Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора

софия

Мнения: 91
Здравейте. Имам нужда от съвет или да споделите опита си.Историята не е драматична и надявам се няма да ви натовари, но натоварва мен, защото не знам как да постъпя, а това ме кара да се чувствам несигурна в решенията си. Накратко... Почти тригодишна връзка, с човек, който на този етап от живота ми е този с който бих искала да опитам да създам семейство. Не живеем заедно все още. Нещо, което не ми е правило кой знае какво впечатление, не защото не съм го искала, а заради обстоятелствата около него, които са ме спирали да повдигна въпроса. Той е специализант по хирургия, има още година и половина ,живот и здраве, за да вземе специалност. Живее в студентски град, разчита на родителите си/лекари също/, които го издържат за момента, защото няма ординаторско свободно място и той не получава пари за труда си.В същото време след около три, четири месеца все пак ще се нанесе в ново жилище, благодарение на родителите си, ще разчита за съжаление те да го обзаведат на първо време.Виждам го, как приема тази помощ от тяхна страна с всяка изминала година все по-трудно и по-трудно. Боли го, макар да не го показва, че на 29 години все още не е взел хляба в ръцете си. Мисля, че понякога когато се връща целия кървав след поредните операции се замисля колко още време ще живее така, без да може да печели собствени пари от труда си.Опитвам се да го успокоя, но лекар трудно проявява емоциите си и дори не съм сигурна как възприема думите ми. Факт е , че ученето му, издръжката от семейството му и това че не е зависим сам от себе си, не ме е карало да мисля за съвместно съжителство. Струваше ми се нормално да изчакам, да го назначат, да се отърси от родителската помощ и тогава да поговорим за това но....Майка ми се намеси по бързо в тези неща, не физически, а с въпроси."Защо не пробвате да живеете заедно.Откъде си толкова сигурна, че когато започне работа ще иска да заживеете заедно.Бъди деликатна, но го попитай и предложи ти да живеете заедно.Мислиш ли, че парите са проблема за да не постави на въпрос досега съвместното съжителство. Говорите ли си за бъдещето.Достатъчно големи сте за да създадете семейство.Всичко е въпрос на решителност. Не се ли замисляш дали си струва да чакаш без да си наясно какво и т.н.Ако и след пет години не е на работа, това значи ли, че няма да създадете семейство." Отначало стопирах атаките, като ги пропусках покрай ушите си с факта, че са малко мъжете, които биха предложили съвместно съжителство на човека до себе си, ако все още парите ги дават родителите му.След време обаче започнах да се замислям, ами ако това наистина продължи още 5 години, не е ли по добре да му покажа, че можем да живеем заедно и с моята заплата .На 27 и половина съм и изтръпнах при мисълта, че на 30 може все още  да не живеем заедно, или да не сме помислили  за дете.Не знам дали под давление на майка ми, но го попитах дали иска да заживеем заедно. Всичко, което той ми каза е , че няма смисъл сега да предприемаме такава крачка, при условие, че апартамента му ще стане след известно време готов и и излишно ще се местим.Приех отговора, стори ми се логичен, приех го като съгласие да опитаме, когато апартамента стане готов.И тук е другия фактор, който причинява безпокойството ми- не се познавам с родителите му, никога и не съм поставяла въпроса да ги познавам, исках само те да знаят, че съществувам и че не преча на сина им в лекарското развитие.Той обаче винаги е смятал, че колкото по- малко информация за личния му живот имат родителите ми, толкова по добре.Добре де, но имайки предвид, че те купуват апартамента, как една амбициозна майка ще възприеме факта, че сина и няма да живее там сам, а веднага ще се нанесе с приятелката си и то за която тя не знае.Дали ще се опита да се противопостави, дали той ще се подаде и дали изобщо ще вземе такова решение преди да вземе хляба в ръцете си.От друга страна майка ми продължава да настоява да се замисля сериозно за бъдещето си, че аз съм тази която трябва да вземе нещата в свои ръце и да каже какво иска.Тотален натиск и то всеки път когато се чуем.Не искам да я засегна, знам, че се притеснява за мен и за това да не би да остана сама след известно време, което според нейните престави ще ме постави в категорията на жените, които късно ще се омъжат и късно ще родят.Аз съм млада, с хубава работа с възможност за развитие, жена, в никакъв случай не мисля, че съм закъсняла за каквото и да било, но...започнах да се притеснявам. Започнах да следя темите в които пише, кога се запознахте, след колко време заживяхте заедно, след колко време се оженихте, на колко родихте първото си дете и т.н.Започнах да го питам все по-често защо не иска да се запозная с родителите му.Казах му,че искам да имам дете преди 30, а на толкова ще бъда когато приключи всичко с ученето.Когато се скараме понякога си позволявам да изразя съмнение относно съвместното ни съжителство.Гледам всеки удобен момент в който мога да кажа и да подскажа , че искам да живеем заедно, търся поводи да го намекна, а като не получа нищо успокоително насреща, започвам да се питам: Ами ако майка е права, ако нерешителността е в основата на всичко и неговото пасивно отношение по този въпрос е може би знак, че приоритетите за момента са му различни и не се знае кога ще се променят?Той е млад, очаква го убедена съм хубава кариера, но професията му е такава, която изисква повече време за развитие.Очаквам мнението Ви, за това как да не позволя на майка ми да повлияе на разумния ми избор, да се притеснявам ли от факта, че не се познавам с родителите му и  нерешителност ли е мълчаливото отбягване на темата за съвместно съжителство?
« Последна редакция: пт, 28 юли 2006, 12:34 от lafemme »
Цитирай

софия

Мнения: 91
някои от момичетата ще ме свържат с друга тема преди време, но ще ви помоля да се абстрахирате от нея, защото нещата там отдавна са о.к
Цитирай

София

Мнения: 1 915
Според мен единствения факт, който трябва да те тревожи е , че все още не се познаваш с родителите му. Нормално е да не иска да живеете заедно при условие, че техните го издържат. Той си има чест все пак. Според мен тябва да започнете със запознаството с родителите му. Така и той и те ще са спокойни, че няма нищо скрито. Все пак след време дори да не се харесате, той ще трябва да направи избора. Може би се притеснява, че родителите му ще решат, че м пречиш по някакъв начин на образованието, в което те са вложили много средства, а и надежди. Защото вие двамата знаете, че не му пречиш, но родителите му, които за първи път чуват за теб едва ли ще мислят така.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Ох , не ти е лесно ... Thinking
За мен най - притеснителното е това , че не те запознава с родителите си , все пак имате дълга връзка .
Дали пък наистина с новото жилище , с придобитата престижна професия и може би наистина амбициозна майка , да реши че му е пораснала работата и няма лошо да си "поживее" .
Не ти го пожелавам , разсъждавам на глас , но не ми харесва нерешителността му , много хора са създали семейства докато са били студенти и не са имали нищо ...
А и може би родителите му най - малко очакват това , може да са хора , които ще натякват - ето ... дадохме ти всичко , помагаме ти ... ти сега ще се жениш  Mad има и такива и той може да се притеснява от тях .
Знам само , че ако човек иска да е с някой ще направи всичко възможно ...
Ако държиш на него постави му въпроса директно и искай конкретен отговор !
« Последна редакция: чт, 27 юли 2006, 22:36 от Pipinka »
Цитирай

В лудницата на 2-рия етаж.

Мнения: 2 026
Явно приятелят ти досега е действал и живял според това,какво изискват родителите му от него и може би се притеснява от това,че още го издържат и иска нещата да се развиват по установения план-образование,специализация,после женитба и деца.Фактът,че още не те е запознал с родителите си след 3 годишна връзка малко ме притеснява,явно се страхува от нещо-или от реакцията на техните,или нещо друго.Просто му постави въпроса директно дали е убеден,че ти си жената за него или не.Като човек в тази сфера(медицината) искам да ти кажа да се подготвиш за много компромиси в съвместното си съжителство с него,той и работата му винаги ще са на първи план.Искам да ти кажа,че не познавам много лекари-хирурзи с идеално семейство,за каквото ти мечтаеш.Помисли дали си готова на жертви за този човек.И не се поставяй в никакви категории на неомъжени или жени,които трудно ще се омъжат след 30,вярвай повече в себе си.Малко песимистично прозвуча постинга ми,но стискам палци нещата да се развият с най-добрия възможен край за теб. Hug
Цитирай

софия

Мнения: 91
Дали пък наистина с новото жилище , с придобитата престижна професия и може би наистина абциозна майка , да реши че му е пораснала работата и няма лошо да си "поживее" .

Мдаа, минавало ми е през акъла, дори и в по лош вариант, че може тази връзка да е удовлетворяваща за него в момента, защото му е комфортно с мен, защото не изисквам да прави жертви с ученето си за сметка на връзката ни, защото го подкрепям в избора му и нося последствията от умората. Но пък се разколебавам веднага, като го видя колко се опитва да бъде нежен и мил с мен и преставам да мисля за този вариант.
Цитирай


Мнения: 1 812
Ситуацията ,в която се намираш не е никак лесна.Лично мен,като страничен човек има много неща,които не намирам за нормални-това ,че не познаваш родителите му,това че той за всичко разчитан на тях /все пак е на 29/.Ако много го боли ,че не е самостоятелен все още,ами да направи нещо.Толкова много хора и учат и работят ,и семейства имат...Така му е по-лесно май.Много неща биха ме притеснили лично мен.Аз бих те посъветвала да слушаш майка си.Аз не послушах моята,когато трябваше и се наложи да изживея ужасни неща,за да стигна до нейните думи,изводи.....Сега си понясам пораженията от това ,че не се вслушах в съветите на майка ми...Пожелавам ти успех и бъди не само настоятелна,а смело казвай и преследвай това,което ти искаш.! Peace
Цитирай
Трябва човек доста да не се уважава за да свързва живота си с хирург. Rolling Eyes Извинявай, но мисля, че добре познавам това съсловие и свястни мъже-хирурзи- "неженкари" не съм срещала. Laughing Изключинията (ако има такива) потвърждават правилото.

И поведението на твоя приятел ме навежда на мисълта, че той не е от изключенията. Те си търсят изгодна партия за брак, но не нарушават начина си на живот и след него.
Той не е убеден за момента, че ти си "изгодна"- затова и не търси още брак.
Фактът, че не те запознава с родителите си указва ясно, че не гледа на връзката ви сериозно. Или е прекалено инфантилно привързан към майка си и трудно ще се реши да се отдели от майчината поличка. И с такива е пълно, но дори така да е, той се притеснява да те представи на техните, за което може да има няколко обяснения-

или го е срам от теб -не си му на нивото, нито на парите...
или не е решил да създава сериозни връзки и мисли за обвързване.

Останалото са чиста вода оправдания.

Когато ние решихме да се женим, приятелят ми напусна страхотна работа с добра кариера в града си, пристигна в чужд -без жилище, без работа. Докато вървеше подготовката за свадбата, той намери стая в общежитие, където да живеем отделно. Впоследствие си намери и работа, но живот от нулата буквално не го спря в никакъв случай. Липсата на жилище е само оправдание.
Майка ти е много права, че се притеснява жената. Аз на нейно място ако някой така ми баламосва дъщерята, бих поговорила и с него. Rolling Eyes
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 813
я му постави въпроса директно и изисквай отговор.друг е момента че ако имаш инфо за родителите му - иди се представи сама.след три годишна връзка не мисля че може да ги притесни нещо за образованието му.щом имаш престижна работа,то значи и това не трябва да те притеснява - значи си му на ниво.по- твърдо .нямаш какво да губиш. ако той е нерешителен ,тогава ти бъди решителна.попитай го защо не те запознава с тях.не е редно да ги държи в неведение,или има нещо което крие.успех и пиши накъде са нещата
Цитирай

софия

Мнения: 91
когато го попитах, как са реагирали когато им е казал, че има приятелка/това се случи някъде на 1 година от началото на връзката ни/, той каза, че са казали добре, но са го предупредили да си гледа ученето.Не знам дали е важен факта, че ние живеем в София, а те и моите и неговите родители на 500 км от тук, рядко се прибираме и рядко сме имали изобщо възможност да се засечем, въпреки, че сте прави, че при добро желание ....Но от друга страна не мога да не се запитам, че ако иска да крие връзката, имайки предвид, че сме от малък град, то ще се крием от всичките ни приятели в града, от това да излизаме хванати за ръце,когато се прибираме, защото шанвса някой да ни види е изключително голям. Никога не се е крил от мен и не ме е карал да се чувствам нежелана в определена лекарска компания, никога не се е притеснявал да ме запознае със всички които са около него тук в София и в нашия град, разбира се, както вече споменах освен родителите.Още в началото на връзката ни ми беше казал, че никога не е носил жена вкъщи, стори ми се странно но не и критерии за него.А и не знам, защо имам усещането, че родителите му в никакъв случай не са толкова страшни, нито толкова амбициозни спрямо него.От друга страна ако връзката ни е пълноценна, чувствам се добре и наистина не ми липсва почти нищо в неговото отношение към мен, как да приема факта, че това, че не познавам родителите му трбва да предопредели изброа ми. 
Цитирай

София

Мнения: 5 202
Според мен излищно се притесняваш. Някой мъже са по-притеснителни, относно запознаването на приятеката с родителите си. Нормално е. Това не значи веднагически, че не държи на теб. Може би пък е взел решение за себе си, че ти си неговата жена, защо непременно да трябва да те "представя" ? Да иска одобрение и, какво? Така или иначе, ако завижеете заедно, един ден ще се запознаеш с тях. Плюс това, ако ви е писано да сте семейство, след време най-вероятно с носталгия ще си спомняш времето, когато не си ги познавала /е, има и изключения, но виж само колко са темите за свекървите/.
Някой беше писал -защо не учи и работи. Явно не е наясно със специализациите по медицина, този вариант просто не е възможен физически.  Peace
Исках само да ти кажа,че според мен излищно се притесняваш...говоря от собствен опит.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Не се поддавай на натиска на майка ти и не го притискай. Нещата ще се развия по естествен начин.
Цитирай

Берковица

Мнения: 1 858
Пиша без да прочета какво е писано преди мен.
Смятам, че двамата трябва да поговорите спокойно и сериозно като свалите всички карти. Кажете си кой какво мисли, чувства, какво ви притеснява. Просто споделете един с друг, поговорете и ако намерите общи допирни точки и желания, мечти няма да има нищо по-хубаво от това! Успех!
Цитирай


Мнения: 4 340
Виж само за родителите мога да коментирам. Запознах се с тях към 3 тата година, че и по късно може да беше. И аз си мислех, че ме "крият" и прочае. Всичко е до характер да знаеш. Я се сети колко пъти вместо да кажеш "Интересно ми е да се запозная с родителите ти" си казала "Ааа, няма значение". Лесно може да си го навела на мисълта, че не искаш.
Да не говорим, че както при мен, причината да не ги познаваш може изобщо да няма нищо общо с теб.
И после има хора и хора. Моте родители го познават още от първия месец, но когато го заведох в къщи (на 350 км) първия въпрос беше "А кога ще се жените?" и след всяко ходене на гости майка ми ме дърпаше настрана и почваше да ми пили "Ама кога? Какво ще кажат хората". Т.е нямаше проблеми да живеем заедно, но надалече, а "воденето" в къщи значеше много. Просто са такива, такъв им е светогледа.
Просто говори с него. Кажи му, че е време да се запознаеш с най- близките му хора, щом ще живеете заедно.
Ние жените си умираме да търсим сигнали във всичко, а се оказва, че когато наистина идва лошо изобщо не го очакваме, а сме склонни да пресилваме дребни неща.
И да, майките обикновенно са прави и имат 6 - то чувство, но и те имат склонност да драматизират малко повече в загрижеността си.
Това за какви били мъжете хирурзи - ами хайде без обобщения.
Цитирай


Мнения: 6 167
 не четох предишните постинги.

Според мен една връзка трябва да се развива.
Без да се засягаш ( не го казвам с лошо чуство, напротив), майка ти много добре си е направила сметката - тоест, да се съберете преди той да започне да печели пари.
а това в неговата специалност е в-с на време, нали така?
според мен тя е донякъде права , да се установите преди, а не след неговото ... развитие да кажем.

От друга страна интереса на другото семейство сигурно е точно обратния - да го настанят
в нов апартамент, да почне да печели и да си вземе някоя мома от род и сой софиянка с възможности примерно. Една майка , отгледала Хирург винаги ще иска нещо по-така за сина си.
Хората определено инвестират в сина си и няма да го 'дадат' ей тъй !

това, което в историята ме притеснява е, че той си мисли същото. фактът, че след толкова време ти не познаваш родителите му, на мен ми говори ясно, че той е иска да те 'показва'.
Аз не бих приела такива условия , ако има сериозни намерения към теб. За мен е безумно интелигентен и образован мъж да не те запознае толкова време с техните ( или обратно), да не контактувате, и да не споделяте планове с родителите си.

мисля, че трябва да поговорите и ако той смята, че ти си жената за него ( и обратно)  да се насочите към конкретни действия и планове. това трябва той ясно да ти каже, а не да ти губи времето. ако аз поставям в-са ще го кажа точно така " Какво правим? Заедно ли сме? Един а друг ли сме? Ако да - да действаме, ако не - не ми губи времето, защото съм на 27 и имам неща за постигане , нямам време за залъгалки"




Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора