Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Туризъм
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 494
Мислим с половинката да си направим романтична почивка до Тунис .Някой може ли да ми даде някаква информация?Предварително благодаря. thumbsup
Цитирай

София

Мнения: 2 013
Тунис - странно усещане за спокойствие


Няколко вълшебни дни сред арабските чудеса на Сус, Картаген и Сиди Бу Саид и очарователните плажове на средиземноморската държава

Силвия Тулева

Самолетът вече кацаше на летището в Монастир, а аз бях в лека паника - мислех си, че Тунис е страна със строги арабски привички, където жените са забулени и излизат само придружени от мъж. Или са затворени вкъщи, за да радват само окото на съпруга.
Разбрах заблудата си бързо - тук на жените се гледа с уважение и подобаващо достойнство.
Първото нещо, което почувствах на тунизийска земя, бе жегата и странното усещане за спокойствие. Топлият въздух се просмуква в порите на кожата, мисълта се забавя и човек потъва в омайната наслада на безвремието. С жегата се свиква бързо, но чувството за безвремие остава до край, защото тук никой заникъде не бърза, всичко е бавно, спокойно и безметежно. Това спокойствие ме обгърна с нежната си прегръдка и само след седмица в Тунис започнах да обръщам внимание на малките и красиви неща, които ни заобикалят.
Хотелът ни бе близо до Порт ел Кантауи - курортно градче-пристанище, което е изпълнено с голяма доза европейски заряд, примесен с арабски манталитет. Мястото е доста туристическо, а ние искахме да видим истинския живот на тунизийците, да се потопим в тяхното всекидневие и затова тръгнахме към Сус - третия по големина град в Тунис.
В 9 ч. сутринта се строихме пред хотела и чакахме влакчето. След близо час в уверения, че „само след 10 минути влакчето ще дойде", ни изпратиха пред другия хотел да хванем tuk-tuk -

розово минивлакче на три колела,

в което могат да пътуват шестима души, но и седем се сместват. Шофьорът пусна любимата си музика и потеглихме. Удивително е как това влакче-триколка разви такава скорост. Тунизийските ритми ехтят в ушите ти, вятърът игриво се удря в лицето ти и на всеки завой имаш чувството, че ще изпаднеш - страхотно усещане.
Пристигнахме в Сус. От едната страна на улицата беше плажът - с опънати чадъри и цели шатри с различни цветове и размери; от другата страна пък се бяха подредили файтони, окичени с изкуствени цветя. След като повървяхме по улиците известно време, от едно кафене ни привлече ароматът на прясно изцеден портокалов сок. Към сока решихме да поръчаме и типичното местно питие - чай с бадеми.
Огледахме се наоколо и забелязахме, че в кафенето няма никакви туристи, а също така и никакви жени. Ние не бяхме единствените изненадани от този факт - другите посетители ни гледаха с почуда, тъй като внесохме своеобразен смут в спокойната им обстановка. Скоро свикнаха с присъствието ни.
Сокът дойде бързо, но чаят... "Скоро ще е готов, само 30 минути." Мина този половин час, а след него и още толкова. Ние обаче не бързахме и се отдадохме на заниманието на местните - бавничко отпиване от чашите и лаф моабет. Мъжете току виждаха някой познат по улицата, подвикваха му да се присъедини към компанията и постепенно масите започнаха да се съединяват, за да поберат мъжете.
Кафенетата са за мъжете - там те обсъждат политиката, нравите сделките. А жените се събират по къщята и клюкарят за сватби, покупки, манджи.
Знамето на Тунис е

навсякъде по улиците,

в голям или миниатюрен формат. Редом с флага навсякъде е изложен и портретът на президента Бен Али. Големи билбордове по пътя, опънати платна по сградите, снимки в заведенията (включително и в нашето кафене) - ликът на Бен Али е на всяко възможно място.
Най-после ни донесоха чая, изпихме го набързо, и тръгнахме да търсим Медина - старата част на града със суковете (пазарите).
Сукът в Сус е особено и много интересно място. Там дори и въздухът бе някак странен. Малките тесни улички се преплитат и те приканват да се потопиш в тяхното тайнство. Земята, стените, всичко е окичено със стоки - килими, грънци, домашни потреби, подправки, „маркови" дрехи и обувки и всевъзможни дрънкулки. Тук там има

вадички с течаща помия,

а всред всичко това си проправят път продавачи на хляб със стари дървени колички и възрастни жени със забрадки и изрисувани с къна стъпала.
Ако искаш да си купиш нещо от суковете, трябва да умееш да се пазариш, а това означава да имаш железни нерви, остър поглед и голямо търпение, а също така и излъчване на непукист.
След Медина разгледахме и новата част на града и крайно изморени се добрахме до един tuk-tuk. Тъкмо да тръгнем, и влакчето се развали. Шофьорът чевръсто го разглоби, „успокои" ни, че това се случва всеки ден, оправи го, пусна касетката с тунизийски ритми и потеглихме. Както и предния път, развихме бясна скорост, само че този път шофьорът понякога изобщо не държеше волана, тъй като танцуваше или се обръщаше да си приказваме. По едно време видя две момичета на улицата, наби рязко спирачки и спряхме, за да си поговорят, след което пак потеглихме лудо. Това бързане бе много странно на фона на цялата протяжност и спокойствие.
След Сус решихме да се запишем за еднодневна екскурзия до столицата Тунис и близките до нея Картаген и Сиди Бу Саид. Бях се приготвила да поспя по време на пътуването, но разказите на гида бяха толкова интересни, че прогониха всичките ми сънливи мисли.
Една от темите бе за правата на жените в Тунис. Делегирането на права на жените, равни на тези на мъжете, е може би най-важната черта, която отличава Тунис от останалите арабски държави. Първият тунизийски президент Хабиб Бургиба започва да прокарва закони в защита на дамите. Той прави 13 август официален празник на жената и всяка година на този ден като подарък за всички жени прокарва по един закон в тяхна полза. Първият такъв акт забранява многоженството (1957г.). След това на жените било дадено и правото на развод.
Сега жените участват в управлението на държавата. Шест месеца затвор чакат всеки

мъж, хванат в изневяра

Ако при изтичане на присъдата съпругата все още не му е простила и писмено се оплаче на властите, то неверникът ще лежи още 2 г. зад решетките.
Същевременно обаче посещението на публичен дом не се смята за изневяра. В Тунис публичните домове са държавни и подлежат на медицински контрол. С игрив поглед в очите гидът поясни, че душата на арабския мъж лесно се изкушава, затова и публичните домове са необходимост.
Улисана в разказите на гида, изобщо не усетих кога стигнахме музея Bardo, който обаче не бе особено интересен, но за сметка на това в кафенето му предлагаха страхотен ментов чай. Разгледахме Картаген или по-точно онова, което е останало от него, но ми се иска да ви разкажа за Сиди Бу Саид - синьо-бялото градче, подаващо се от стръмните скали, гледащи към залива на Тунис. Нагоре надолу по баирчетата, всред белите къщи със сини врати и прозорци сновяха продавачи на жасмин. А навсякъде по малките криволичещи улички са разположени сергии с всевъзможни неща - изящна сребърна бижутерия, килими, музикални инструменти, кожени изделия, лампи, керамични съдове и още цял куп чудесийки. Но най-красиви от всички са клетките за птици - бели или от маслиново дърво, с изкусни орнаменти, направени с много майсторлък.
И след тази чудна приказка тръгнахме към столицата Тунис. В главния град най-ясно си личи, че се намираме в бивша френска колония. Един от главните булеварди носи името „Avenue France". Навсякъде се виждат заведения във френски стил. Дори уличните лампи приличат на тези по Champs Elysees. Има и много модерни магазини, но някак изглеждат леко кичозни и малко мърляви.
Накрая на Avenue France има арка, подобна на триумфалната арка в Париж, но доста по-малка от нея, която разделя Медина и суковете от новия град. Суковете тук са много по-големи от тези в Сус. Различни са размерите, но не и стоките.
В последните два дни от екскурзията в Тунис се отдадохме на разходки в Порт ел Кантауи и плажни удоволствия. На плажа цари спокойствие и отпускарски дух. От време на време проехтява вик „бананас" и под голямата си шапка, окичена с цветя, се показва продавачът на банани и захаросани ядки. След него се появява и продавачът на финикови палми, а после е ред на сервитьора от хотела, който приканва хората да си вземат коктейл. И така нещата се повтарят бавно и протяжно.

 
Цитирай

София

Мнения: 1 950
Миналата година почивахме там. Много доволни останахме. Моят съвет е да изберете хотел в Порт ел Кантуи - това е вилната зона на Сус. Много е спокойно, красиво и различно.
Divana е била безкрайно изчерпателна и напълно споделям впечатленията и Laughing, с изключение на това, че в музея Бардо не е интересно. Може би зависи от гледната точка, но аз бях силно впечатлена от музея и от невероятните мозайки, преместени от Картаген там, за да бъдат запазени за вечността.
Задължително ти препоръчвам да направите двудневна екскурзия в Сахара, предлагат я тунизийските тур оператори на место. Изключително интелигентни хора, а самата екскурзия си е едно приключение - яздене на камили, разходка с джипове из пустинята, къпане във водопад в един страхотен оазис, обяд в берберско селище и много, много други.
Очарована съм от спокойствието на тунизийците, което се отнася за целия абрабски свят, от усмивките им, които никога не слизат от лицата им. Хората знаят как да правят туризъм.

Пожелавам ти незабравими мигове в Тунис  bouquet
Цитирай


Мнения: 494
Миналата година почивахме там. Много доволни останахме. Моят съвет е да изберете хотел в Порт ел Кантуи - това е вилната зона на Сус. Много е спокойно, красиво и различно.
Divana е била безкрайно изчерпателна и напълно споделям впечатленията и Laughing, с изключение на това, че в музея Бардо не е интересно. Може би зависи от гледната точка, но аз бях силно впечатлена от музея и от невероятните мозайки, преместени от Картаген там, за да бъдат запазени за вечността.
Задължително ти препоръчвам да направите двудневна екскурзия в Сахара, предлагат я тунизийските тур оператори на место. Изключително интелигентни хора, а самата екскурзия си е едно приключение - яздене на камили, разходка с джипове из пустинята, къпане във водопад в един страхотен оазис, обяд в берберско селище и много, много други.
Очарована съм от спокойствието на тунизийците, което се отнася за целия абрабски свят, от усмивките им, които никога не слизат от лицата им. Хората знаят как да правят туризъм.

Пожелавам ти незабравими мигове в Тунис  bouquet

Благодаря ви момичета .Всичко което прочетох така ме вдъхнови, че просто няма начин да не отидем .Още сега ще званкам в тур агенция за подробности.
Цитирай

София

Мнения: 2 013
само да уточня - не съм аз автора, копнах от в. Сега
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.