Идеи за подаръци на близки и приятели в България?

Аз още не съм решила за себе си дали всеки път трябва да нося подаръци.
със сигурност не нося на всички 
да не съм от Лапландия...
и аз като мариабутти предпочитам да изпълнявам поръчки, за неща , които в БГ няма и си заслужават.
Но:

възрастните хора нямат много практични нужди според мен, зависи и колко са близки хората,но моя кратък опит:

- на мама й подариха едно лекарство  от щатите срещу остеопороза, много хубаво, което тя пие и е много доволна. от тези, които жените трява да пият за стави  и тн след определена възраст. в БГ са скъпи а и кога жените си позволяват да пият такива неща. Идеално е за хора към 55-60г.
- носила съм лепило за протеза на близък човек, което било тук по-добро 
- дядо ми се радва много на разни книжки със забележителности , пътеводители и тн.. култура
- цветни прекрасни календари с гледки от мястото, на което сте.
- разни истории за кухня ( отварачки, белачки и тн, много се харесват. купих на солинген едни белачки за картофи и имаха голям успех сред лелите).
- аз нося на дядо и кафе италианско, не че няма в БГ, а да се кефи, а и той Илли, Лавацца и тн не може да си купи.

в общи линии съм забелязала, че е важно вниманието, не толкова съдържанието.
ако се сетя още ще добавя.

 

 и аз така

някакви вкусни неща за ядене и пиене характерни за там където живее

Мерси много за идеите досега- някои от тях са доста сполучливи.   

Lennie, като спомена кафе- в БГ има ли хубави ароматизирани кафета (в пакети) да се продават (hazelnut, vanilla cream, irish cream и т.н.), може би това няма да е лоша идея?

Наистина ли се харесват календари с изгледи и картинки- аз бих си помислила, че е пълно с подобни и в България?

За кухненски джаджи- и аз това си мислех, ама то май наистина вече всичко им в БГ.
Преди няколко години знам, че бяха много актуални силиконовите форми за печене (макар че моята баба, когато получи една такава, въпроса който последва беше: "А тая гума за какво е?"  ), но май и тях вече ги имало.

Мерси още веднъж на всички отговорили досега!   

Да, има всичко, въпроса е до колко може да си го позволи човека и дали ще даде пари точно за ароматизирано кафе, или дали ще си позволи да даде пари за тия хапове ( майка ми определено не мислеше, че това е приоритет  пред сметките за парно) , или дали ще отиде в Ориндж например, за да си купи красив календар, кремове има страхотни също така.

Опасявам се, че за възрасния човек отговора е - Не, или много рядко.
Затова изобщо не бих се чуствала зле да подаря хубав препарат за остеопороза, като знам, че
това й е точно последна точка в списъка....

Ами и аз си минах от реда с носенето на неща, които вече ги имаше и там ( първият път не се бяхме прибирали 4 години). Сега съм само на поръчки, за да знам че е нещо, което ще влезе в употреба наистина. Нося само на семейството си а не на цялата рода. Имам познати с дечица, за тях си позволявам по нещо, но спирам до там. Иначе напоследък забелязвам нашите (най-вече майка ми) иска парфюми ( които там няма) или пък от марковата козметика, която тя там не може да си позволи. Също ми е казвала че вит. Центрум са много по-скъпи там, така че ги снабдяваме от тук. Та все неща от този род са напоследък.

Супер тема!
Аз за една приятелка от детинство съм си наумила тукашно кафе да занеса, по-миналото лято взехме с нас ..каса бира, местна;
 вино съм носила от тук и съм донасяла от там за тукашните    разни сладки неща (майка ми как се радва на шоколад не е истина )

Витамини Центрум Силвър в най-големите опаковки тук са много по-евтини, така ги запасяваш хората за по-дълго време. Калциеви дъвчащи бонбони съм пращала (за жени, не знам дали ги има вече в България).
Козметика Лореал, Нивеа (с Q 10, явно го рекламират в България ). Парфюми за най-близката рода, на по-далечните скъпи сапуни или гел-душове, лосиони за тяло, само гледай да са от фирми, популярни в България, за Marc Jacobs не са чували, но Dior, Gucci, Boss, Calvin Klein. И възрастните искат да са с маркови мазила, кво им е.  Все пак тя си знае хората де, на някой може да му се сторят непотребни...Моите се кефят...
За дрехи много трудно улучвам вкуса на човека, и вече не се занимавам, освен на брат ми.
Кухненските джажди също вървят.