Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

Пловдив

Мнения: 1 446
Започвам от далеч.
Преди 14г. почина внезапно баща ми на 42г. Изживяхме голям шок от преживяната загуба аз14г. , сестра ми 12г. и майка ми 34г. Майка ми се озова в положението без работа , без пари и без собствено жилище.
Семейството на баща ми от деня на погребението забравиха за нашето съществуване водени от алчност за имоти и пари.
Въпреки всичко майка ми се справи със живота , изучи и ни изгледа.
Винаги ни е казвала да не мразим роднините на баща ни , въпреки че не се интересуват от нас , те ни обичат.
Минаха години , мака ни винаги ги канеше на наши празници. Те никога не идваха.
Преди няколко години баба ни започна да поддържа контакти със нас , най - вече със сестра ми и майка ми. Аз бях много огорчена и почти не контактувах с нея.
Беше поканена и присъства на двете сватби.
Почина преди два месеца при операция на жлъчка в ръцете на майка. Не отидох да я видя в болницата , не съм ходила у тях много години. Много ми е мъчно , че постъпих така.
Вчера пред един магазин видях възрастна жена да проси и да плаче. Разплаках се!
Имам голям грях и не знам дали Господ ще ми прости. Постъпих както постъпиха с мен. И аз станах като тях!
От вчера си задавам въпроса ЗАЩО!
Надявам се , че не съм ви отегчила. Не мога с никой друг да споделя това , което чувствам.
Цитирай


Мнения: 516
какъвто и грях да ти е причислен от онзи там горе( ако го има) си постъпила правилно според мен. На мен ми стана жал за женицата..за всеки би ми станало жал..но не се тормози..постъпвай какво постъпват с теб..и аз да бях и аз така щях да постъпя!!!!!! не се тормози..
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 094
Здравей, ANNAND!
Опитвам се да те разбера и се поставям на твое място. Но..., според мен терзанията ти идват повече от чувството за вина, за което споменаваш.
Цитат
Имам голям грях и не знам дали Господ ще ми прости.
Ето това е страхът, който аз не познавам, защото не съм длъжна никому.
Постъпила си така, защото така са се отнесли с теб. Не се измъчвай, гледай напред, стореното не може да се върне.
Цитирай

в сърцето на мъжа си!

Мнения: 1 081
Мила ANNAND. не знам как да те утеша, за подобно нещо трябва сама да си простиш, никой не може да ти вземе товара. Само ще ти кажа, че ти поне си имала някакво оправдание, пък като гледам доста сериозно. Аз и това нямах. И нямам. Миналия декември почина дядо ми, а аз не бях го виждала от половин година, а знаех че е болен и едва го крепят. Преди няколко години получи инсулт, почти не можеше да става, не помнеше, само плачеше като ни види, ....милият ми дядо. Маминка ми всяка седмица се обаждаше кога ще отида, кога ще ги видя. Сега плача като пиша това, толкова ми е мъчно, но вече е късно, той така и не ме видя преди да почине. Не мога да посоча  причина, нямам оправдание и не вчрвам някога да си простя, просто от години при мисълта, че някой може да умре нещо ми става и се държа абсолютно неадекватно. На погребението едва отидох, а като пристигнахме майка ми само дето не ме избута да отида до ковчега. Беше ужасно! И съзнавам, че говоря като безчувствен и безсърдечен човек... На погребението всички плакаха, ние сме четирима внуци, сестра ми и братовчедите ми плакаха като деца, леля беше неутешиме, татко ми, милия, беше така тъжен, за маминка няма да говоря... Аз почти не отроних сълза. Не зная защо, така се бях стегнала, бях само ужасена.
            Така че мила ти поне имаш оправдание, а с мен винаги добре са се отнасяли, а виж аз какво направих. После имах кризи защо постъпих така, включително и сега докато пиша това пак ужасно се разстроих, но вече е късно. Така, че ПРОСТИ СИ! Не си безсърдечен човек, ти си имала причина!
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Приеми, че нараненото дете в теб е постъпило така, а възрастната е осъзнала, че трябва да прощаваме и забравяме /дори и само за наше успокоение/. Не мисля, че "грехът" ти е голям. Просто нормална човешка реакция. Не можеш да променяш насила чувствата си - те идват отвътре и не са ни подвластни. Дори и да беше отишла, пак щеше  да почти е същото, защото вътре в себе си нямаше да си простила. Трябвало е да се случи това...
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 446
Момичета! Благодаря ви за подкрепата!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Разбирам те добре, наистина е тъжно. Знаеш ли аз какво бих направила - ще отида на църква и ще запаля свещичка в нейна памет, ще отида на гроба и ще занеса цветя, ще и кажа че съм и простила и ще я помоля да ми прости и тя. Не знам дали тя ще те чуе, но съм сигурна, че ти ще се почустваш по-добре.   bouquet
Цитирай


Мнения: 639
Съжалявам много най - вече за теб мила ,защото знам какво изпитваш HugОктомври месец почина баща ми/още не мога да се отърся/.Той боледува 2г.от рак.Никога не съм била близка с него още от дете ,много болка ми е причинил ,но много ни обичаше по-своему.Винаги ме е дразнел  нарочно ,съсипа ми тийн.год.Заради него най-вече се омъжих на 18г.А бе опък човек беше ,но както казах ни обичаше по своему,осигуре ни сме доста добре материално благодарение на него.Обожаваше и децата ми,но неможа да приеме племенника ми ,горкото дете отнасяше непрекъснати обиди и упреци за щяло и нещяло.Както и да е.........,когато се разболя се озлоби още повиче към всички,около него не се стоеше...Аз виждах как се мъчи ,съжалявах го ,мъчно ми беше за него но неходех да го виждам постоянно.Стана един такъв безпомощен и само плачеше като види мен или децата.Исках да го прегърна ,да му кажа ,че го обичам и че винаги съм го обичала но неуспях.Един ден той просто почина сам.Аз организирах всичко по погребението му.Първо обвинявах него,после себе си,майка ми ,сестра ми.В резултат се разболях след погребението ,изживях ужасен шок/преди това не бях виждала мъртвец/и за малко не провалих отношенията със съпруга си/от стрес/.
Сега успях да си простя и на него също ,всеки път когато се сетя за него казвам ,че го обичам и на сън също.Мисля ,че вече се чувствам много по-добре. Hugпрегръщам те силно.
Р.С.  извинявам се за объркания постинг но вълнението ми е огромно
 
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 393
Постъпила си така,както си го чувствала и не трябва да се самообвиняваш.Не случайно хората казват,че каквото повикало,такова се обадило!
Цитирай
Здравей,искрено съжалявам, че се чувстваш така. Но не обвинявай себе си. Реагирала си по най-нормалния начин, така, както години наред са се държали с теб. Също толкова нормално е сега да ти е мъчно, това е най-естествената човешка реакция. Иди на църква, запали една свещичка за баба ти и ще се почувстваш по-добре, наистина. Успех и усмивки от мен. Smile
Цитирай

Orange County

Мнения: 600
имаш право да бъдеш, каквато решиш. и трябва да постигнеш мир със себе си, да се харесваш, да се приемеш.

аз не говоря с баща ми от 10 години. с майка още са женени, живеят заедно - по финансови причини. майка няма къде да отиде, ако си тръгне. не си говорят. винаги е бил ужасен с нея, когато бях малка я биеше, чак после престана - когато пораснах и някак се стресна от мен. мен не ме е удрял, но никога с нищо не ми е помогнал. и няма да забравя как веднъж взе от ръцете ми узрелите череши, защото му се ядяли. започнах работа на 16, за да си купувам учебници. не ми е давал никакви пари, ходеше на ресторанти, сладкарници и турнири по шах на морето. та така реших, че това е човек, който не заслужава никакво внимание. не му говоря. не го поздравявам на улицата.  все едно че не го познавам. тъжно ми беше, защото и аз съм искала да имам нормално семейство, но в един  момент си казах 'ами нямаш. и имаш право да чустваш каквото искаш'. защо да не мога да мразя, да отричам, да не одобрявам. не казвам, че ми харесва, но съм преценила, че той нищо не заслужава. и не съжалявам.

мислила съм дори какво ще стане, когато не може да се гледа сам. и съм решила - ще му намеря старчески дом. не ме е гледал никога. защо аз да го правя? хората трябва да заслужат вниманието и любовта. нищо не идва даром.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Има една приказка - каквото повикало, такова отговорило...Поплачи си, за да ти олекне, но не поемай чуждата вина!  Hug
Цитирай


Мнения: 5 623
Самия факт ,че чувстваш някаква вина мисля ,че е достатъчен за прошка.
Аз обаче не мисля ,че трябва да се чувстваш виновна.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
Разбирам те добре, наистина е тъжно. Знаеш ли аз какво бих направила - ще отида на църква и ще запаля свещичка в нейна памет, ще отида на гроба и ще занеса цветя, ще и кажа че съм и простила и ще я помоля да ми прости и тя. Не знам дали тя ще те чуе, но съм сигурна, че ти ще се почустваш по-добре.   bouquet
това е и моят съвет към теб.Искренно ти съчувствам тъй като съм близко до твоето положение.Дядо ми почина преди месец, а за последно се видяхме когато синът ми се роди/преди близо 3 години/Баба ми все ми звънеше да отида, а аз все не ходех, но при мен е малко сложно понеже баба ми е ужасна вещица и винаги е вгорчавала живота ни от как се помня ConfusedИ все пак дядо ми беше много добър човек и мъж под голям чехъл, и нямаше вина за злобата на баба ми, а аз така и не отидох да го видя Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 522
Не си го слагай на сърце. Това, че някой не е между живите вече не го прави автоматично светец. Отношението й към тебе си е било такова каквото го описваш и това е важното. Моята мила баба (след смърртта на баща ми) така извъртя нещата, че стана единствен собственик на 2 оромни сгради в центъра на София. Става дума за милиони  Money След като умря не си ги занесе в гроба, но пък нейната щерка-леля ми е вече богаташка. Аз нямам почти нищо или имам това, което сама съм си купила със собствени средства.

Бабето умря в прекрасно здраве на 96 години. Както си е спяла. Нищо не й се върна. Нали казват, че всичко се връщало... дрън-дрън. Няма да й простя никога.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора