Споделете как се чувствате?

Аз съм на моменти...когато не съм на работа и имам време да се излежавам в главата ми все са такива мисли...за голям корем..колички...подредба за детска стая....хубавото е че това повече ме успокоява от колкото да ме разстройва.
Преди три години обаче имах голяма емоционална криза свързана с бебетата. Един "мил" и "любезен" доктор ми каза че съм безплодна...че до 25 години ще съм влезнала в критическата...и изобщо да не си и помислям за деца. С моят съпруг (тогава приятел) изобщо не бяхме на тази тема...бяхме с полу сериозна връзка (около 2 години). Тогава докато преодолея страха да се обвържа истински с него и най-вече докато престана да разглеждам себе си като инвалид дърпащ него надолу бая нерви утрепах. Той много ми помогна тогава...просто каза:  "Добре де...ще си го осиновим каква е разликата".
Сега съм на 25 години...не съм в критическата...и  според лекарят ми имам всички шансове да забременея (след определено лечение за стимулация на тази дейност).

този, който ти е казал това не бих го нарекла доктор    
как може такова отношение? но се радвам, че си попаднала на добър специалист

аз за това се опитвам да гледам напред. От всичките коледни пити и новогодишни баници на които присъствахме все ни се падаха бебета. Майка ми дори беше сложила два пъти "бебе"...и първият път го изтегли скъпия, вторият път аз.....

Здравейте!

И на мене ми е едно такова унило и скапано. На вън вали сняг, хладилника е празен и аз съм с изцъклени очи поради нощтната смяна която пък както винаги беше уникална (пиянци, хулигани и говеда).
Чаках мъж ми да се събуди и да подеме ръководството над 3 годишното ни бебе та да мога аз да се опътя към кревата.
Днес е ден 147 от цикъла ми... ден номер 6 за хапчетата които (надявам се) ще ми възвърнат вярата, че може и да забременея.
Обаче има едно гадно нещо в това да забременея сега... ако стане така, то не можем лятото да си дойдем в България  

след толкова много късмети за бебе, трябва скоро да се отчетете!
Мама от Финладния искаш да кажеш, че не ти е идвало от 147 дни ли? казаха ли ти на кякво се дължи това? на мен последният цикъл ми беше от октомври до ануари, но не пих хапчета защото ще ходя на лекар и може да се получи объркване.

Точно това искам да кажа... Не ми е идвало от 147 дни, по-точно от 148.
Сигурно до сега всочко щеше да е наред, но проклетите доктори тук само изследвания правеха... и нищо. Казаха че всичко е наред... май мислеха че ги лъжа или нещо...
И аз ще ходя на лекар, но защото има големи опашки от чакащи и незнам кога това ще стане. А докъто чакам си ги пия тези хапчета защото полудявам без цикъла си.

Теди, абе трудно е и за тези които имат по 1 дете да забременеят... Ей ме мен, живо доказателство за това!

Приятен ден на всички... Аз като никога съм сутрешна смяна  

Мамо от Финландия....146 дни е доста хубаво число....но не е лошо бързо да предприемеш някакви мерки, защото до колкото знам всичко надвишило 60 дни се смята за проблемно надвишаване (освен ако не е бременност разбира се). Какви хапчета пиеш?

благодаря ти екатерина и ние си пожелаваме такива хубави неща, а на теб лека и безпроблемна бремнност и една малка сладурана или малък сладуран.

 - ето така се чувствам аз.

Днес ми е кофти ден. А такъв хубав сън сънувах снощи - едно разкошно бебче така хубаво ме прегръщаше и целуваше, че чак не ми се искаше да се събуждам. И като се събудих - изненада  . Този месец ми дойде два дни по-рано - дори и малката надежада, която се появява при закъсненията, този месец ми бе отнета. Сега ми се иска да си поплача, но ще се въздържа.   Яд ме е и то много.   А като за капак на всичко, днес ще се умира от болки в корема, просто не знам как ще издържа пак.  

Дай го по-ведро. Не работим на норматив....а и лошото настроение няма да помогне. Вземи си един ГОЛЯМ ШОКОЛАД. Винаги има следващ месец. Всичко ще бъде наред....ще видиш.

Само ако знаете как съм плакала всеки път когато ми дойде. Чувствала съм се като напълно безполезна. Думи на отчаяние рев. Най честя диалог беше:
Аз- намери си някоя друга! Аз няма да мога да имам деца!(всичко това с рев)
 Той: А ако проблема е у мен ти ще ме зарежеш ли?
Аз: Никога
Той: Искаш ли да идем да си направим изследвания?
Аз: НЕ! Рано е още! Първо една година трябва да мине!
И след това дълги успокоителни речи. И всичко това докато не се сетя пак.
Абе общо взето малко смешно но факт
И така истериите си минават после пак опити пак надежди и всичко отначало. Бях започнала да ставам НЕПОНОСИМА
УСПЕХ НА ВСИЧКИ

Ooo... Това за шоколада е отлична идея. И аз май ще си взема един, че как ми се прияде...

rosi, направо ти завиждам, че имаш такъв съпруг. Да сте живи и здрави, много любов и много бебчета!!!

Прегръдки!