Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Германия

Мнения: 899
Размислите и въпросите ми са провокирани от тази тема, защото се е паднала на изпита по журналистика. В случая може да се тръгне в много посоки и да се развият различни тези, но аз ще питам специално за една асоциация:
 
Има хора, които оцеляват всеки ден. За тях това не е игра, не могат да се откажат по средата.
Има и такива, които са презадоволени, но ако ти се случи да попиташ как са, започват да се оплакват за всяко нещо и се изненадваш колко невероятно много проблеми имат.

Втората група си играе на оцеляване. Защо според вас? Вие към коя от двете спадате? Смятате ли, че е правилно? И дали наистина има такива групи или аз живея в дълбока заблуда? И изобщо очаквам неделните ви размисли и страсти по темата  Smile
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
Вероятно всички хора полагат усилия да оцелеят всеки ден, всеки в различно отношение и в различна степен.Едни - материално, други - психически и емоционално, а трети - здравословно.Примерите могат да са безбройни.Затова и в толкова посоки, както казваш може да се тръгне при разработване на изпитната тема по журналистика.

Лудост е да се откажеш по средата на играта /борбата/ за оцеляване, независимо дали си незадоволен, задоволен или презадоволен от каквото и да е.Това е до човек.

Мисля, че презадоволените също имат своите игри за оцеляване, колкото и незначителни да се оказват те за околните и най-често са от емоционално-психически характер.Това също не е за подценяване според мен.Не случайно най-нещастните хора са сред най-богатите.Материалния свят не осигурява духовния.Свързани са наистина, но втория според мен е по-ценен, макар и да е невеществен.Баланса между тях си е дар Божи.Дай Боже всекиму. Hug

Аз лично не спадам към нито едната от двете групи.Не съм презадоволена и не съм лишена.Водя всякакви ежедневни игри и борби и най-често със себе си с цел да оцелея психически.Последното го казах напълно сериозно за съжаление.



Цитирай

София

Мнения: 11 058
В никакъв случай не съм презадоволена, но не търпя и лишения.
Напоследък като че ли стоенето в къщи ми дойде малко в повече и на моменти се чувствам потисната. Когато започна да изпадам в състояния  Crazy или се усетя че а-ха и ще се размрънкам или разхленча се спирам и си казвам, че нямам причини да се оплаквам, защото ако си мисля, че съм нещастна то е защото наистина не познавам нещастието. И се моля да не го опозная!  Praynig
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Смятам, че ние хората винаги ще намерим за какво да се оплакваме. Според мен си играем на оцеляване, когато нямаме реално основателна причина за тегобите си - например, имах една дружка, която плачеше по 45 мин. толкова сърцераздирателно, всеки път като й се счупи маникюра на някой пръст. Всички си мислеха, че най-малкото й се е случило нещо ужасно, докато тя през давещи се хлипове не кажеше какво е станало..За някои жалването и игрането на оцеляване, справянето с някакви малко или много незначителни трудности е въпрос на...забавление или предизвикване на интерес. Такива хора могат да се откажат, за тях това е игра.
За мен това грозно. Друг е въпросът, че и на мен ми се е случвало неоснователно да се оплаквам от нещо, но се старая да си напомням, че винаги може да е много по-зле..
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007

...например, имах една дружка, която плачеше по 45 мин... Всички си мислеха, че най-малкото й се е случило нещо ужасно...забавление или предизвикване на интерес...


Определено тя за мен е параноичка или обича да играе ролята на жертва, за да предизвика някакво внимание, макар и съжалително.

Аз пък имах колежка с наистина сериозен здравословен проблем, касаещ детето й  Crying or Very sad .Прекланям й се за това   Naughty и не само аз...Обаче тя често злоупотребяваше с търпимостта на всички в офиса по отношение на нейното поведение, приказки и постъпки и дори прекаляваше сериозно на моменти.Изобщо май не проумя защо всички не си позволявахме да прекрачваме границите на възпитания тон.Аз веднъж я прекрачих след почти 6 месечно въздържание, но провокацията от нейна страна пък беше нечовешки нетърпима за мен - засегна достойнството ми прекалено очеизбождащо и неподходящо тенденциозно пред шефовете ми.Не съжалявам за реакцията си, защото след сравнително кратка реч от моя страна, изцедена през зъбки тя се разплака и пожела да ме прегърне.Аз обаче не пожелах.

Ще ви кажа как успешно изиграх своята игра да се справя с нея и да не реагирам 6 мес. на провокациите и клъвванията й.Работех със слушалки и музика на ушите си.Слагах си личния и служебния GSM върху папката с документи, върху които работех, за да усетя вибрациите им, когато ме търсят.Ако служебния ми стационар звъннеше ги бях научила да ме замерят със смачкан на топка лист или ги бъзиках в краен случай  да използват младоженеца /перфоратора/  Wink ако не реагирам.Ако бившия ми шеф или сегашната ми шефка влязат в стаята си намалявам музиката веднага, за да разбера дали въпросите им ме касаят.И после - аре пак музиката на макс. Hug Никой около мен не е правил на въпрос моето слухово отсъствие от офиса, защото всички знаеха, че аз съм нейния основен обект /незнайно защо/ на неприязън.Това беше моя начин да се спася и да сложа стена срещу отрицателната енергия, с която ме заливаше.Тя напусна и сега с любимата ми колежка - Лидето    Love слушаме музика на колонки, а слушалките си ги отпервам само когато искам да почувствам някоя песен до мозъка на костите си и пак на макс.

Пазете се от енергийни вампири.Пагубни са.Въпреки това - да са живи и здрави и те.
« Последна редакция: нд, 30 юли 2006, 13:45 от SEXY кака SAKRI »
Цитирай


Мнения: 6 026
Мисля, че ни е заложено в природата....всеки има нужда да оцелява.........и ако си презадоволен, трябва да оцеляваш въпреки малките проблеми.......До преди 100 години хората наистина е трябвало да драпат, за да оцелеят...това е инстинкт, който не трябва да умира.........иначе цивилизацията ни обрича .........
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.