Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 28 юли 2006, 10:03 ч.
  • Преглеждания  6 024  Мнения  70  Онлайн  1
Отговори
  • Русе
  • Мнения: 490
Здравейте!
Знам,че моята мъка е нищо в сравнение с тази на мамите, които са загубили живи ,родени и отгледани деца , но аз вчера умрях в сърцето си. Sad
От дълги години не можех да забременея и когато чудото стана (защото си беше наистина чудо) и то в момент когато имах страхотни семейни проблеми мислех,че съм най-голямата щастливка и късметлийка,но уви....
Бях бременна само 7 седмици и бебето си отиде....
Дори си купих и бебешки дрешки ,за да го почувствам ,пък и нямах търпение след толкова чакане.
И когато лекаря ми ми каза,че бебето го няма (кухо яйце се оказа,но за мен то си е моето бебе) щях да полудея
Не съм спала цяла нощ и мисля,че много нощи отсега ще са така ....
Не мога да опиша колко съм празна сега  ,много боли , ще полудея ,просто си искам бебето ....

Реклама
# 1
  • uk
  • Мнения: 532
Мила, гледай само напред!
 Преди да родя първото си дете имах два спонтанни аборта на по 12 седмици. Приеми, че зародишът не е бил добър, за да го изхвърли тялото ти. Всяко зло за добро!

# 2
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
И аз така ще кажа - приеми, че природата е отсяла. След един спонтанен аборт на 8г.с. забременях само след 5м. А си мислех - край, това беше - Господ ми подаде чергичка, а после си я дръпна.
 Успокой се, сама си се убедила, че става, когато най-малко очакваш...

# 3
  • Мнения: 3 163
Росенце, просто нямам думи, мила.... Прегръщам те. Защо те няма в кю-то?

# 4
  • между два живота
  • Мнения: 1 908
Разочарованието ти е разбираемо толкова голямо след дълги години чакане и надежди. Мразя да го казвам, че се случват такива неща, но е факт. Имай сили. Един ден и при теб ще изгрее дългоочакваното щастие Hug

# 5
  • Русе
  • Мнения: 490
Опитвам се да правя разни неща, да се разсейвам , но мислите постоянно се връщат там.....
Ще издържа ли ?

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 926
Пухи пухи, много съжалявам. Стискам палци семейните неприятности да отминат и скоро да се радваш на безпроблемна бременност.
Ще издържиш Peace

# 7
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Ще издържиш. Първото, което трябва да направиш е да се наплачеш. Ама истински, без да се сдържаш. После се вземаш в ръце, правиш се красива и си казваш Аз съм желана жена и това ще ме направи майка . Тази тактика ми помогна много. Още повече, че аз загубих и работата си тогава, наистина бях депресирана...

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 1 008
Съжалявам Cry Не знам какво да ти напиша, за да ти стане по-леко, май няма такива думи... След лошото, идвало хубавото... Не знам, не разбирам, защо след толкова чакане се случва нещо прекрасно и то си отива...
За издържането - ще издържиш! И ще имаш най-хубавото бебе един ден, защото си го заслужила и изстрадала! Поплачи си Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 3 068
Съжалявам за това, което преживяваш! Дръж се! Прегръщам те!

# 10
  • В Изумрудения свят (без рубинени пантофи)!
  • Мнения: 3 323
3 месеца преди тази ми бременност имах извънматочна бременност. Завърши по единственния възможен начин - с операция и премахване на едната тръба. Тъй като ми беше 7 поред, а и възрастта ми вече не е малко си казах - КРАЙ това беше. И само след 3 месеца неочаквано и съвсем не планирано се оказа че природата си знае работата. Аз дори си мислех отначало че е възрастово изменение. Искам да ти кажа - не унивай, и никога не се предавай! Бог взима , но след това и щедро дарява. Дано скоро да кажеш добра новина!

# 11
  • София
  • Мнения: 1 494
И аз така ще кажа - приеми, че природата е отсяла. След един спонтанен аборт на 8г.с. забременях само след 5м. А си мислех - край, това беше - Господ ми подаде чергичка, а после си я дръпна.
 Успокой се, сама си се убедила, че става, когато най-малко очакваш...

Мила, съжалявам, знам какво е. И аз забременях след много опити и отчаяние, че никога няма да стане но последва аборт в 10г.с.
Бях отчаяна и убедена, че никога вече няма да видя отново двете чертички - е, видях ги шест месеца след аборта, както уж още се пазехме, резултата виждаш от снимките в профила ми...
Знам, че е трудно, но се успокой и чакай щастието ...

# 12
  • Mediterraneo
  • Мнения: 19 551
Съжалявам  Hug
И не е вярно, че вече нямаш нищо! Имаш себе си, нали, а това в дадени моменти е предостатъчно!

# 13
  • София
  • Мнения: 1 409
Опитвам се да правя разни неща, да се разсейвам , но мислите постоянно се връщат там.....
Ще издържа ли ?
Ще издържиш миличка,просто трябва да издържиш.
Напълно те разбирам как се чувстваш,минах по твоя път ( мисед) само преди няколко месеца.
Спомена в мен още е жив и винаги когато чета тук някоя история като моята плача,защото уви времето НЕ лекува,напротив,става все по-трудно и по-трудно,но просто в един момент свикваш да живееш с тази болка и се надяваш чудото скоро да те споходи пак.
Сега се наплачи хубаво,а след това направи нещо за себе си,което би ти доставило удволствие.Знам,че в момента си мислиш,че едва ли има такова нещо,но вярвам,че ще успееш.
И знай,че щом един път си успяла да забременееш,ще стане пак.
Прегръщам те и съм сигурна,че съвсем скоро ще се похвалиш отново с две чертички. Hug  Hug  Hug  Hug

# 14
  • Русе
  • Мнения: 490
Спрях да се питам" защо на мен "още когато преди 7 години имах извънматочна .....просто много ме боли ,искам да крещя, очи не ми останаха от сълзи  Cry
Как вашите мъже преживяват тази болка или те не могат да го почувстват като нас?
Преди 1 седмица сънувах как аз лежа и черни хора около мен без лица ми взимат бебето -едно такова голичко , пухкаво, мъничко, и аз не мога да стана да си го взема .....и те ми го взеха
Как се живее с това? Нямам сили ,само сълзи и болка -като пропаст , като смърт,сивота.....

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт