Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Бих ви била благодарна ако споделите с мен вашите преживявания по "пътя на развода". При мен ситуацията е много сложна. От години не се разбираме добре с мъжа ми, имаме малко дете, надявах се, че детето ще промени нещата. Да то ги промени но в посока на повече проблеми. Съжалявам, нещо не ми идват думи и се изразявам лошо. За пояснение: при мен е класическият случай на мъжки егоизм и безотговорност. На думи мъжа ми ни обича много и е готов на всичко за семейството, но на практика няма такова нещо. Прави си човека каквото си иска - комар, купони, прибиране по малките часове, не помага при гледането на детето, нито в домакинството, даже и финансово не ни издържа почти и т.н. Аз от 1 година му намеквам и обяснявам, че трябва да си промени поведението, да се постарае иначе ще трябва да се разделим и т.н. Той, човека, се оправя за седмица, две, и после пак всичко отначало. Започнах сериозно да мисля за развод, казах му директно, че ако не се "оправим нещата в семейството" ще е по-добре да се разведем. Той изпадна в страшно недоумение, защо "заради такова тъпо нещо да се разделим, това ще е най-глупавото нещо, виж ако си имаш друг, тогава може да те разбера", това му бяха думите. Опитах се да му дам още един шанс през последните два месеца, но няма голяма промяна. Та, съжалявам, много се отклоних от темата, сега съм пред притеснението и дилемата как да му съобщя, че аз искам развод. По принцип изпитвам притеснение и страх, когато трябва да кажа нещо на някой, което знам, че ще му е неприятно, а тук нещата са доста по-силни от "неприятно". Знам, че просто трябва да събера смелост, но все още не мога да се реша, а времето минава... Само като си представя периода на "развода" и ми призлява, защото той сигурно няма да е съгласен да е по взаимно разбирателство.
Благодаря, че ме изслушахте. Ако можете дайте мнения и съвети.
Цитирай


Мнения: 966
Мила НЕРВНА, първо не бъди толкова нервна. Като ти чета историята все едно гледам моя живот. Само че, на мен ми трябваха 5 и повече години да осъзная, че нищо няма да се промени и всичко е празни обещания. Е, събрах куража и му казах: от утре се изнасям. Ревах като магаре, защото все пак си го обичах тогава, но знаех че така не искам да живея. Аз исках мъж до себе си, а не лукова глава. Имах си после много главоболия с него, но устоях и не се върнах. Сега си имам чудесен човек до мен и не съжалявам за миналото. Пожелавам ти много смелост и дано вземеш правилното решение. Трудности има навсякъде, но живота продължава и всички ние тук в този форум трябва да бъдем силни, поне заради децата си.
« Последна редакция: пт, 28 юли 2006, 22:07 от 6u6on4eto »
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ами мисля, че не си "доозряла" до това решение
вървиш към него, но още не си готова - защото като станеш напълно готова - никой и нищо няма да може да те спре
бих ти предложила да го напуснеш преди развода - да пробваш това как ще му повлияе
защото усещам, че иначе ти май би останала с него - ако той почне да ви "забелязва" и да ив обръща внимание, какот и да помага
мен "комара" ме стресна най-много - ако  екомарджия и затова не ви издържа - това си  е болест и наистина  енещо страшно
дано намериш решение и то да не е развод
успех!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
нервна, един свеж съвет: Ако бившия ще се съгласи да те остави, в случай че имаш друг мъж - кажи му, че имаш.  Mr. Green

Иначе - тези моменти се преминават с малки стъпки и леко премрежени очи. Нали знаеш сутрин като се събудиш и вървиш към банята? Същото е. Хем ти се спи, хем ти се става от леглото, не виждаш нещата много реално и се опитваш да се освестиш, но докато не пуснеш душа не става... Та ако си решила да го напускаш - леко, бавно и настоятелно върви напред. Като се събудиш ще видиш, че слънцето грее, птичките пеят ...и животът е прекрасен  Peace
Цитирай
мерси за изказаните мнения и подръжка. Иса, това с душа наистина много ми допадна, май ще трябва да "взема душ" скоро  Laughing. Аз вече мисля, че не го обичам, а това с комара наистина е болестно състояние, така, че ми остана само да събера кураж и да го изгоня (това ще е най-трудното), защото аз не смятам да се изнасям. За съжеление нямам друг мъж, но ако се наложи и до тази "хватка" може да прибегна в бъдеще за да ме остави на мира. Е, ще видим. Ще ви държа в течение. Hug
Цитирай


Мнения: 495
ами мъжете гледат по различен начин на "неразбирателствата" в семейството
за теб може да е супер гадно положението, а на него да му дойде като гръм от ясно небе
Цитирай
Meryt, права си определено за различните виждания на "неразбирателствата", но той също знае, че има проблеми и ги "неглижира" (да използвам и аз една модерна дума  Cool.
Цитирай


Мнения: 4 489
страшно е  да те изоставят, защото когато ти взимаш решението големият емоционален проблем не стои пред теб
остава ти да се справиш с другите проблеми на самотното родителство, които (според мен!!!) не са толкова големи
така че щом си на път да решиш за развод - знай, че няма да ти е и толкова трудно. на мен ми поразмина емоционално - вече след 1 година- и мога да ти кажа, че дажеми е по-добре от преди - няма ги проблемите и караниците  Peace
Цитирай
Казах му... Разговора беше дълъг и обяснителен, но ме притеснява, че приключи като всеки си държеше на своето: аз на това, че е по-добре, и че трябва да се разведем, а той, че "ние с детето сме най-важените неща на света за него", и че можем да "го преодолеем това". Мисля, че той все още не ми вярва, че ще се разведа с него - просто не му се иска да го повярва. Явно така ще бъде докато не подам документи за развод и не му ги покажа... newsm78. Ще трябва да действам, жалко, че съдилищата са в отпуск до 15 септември...
Цитирай


Мнения: 1 812
Казах му... Разговора беше дълъг и обяснителен, но ме притеснява, че приключи като всеки си държеше на своето: аз на това, че е по-добре, и че трябва да се разведем, а той, че "ние с детето сме най-важените неща на света за него", и че можем да "го преодолеем това". Мисля, че той все още не ми вярва, че ще се разведа с него - просто не му се иска да го повярва. Явно така ще бъде докато не подам документи за развод и не му ги покажа... newsm78. Ще трябва да действам, жалко, че съдилищата са в отпуск до 15 септември...
Aми и при мен  реагираха така,но след като мина всичко не говореше така.Аз се разведох чрез ДВ и той по-късно разбра,че е разведен.Та когато го разбра остана един доволен,облекчен...ами нали някой друг пак е свършил работата,не се е затормозил той...как да не е доволен?! Twisted Evil
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Ще трябва да действам, жалко, че съдилищата са в отпуск до 15 септември...

Съдът не е училище, дори през отпуската си приемат молби - така че пускай /ако това искаш де/.

Отпуската на съда е само във връзка със съдебните заседания и тя дори не обхваща всички видове дела.
Цитирай
Незнам какво му става на форума, вече два пъти пиша отговор и все не се публикува #Cussing out. Е, накратко от това, което бях написала... Благодаря ти Isa  Smile. Следващата седмица имам среща с адвоката ми и "купона" започва  #Crazy. Надвам се да му е останал малко ъкъл на мъжа ми и да се съгласи да се разведем "по взаимно съгласие" - така ще бъде по-лесно... Скоро ще си проличи какво ще стане. Предполагам, че "дъвчем темата" вкъщи дълго време докато не се разделим наистина, а и после пак сигурно - но поне ще е от дистанция (дай Боже)  Praynig
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
ако не се престрашиш, няма кой да го направи вместо теб!

Успех!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.