Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора
Винаги си мислех,че това на мен няма да се случи.Мечтаех,радвах се на живота като повечето момичета тогава.Омъжих се с много любов.Сега се питам защо?!
От голямата любов няма и следа-къде изчезна?Стопи се в хилядите тревоги за това как ще оцелеем утре?Питам се защо живея в тази държава,къде сбърках.
И двамата с мъжа ми сме с висше образование работим,но парите не стигат.Доходите ни са смешни на фона на цените на стоките в магазините.
А децата искат своето - и сладолед и близалка и праскова и диня.Но няма.........Най голямата ми болка е,че не мога да им осигуря това от което се нуждаят.Не мога да ги изведа навън,
И храната в хладилника свършва,памерсите също.Здравослови проблеми имам и на лекар немога да отида,последният път,когато болката беше нетърпима и отидох оставих 110лв.
А дрехите как да  купя като децата растат.Превърнах се в развалина,заради пустите пари.
Непрекъсанто се питам защо работим по повече от 8 часа на ден и взимаме мизерни заплати,които стигат единствено да покрият разходите за сметки. #Cussing out
Крещя  по децата и немога място да си намеря как да оцеелем?
Може би нетрябваше да ги раждам/да грешно е,че си го мисля,но го правя/,нетрябваше да създавам семейство,не трябваше да живея.
Не търся съчувствие нито присъда,просто исках да споделя мислите си с Вас.Ако има и други в моето състояние моля споделете рецепта за оцеляване.Благодаря,че ме изслушахте.
Цитирай

София

Мнения: 439
Здравей мила,

аз съм съвсем отскоро член в този форум и го намирам за прекрасен: тук може човек да намери толкова много ценни съвети за всичко възможно, свързано с най-прекрасното в живота ни - децата ни!
Затова и реших да ти пиша - съвети и рецепти не мога да ти дам, но мога да ти дам морална опора и подкрепа, за да не се чувстваш толкова зле и гадно! Не бива да губиш надежда, че утрешният ден ще ти донесе повече късмет и щастие! А най-голямото ти щастие и смисъл в живота остават децата!!!

Затова стискай зъби и смело напред!

А съм сигурна, че и много други майки ще те покрепят да не се предаваш!

Велина

http://www.harpercollins.co.uk/microsites/paulocoelho/downloads/default.aspx
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Катерина, искам да ти кажа, че не само ти си в подобно състояние. АЗ също изживявам тежък момент, преди месец ни обраха апратамента. взеха ни всичките пари, които имахме в наличност, сега живеем от "изпарения", парире ни бяха събирани за почивката, която се отложи неясно за кога да не говорим. След това други и други ядове и тревоги се насъбраха и аз крещя и се питам какво и защо правя така, но най-важното на този свят е човек да бъде жив и здрав, пари се печелят, но живот и здраве никога. По-добре да сте живи и здрави и децата ще порастнат и тогава ще ти е по-леко.
Цитирай


Мнения: 11 618
Разбирам колко ти е тежко!!!! Сигурна съм, че ще намерите изход от ситуацията!!! Не се отчайвай!!! Кураж, мила!!!! Наистина децата са най-голямото богатство и смисълът на живота ни!!!!
Цитирай


Мнения: 8 596
Опитай се да издържиш и да се съхраниш доколкото ти е възможно. Минала съм през такъв етап, убийствено трудно е. При нас се случи така, че сменихме работите и нещата се промениха. Аз съм непоправим оптимист и знам, че в живота няма само лошо - обикновено се редува с хубавото. Така че, не унивай! Просто се опитвай да не изнервяш допълнително обстановката, децата особено. Все едно, те нямат никаква вина за това. Помисли си, че в действителност, това, че имаш мъж, деца, семейство са хубави неща. Дано имаш подкрепа от страна на половинката ти, ако с него сте достатъчно близки, ще го преодолеете. Все пак работите, а има хора и това нямат. Не, че е голямо успокоение, но е добре да цениш това, което си постигнала. Давай го малко по-философски! Very Happy
Цитирай

out of space

Мнения: 7 341
Има една тема за надомната работа, там Рут е дала линк към обява на институт за изследвания. Тества се козметика, парите не са лоши. Можеш да изкараш някой лев отгоре ако си прецениш, че ти се пробва. Да потърся ли линка?
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Знам че гледайки отстрани е лесно да се дава кураж.
Но повярвай ми мила - този период най-вероятно ще отмине. Имали сме безумно тежки /финансови/ моменти в съвсем близкото минало.
Мъж студент, малко дете, още едно на път. И двамата бяхме с ниски заплати. Знам какво е напрежението. Знам и каква е болката като не можеш да осигуриш на детето си нещата, които искаш.
Неимоверната ни упоритост ни спаси. Това е няма друга рецепта. Само до преди три-четири години си беше чисто оцеляване.
Не съм се предавала духом - децата ми носеха дрешки от братовчеди и приятели. Борбата беше денонощна и нелека.
Слава богу сега вече сме по-добре. Още ми е трудно да го кажа смело, и още на моменти по навик заделям това и онова за черни дни.
Така че направи план и действай - какво и как можеш да направиш, да направите че да се подобрят нещата. Кой и с какво може да ти помогне и действай.
Дано скоро се похвалиш с нещо!

И никога, ама никога дори и в мислите си не съжалявай че си родила децата си - те са най-големия ти късмет и най-голямото ти богатство. Понякога недостижимо за много хора.
Цитирай


Мнения: 6 167
Катерина,
не говори така.
Деца се отглеждат и с много малко пари. Не искам да давам примери, но мога, ако се налага.

Доста мъка се измъчи през последните години от много много хора.
От повечето, всъщност.

Моето семейство също премина през големи кризи. И си бяха кризи на оцеляване,
сега дори не мога да си представя как мама и татко са се оправяли без заеми, без излишно напрежение, без драми! Нито веднъж парите не са провокирали любовта и разбирателствтото между родителите ми! Това е рецептата, която мога да ти дам - дръжте се един за друг и не позволявайте парите да ви провокират.

Няма по-важно нещо от взаимоотношенията и семейната среда и тя, а не близалките и сладоледчетата са по-важни за децата ви.

Мога да ти давам и примери на хора, бързо забогатяли и самозабравили се, които погазват и семейство и всичко и са много, много нещастни. След себе си оставят неизлечими следи у децата си и семейния си кръг, който може да си купи всичко, но нещата никога няма да са същите.

Работиш и съпруга ти работи.
Правите каквото можете. Успокой се.
След това седни и помисли не можеш ли да си вдигнеш летвата, тоест, в каква сфера си, какво си научила, знаеш и можеш - какви преспективи имаш. За да потърсиш по-добра и платена работа.

Другия вариант е да кандидатствате за Канада. Имам приятелка, която работи в научна лаборатория, голяма мизерия. Записаха се на курс по френски и двамата са вишисти с малко дете.  Кандидатстваха , събраха там точките и ги одобриха. Сега пак са с малко пари, но са усмихнати и чакат ново бъдеще за себе си!

С всичко това ти казвам едно - човек сам трябва да си дава шансове. Никой няма да ти отвори вратата и да ти каже ' влез', без да си потропала и за 'черните ти очи'.

Успокой се, изходи има поне 10!
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Наистина, имаш най-голямото богатство - семейство и деца. Седнете със съпруга си и спокойно поговорете как може да увеличите приходите, има ли разходи, от които може да се лишите. Като имате план за действие, нещата вече не изглеждат толкова сложни.
Няма да забравя в първите години на демокрацията как оцелявахме /не можеше и дума да става за близалки/ Нямахме нищичко за ядене. Ходехме в парка да берем коприва и майка ми ни правеше каша. По-вкусна каша не съм яла! Понякога вечерята ни беше печени слънчогледови семки. За да ни е по-топло и да пестим ток, спяхме в една стая. Трудно беше, много трудно, но не се предавахме. Много важно е да се държиш пред децата си. Да им вдъхваш кураж, че нещата ще се оправят, че това е само временно състояние. И е така, повярвай ми. Всеки минава през такива периоди. Прегръдки Hug
Цитирай


Мнения: 4 806
ще си позволя да напиша нещо кратко
В такива случаи, най-важното е да се замислите за приходите, а не за разходите. Това е разковничето. Ако усилията от спестяване и преразпределение, се насочат в изкарване на пари - нещата се нареждат. Особено, ако е с взаимна подкрепа между съпрузите. Префокусиране.
Цитирай

София/Варна

Мнения: 2 229
ще си позволя да напиша нещо кратко
В такива случаи, най-важното е да се замислите за приходите, а не за разходите. Това е разковничето. Ако усилията от спестяване и преразпределение, се насочат в изкарване на пари - нещата се нареждат. Особено, ако е с взаимна подкрепа между съпрузите. Префокусиране.

Споделям това мнение - все едно ние с мъжо сме го писали.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Мила Катерина,не си слагай грях на душата като говориш така,ама че то децата са най-хубавото нещо.Ще порасна,само здраве да има.Не се отчайвай,малко са хората без финансови проблеми.Аз лично искам да ти помогна ако мога с дрешки за децата,но колко са големи?Пиши ми на лични Peace
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Синът ми се роди в най-голямото нямане.Зимата на 1990 г беше страшно-ни ток,ни храна.всичко с купони,но оцеляхме.Сега изплащаме апартамент и пак е трудно,но горе главата!пиши ми моля те ако мога ще помогна
Цитирай

в сърцето на мъжа си!

Мнения: 1 081
Мила Катерина, навремето от безпаричие и аз бях стигнала до подобен извод: как да раждам деца като ще живеят в тази скапана държава, защо да ги обричам на глад и безпаричие, защо да ги обременявам от малки, защо да опознават лошата страна на живота от малки, защо, защо, защо.... В крайна сметка реших, че няма да го правя и колкото пъти станеше въпрос за деца отказвах къде тактично, къде категорично, точно затова и връзките ми приключваха с раздяла. Може би прекалено рано се ударих в живота, а никак не бях готова нито да се справям сама, нито да вземам решения за себе сиили не дай боже за други хора. Бях уплашена, но твърдо решена да успея. Завърших университета, започнах да търся работа, но знаеш как е. В крайна сметка намерих работа за млад специалист за крупната заплата от 166.36 лв на месец (само за справка това беше 2004г.) Отчаянието ми беше пълно. Верно е че нямах деца и семейство, но и не виждах никакви изгледи да имам с тази заплата, а годините напредваха и никой нямаше да ме чака да се натуткам да си уредя живота. Тогава реших, че ако искам някога да имам деца ще го направя по другия начин: ще си намеря богат мъж! Речено сторено! Връзката не изтрая и един месец, той с претенциите си на чичко паричко, аз с амбицията да успея професионално, не се получи.
      Какъв е извода ли? Радвай се, че имаш прекрасните си деца и мисли, че можеш да им дадеш повече от материалните неща, защото парите понякога вместо да помагат пречат. Зная, че наред с мислите за тока, парното, храната и всички други разходи, никак не ти идват наум алтруистични идеи, но така няма да си помогнеш. Имаш ги, радвай им се! Един ден като пораснат те няма да помнят, че не си им купила близалка, а че си била до тях и си им помагала и си ги обичала. Успех! Усмихни се.
Цитирай

София

Мнения: 9 152
Много, много тъжен пост SadНе намирам думи за съчувствие, но...Катерина, благодари на Бог, че са ти живи и здрави дечицата.Гледат се и с много, и с малко.Важното е да са живи и здрави и да се обичаме LoveЖивотът е синусоида - днес сте зле, утре не се знае Wink
Пожелавам ви много семейно щастие въпреки ненормалния живот, който ни налага милата ни държавица #2gunfire
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора