Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

Варна

Мнения: 112
 Eто... минава полунощ... слушам адски нежен jazz и съм си запалила свещи... мъжленцето е в другия край на хола.... идилията е пълна... и двамата работим здраво пред компютрите. Време няма - сроковете текат... Утре телефоните пак ще звънят като за световно, пак ще закъснеем за работа, пак ще сме криви...

Така до кога?!

"Докато не решите да го прекъснете!" Ще кажат някои... и ще са прави до някъде, но не съвсем. Тук идва дилемата... Кое е по-добре - спокойствието от факта, че имаме работа за целия китайски народ, или нервите и терзанията, че не можем да си вземем по едно кафе на работа, защото остават два дена до заплата и сме свършили парите...

Спокойствието води до невероятни отношения, каквито рядко сме имали за единайсет години... но води и до липсата на достатъчно време за бебеправене... рядко, качествено, но недостатъчно...

Нервите водят до обтягане на отношенията, кривотия... нежелание за нищо... даже и рядко не е... няма го... а време колкото да се прероди целия китайски народ! Нервите водят до негативизъм - "Защо на другите, а не на мен!", "Защо навремето са нямали проблеми, а сега с лопата да ги ринеш!", "Майната им на позите и на изследваниата - ще се справим по класическия начин!" - Да, ама йок! Колкото и да играеш - ни пичелиииш!

Понякога, когато почна да правя грешки в работата си - спирам и затварям очи. Отпускам се. Слушам музика... и си мисля... Кога ще намеря време да си подредя живота, кога ще спрем да сме амбициозни, кога ще се оставим на течението. В този момент нещо ме стряска и се усещам, че всъщност живота е достатъчен за да си изгледам филма който тече по телевизията или да си доизслушам любимата плоча на Майлс Дейвис, или Джон Сърмън, и че утре е ден... и че никой няма да умре ако се забавят нещата с един ден... Но нервите никой няма да ми ги върне!

Може би благодарение на това което написах до тук, може би благодарение на рогата ми зодия или може би благодарение на родителите ми които са ме възпитали, ми поолекна... Поолекна ми, че си изливам момента на слабост пред вас и ви приканвам в тази тема да се оплачете - какво ви тежи, какво ви тормози, какво ви пречи...

И сега, да се обърна като фурнаджийска лопата - момичета... УСМИХВАЙТЕ се, СВИРКАЙТЕ, поемете дълбоко дъх, наплачете се и си ИЗЖИВЕЙТЕ ЖИВОТА поне до другия път... в който пак ще изпаднете в депресия... Тогава си спомнете - "Имаше една чалната в един форум, която знаеше че нищо не знае... и ни караше да се усмихваме..." и пак се усмихнете...

Сигурна съм, че утре сутрин ще се чудя за какъв дявол съм пуснала такава отегчителна тема... защото утрото е по-мъдро от вечерта... Но знам, че със сигурност аз ще смея над негативизма си... дано и други да се намерят!

Пожелавам ви много спокойна и весела Сряда - не забравяйте, че на срятата й казват "малкия петък"!

Обичам ви, целувам ви и ви  Hug

П. С. Най-вероятно и този месец изтървах влака... Но със сигурност ще опитам и другия... и по-другия... Бъдете упорити!

  bouquet
Цитирай

Бургас

Мнения: 31
Благодаря ти за поста, octagon. Имам чувството, че си го писала специално за мен, от мое име, разказала си за мен, а най - вероятно и още много момичета тук ще се разпознаят в него. В такива моменти се чудя как става и откъде идва това успокояване, немислене, отпускане и прочие позитивно мислене, че да дойде и бебчето с тях. Все недостатъчни ми се струват усилията, които полагаме в името на бебчето, а от заливащата ни работа и емоции сякаш не остават сили за повече ... Къде е ключа?
Цитирай

София/Варна

Мнения: 2 229
Това все едно аз съм го писала, но с една малка разлика - при мен има хепиенд. След като си направих равносметката и видях, че причината за неуспехите в бебправенете е отдаването ми на работата и изграждането на кариера. Радвам се, че съумях да се овладея и да намеря някакъв баланс.
От близо година и половина, в момента, в който изляза от офиса, аз се старая да забравя за работата си. Не се притеснявам да закъснявам, защото съм била при лекар или на изследвания, не се опитвам да се съревновавам с колегите си и да се опитвам да им покажа, че въпреки, че съм жена мога да се справям не по-зле от тях.
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Много ми хареса постинга ти, Октагон Wink И че си намерила сили да излееш душата си, дано сега ти е по-леко. И аз съм се замисляла - закъде бързам, какво гоня, животът е един и няма поправителен. И в такива моменти гледам да се радвам на дребните неща и да го карам по-полека. Не знам дали това е верният път Rolling Eyes Не знам дали моята история ще завърши с хепиенд като Кай Рен. Но аз трябва да си измисля моят щастлив край. Ако не е бебе, ще е нещо друго. Много пъти съм си казвала, че не трябва да се сравнявам с другите, за да не се чувствам нещастна. Може би това е пътят?
Ще завърша и аз с твоите думи: Усмихвайте се! Но и ще добавя: Правете добро и доброто ще дойде Very Happy
Цитирай

на североизток

Мнения: 285
Страхотен постинг, Октагон!
Радвам се, че си намерила сили да напишеш това и да ни разкриеш душата си.Всеки минава през такива периоди, всеки има такива моменти и си задава такива въпроси.
Мисля си, че всеки има нужда да надникне вътре в себе си, да открие и да разбере душата си и да прецени и реши какво и как да прави оттук нататък!
Пожелавам ти от цялото си сърце да се сбъдне желанието ви за бебче.Дано скоро да усетиш трепетите на майченството.
А иначе и аз като останалите момичета, които са писали мога да кажа, че не е лесно да си жена в днешно време - и да се трудиш, и деца да гледаш, но всяка една от нас си дава отговор на въпроса кое е приоритет в живота й в определен момент.
Аз за себе си съм решила, че за момента се опитвам да балансирам между работата и детето - надявам се да го правя добре.Но ако се сбъдне желанието ни за второ детенце/за което се трудим 35/ определено работата се поостане на заден план временно.
Успех на всички!
Освен горните пожелания на момичетата, аз ви казвам да се обичате много, да се грижите за човека до себе си и да вярвате силно, че мечтите се сбъдват!
Цитирай

горе на черешата

Мнения: 397
Браво за писмото Ostagon! Накара ме да се почувствам много по-добре. И аз съм в подобно настроение, като твоето. Ето тази вечер седя пред компютъра и отново работя,  съпругът ми прави същото на другия компютър....и така улисани вработа не можем да оценим дре3бните неща, които ни правят щастливи. На пръв поглед всичко ми е наред - имам всичко, за което някога съм мечтала.....7 годишна дъщеря, съпруг, който ме обича, кариера, собствен дом, нямам материални проблеми. Но от известно време като че ли нещо все не ми достига и много ми липсва - и така решихме да имаме  второ детенце.  За съжаление 6 месеца мечтата ми за това не се сбъдва. А аз толкова много искам това, че чак ме боли.....Но сега, когато прочетох писмото ти реших, че човек трябва да се примири със ситуацията и да гледа напред с надеждата, че някой ден и на моята улица ще изгрее светлина. Важното е да живееш сега и да забелязваш малките и красиви неща, които се случват всеки ден. Тогава може би и чудото ще стане. Добре си го казала и утре е ден.... А мечтите и надеждата умират винаги последни....Нали?
Всеки от нас в този забързан свят е хукнал нанякъде и понякога се чувстваш толкова объркан и самотен, че не знаеш дали да плачеш или да се смееш....

Прегръщам ви всички с надеждата в доброто утре!!!
Цитирай

Варна

Мнения: 309
Здравейте всички,
Octagon, ако кажа ,че и при мен ситуацията е същата, ще изглежда сякаш съм преписала предходните постинги...Но за съжаление истината е там. Най-лошото обаче е, че все по-често осъзнавам, че от ден на ден загубвам частички от оптимизма си и бавно унищожавам лъчезерния, зареден с положителна енергия, забавен човек който бях. Боря се да запазя себе си в ежедневието прекарано в решаване на проблеми....Понякога си мисля, че просто пораствам, но НЕ. Истината е, че забързани в ежедневието пропускаме да се насладим на хубавите мигове, които имаме. Невероятно много пъти съм филосфствала над въпроса кое би ми дало повече щастие - да имам много свободно време но да нямам достатъчно пари или обратното да спечелвам достатъчно, но да нямам време да ги харча. Истината е някъде посредата. Това го знаят всички, но в наши дни е почти невъзможно да се уцели тази "златна среда"....Понякога се палаша какъв родител ще бъда - та аз съм сякаш съм загубила връзката с детството! Нещо от което винаги ме е било страх. Как ще науча това дете да се радва на живота,като аз самата пропускам да се зарадвам на хубавите дребни неща, които доскоро ме караха да се усмихвам.....иска ми се да вярвам, че просто съм прекалено уморена и като си почина през отпуската ще възвърна поне на половина позитивизма си!
Оххх, много се разфилософствах рано сутринта:-)
Прегръщам ви всички и ви пожелавам изпълнен с хубави емоции ден!

Ще ви напиша една притча, която много ме вдъхновява.....

   Професорът по философия застана пред масата, на която беше подредил някои неща. Когато часът започна, той взе един празен буркан от майонеза и започна да слага в него едри камъчета. Когато свърши, попита студентите си дали според тях бурканът е пълен и те ­ всички до един ­ се съгласиха.
   Тогава учителят взе кутийка, пълна с по-дребни камъчета, и изсипа и нея в буркана. Леко го поразклати и, разбира се, камъчетата се търкулнаха и се наместиха в празнините. Отново попита студентите си дали смятат, че бурканът е пълен. Те отново се съгласиха ­ този път със смях.
   Философът взе кутийка, пълна с пясък, и също я изсипа при камъните. Пясъкът се разпръсна из целия буркан и попълни всички празнини.
   "Така... - каза професорът. - Искам да ви покажа какво всъщност представлява вашият живот.
   Големите камъни са истински важните неща ­ вашето семейство, вашият партньор в живота, здравето ви, децата ви. Дори ако всичко друго изчезне от живота ви, тези неща все пак ще го изпълват.
     Дребните камъчета са другите неща, които са от значение за вас ­ кариера, кола, къща. Пясъкът е всичко останало. Най-дребното.
   Ако вие държите вашият живот да бъде пълен с пясък, то за едрите и по-дребните камъни няма да остане място. Това е животът на всеки един от нас. Ако ние прекарваме времето си и хабим всичката си енергия за дребни неща, то никога няма да ни остане време и място за значителното.
   Бъдете много внимателни, когато определяте приоритетите си, когато решавате какво би направило животът ви щастлив. Играйте с децата си, ходете редовно на медицински прегледи, заведете приятелката си на танци. Винаги ще имате време да идете на работа, да почистите дома си, да направите парти или да разпоредите нещо на някого.

   Ценете най-високо най-едрите камъни ­ това, което наистина си заслужава и е наистина ценно. Определете приоритетите в живота си. Останалото е просто пясък."
[/b]
Цитирай

Варна

Мнения: 112
Поспаланке, страхотна притча! Много добре ми дойде в началото на поредния досаден, работен ден Tired

Имаеше едно нещо което чух в един американски филм - един полицейски следовател даваше акъл "Всеки ден си прави поне по един подарък - било то даже и едно кафе... " Хих, оттогава не пропускам насладата от едно сутрешно кафе или капучино, с откраднати 10-15 мин. в които да не мисля за работа, а да си разтегна лицевите мускули в поза усмивка  Smile Тегля една майна на всички тъпанари които ми скъсват нервите, тегля същата на простотията която ни залива всеки ден, усмихвам се... изпивам си кафето и свиркайки се връщам в офиса. Убедих се през годините, че това май е най-правилната тактика за запазването на така ценните нервни клетки...

Айде народе, четвъртък е... малко остана... утре е денят на майстора и сетне има цели две денонощия за купон (било то даже и пред телевизора с пуканки и бира)

Kisses 2 All!   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 876
Но притчата си има и продължение момичета Laughing

След пясъка, последвала и една ...Бира...Тя се се смесила с него, пред изумените очи на студентите, а след въпроса - това пък защо?, професорът отговорил - за да ви покажа, че винаги остава място и за една бира!

Поздравявам ви!


Цитирай

София

Мнения: 2 120
octagon, ти си неосъзнал се писател. Пиши пък ние с мъжа ми ще ти издадем творенията и току виж между два абзаца пуснеш и темата, че си бременна. Laughing
Много хубаво си го написала, но не отговаря на моите чувства, защото през написаното от теб преминах-сега просто ми идва М. и го приемам както обяда или вечерята,  нормално.
Дано не претръпвате така, по-добре е да има емоция, очакване, разочарование, една сълза, една усмивка, нова надежда.
Успех момичета. Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 78
Octagon прегръщам те силно   bouquet
Цитирай

при лъв,лъвица и един козирог :)

Мнения: 766
Octagon и аз искам да ти балгодаря за написаното   bouquet
Май при много от нас положението е такова  newsm78 newsm78
Нещо се размислих    Sad Crying or Very sad
Цитирай

София

Мнения: 2 120
Нищо не е като по филмите, казвам го най-отговорно от висотата на моите 36 години.
Докато бях на 20, та и до 26 всичко беше романтика и музика, и срещите, и разделите, и кръчмите, и един поглед, и случайна прегръдка.
Сега, когато срещнах мъжа на живота си, когато минахме през влюбване, за да стигнем до приятелството, живота ни е режисиран, планов, разпределен.
Как да имаме време за себе си, кога, в промеждутъка между кухнята или тихото ни похъркване на дивана, уморени от деня.
И секса ни е планов, и най-редовно не става/не секса, а бебе/. Правим се, че не знаем целта му, но всеки играе своята роля.
Сложих огледало срещу спалнята-голямо, уж да ни напомня, че ние сме важни  и нашите сексуални изживявания. Като го погледна ме разсмива.
Снощи толкова бързахме да го направим, за да не изпуснем момента или някой да не заспи преди да започнем, че забравихме за огледалото.
Е, на това му се вика любов по поръчка.
Няма как да бъде иначе, ние просто правим секс за бебе и трябва да ви кажа, че когато се срещаме в леглото извън важните дни, мисълта ми отново е там. Понякога си мисля - `Сега пък защо, какво печеля от това любене`.
Вече съм си изкривила психиката и мисля ,че много са като мен.

Но пък надеждата, след срещите ни пред огледалото ме кара да подскачам от радост следващите 14 дни.
После....ПИЕСАТА се повтаря.
Толкова свинах, че не бих могла да си представя реакцията си, ако ми се случи нещо друго.
« Последна редакция: ср, 09 авг 2006, 16:06 от Дара »
Цитирай

Варна

Мнения: 112
Дара, имам чуството че в момента в който видиш заветните две чертички на теста за бременност, просто ще се свлечеш на земята, ще се облегнеш на стената и тихичко ще поплачеш поне час без да мръднеш. Няма да имаш даже сили да изкрещиш от радост... След това ще се освестиш, ще го повториш, ще направиш кръвен тест и чак тогава ще си дадеш сметка какво става... какво се е променило... и чак тогава ще усетиш радостта и ще почнеш да летиш!

Поне аз предполагам че ще постъпя по този начин... познавайки се... ще ме е страх даже да повярвам в началото, за да не урочасам всичко...

Луда работа... уф... живот!

След всичко това, ще усетиш (може би) и кефа от секса... надявам се... пак от мойта гледна точка... уф... живот!

Нооооо до тогава има явно доста време... ще поживеем и ще разберем Smile

Нов цикъл - нов късмет!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 120
Може би, може би, ще видим. Но явно трябва да си отворим тема от типа на - `Как ние `ветераните` в чакането на бебе приехме новината`. Ще има много момичета със сърцебиене между тези от нас, така ми се струва. Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора