Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 3 748
Питам, защото днес синът ми много го е боляло и много е плакал! А аз откакто разбрах всичко ми е свито на топка, плача и ме боли непоносимо за него! Знам, че занапред ще се случват далеч по-страшни неща, които трябва да понесем заедно и се чудя как ще се справям. Само при мисълта детето ми да страда полудявам, а ако отново загубя дете ще умра!
Извинявайте за тежките размисли, но съм много разстроена.  Sad

# 1
  • Мнения: 652
Карен,
съчувствам ти миличка!
Като се замисля, май все така ще е от тук нататък. Ще си страдаме с тях. Но нали ще сме им опора и няма начин да не се справиш!
Дано с дечко всичко вече е наред!

# 2
  • Мнения: 2 490
А какво му се е случило днес?

# 3
  • София
  • Мнения: 128
аз съм от скоро майка и до сега детето не го е боляло, даже и периода с коликите мина много леко. но определено мисля, че когато го боли нещо и страда независимо дали е физическа или духевна болка ще страдам с него. това е нормално майчиният инстинкт си казва думата.

# 4
  • Мнения: 5 135
Ох, Карен, и аз точно тези дни си мислех по въпроса. Мишенцето го мъчат страшни колики, и понякога прави такима физиономии, от които си личи, че много я боли. Просто ми се къса сърцето в такива моменти. Освен че почвам да плача заедно с нея, много я гушкам и я целувам. Милите душички са толкова безпомощни, а и като не можеш да им помогнеш е още по-трудно. За това обаче токлова се обичаме - за да преодоляваме всичко заедно.

# 5
  • Мнения: 3 664
Плачкаме си двечките и това е... То само като и видиш очичките, напълнили се със сълзички и леко зачервени и ...

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 1 037
И на мен скоро ми се случи да видя как детето ми го боли. В момента когато трябваше да го успокоя се държах, но след като му попремина отидох в другата стая и си поплаках на воля. Макар, че произшествието беше малко  Praynig после доста дълго ми трепереха мартинките....

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 3 748
Ох, паднало е днес милото по очи и си е разбило устата. Текло много кръв, устната подута-двойна, и  един преден зъб счупен наполовина!   Sad  Sad   Много е страдал, а аз не бях там! Къса ми се сърцето!

# 8
  • София-Париж-София
  • Мнения: 3 153
Цитат на: Karen
Питам, защото днес синът ми много го е боляло и много е плакал! А аз откакто разбрах всичко ми е свито на топка, плача и ме боли непоносимо за него! Знам, че занапред ще се случват далеч по-страшни неща, които трябва да понесем заедно и се чудя как ще се справям. Само при мисълта детето ми да страда полудявам, а ако отново загубя дете ще умра!
Извинявайте за тежките размисли, но съм много разстроена.  Sad


Ужасно е да си безпомощен! Ние плачем заедно, надявам се, че той усеща как страдам с него и това прави болката по-поносима!

# 9
Бебето ми плаче и аз плача, той спре, а аз не мога. Никога няма да забравя, когато му биха първите ваксини. Добре че не бях сама. А също така и когато един път се беше одрал по личицето и течеше кръв Cry

# 10
  • София-Париж-София
  • Мнения: 3 153
Цитат на: Mini
Бебето ми плаче и аз плача, той спре, а аз не мога. Никога няма да забравя, когато му биха първите ваксини. Добре че не бях сама. А също така и когато един път се беше одрал по личицето и течеше кръв Cry


Ааа, аз на ваксините пращам татко му, защото аз като на мен ми бият инжекция припадам, а на него-не мога да си представя!

# 11
  • София
  • Мнения: 30 795
от сега нататък ще е все така
аз откакто родих и се се притеснявам за Дияна и знам, че ще се притеснявам цял живот

# 12
  • София
  • Мнения: 1 680
Наистина е трудно. Раждайки децата си, ни чака още по-трудната задача да ги отгледаме и възпитаме добре.
И постоянно да си задаваш въпроса : Какво ли ще е бъдещето му, дали ще е наред всичко.
Всяка майка иска живота на детето й да тече по мед и масло - доколкото е възможно.
Аз  лично бих се жертвала за децата си.

# 13
  • София
  • Мнения: 30 795
Цитат на: svetlaa
Аз  лично бих се жертвала за децата си.


кой ли не би го направил? Wink

# 14
  • Русе
  • Мнения: 435
Аз някак си намирам сили да се владея и да успокоя принцеската. Не, че не ми се подкосяват краката... Но по-трудната ми задача е да успокоя тати (той плаче по-дълго и сърцераздирателно от пострадалата палавничка), след като научи, че слънчицето е преживяло някаква болка. Днес например получи първото си охлузване на челото, след прекатурване с гърнето. Embarassed



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт