбитата бяха кът все още, истинските така наречени кукли бяха ужасно скъпи и ги гледах само по витрините, но ужасно много си мечтаех за барби...и на Коледа, сутринта под елхата намерих барби, е не беше от истинските, но си го спомням и до днес, дори на кутията си имаше и име - Нанси, не посмях да го сменя, после дълго време играх, дори, когато по-късно имах и истинско барби, Нанси ми беше по-скъпа и дори спях с тази кукла...и точно най-вече ме умилява и до днес, защото знам с какво желание да ме зарадват са ми го купили майка ми и баща ми...Няколко години по-късно, почти подобна ситуация, само, че с друг хит и моя мечта - електронна игра Тетрис.. все така съм копняла и са ме изненадвали като са ми ги купували...
Също си спомням за една кукла, от тези, които бяха гумени и  като истински бебета колко плаках като я видях веднъж в Панаира, че я искам и наште явно са си дали последните пари, защото не беше много евтина, но ми я взеха - тя пък се казваше Слава... а аз винаги увещавах, че ако ми купят това, никога никога повече не искам подарци за рождените дни...
Сещам се и как когато бях болна, шарките примерно или някоя настинка, майка ми винаги ми купуваше по някоя нова книжка и аз сякаш забравях, че ми е лошо, защото много обичах книжките...
Със сигурност има и още ще допълвам по-късно, поздрави за темичката още веднъж  Love
Цитирай

София

Мнения: 4 812
мисля, че милите дребни неща изграждат онова чувство за топлина и сигурност, от което всички се нуждаем дори след детството - нещо като усещането, че "мама/татко е до мен винаги и нищо не може да ме уплаши"

имаме си разни дребни изрази на любов с моите деца, които са много лични и често твърде обвързани с определен контекст, извън който нямат голямо значение... това им е хубавото - че си ги разбираме само ние и добре подбраният момент увеличава въздействието им.

на виктория й мушкам по някоя бележка с "обичам те" в джоба или в кутията с храна, когато тръгва на екскурзия.
вечерта преди последния ден на бащата (американски празник  е, ама с тая глобализация...) излизахме със съпруга ми и се прибрахме, когато момичетата отдавана вече спяха. на вратата на банята имаше закачен пакет с надпис да се отвори на сутринта, а вътре - изненада за таткото, който дори не подозираше, че предстои денят на бащата.

Цитирай

София

Мнения: 7 030
Естер, на една вълна сме bouquet... Спомних си и аз колко много обичах да съм болна, защото мама все ми четеше. Толкова много, че един ден баба дойде с нова плоча /Мечо Пух/ и ми обясни, че така не бива. Много обичах и мама да ми рисува. Спомням си дори отделните картинки. А колко се радвах, когато една вечер след детска градина, въпреки че беше почти тъмно, с нея направихме голям снежен човек на двора - истински, с шапка и морков за нос. Именно този спомен ми помогна да си довърша първия снежен чавек за Цвети, въпреки че ръцете ми бяха премръзнали до болка:D
yanita, когато изпратих Цвети на Зелено и аз исках да й мушна някъде из багажа бележка, но пустото му диване едва срича и е голям заплес... Но за вбъдеще непремено ще го правя.
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Разчуствах се сега...моето детство все още продължава и аз цял живот ще бъда дете, за мама и татко. Наскоро тя ми го показа по начин, който почти ме разплака - имам здравословни проблеми, които са свързани с моята възможност да имам деца, та, една вечер майка се обадила и казала на мъжа ми, че ще мине за малко. Аз се свивах от болки, а тя като дойде ми донесе една плюшена играчка, много сладко човече, което прилича на онзи дивак дето все вика: "къде е баткоооо?", от шоуто на Слави...Почувствах се отново дете, така силно обичано и чакано, както аз самата искам дете, почувствах онова спокойствие, че мама ще се погрижи за мен и ще ми помогне...

Иначе винаги като бях малка и болна ми купуваше желирани мечета, толкова ги обичах, че си мечтаех все да съм болна, за да ги хапвам по-често. И сега се сещам за толкова много, хиляди жестове на обич от страна на родителите и брат ми, които са показвали тяхното уважение и любов към детската ми чувствителност..Дано някой ден и ние да бъдем такива добри родители и да правим толкова щастливи детето си.

А на вас пожелавам винаги да дарявате нужната радост и щастие на малките си, чувствителни дечица   bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 697
Винаги ще помня как една сутрин се събудих и видях на пода голяма кутия. Отворих я и вътре имаше по-малка, в нея имаше още по-малка и т.н., докато не стигнах до една съвсем малка, пълна с памук и някъде из памука - дъвка Турбо 35 Баща ми си беше играл да ги сглобява всички тези кутии и беше толкова мила изненада и така се зарадвах на дъвката Love
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
толкова мили спомени имам с моята майчица, винаги намираше време да играе с нас на какво ли не, а ние сме 4 деца, ходеше на работа на смени, но винаги ни показваше че ни обича и сме много важни за нея, на сина винаги съм се старала да му купувам нещо което много е искал и да го изненадам, щастието което виждам в очите му, е най хубавото нещо за мен, обичайте децата защото растат много бързо
« Последна редакция: вт, 25 юли 2006, 18:34 от rut »
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 247
От всички жестове на нашите първият, който изниква в съзнанието ми е, че съм болна, лежа у дома и татко идва с една торба портокали и банани ( това по бедните и дефицитни години, когато въпросните бяха лукс) и една кутия шоколадови бонбони, не помня името им - с Р почваше - всеки бонбон беше в станиолова кошничка - обожавах ги. И първо извади от торбата кутията с бонбони и ми я даде, с разрешението ако искам, да изям всички бонбони в нея Love
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Не сме се виждали от вече ще станат 2 седмици с дъщеря ми. Всеки ден ми се обажда по 5-6 пъти да сме си поговорели. Дайте идея как да я изненадам Smile

Иначе за жестовете. Много са. Може би някои даже родителите ми не са ги осъзнавали като такива. Обаче на мен ми се ще да си поговорим и за другата страна - моменти в отношенията ни с дъщеря ми, които на мен са ми се запечатали като специални преживявания.

Зимата на 2005. Една седмица се наложи да се прибираме много късно - двете с нея сами. И, колкото и късно и студено да беше, всеки ден спирахме на едно място и правехме по един снежен човек. Бяхме ги наредили 5 войника накрая и после ни беше много хубаво като минавахме от там и виждахме как гордо стоят нашите човеци. После някой ги беше пооритал и ни беше мъчно, все едно нас са ни ударили.

Пролетта на 2005. Всеки ден пътуваме с автобус по 45 мин отиване и връщане. И си говорим за всичко, което се сетим. Редовно получавах комплименти от пътниците в автобуса, че детето ми разсъждавало като голямо. А аз се изчервявах от неудобство и гордост. Пак същата пролет, когато вървяхме пеша около 20-тина мин и научи да разпознава марките на колите.

Тази Коледа. Исках да направя коледното дърво с подаръци на Инна . Но в крайна сметка така се получи, че опаковахме и слагахме подаръците заедно с нея. Въпреки това всяка сутрин, когато отваряше подаръче, изпадаше в дива радост. Понякога й разрешавах да отвори 2 подаръчета, защото не беше изтеглила това, което искаше. После редовно ми носеше празно руло тоалетна хартия, да съм го запазела за другата Коледа.

Този Великден. Страшно много искаше да боядисваме яйца. Но в четвъртък не остана време, а в събота трябваше да пътуваме рабо сутринта. Тогава двете с нея изчакахме петък вечер да стане 12:00 и запретнахме ръкави. Мазахме, плескахме, боядисахме яйцата. Към 2 тя си легна, ужасно уморена, но щастлива. Сутринта не можахме да я събудим, преместихме я в столчето за кола и я оставихме да спи.

Един ден, когато отидох да я взема по-рано от градина, защото щяхме да пътуваме за уикенда. А тя беше забравила, радостта й като ме видя и после не млъкна през целия път.

Бях й споменала, че съм видяла ето тази книжка и че ми е харесала. После забравих, а и тя нищо не коментираше. Един ден отново видях книжката и й я купих, когато й я давах тя само каза: "Най-накрая си я намерила. Колко много я исках." След това цяла седмица си я взимаше с нея в леглото.

Делфинчето, което й купихме след посещението в делфинариума. Тя го кръсти Цвета, майка му също се казваше Цвета, а баща му Цветан Smile

Всеки път, когато се връщам от командировка. Така се получава, че обикновено тя спи и винаги на нашето легло. Аз лягам до нея, тя се размърдва, гушка ме и ми казва: "Ти си се върнала. Толкова много те чаках". И после еуфорията, когато отваря торбите с подаръци Smile

Млъквам, защото има още страшно много специални за мен моменти. Надявам се и за нея да са оне толкова.
« Последна редакция: ср, 26 юли 2006, 11:37 от Тинкърбел »
Цитирай

София

Мнения: 711
Хвърляте ме в страшни размисли. Сега се опитвам и не мога да си спомня нито един мил жест от страна на родителите ми. Не казвам, че не ги е имало, но нищо не ми идва наум.

Боян е още малък и няма как да разбере, но често го гушкам и му казвам, че го обичам колкото целия чай в Китай. Вечер преди лягане също. Напоследък той ме изпреварва и казва:"Мамо бичам те". Става ми много мило.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Лекси, нищо, че само срича. нали знаеш, "обичам те" се пише по много начини. можеш да сложиш малка картичка, мила картинка, салфетка на сърчица, ваша снимка...

Тинки, моите момичета ги няма от средата на юни и макар че не бързат да се прибират, посещаваме ги средно веднъж на две седмици и им носим по нещо, а и не съм планирала специални изненади за завръщането им, ето какво се получи:
- леглата и на двете се сдобиха с нови спални комплекти
- и за двете има нови бански и по няколко комплекта бельо
- и за двете има нови комплекти - красива чаша с кутия за храна

толкова много мисля за тях, че неизбежно им купувам неща, които харесвам, хем не минавам покрай почти никакви магазини в ежедневното си пътуване от нас до офиса.

конкретна изненада за посрещането им: мисля да напълня фризера със сладолед, а също и да излезем само трите да обядваме навън в деня след прибирането им.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Тинкърбел, защо не й изпратиш писмо? Първото, адресирано до нея. Можеш да приложиш, към това, което някой възрастен ще й прочете, снимки, нарисувана от теб картинка, интересни изрезки от списания, татуировки....абе, ти си знаеши по-добре Very Happy Или й изпрати направо колет Laughing
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Браво Лекси! За колета си мислех още докато я пращах "на село", каква тръпка ще е да ходят с баба си до пощата да го вземат. После се отказах, ние все пак се виждаме на 1-2 седмици и някак няма смисъл.
Но за писмото е супер идея. И няма да е от мен Smile Още преди няколко дни бях помолила едно по-голямо момиченце, което Цвета много харесва, да й нарисува разни неща. Тя направи много хубави рисунки за оцветяване - те двете като принцеси, със сърчица и с надпис, че са приятелки. Ще сложа рисунките в плик, ще сложа и малко мидички, защото кака й Аля сега е на море. И едно миризливо листче-сърце с надпис "от Аля за Цвета". Определено ще бъде приятна изненада. Офф: Лексинка, и тази година ли ще сте на Крапец?

Яни, и ти ми напомни нещо. Всъщност тя още няма да се връща, просто ще се видим за уикенда. И тя си е "на село" с баба си, скъсва се от игри навън, със сигурност не страда от липсата ми, но когато докопа телефон, не пропуска да ми се обади (знае ми номера Smile) Но още днес ще й поръчам спален комплект Smile От тук - http://megashop.bg/nani/index.php?cPath=22&osCsid=f72b247597 … 1ce6ba3e339e9765b. Даже 2 - Земята преди време и Звездни войни.
Поздрави на твоите красавици   bouquet
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Всички такива специални моменти ги свързвам с баща ми, който иначе беше безкрайно пестелив на жестове. Не знам той дали ги е усещал така, но за мен са много скъпи. Имам и един /!/ такъв спомен от майка ми, напълно необясним за мен, страшно нетипичен за нея. Сега, като минаха толкова години и се обръщам назад, виждам и майка ми колко жестове е правила, но явно така, че аз не съм ги оценила.

Колкото до моите деца... Веднага се сещам за снощи. Всеки ден тя ходи на тренировки. Аз я взимам, аз я водя. Вчера обаче баща й имаше дупка и отидохме двамата. Тя така се развълнува, толкова беше щастлива, чак светеше личицето й. Не съм предполагала, че толкова ще я зарадваме. И той забеляза, и на него му стана много мило. А на мен - че те двамата заедно са толкова щастливи. А като си помисля, че го помолих да дойде само защото не ми се шофираше сама в тези задръствания, а цял ден прекарах в колата и... После вечерта той я взе със себе си и стоя с нея на люлките цял час. Нещо, което аз вечер, след работа посмъртно не мога да направя. Тя беше безкрайно щастлива.

Сега като пиша си мисля, дали за нея тези мигове и жестове няма да са много по-важни и мили от многото, които имаме заедно двете просто защото той е по-щедър на ей такива дребни уж неща. Аз съм в състояние да направя крупна организация на мероприятие, да им купя нещо, което са искали, да организирам нещо, но в ежедневието съм все бързаща и напрегната и не умея да им доставя ей такава импровизирана радост.

Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Лекси, кога ще се запозная аз с теб лично между твоята и моята Балша, направо ми взимаш душата с тези теми  Hug

Най-големият жест на мама към мен е че буквално ме е измътила и родила с много мъки и усилия, както и ежедневните й грижи. Но аз има какво да уча от тази тема
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора