Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте,

Ще съм много благодарен за съвет от други осиновители. Живот и здраве ще вземем нашето момченце съвсем скоро в къщи. Той е малко над 2 г. и животът му е преминал в дома. Домът е на много изолирано място, а ние сме от София. Така се събират два стреса за детето - от една страна ще излезне от нормалната за него среда, а от друга ще дойде в съвсем друг град - само за пример - той не е виждал много коли и силно се впечатлява от всеки паркирал москвич по прашните селски улици. Чудя се как ще реагира като попадне на Орлов мост например!

Въобще каква е тактиката в подобен момент. Ние и двамата ще сме около него, но си мисля че е добре да не го нападат тълпите баби, дядовци, лели....., които го чакат да дойде. Също така сигурно ще му липсва постоянния контакт с децата и лелките. Предполагам, че бързо ще преолодеем заедно този период, но все пак ще бъде благодарен за всеки споделен опит или съвет.

Поздрави
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
нямам опит - искам да кажа - добре дошла! честита радост в къщи и дано мине по-леко адаптирането
предполагам, ще е трудно, но пък удоволствието да го гушнеш вечер...
целувки и успех!
Цитирай

София

Мнения: 77
Поздравявам ви за изключителното събитие!

Тактиката ви е много добра:
  Ние и двамата ще сме около него, но си мисля че е добре да не го нападат тълпите баби, дядовци, лели....., които го чакат да дойде.

Няма съмнение, че сте добре подготвени. Реакциите на малкия ще ви подсказват какво да правите. Сигурно лесно ще свикне с промяната от обстановката в Дома към приятната домашна обстановка и изключителното лично внимание, обич и топли грижи.

Пожелавам ви щастливи мигове и успех!
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Нашата Ваня като я извеждах на разходка докато се опознавахме,неискаше да се качи в автобус,а беше над 5 годишна!Ами какво да ти кажа,първо да те поздравя с хубавата новина,че си имате вече детенце  bouquetНаистина стреса от многото нови неща ще е очевиден,но всичко си зависи от самото дете!Някои по-бързо преминават през адаптацията,други по-трудно и бавно!Но Stop не се плашете  Naughty То ще се радва на вниманието и обичта-всичко това му е липсвало в дома,но нека ги получава на порции,полека не наведнъж!Нека тълпите роднини, както се изразяваш, не се изсипят наведнъж у вас!Оставете детенцето първо да свикне с новата обстановка,новият ред в ежеденевието му,новите храни и лакомства/които също много,много внимателно поднасяйте едно по едно и по-малко/Мъничкото човече ще се впечатлява несамо от многото коли,а и от съвсем елементарни и наглед прости неща!Трябва много да обяснявате,да показвате,да внимавате!Все пак е съвсем малък и лесно ще се адаптира според мен!Успех и да се похвалите със снимки да ви видим! Love
Цитирай


Мнения: 441
Поздрави и от мен!

Ники бързо свикна с някои неща, за които се притеснявах и все още не желае да приеме други  - за които не съм се сещала даже...

Любов, търпение и повече спокойствие и за вас и за детето. Всичко ще си дойде на мястото.

Много щастие ви желая  bouquet

Цитирай
Благодаря на всички за съветите.

В Шогун на едно място Анджей сан е много объркан от японските представи и се оплаква на Марико. Тя пък му казва: "Толкова е просто Анджей сан, просто трябва да промениш представите си за света" Smile

Същото го чака и нашето дете - доста представи ще му се сменят и май трябва да не е отведнъж. Само един пример: гледа на едно място продават дини и вика: "А, топки!" - кой да му покаже как изглежда цяла диня. Още по-голям стрес пък е за децата, които ги осиновяват чужденци.
Цитирай
Синчето бързо свикна - въпреки, че първата му реакция виждайки котка беше леко подмокряне...стояхме и му обяснявахме с тон, че "това винаги си е било така"  и, "че е нормално"...и според мен най-важното - колкото се може по-скоро в детска градина, и то без да имате угризения, че сте го "взели" за да го дадете надруг да го гледа.
Успех и спокойствие Smile
Цитирай

София

Мнения: 533
Celsiuspa,

Има някои ключови неща, които трябва да направите, за да се адаптира детенцето по-добре и по-безболезнено. Дори и бебетата, осиновени на няколко дни, минават през период на адаптация - колкото по-голямо е детето, толкова по-бавно протича адаптацията. Ето ти няколко съвета:

1. На всяка цена вземете нещо от дома, където е било детето - негова любима играчка, възглавничка, чаршафите, на които спи. За да не ви създадат проблеми - говорете предварително за това с тях, занесете играчки, комплект нови чаршафи. Детето е свикнало с всичко от дома - а това включва чаршафите, миризмата им, игрчаките, леличките, всичко... И тъй като стрес няма как да няма, за да го намалите, добре е детето да спи в познатите си чаршафчетата, да му мирише на познато. Всички знаем, че всеки дом си има специфична миризма. Малките деца са изключително чувствителни на тези неща.

2. Сведете до минимум посещенията на роднините - нека поизчакат да премине адаптацията на детето.

3. Не съм съгласна, че трябва колкото се може по-скоро да дадете детето на детска градина. Основното нещо, което трябва да се случи след всяко едно осиновяване, е детето и родителите да се привържат един към друг. Привързаността е ключова при осиновените деца. Тъй като в домовете те не са имали възможността да се привържат трайно към един постоянен обект (както в идеалния случай е майката), процесът на привързване към осиновителите става малко по-бавно. За да е успешно привързването, най-добре е да прекарвате колкото можете повече време с него. Това важи пред всичко за съпругата ти, като негова майка Smile Необходимо е време, за да може детето да се привърже към нея - а привързаността означава да й вярва, да може да й се довери, да знае, че като излезе, ще се върне, да знае, че мама винаги ще е до него, когато то има нужда от нея, да е убедено, че мама ще задоволи потребностите му... Тази привързаност се формира бавно. И за да се формира по възможно най-добрия начин, тя трябва да си до него. в този смисъл детската градина изобщо не е добър вариант за момента.

4. Въвеждайте постепенно детето в непознатия за него свят - малко по малко го запознавайте с новите неща, не го водете на места, където ще се съберат прекалено много непознати стимули.

5. Добър вариант за контакти с деца (които ще му липсват, тъй като той е отраснал сред деца) са детските площадки. Но имай предвид, че може да се страхува от люлките, пързалките и другите играчки там.

Питай, ако имаш още въпроси, ще се радвам да ти помогна с каквото мога. Ако се регистрираш, ще мога да ти пиша и на лични съобщения Smile

Желая ви много, много късмет и щастие!
« Последна редакция: нд, 30 юли 2006, 15:53 от Tea_ »
Цитирай
Препоръки за възпитанието на осиновените деца:
1.   Вземайте на ръце детето дотогава, докато можете да го вдигнете. Вземайте го винаги когато то го иска. Ако не можете да го носите в дадения момент, седнете някъде и го вземете на ръце.
2.   Спете до детето(до неговото легло) дотогава, докато детето безболезнено се съгласи да спи само. Държете му ръчичката докато заспи. Никога не се опитвайте да го оставите само, ако то е против. Не го затваряйте за наказание в празна стая, даже ако Ви се струва, че това помага.
3.   Не го давайте на детска градина дотогава докато имате финансова възможност да го гледате вкъщи. Ако детето безболезнено тръгне на детска градина няколко месеца след като сте го осиновили – това е първият сигнал, че детето изисква повишено внимание.
4.   Вземайте с вас детето навсякъде където можете да го вземате. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-добре.
5.   Не притеснявайте детето със занимания за по-ранно развиване, ако то е предразположено към това – вие непременно ще го видите. Ако пък не – дайте му време да свикне със семейството.
6.   Играйте с него дотогава докато сте в състояние да се концентрирате върху това. Да, това е сложно и напрягащо, но ще успеете да издържите няколко години, което ще е достатъчно.
7.   Целувайте и прегръщайте детето постоянно. Даже, ако то след целувката ви ухапе или ви удари по лицето – това е неговото временно състояние на проявено към вас разположение.
8.   Всички негативни прояви обръщайте на шега. Не си струва да зацикляте на непрестанните – престани да се биеш, ще те накажа и др. Създавайте предимно позитивна среда.
9.   Научете се да не се чувствате виновни пред другите родители заради поведението на вашето дете. Не се поддавайте на вълната на всеобщото порицание на лошите постъпки на детето ви. Просто го вземете на ръце и го целунете. Не слушайте доброжелателите с “голям стаж във възпитаването”. Вашето дете е най- доброто и най-красивото.
10. На детето не му трябват играчки, собствено креватче, качествена храна и пр., поне не на първо време. Защото детето не получава от това емоционален подем, защото при  него изобщо не е развита емоционалността. Та играчките първо на първо са предназначени да доставят удоволствие, а именно в това е проблема. Работата е там, че емоционалността на детето е сублимирана, в поглъщане на храната. Ние се заблуждаваме като казваме, че децата в домовете са гладни. Те не са гладни, те са емоционално ненадарени. Те получават емоционално удовлетворение от храната.,а  домашното разнообразие на храна – това е гама от удоволствия, а не просто удовлетворяване на глада.
Първоначално тези деца не изпитват емоции, те само подражават на околните
Цитирай


Мнения: 31
Съгласна съм, че е хубаво първоначално когато се вземе детенцето от дома, да има време да се опознае с родителите си особено с майка си. Ако е по -голямо , и няма възможност дълго да е в къщи и майката да не ходи на работа, защо да не тръгне на детска градина след известно време. Tea, какво точно имаш предвид, като казваш ,че ако детето тръгне в градината без проблем...значи има проблем?! newsm78 За какво точно сигнал е това? newsm78
Gostenka съгласна съм с препоръките ти, но не са ли малко пресилени , в смисъл, че биха били осъществими когато става въпрос за едно осиновено дете, а ако имаш 2 или 3 деца в семейството независимо осиновени или не, а майката все пак е една newsm78 Също си мисля, че си зависи и от самото дете в известна степен.Казвам го, защото имам известни контакти с деца от домовете.
 Малките дечица понякога са доста обсебващи и смятам , че е трудно осъществимо това когато са повече.
Казвам това, защото тук има семейства ,които вече имат 1-2 и три  осин. деца  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 533
Марая, аз писах, че не съм съгласна, че детето трябва да се даде колкото се може по-скоро на детска градина, както казва tdr.

Но съм съгласна с това, което е написала Гостенка, че ако детето тръгне на детска градина безпроблемно няколко месеца след осиновяването, това е сигнал за повишено внимание. Всички знаем колко труден е за едно дете прехода от семейството към яслата или градината - повечето деца плачат за мама, страхуват се, когато закъсняват родителите. Всичко това е много по-изострено при осиновените деца. Както писах по-горе след осиновяването, НАЙ-ВАЖНОТО за детето е то да се привърже към родителите си, както и те към него, да се почувства сигурно, защитено, обичано, да повярва, че тези мама и татко са негово семейство завинаги, че няма да го наранят и изоставят. Детската градина възпрепятства този процес. Безпроблемното тръгване на градина няколко месеца след осиновяването означава, че детето не е изградило привързаност към родителите си.
« Последна редакция: чт, 03 авг 2006, 23:25 от Tea_ »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.