Бабиериндос V част

Таааа... сеньори, онзи големия ще го разкаменяваме ли последно?

Нали се разбрахме само за някои части?
Въпросът е да чакаме ли всички да се съберат или да си го ползваме малко самостоятелно, пък другите - като дойдат Кой спревари - той натовари...

Отварата ще стигне за двама им, обаче не може да останат вкаменели частици от телесата им, съжалявам ви.  Или камъци, или мека плът.

Камъци! - провикна се развеселената от сутрешното кафе с ром доня Прекрасница.

Тя не се пие отварата, а се маже. Ако не намажем някъде

Моля поне Василинда частично да отзеленим и разкамъним? не е справедливо някак! омръзна ми да ми горят ушите от нейните мисловни клетви... Флюбена изглежда, вярно... но някак вдървена!

Василисо, дай знак, трепни с мъхче, ако искаш да те разкаменим...

Дайте да ги мажем, че да може и доня Василиса да пописва... пък ако трябва, на петинг ще карат, кво...

нека пописва и сега - един вид - какво исках да кажа, когато ми плете гадината плитки от космаците! как исках да ударя доня ... задето ... и прочее
Но не пише! ВАСИЛИНДООООООООО, мари!

Как кво, бе? Непълноценният полов живот води до депресивни състояния

В този ранен, обеден час, уважаемата сеньора КрасТавицио разтърка клепки и се прозина. Имаше някаква работа да извършва, но не се сещаше какво богоугодно дело ще да е бидело, затуй отиде да си търка зъба в банята. След обедния тоалет, който продължи близо час, мисълта й проблесна и сеньората нахлузи на бегом първият попаднал й под носа пеньоар и хукна към казаня с отвкаменяващи пари. Загреба черпак виолетова хомогенна смес, наля в бутилка от олио, от ония зеленясалите, разреди с дъждовна вода и се запъти към Василисините неволи. Все още не бе обърнала внимание с какво се е облякла, но който я видеше, не успяваше да сдържи кикота си, щото по-невъобразима одежда от Алмунината не бяха срещали из тия морета. Но за тях по-късно...
Доня Умницио стоеше все тъй зелен, вкаменен и тръпнеше в очакване на размагьосването. Алмуниня взе да шепне разни слова, запуши фас от някакъв треволяк и окади полянката наоколо, реши да отмагьосва само Умнотията, щото да ги посъветва с умност, за партньора си - камъков или желиран да е. Отегчената статуя бе напръскана с отвара, като се поразмекна й бе навряна тръбичка в устната кухина и й бе налят към литър папратово биле. Рюцептата бе точно изпълнена и свърши мигновена работа. Сеньора Василисио изглеждаше по-добре от всякога!

"Василисио я се включи, я не, ами я да взема да го разкаменя тоя убавец, пък ако вземе, че ми омекне целия... за кво съм изучавала Тао сексология, хъхъхъ" - мърмореше под мустак Дона, докато грижливо обмазваше гиганта с предвидливо закрадната от преднята вечер отвара.
Пук!
И гигантът се разкамени!
И не мязаше ич на желе, да ви кажа 

Скрий си го тоз възхитителън момък, щот сеньора Алмунада ако го зърне, ни доня, ни Донита ше остане, ще заграби тоз красТавец и нищо друго няма да прави, освен собствени облаги. 

Я кажете, кой ще филмира сценария на тоз юнашки романс?

Филмирането лесно, кой ще го финансира е въпросът... Да пратим оферта за спонсорство да Havana Club ли...

Сеньора Алмунада, тоз ще стигне за всички Има го дори и във вариант, подходящ за доня Мюр

Корабокрушенката реши да попрелисти днешната преса на Джамайка, че да влезе в крак с времето и да вдене къде по дяволите са я запратили окенаските вълни, докато се наслаждаваше на глътката разбуждащо кафе с ром. Странно, но и хареса.

- ОлИле, ОлИле - завайка се доня Василинда, когато най-после разкърши снага. Каква снага! Като тръстика!
Доня Василиса хукна по плажа, за да се любува на прелестните си бели, меки нозе, с по десет мърдащи пръста всяко. Да не говорим за двете прелестни, бели ръце (и те с по десет мърдащи пръста).
- Нямам вече артри-и-ит! - вряскаше донята и се премяташе по пясъка. Две цигански колела надясно, две - наляво. Едно салто мортале - предно, едно салто мортале - задно. Ха сега един троен аксел...
Заета с такива важни, гимнастически занимания, тя пак пропусна същественото. На плажа се извисяваше чудно-мъжествен, с изсечени черти и крайници младеж.
Към него пъргаво пълзяха бабиерите.

След като прелисти пресата, корабокрушенката получи проблясъци на връщане на паметта си.
Те бяха предизвикани от гледката пред очите - групата местни дони, наобиколили един стегнат младеж. В момента, в който тя съзря младежа, я удари ток през цялото старческо и изтощено от корабокрушението тяло.
Втурна се със сетни сили към групата и завика
- Абе, вие луди ли сте? Акъл нямате в главите си! Що не ме питахте по-рано преди да го размагьосате. Сега ще видите вие! - взе да кълне и се заканва корабокрушенката плюейки наляво и надясно, заради липсващата част от ченето и.
- Тоз младеж не е никакъв младеж! Тоз е най-лошия магьосник дето съм срещала, един стар дърт пръч, дето само чака разни уважаващи себе си дони да се развъртят край него и да ги омота за вечни времена. - продължаваше да разказва донята, но никой не я слушаше. - Едвам успях да го омагьосам, превръщайки го в тоз камък. Тежко вий, горко! Остарях, няма да имам сили да се справя втори път
И тъй, размахвайки заканително със старите си изкривени от времето пръсти, донята стигна до тълпата обградила младежа...

А той какъв младйеж!?
Исполин величествен, с поглед магичествен.
Миглите му гъсти кат амазонската джунгла,
косите му лъскави, пендара златна бляска,
носът горд, красив, рядко срамежлив,
устните плътни, готови за страсти, подпрени от властна брадичка, без ни една луничка...
А плещите снажни, с мускъли всякакви, завършващи с най-силните мужки ръце.
А дланите силни, с нокти изящни и кожата мека, същинско ламе.
Пък безкосмест и гладък, и сладък, да пипнеш коремът, изпадаш в екстаз.
Струи огън от този мъжага, в тялото стегнато няма шега, че всичко на място е и повече от ясно е - туй е мойто блян, мойто мечта.

С тих шепот, с тия думи, красТавецът бе омагьосан, от сеньора Алмунада, да бъде привлечен фатално само от нея и да не обгръща останалите дони с внимание. Двамата се гледаха с дълбоки, влажни кравешки очи и въздишаха тежко от любовно привлекание. Заваля тих дъждец, абсолютно романтичен и ги подкани, да се отдадат на милувки нейде из природата.

Омагьосан от сеньора Алмунада, младежът й зашепна тихо:
Ах, сеньора Алмунада -
моя дръзка лимонада!
Аз от Вас съм тъй привлечен,
чак отвътре съм изпечен...
Подарете ми омая,
че втвърдил ми се е края!

От емоции, топло време, висока влажност, старческа немощ, сердцето на сеньора Алмуниня се разхлопа и тя получи припадпък, като полегна връз силните ръце на размагьосаният хубостник. Тя не успя да изконсумира вълшебството си и се отдаде само на следобедна дрямка, с нежните грижи по правене на вятър с руското ветрило и квасене на розавите старчески устни от Джоунсинио. Така е достойно да умре един старец, мислеше сеньората. Обичан, обгрижен, доволен.

Сеньора, правилно ли разбирам, че се каните да умиргате и да дезертирате от клуба, м?

Не, бре. Тя умирга от кеффффф

О! Туй било евфемизъм за оргазум... простете

Сеньора Хапка плюнчи химическо молив и пише писмо на стария си боен другар Еспресио, да вземе някой лев (песо, УС долар, Евро в кроен длучай) и да идва да продуцира филма, щото почва да става интересно. Не бива да се изтърва еуфорията на Алмундето и свирепото отмъщение на Доня Аманда, като разбере какво става с каменния й любовник.

Мдаааа... не бива да забравяме, че доня Аманда има на своя страна гвардия от възедри, възсвирепи пилета Ру, с английско възпитание, но асасини по дух, срещу които доня Дона трябва да възправи цялата си храбра кокоша армия, ако иска да предотврати кръвопролитието на бабайския бряг...

Сеньора Алмунада е толкоз потресена от привлекателността на възкаменния си възлюбенен, че не можа да го употреби по предназначение и ще го връща на когото бил. Те така са нейните настроения - ден до пладне.

Тя е тук, но е законспирирана. Много и идват транквилантите, но не и го казвайте, че започва да буйства. Тоз го взима веднага и безусловно.

Ми значи, щом е тъй, връщаме каменния на Аманда и и спестяваме жестоки птичи кръвопролития За по-напряко може да мине през мен, да не е тъй напрегнат като го върнем

Корабокрушенката реши, че нема файда повече да си дере пресъхналите гласни струни, навиквайки другите дони да ги вкара в правия път и се върна в колибата на доня Ламелинда, за да се приведе във вид удобен за употреба.
Съответно изтараши парцалките от ламелиндения гардероб и се престраши да надене следното достопочтенно облекло, подходящо за следващата и цел, а тя беше наспиване.

Беше се сетила вече и името си - доня Лусеринда дел Алба, но това нямаше вече никакво значение. В страната на безметежните сънища можеше да се казва, както си поиска.
След лъжицата съживящ ром достопочтенната доня Лусеринда се пльосна с цялата си прелест на канапето и потъна блаженно в небитието.

Аууу, сеньора Лусеринда, какъва прелестна пиджама! Ама оперението върху пантофите Ви ми се чини познато... да не сте оскубала някой от мойте питомци, я си признайте

ползвайте каменния на воля точка който ме отърве от него получава опашно перо от птица слон точка малките ру влизат в пубертета помощ помощ удивителна точка

Скъпа достопочтенна Дониня, за оперението на пантофелите питайте моля ви доня Ламелинда, намерих ги в нейния гардероб.
Аз се озовах тук само с едни парцалки на гърба 

Сеньора Алмунада ще изпадне в транс за няколко дни, неизвестен брой. Сетне ще сподели въжделенията и миражите си. Всичко обвито в потайност и удивление, не страдайте, а пийте по едно-две-три, в пушек и сълзи, с карти  на софрата, сваляйте гащята... 

Да ти имам "транса" - няколко дни

Просто кратък делириум, обаче в Сряда ще се пробудя, обещава. Извинявайте ме, тряба си подготвя ложето, ще се нуждая от доста вещи в другото измерение.
Чао, амигос! 

Послание, написано с цикламено червило върху огледалото

Обожаеми и прелюбездни ми сеньори, заминавам за две седмици за наследственото ми имение на юг. Ще се включвам, когато  Висшите сили позволяват. Хранете кокошките, давайте им ром в събота вечер и най-важното - не оставяйте клуба да залиней!
Аста ла виста, мислете за мен като за огин, сердечно ваша: доня ви Дона

Мдам, виждам че някои дони бабиериндоси са се разбягали! приятна ви почивка!

А ние тук продължаваме с мъка да пием коктейли с ром и да пушлявим!
Василинда вече е чисто нова - отмагьосана! да видим на кого първо ще отмъсти!

Пук! рече зората и пукна! даже разцъфтя ... Двата мързеливи проскубани корморана се протеееегнаха мързеливо, завъртяха глави и започнаха да коментират вчерашните събития. Цялата зелена... Да! ... А видя ли... От камък... хихи! А онази... няма ги вече... Колко е тихо

Катамаранът "Долче и Легена" самотно се полюшваше до брега.
Имаше нещо, което не беше обичайно за джамейския бряг през последните месеци...
Две мозъчни гънки изпратиха предупредителен сигнал до останалите в кратунката на Унуфрий. "Купонът е свършил! Всички са заминали! Без теб!"

Не си сама! - прошепна в ухото и все още с дрезгав глас доня Лусеринда. - До теб съм, ама все още ме мъчи пустата амнезия. Паметта ми е като вълнена жилетка, проядена от молци, та сега се мъча да позакърпя скапаните дупки и да се отпуснем на чашка ром и една дебела пура на сянка под палмата и да ти разказвам. Само не ме карай да се качвам на катамарана, че още не мога да спра да се наслаждавам на твърдата земя под краката си. Те и без това не ме държат 

Вече пети ден доня Василиса се премяташе из целия остров. Напред-назад, салто, петорен аксел, напред-назад, напред, напред, напред.
Преминаваше толкова бързо, колкото да развее нечий перчем и изчезваше.
По едно време така се преметна, че прескочи океана и падна точно в средата на лагера на "Старците-разбойници".
Дон Философио тъкмо режеше ноктите на краката си с мачете, когато съзря своята любима  и с писък се метна в колибата си. Той залости вратата и така затрепера, че колибата се затресе.
А доня Василиса, все още в еуфория, реши да му прави серенада.
Цяла нощ пя тя, а изкуствените й бели зъби блестяха на лунната светлина. Цялата островна фауна се евакуира, а след нея и флората.
На зазоряване старците-разбойници не издържаха на чудните песни. Те извлякоха пищящия дон Философио от колибата и го натовариха на сал. Метнаха и доня Василиса и засилиха сала към Черно море.
Хлипащият дон Философио се примири със съдбата си и загреба. А Доня Василиса прати телеграма по една птичка божия.
"Мили мои дружки стоп моето съпружие на име дон философио рече да ме води на море стоп затова ще ви напусна стоп но само за малко стоп ал би бек стоп аста ла виста стоп".

"Хм", мислеше си, доня Хейялита, докато ровеше в топлия пясък с една пръчка. "Каква глъч беше тук преди дни, а сега какво е тихо. Една заминала на море (защото ние сме на Северния полюс, понеже), една спи три дена вече, друга отишла на пресконференция...Скукааа, скука. Поне да бяха оставили малко ром и две - три от онези цигарки, дет' ги пушихме онзи път", замечтано разсъждаваше донята тя. И все пак доните бяха забравили нещо....


"Явно няма чак да умра от скука все пак", рече и тръгна.

Ауууууууу, доня Хейялита, много му голям пищова на тоя омбре!

Скъпа Дониня, дано да се забавлявате добре в южното си имение, защото клуба е почти залинял, а не ми се мисли за горките Ви кокошки, без ром са вече цели 3дни.

Сеньора Хапка, успяхте ли да убедите сеньор Еспресо за филмирането на таз велика сага?

Сеньора Алмунада, вече срядата мина, а Вие сте още в делириума с достопочтеният Джоунсинио. Хайде излизайте да се насладите на прелестите на младото каменно тяло до Вас.

Скъпа и прекрасна доня Василиска, отдайте се напълно на предоставената Ви морска почивка от дон Философио, за да съберете силици за после.

Доня Хейялита, явно не скучаете на пясъчният бряг с таз прислуга, но ако искате може да се качите и вие на "Долче и Легена!

НеРижата Доня, май се разсърди. Тя каза: "оставете ги каменни", но ето че някой са разкаменнени, дано да прости скоро.

Доня Мюр, къде сте се загубили пък сега?

Доня Лусеринда, хайде бързо вземайте хаповете с/у амнезиата и подайте едно приятелско рамо на Унуфрий, па ако трябва стъпете на катамарана.

Хайде Поетеси, давайте развитието, искаме продължение, МОЛЯ!

Голям ми, аз не си изграя на дребно .

НеРижата лесно се палеше, но също тъй лесно забравяше (донякъде характер, донякъде старческо изкуфяване). Тя вече беше забравила какво е казала.

НеРижата имаше нова кауза - пресети се, че се чества Световна Седмица на Кърменето и побърза да намери къде да излее ентусиазма си. За жалост, бабиейрите отдавна не се занимаваха с такива дейности, потънали в ром и пури, поради което тя набра фустите, открадна делтаплана на Ламелинда (остави й трогателно писъмце с молба за прошка и с обещание да й го върне) и отлетя да учи папуасите в Нова Гвинея как е най-правилно да се кърми. Беседите й скоро дадоха резултат:





Бабиейрите знаеха за страстта й към просвещаване и знаеха, че преди края на ССК надали ще зърнат неРижата й муцуна наоколо.

Сеньора Алмунада се завърна от морско путешествие, упоена от нощния бриз, на чийто дихания се бе отдала за няколко дни. Беше се пропила с тоник, странна горчивина в нейния живот, но пък нова любов, почти похот... Цанеше се да ходи обратно след няколко дни край същите каменни брегове и пак да се отдаде на заслужен покой, но преди това се нуждаеше от някакъв магеснически изпит и усърдно щеше да полегне връз изпитните бумаги и да засънува кротък ясногледски сън. Дано видението й пратеше нужната тема, инак как щеше да научи цели пет не й побираше кратката, преплетена главица. Много сложно й се видеше учението винаги, когдато се сблъскаше с него, но уви - да бъдеш осведомен, в течение на клюкината и в душите, и в сърцата, трябваше да полагаш грижи иногда. Стискайте си долния палец, че сериозно нещо е учението и много концентрация се нуждае там. Тюх! - хлъцна одъртялата сеньора, зачеса си пърхота и хвана моливът, с който подчертаваше необходимите важности в един прастар пергамент...

Доня НеБуРижа, похвални са кърмаческите Ви отдадености, но дори и в далечна и красива Гвинея има комуникации, и ние винаги ще се радваме на актуални резултати от кърмаческото Ви обучение. Да не би да сте взели с Вас на делтапланера и Сеньора Хапка и дон Еспресо, защото и тях ги водим към липсващите? Успех на кърмаческата Ви мисия!

Сеньора Алмунада, ще го стискаме въпросният палец, но само концентрирано учене е вредно за Вашата възраст, разнообразие и либови Ви трябват и повеч почивка за да можете да го изсънувате тоз мечтан ясногледски сън. Очакваме споделянето обещано, за разни миражи и въжделения, моля!

Доня Хайелита, надмогнахте ли скуката на каменният бряг, с тоз младеж до Вас?

Прикачили се бяха, моля ви се, гадовете тайно с въженца за фустите на доня НеРижа. Тя трудно се отлепи от земята поради прекомерната тежест, но не отдаваше значение, тъй като мислеше, че килата са й в повече... Когато казна в Гвиана, разбра каква е истината, но вече беше късно. Затова включи доброволците в мисията. Заедно със сеньора Хапка просвещаваха папуаските жени в изкуството на кърменето, а дон Еспресио просвещаваше мъжете как най-добре да подготвят гърдите на бъдещите родилки за кърмене. Беседите им жънеха успех.

Телеграма от доня Анхелина:

"А скивАхте ли ся к'во станА.
Дон Фидел Кастро легна болен, само и единствено защото бабиейросите напуснаха острова и бедния рУководител се поболя от мъка  Хелп!"

Ами той сега с това разклатено здраве, ако вземем да се върнем да не получи пък инфаркт от щастие

Доня НеРижа/ моля не се опитвайте да ни заблудите с нов морски ник/, още малко ще изтърпим без Вашето пълно присъствие, в името на кърмаческото образование. А взехте ли с Вас на тез беседи и обучение и малката и сладка "Моля, Ам"?

Уважаема дониньо, не го мислете, него и инфаркт да получи ще е от щастието, ами се завръщайте на острова с доня Анхелина.

Доня Лусеринда, не преборихте ли вече пустата амнежа, която Ви съпътства напоследък, липсвате!

Уважаеми Унуфрий, а Вие къде се загубихте, да чуете добрата вест: Не сте самотен и изоставен, връщат се при Вас!?

Забравената в Магадаскар доня Аманда полетя с питомците си да види какъв е този джангър в Нова Гвинея. След като гледаха изумени странните племенни ритуали, бедните Ру се почувстваха онеправдани и се разврещяха на майка си, задето не ги е кърмила нито ден.
Всички опити на нещастната Ру да докаже, че птиците не бозаят, бяха напразни...

Бабиеринда Ламелинда се беше пошашавила съвсем.
В знак на протест (незнайно за какво) тя си беше боядисала косата в пурпурно зелено с оранДЖеви точки - доста стряскаща комбинация, беше нахлузила едни рибарски ботуши и дрънчеше упорито по чисто нов бълбукарник - собствено производство. По бузите си беше нарисувала мадагаскарски тотемни знаци. Гледката беше не толкова чудновата, колкото зловеща.
очевидно - на пръв и на втори поглед - Ламелиндиня страдаше за нещо. Може би беше слънчасала, може би беше прекалила със стимулантите или пък любовната мъка по дон Ламелиндо НоТравахо ставаше все по-сърцераздирателна и неустоима... дори може да допуснем, че я мъчеше абстинентно състояние, защото никой не я беше виждал да пуши от две седмици. Горката тя...

NEW MESSAGE

To: BABIERINDOS
Cc:
Subject: I am LOST


Скъпи мои Бабиеринди,

Самолетът, който отвлякох, за да стигна до вас, катастрофира. Пилотът се оказа поредния некадърник. Отклони се от курса Мадагаскар и до последно не можа да се оправи с техниката. Твърдеше, че аз съм виновна, защото съм простреляла бордовия компютър. Акщо не ме беше нарекъл "изкукала дъртачка" вероятно нямаше да се стигне до там.

На някакъв безлюден остров съм. Красиво е. Мислех, че цивилизацията вече е населила и последното от тези места, но очевидно не е така. Странното е, че в жегата тук ходят бели мечки, черни коне и от време на време се появява някаква французойка. Дали всичко е плод на старческото ми въображение?! Имам чувството, че съм виждала това място и преди.

Открих бункер, в който сега живея. За щастие има компютър и интернет, както вярвам вече сте разбрали. Единственото ми развлечение в момента е да се ровя в един форум: BG_Babba.com.

Целувам ви с надежда да ми кажете къде съм, като проследите IP адреса ми.

P.S. Подозирам, че все пак на острова има и други живи същества. От време на време в далечината се вижда черен дим. Възнамерявам скоро да разбера. Ако, разбира се, си спомня къде беше изхода на проклетия бункер.

А сеньора Алмуниня се размазваше от собствено удовлетворение, в резултат възхитителъните и умствени заложби, които демонстрира рано сабахлян, в днешния променлив ден. Изпитът по незнайни науки бе превзет, омакваше се само някакво отлична бележка и сеньората фантазираше какви събития ще й отреди съдбата на психологист-експериментатор, иноватор в човешкото здраве. Почиваше с коктел от тоник и незнайто спиртно съдържимо, пафкаше тънък фас и разхлаждаше знойно голотелесие под напора на пауновото ветрило, което й връчиха като армаган за най-перспективен неуспял. Цанеше се да яхне метлата и да отлети на гости в каменната ера за няколки дни. Спокойствие, блаженство, мир.

Бравос, Алмуниня - Алуминя...заслужен фас, заслужен спирт!

По случай рождения ден на доня Донина, който беше вчера, доните заформиха безпаметен запой последван от шумна оргия. След опустошителното парти на плажа, дамите забелязаха кораб, по който доня Донина им пращаше родопско чеверме, пататник, клина и малко смилянски фасул. Всичко старателно беше увито във вестник, та жениците се поограмотиха със светски новинки и клюки.
После се напиха пак!
Е, какво пък, някои хора празнуват по няколко дни !

Ха тъй, поддържайте огъня, в неделя си идвам да Го поема

Доня НеРижа, къде се загубихте по красивите дебри на гвинейските папуаси, просветителската Ви седмичка свърши? Да не би багажа на делтапланера Ви със сеньора Хапка и сеньор Еспресо да Ви е дошъл в повече и да се реете някъде свободно из хубавите островни поляни?

Доня Аманда, дано вече да сте овладяли глада на бедните и невинни малки Ру.

Доня Алмелинда, надявам се вече сте преодоляли абстинентното Си състояние и сте понамалили вече пурите, на който наблегнахте в последните две седмици. Появили се вече любимият дон Ламелиндо ноТравахо?

Скъпа Дониньо Survival-ке, обходили красивият остров, открили откъде идва черният дим в далечината?

Сеньора Алмуниня, приемете мойте поздравления за прекрасно свършената работа по превземането на изпитната крепост и напредъка по пътя Ви на "психологист-експериментатор, иноватор в човешкото здраве". Приятно и заслужено откъсване от всекидневието и отлитане към каменната ера.

Доня Хайелита, явно вече сте надмогнали скуката на каменният бряг, дали показаният младеж има пръст във това или безпаметният запой по повод Повода на Доня Донина ни оставате да гадаем само.

Доня Донина, честит празник от мен! И приятна оставаща почивка. Виждам, че сте снабдили доните с вкусни Смолянски ястия, а тонгата пратихте ли им?

Чук-чук! - потрака с кокалест нокът по оръфаната, благоуханна, полупразна бъчонка бедната сеньора КрасТавицио. Беше подута из всите си страни, същинска тиква. Прашасалите й вежди, от дългия път, се сбърчиха неохотно и сключиха сърп и чук помежду си. Беше се тъкмо завърнала из путешествие до каменната долчинка, беше се нахранила обилно там, обаче безразсъдно се скара с една оса, която си отмъсти по най-жестокия начин - с фатални пощипвания по дъртофелата. Онази пищя, подскача, крещя, съска проклятия, изби всичкото насекоми, които срещна по пътя си, но Господ си знае работата и миролюбиво удави медонедоносната оса в някакъв бебешки басейн. Но страданията на бедната сеньора вече траеха 2 дни, сън не я ловеше, тегоба й тежеше, мозъкът крещеше, че иска сладък сън, а ужиленото щипе, бучи, дразни и сърби, никъв цяр не му помага, все по-твърда кожа става, ще превърне се в гигант, мраморен или брилянт и тогаз поне ще трябва, да успей да отпочине, болката й да премине... Бла-бла-бла... Бедност! Бедност!

Доня НеРижа Щука беше доволна. Папуасите кърмеха на воля и кърмеха по много. Те си кърмеха така и преди просветителната кампания, която проведоха заедно със сеньора Хапка и дон Еспресио, но друго си е да знаят защо именно е добре да кърмят така. 'Знанието е сила', подсмихна се под мустак доня НеРижа и се замисли кого ли да просвети след успешната акция.
Изведнъж й светна - ами да! Такива неща най-добре се правят от долу нагоре, папуаската инициатива го доказа. Ако масите знаят, то знанието неизбежно ще стигне до върха. Значи беше ред на младежите.
Доня НеРижа реши до отлети до родното Черноморие и да въведе в кърмаческите дебри младите сърфисти и плажни волейболисти.
                                                         

...предстоеше й много работа...

Мяууу, здравейте приятелки! Залива на прасетата страда за ваш'то присъствие. Кога ще благоволите да се завърнете в скромната ни хижа? Много промени настанаха в пустата Куба,  откак безсмъртния дон Кастро, Фиделито имам предвид, легна болен. Елате си да го вдигнем на крака, че и вестниците вече писаха, че това е краят.
Въй, вай, ой, какво шЪ станИ с прелестния ни остров? Ми сичкия ром, дет сме го скрили, шЪ гУ намерАт хамериканците. А мексиканците? От тукА ги виждам как са захапЪли ножове и лодките им са в бойна готовност.

Пристигайте, айде, давам ви 30 денЯ срок да сА дотътритИ Убратну!

пустош! на плажа нямаше нито живи, нито неживи души! само две чапли ровеха мокрия пясък за някоя разсеяна буболечка...
Доня ви Ламелинда, безкрайно отегчена от така стеклите се обстоятелства, се беше полуизлегнала под кичестата сянка на една палма и ожесточено клюцаше по клавиатурата на лапнитопа... Пишеше нещо от няколко дни... От време на време поглеждаше в Интернет - най-вече за да нагледа децата и Фнуците, да прочете новини за новите геройства на дон Ламелиндо ТравахоСи в Южна Хамерика и разбира се да хвърли един поглед, най-много два на форума бг-мамма точка ком...
Още четиристотин страници й оставаха само... Или щеше да ги напише, или щеше да огладнее и ожаднее ... за да се върне с гръм и плясък в хасиендата при екзотичните пощенски картички от другите бабиериндоси... Ламелиндиня се успокояваше: Ще им свърши отпуската, ще се върнат те и тогава аз ще замина! да видят какво е скука, жажда и глад!

Удължавам срока за завръщане в залива на прасетата с още седем дни. Айде, имате още малко време да се забавлявате на воля, че после...

"Иии ето ни отново след рекламитеее!!" - бодро изкряка доня Дона, газейки в тропическия прибой. Недалеч плуваше един вакъл коч под формата на чеверме, който донята бе използвала вместо сал. "Защо сте се смърмушили, бабиериндос, ромът ли ви свърши? Очаквайте фоторепортаж от ла монтаня - скоро!"

"Тъй! - доня Дона измъкна от дисагите си дебел халбум, подвързан с овча кожа и го удари в масата - Ето тук обещаните фотографии от някои не толкоз морски и тропически места."

ла монтаня
донята сред ла монтаня
донята и каменният й либовник
донята храни челяд в опровержение на доня Рижмунда
хасиенда
и още
доня Дона на балкона
донята с невръстния
донята стяга чеиз

"Ха сега някой да налей по ром, че ми пресъхна душата!"

Сеньора Хапка слезе от прашната каруца, изтупа мръсотията от полите си и със сетни сили завлачи към прохладната си спалня мукавения куфар, пълен с дантелени фусти и дълги до лактите ръкавици с пет пръста от фин плат. Само че по пътя с периферното си зрение мерна синкавото мержелеене на монитора и изкушението мигом припламна като летен огън в сухо стърнище. Сеньора Хапка набързо изчете записките на своите другарки и с още по-голямо удоволствие разгледа актуалните фототоси на дона Доня. "Уф, че хубава проклетницата... държи се, не е мръднала. Не мож й даде и ден повече от петдесетака", завистливо промърмори Хапката.

Кратката почивка в провинцията й се беше отразила благотворно - сеньората позаглади косъма, наспа се, сдружи се със сеньор Данчо, случаен съименник на стария й другар в живота, който беше готов да носи и праскови, и дини, и царевица, срещу цигарка и кафенце. Е, не беше красавец като нейния левент, но беше истински и беше там... докато оня сърдит българин кой го знае де го вее вятъра. Хапката мърмореше тихо и докато разглеждаше снимките на дона Доня кроеше планове за основно почистване на кубинската хасиенда и завръщане у дома. Липсваше й монотонното плискане на вълните, коктейлите с истински ром, кубинското кафе, сладкишите на ония лицемерки - монахините и младите кубински мучачоси, които сигурно щяха да са готови за много неща срещу малко подаръчета под формата на култивирани ямайски индришета в саксийки. Дори мисълта за тъпите амулети на дона Рижата, която се хвана със сантерия, само и само да вкара в пътя нежелаещите да кърмят лениви кубински селянки, този път й се видя по-скоро забавна и сеньора Хапка отново се закиска под мустак. "И да взема да си епилирам пак мустака, че дон Педро комшията сигур бая е загорял в мое отсъствие. Дотегнало му е на миличкия от самотни занимания, но скоро ще ме има - цялата от плът и кръв. И то толкова много плът".

  Бръмммм.... Бръмм...
Старата дама шляпна по бюфета и лиши от правото на живот една бедна муха. Макар и доста нахална, тя не заслужаваше подобна съдба, понеже тъкмо се бе излюпила, беше в разцвета на младините си и аха - да започне полов живот - гътна се рано-рано, съвсем невкусила от даровете на живота. Дрънна китайски порцелан, сетне някакви мъниста се разсипаха и зазвъня чудната им мелодия из цялата одая. Това подейства успокоително на сеньората, която съвсем се вбесяваше на неконтролирани, напълно незаконни полети на неизвестни нея инсекти. Запали недопушена ванилова пурета и свали синята си перука, за която беше време да бъде заменена и захвърлена на сметището. Беше се проскубала от почесване, в следствие невроза, гадаене или просто опити за придаване на важност  на стопанката й. Която се приготвяше за лягане и вече можеше да го осъществи, освен една дребна подробност - нямаше подходящо място за сън.
По случайност, рано сабахлян, някоъ й беше наводнил най-удобното легло и то не можа да изсъхне. Лош гений, подъл злосторник, зъл демон й беше полял пухените завивки с голям стакан прясна минерална вода, която особено добре попи, в не дотам вълшебният матрак, та затова той не можа да се справи със съхненето и тъй си стоя мокър цял ден и тъй щеше да нощува. Подмокрен. Сеньора Алмунада жалеше с мокри въздишки, но пък обичаше разнообразието. Почему да не смени леглото? Но останалите ложета не отговаряха на нейните стандарти, не покриваха дори европейските норми за  добър сън, понеже не се ползваха за спане. А магесничеството за безтегловност тя не можеше да си спомни и трябваше да вземе решение где да тури морната си прошарена глава?
Мисли, пуши, пи, пак мисли, пак пуши, пак пи (вода) и взе решение, пък било то и плебейско. Щеше да си нахлузи един памперс и да спи добре с него. Нали е гигантски, ще покрие мокрото петно и всички ще са доволни. Но мисълта, че ненадейно някоъ приятелка може да приходи на разсъмване с табла кайфе и да я свари в таквозе нещастно състояние, предизвика освен смях и смръщване на рошавата старческа вежда. Не беше това решението на проблема. Не беше!!
Завря се в стария си африкански скрин, рови, бърника, псува, мъдрува и из дъното намери спомен от гледане на внуче - памперс чаршаф. Щеше да си го постели него. Ммм, ухае на бебе! - помисли дъртофелът, изпълни дробовете  си с възрадостно вдихание и застла ложето. Излочи два бокала минвода, щото много хапове, много люкарство трябат на тия години, а за да се преглътнат старините, тряба много течност, щото горчат и са съсухрени, дразнят гърлото и предизвикват алергия даже.
 - Пусто да опустеят! Кому е нужно да остарява!? - мъмреше полугласно Алмуня, суркаше пухените си домашни чехли по скърцащия под и гасеше лампите навред. Настана мир и тишина, а сложен сън се появи на хъркащата стара дама. В утрешния ден щеше да получи точен резлутат за вещерския изпит. Тя винаги беше несигурна в себе си и сега изпитваше пак притеснение, понеже настояваше за най-високото отличие и не бе съгласна и на грам по-малко. Нейната алчност бе всеизвестна и показна, но туй беше причина, последните дни да се чеше повече и да доведе синята перука до обезлесяване. Бабиейрът отвори едно око, увери се, че още е нощ и сънува глупости, смени местоположението си, като сложи главата си там, гдето досега спяха краката й и продължи за хърка мелодично, същинска "Айне клайне нахт музик" напяваше носоглътката й... През отвореният прозорец се чуваха щурчета, а някъде в далечината имаше празнична заря и консерт на някакви млади жени, възпяващи радостта и страстта от живота и страдащи по загубена лубов. "Никой не пей за старческата немощ" - помисли си жално дремещия Калунга, един възстар, верен слуга на сеньората, от насекомов произход, но с неясно потекло, очевидно доста смесено. Имаше антени и крачка на малкото си, колкото песо телце, имаше и крилца и хоботче и въобще беше чудно природно или нечие друго изобретение, но вряло и кипяло в светски изяви и клюкини и прочей събития, за които читателят ще бъде осведомен в някоъ друг летен день, също тъй превъзходен като днешния...

Буенос диас, уважаеми!
Комплименос пор доня Дониня и нейната челяд!

- Ще пиша по същество, когато му дойде времето - загадъчно се олензи доня Ламелинда ... ВЕРВАЙТЕ ми!

Доня Донита,добре дошла!Исках само да ви поздравя за чудния и нежен аватар!Хасиендата е прекрасна...Човек може малко да ви завиди,нищо че няма вълни,палми,пясъчни дюни и ром...

*****
"Чесането" на клавиатурата е индикация за липса на сиво вещество,а заяждането е висша проява на мисловна дейност и извисяване над дребните неща от битието.

Хей, доня Есперанца, къде се затри
Остани поне за по един ром, хайде 

Сеньора Хапка днес огледа терена и установи, че доня Аманда ходи по чуждо от сутринта. Навестява тоя и оня, клюкарства си с разни непознати... Изключително непристойно поведение, както се казва.

Сеньората взе лист и химикал и се приготви да напише дълго писмо на Експресио, който трайно е забегнал в още по-топлите страни да си пече задника, и да му поръча скоро да си идва и да пиведе в ред кокошкарника, защото бабиейросите ептен се разхайтиха. В ушите й ехтеше неговото характерно "хахаххахахахаха ", което почти беше взело да й липсва.

Ех, сеньори... носталгия ме е обзела, затуй си позволявам да пусна няколко фотографии от любимия град

Сеньора Алмуниня легна болен, тръшна се и взе да умирга. Споходи я неканен гостенин, някакъв семеен стомашио-червозио вирусио, благодарение на който беше най-бедна на света, а пък имаше повод за празнуванйе. Уви, отлагаше се за в бъдещето. Такава бедност не бе я спохождала, откак преди 329 години беше тръгнала на средиземноморски круиз и се залюби с един чехословак в Генуа. Сеньората топлеше коремчето си, туряше студен компрес връз набръчкано чело, благославяше цялата микробиология и потъваше в неизвестното.

Почитаема Алмунде, в такъви случаи кубинската народна медицина препоръчва да се уловят два гущера, да се киснат едно денонощие в ром, след което безжалостно да се погълнат живи. Таз порода гущери проявава голям инат в състояние на алкохолно опиянение, тъй че ще се запънат на входно-изходните отверстия, не допускайки по този начин волно и неволно изтичане на вътрешни състояния

Сеньора Алмуниня, тоя вирус е залял крайбрежието, мен ме държа три дни в хоризонтално и надлегенно положение  Хващайте гущерите и  направете необходимото да сте скоро пак у форма! 

Хей, Бабиериндоски, не се трае вече Вашето отсъствие. И пури, и ром ще доставяме само продължавайте напред, не позволявайте острова да запустее, влейте малко живинка, моля!

Доня НеРижа Щукичке, много дълги образувателни кампании провеждаш. То бяха островитяни кърмачески ограмотявани, образова и плажните екземпляри, сега е ред на дружките от острова.

Доня Донина, преодоляхте ли носталгията вече? Да се включа и аз към думите на Ниара за красивата ви хасиенда, но фотоса със храненето на челядта е просто приказен, но неговото достойнство може да бъде оценено от асовете в областа- НеРижата Доня и Сеньора Хапка!

Сеньора Хапка, написахте ли писмото до сеньор Еспресо? Хайде, завръщайте се на острова за да преодолеете липсата на плясъка на вълните и да задоволите жаждата за първокачествен кубински ром и пури! Обичайте повече, нали така беше казала нашата Гадателка?!:hug:

Доня Ламелинда, преборихте ли последните няколко страници от творението Си, чакаме скорошно включване!

Доня Хайелита, и Вие изчезнахте нанякъде?!

Доня Лусеринда дел Алба, Вие отидохте към родните заралийски земи и забравихте останалите дружки, чакаме Ви скоро?!

Ако си спомняте, доня Василиса бе прилъгана от втория си и уви, последен съпруг Дон Философио. Тя бе отвлечена със сал от кубинските брегове, който бе изтласкан от попътни ветрове в родното, Черно море.
След три медени дни на донята й се припи ром под истински палми и тя направи първи опит за бягство. Хвърли се в морето и заплува, смело вдигнала глава (като куче, носещо парцал, според духовития й съпруг). Тя плува, плува, плува и когато стигна шамандурата, вече беше без сили. Прибра я едно водно колело и я върна читава и невредима в прегръдките на Философио.
За втори опит помъдрялата доня сви надувемия пояс на челядта си. Тъкмо беше минала шамандурата, когато кански писък се понесе над морето. Челядта пищеше, та се късаше! За мама? Не, разбира се. За "надуваеното" си.
В крайна сметка се наложи донята (по време на една крайбрежна разходка) да се метне в трюма на параход, който за неин късмет бе под кубински флаг.
И ето я, прекрасната, загоряла и почти ненабръчкана доня Василиса, изхвърлена  с шут на кубинския бряг.
Къде ли са скрили рома?

... И настъпи утро над Свинския залив


Гомес Кифладжията разнасяше поднос с горещи казанлъшки понички


дедиейросите бистреха политиката по сутрешному


почитаемите сеньори отвориха всички врати на хасиендата


изнесоха чаршафите да се проветряват


и се отдадоха на сладка клюка

  Затишие Тъмнокожова приглади самонакъдрилите се плитки към безмозъчния череп, нарисува в зелено нокътя на крачолите си и се зае да сглобява компютура, който бе хванал дебел слой прах, по повод полагането на нова дограма в хасиендата. Такава не бе задължителна, вятърът и без това свободно преминаваше из вси пролуки и се ширеше като цар в сбръчкания имот, нямаше нужда от стъкла за миене, прах за бърсане, но поради добър външен вид се наложи, дамите да сменят старите джамове с нови, в дървесен цвят и естествен аромат. Компютерът Унуфрий замига с всички възможни цветове на дъгата, издиша голямо гъбообразно кълбо прах и из одаята се разля познатото жужене на благородният вентилатор. Рай за душата!
Сеньората отпиваше гладно големи глътки кафе с мляко, поглъщаше жадно информация и не смогваше да запомни всичко необходимо. Такова доволство не бе получавала в близките 24 ч, щото по-предния ден бе имала честта да се запише в дългоочакваното СВИНСКО  - Сдружение по високоообразованост, интелектуализъм и научен снобизъм, с елемент на крампментална ойкодиагностика , с тясна психиатрична специализация по научно-компонетните притеснения и въжделения на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите...
Блаженство е да вдишваш морски бриз, когат не е изгряло още жарко слънце.

Прелюбездна Алмунде, моля, запишете и мен в СВИНСКО - много ме бива в ойкодиагностиката Ще Ви се отблагодаря с куп нови украсителности и джунджурийства

Честитооооо 

Честито, мила ми Затишие Тъмнокожова Свинска!

Евала, ашколсун, машаала, аферим!

Абе защо така не ми се връзват Затишие и Небесната  . Все едно Мюр да се кръсти Тихомира

Поздравления многоуважаема! Това ли е, което си мисля, вече сме колежки може би?
Ако съм познала, то ще е заради:
"въжделенията на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите..."

Именно, да, съвсем така ще да е, прелестно-многоуважаема сеньора Анжелиня!   
Гледах на стъклено кълбо будещето и видях много чужди мъжове, но прекалено млади.. Видях и много чужди женоря, но и те прекалено млади... Други свъсили черновеждие, трети поклащат мощно бедрие, такава суматоха, но разположен съм с охота. Доволен ще отивам да ставам инженер на възхитителните науки.

С удоволствие ще ви подпомогна, в случай че срещнете затруднения в новото поприще. Ще има за писане, и смучене от пръстите, и ровичкане в дебели книги, и в Интернет. Но вий не сте плашлива и ще се справите.
На добър час!     

Доня Мюр, като една истинска революсионера, не обичаше да бездейства. Затуй започна да води курс по революсион в местното школо, което и обяснява нейното отсъствие от форумската глъч:

- Как, как да се докопам до членска карта за Свинско? - чудеше доня Василинда, като почесваше къдрите си в неопределен цвят.
Тя обаче си мислеше, че прилича досущ на Мерилин Монро, като се надяваше приликата да не е толкова фрапираща, че да я нападнат разни рижави американски президенти и техните рижави братя.
Но виж, на бейзболен отбор няма да откажа - помисли си тя и свенливо развя около възлестите си колене бялата рокля.
Един млад германски турист (приличаше на вокала на "Рамщайн") припадна при гледката и веднага бе замъкнат от две бабиери към хасиендата.
Василинда бе толкова заета да си рисува устни, че не забеляза кои точно бяха бабиерите.