Споделете как се чувствате?

Аз съм на моменти...когато не съм на работа и имам време да се излежавам в главата ми все са такива мисли...за голям корем..колички...подредба за детска стая....хубавото е че това повече ме успокоява от колкото да ме разстройва.
Преди три години обаче имах голяма емоционална криза свързана с бебетата. Един "мил" и "любезен" доктор ми каза че съм безплодна...че до 25 години ще съм влезнала в критическата...и изобщо да не си и помислям за деца. С моят съпруг (тогава приятел) изобщо не бяхме на тази тема...бяхме с полу сериозна връзка (около 2 години). Тогава докато преодолея страха да се обвържа истински с него и най-вече докато престана да разглеждам себе си като инвалид дърпащ него надолу бая нерви утрепах. Той много ми помогна тогава...просто каза:  "Добре де...ще си го осиновим каква е разликата".
Сега съм на 25 години...не съм в критическата...и  според лекарят ми имам всички шансове да забременея (след определено лечение за стимулация на тази дейност).

аз за това се опитвам да гледам напред. От всичките коледни пити и новогодишни баници на които присъствахме все ни се падаха бебета. Майка ми дори беше сложила два пъти "бебе"...и първият път го изтегли скъпия, вторият път аз.....

Гери, не мога да си представя как издържаш.Мисля си обаче че и начина ти на живот оказва някакво влияние....Мисля си че трабва да си по спокойна и да щадиш себе си повече.

Но на всичките мами с по 1 дете казвам- моля ви се успокойте се и само вижте колко сте благословени! Не се притеснявайте за 2-то. Моят опит показва- труден е само първия път. Моя позната 2 години се опитва да забременее- забременя 1я път с близнаци и 1 година по-късно с още 1. Моята кума- 1 година не е могла да забремене- сега има 3 ма сина и горда баба на горепосочените.Така, че смело...

Точно това искам да кажа... Не ми е идвало от 147 дни, по-точно от 148.
Сигурно до сега всочко щеше да е наред, но проклетите доктори тук само изследвания правеха... и нищо. Казаха че всичко е наред... май мислеха че ги лъжа или нещо...
И аз ще ходя на лекар, но защото има големи опашки от чакащи и незнам кога това ще стане. А докъто чакам си ги пия тези хапчета защото полудявам без цикъла си.

Теди, абе трудно е и за тези които имат по 1 дете да забременеят... Ей ме мен, живо доказателство за това!

Приятен ден на всички... Аз като никога съм сутрешна смяна  

Zdraveite milichki,znaia kak se chuvstvate.Poveche ot godina se opitvah da zabremeneia i vseki mesec roneh salzi na otchaianie.Sapruga mi se opitvashe da me uspokoiava,no samo toi si znaeshe kakvo mu e.No chudoto se sluchi,sega si imame edna palavnica na 2godini i dva mesetca    i ochakvame vtoro bebe,koeto stana sluchaino,no e sashtot tolkova jelano i obichano.Taka che ne se otchaivaite,pojelavam vi kasme kato moia i skoro edni malki kracheta da vi ritat otvatre,a vie s netarpenie da ochakvate goliamoto sabitie!

 - ето така се чувствам аз.

Днес ми е кофти ден. А такъв хубав сън сънувах снощи - едно разкошно бебче така хубаво ме прегръщаше и целуваше, че чак не ми се искаше да се събуждам. И като се събудих - изненада  . Този месец ми дойде два дни по-рано - дори и малката надежада, която се появява при закъсненията, този месец ми бе отнета. Сега ми се иска да си поплача, но ще се въздържа.   Яд ме е и то много.   А като за капак на всичко, днес ще се умира от болки в корема, просто не знам как ще издържа пак.  

Само ако знаете как съм плакала всеки път когато ми дойде. Чувствала съм се като напълно безполезна. Думи на отчаяние рев. Най честя диалог беше:
Аз- намери си някоя друга! Аз няма да мога да имам деца!(всичко това с рев)
 Той: А ако проблема е у мен ти ще ме зарежеш ли?
Аз: Никога
Той: Искаш ли да идем да си направим изследвания?
Аз: НЕ! Рано е още! Първо една година трябва да мине!
И след това дълги успокоителни речи. И всичко това докато не се сетя пак.
Абе общо взето малко смешно но факт
И така истериите си минават после пак опити пак надежди и всичко отначало. Бях започнала да ставам НЕПОНОСИМА
УСПЕХ НА ВСИЧКИ