Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Здравейте, вчера разбрах че съм бременна  и казах на мъжа от когото съм в това положение. Ние сме гаджета от година. Той не прие новината с радост, всъщност доста се уплаши. Аз също не съм готова за дете, но пък кога ли бих била и затова искам да го задържа. Искам по някакъв начин да го убедя да го поиска за да не бъде детето ми без баща. Мисля че му казах всичко, че е рисковано да направя аборт, че парите никога няма да са достатъчно, но той продължава да твърди, че има време и че в по-добър момент ще имаме дете. Плаши ме мисълта  да бъда самотна майка. Бил ли е някой в моето положение. Мислите ли че ще се промени за в бъдеще, когато започне да ми расте корема.
Цитирай


Изчакай може в началото да се поуплашил, но като размисли да си промени мнението и решението. Не се опитвай да го насилваш, бъди внимателна! Ако имате приятели които са с малки деца или бебенца устрой му среща с тях, може да се размекне.
Цитирай


Ако имате приятели които са с малки деца или бебенца устрой му среща с тях, може да се размекне.
Може оба4е и да се стресне. Покажи му по-добр снимка от ултра3вук-а.  Smile
Цитирай


какво значи да се стресне в началото,а после да размисли??? newsm78
Или го иска или не.Ти сама си прецени какво да правиш,дали да го задържиш или не.От сега се дърпа,а за после какво?Никак не е лесно да си самотна майка,позволява ли ти сърцето да си обречеш детето да е без баща или в последствие да е с друг баща?Незнам на колко години си,но мисля че трябва да си дадеш шанс да бъдеш щастлива с чове който ще иска и теб и детето ви.Неказвам да го махнеш,казвам да си помислиш  много добре какво те чака като самотна майка,да не се надяваш "човека" да започне да размисля с нарастване на корема,ще се надяваш до едно време че евентуално ще е с вас/може да е временно,после да си тръгне,да се връща...да си идва.Ако е завинаги чудесно/Ами като се роди бебето-това си е отговорност.МИСЛИ,МИСЛИ,МИСЛИ.
Аз съм самотна майка и съм адски щаслива с детето си.Но съм и тъжна че детето ми е без баща.Започна да ме разпитва,страда...
каквото и да решиш съм с теб.Бъди силна
Цитирай


Не разбирам какво значи да се стресне?
Той какво ти предложи да задържиш детето или да го махнеш??
Цитирай


Аз съм на 28 години. Той ми каза, че не е готов за това. И ми каза че имало някакви инджекции, след като не искам аборт, които могат да се сложат в ранна бременност и да предизвикат аборт. Аз естествено му казах той да си забие тези инджекции, че аз няма да експериментирам с тялото си. Той също не е малък - на 32 години е, но в момента е без работа, чувства се несигурен. Иначе съм бременна едва в първият месец.
Цитирай


Ако още първия път не ти е казал директно да го махнеш - спокойно, има надежда, дай му време да осмисли ставащото и да свикне с тази идея.

А иначе с "каране" тази работа не става, честно казано.
Цитирай


Въх, писали сме едновременно и то друго излиза след това, което си написала после..

В такъв случай, може би все пак е добре да изчакаш, има накъде, остави го да поживее с тази идея, може пък да го накара да се стегне, да си намери работа и в резултат нещата да се оправят.

 Успех Smile
Цитирай


Е-е-е-е-е... ами те всички мъже се стряскат в началото. Смея да кажа, че и жените се стряскат. Но всяко дете е Дар Божи, затова си мисля, че трябва да си го оставите. Както ти сама казваш - парите никога няма да са достатъчни (само дето на едни не им достигат за хляб, а на други - за самолет). И ако чакаш да дойде "подходящия момент" да си имаш дете, той никога няма да дойде.
Смятам, че приятелят ти ще обикне бебето. Все пак и мъжете имат сърца, и никой мъж не може да остане безразличен към едно такова малко прекрасно същество, което е част и от него.
Ние заченахме нашето момиче в момент, в който имахме много финансово трудности, сега също не сме в кой знае какво цветущо положение, но нещата вървят към подобрение. Но.. има-няма, за детето винаги има.
Това, което искам да кажа е, че живота е низ от хубави и лоши моменти, от спадове и разцвети. Живота си върви, а децата просто са част от него.
Късмет, мила!
И се надявам да си родиш детенцето.
Човек прави много грешки през живота си, но раждането на дете никога не е грешка.
 newsm51
Цитирай


За съжаление това са фактите, винаги контрата е в жената  Sad Тя трябва да прави избор има ли смелост да стане самотна майка, в случай че мъжът не приеме да гледат заедно детето, тя трябва да взима решение да живее с мисълта, че е правила аборт - ако се спре на това - изобщо мъжете са пределно облагодетелствани  #Cussing out

Не знам какво да ти кажа, толкова се ядосах, като прочетох постинга ти, че.... Да, много е лесно да пратиш някой друг да му бият инжекции с неизвестно съдържание и ефект.

Дано намериш правилния за теб избор, който да е правилен за теб и единствено за теб и бъдещото дете. Мъжът до теб изобщо не го мисли. Според мен вероятността да стане свестен баща от него е много малка. Мисли само за себе си и детето и вземи решение, все едно бащата не съществува, това е моето мнение. Дано имаш смелост да си родиш детето, бъди сигурна, че сама няма да останеш, дори и "таткото" да се изнесе по терлици!
Цитирай


Иди да почетеш във форума за родители отглеждащи сами децата си. Добре е да знаеш с какво се наемаш.. Но при всички случаи слушай сърцето си. Млада си, наистина би могла да имаш и други деца, но и аборта не е шега работа.

Когато на мен  ми казаха почти същото, осъзнах, че със или без детето, за мен никога вече няма да е същото с този мъж. Ако оставех детето- щях най-вероятно да съм самотна майка, ако не- може би щях да съм с него, но едва ли за дълго, понеже как точно се забравя факта, че си се отказал от детето си????
Така, че си родих, а след 3 годишни "родилни мъки" бащата взе да осъзнава какво е щял да пропусне:)) и сега дори има нахалството да ми казва, добре че бях аз да посмея,  че ти нямаше да се решиш да забременееш #2gunfireи услужливо забравя колко тъжна бременност ми осигури.....
Цитирай


когато аз разбрах че съм бременна първата реакция на мъж ми беше доста шокираща, и аз като теб си помислих, че ще поиска да го махна, разговора трая около 5 мин по тела и след това ми затвори, чудейки се какво да правя и плачейки след няма и още 5 мин той ми звъни, сякаш беше осмислил всичко и беше на 7-мото небе от радост, каза ми че ще ме подкрепи, така че спокойно, наистина се е стреснал Peace
Цитирай


То кой ли е готов за родител  newsm78 .Но станеш ли такъв забравяш за всичките си тревоги и съмнения. Peace
Цитирай


То кой ли е готов за родител  newsm78 .Но станеш ли такъв забравяш за всичките си тревоги и съмнения. Peace

Подкрепям! Аз също забременях в неподходящ момент - без да е планувано, с безработен мъж, току-що излязъл от казармата. Няма да крия, че и двамата бяхме много уплашени, но решихме да запазим детето и сега не съжаляваме. Вярвам и в приказката, че всяко дете идва на този свят с късмета си - тоест колкото и безнадеждно да изглежда положението, за детето винаги има! И наистина при нас с раждането на бебето се подредиха нещата - не е цветущо, но малко по малко се подобрява... Та дай време на бащата да свикне - като премине първоначалния шок, може би ще бъде на друго мнение...
А за инжекциите - бих те съветвала да не рискуваш, гинеколог ме предупреди да не прибягвам до тях. Ако решиш, по-добре направи аборт при добър специалист. Желая ти успех, каквото и решение да вземеш! bouquet
Цитирай


   И аз бях в твоето положение с тази разлика, че бях на 18 а той на 22! Аз кандидат студентка, а той студент! И двамата без работа изправени пред едно не особено розово бъдеще! В началото той беше много уплашен и много пъти сме говорили да го махна, но след като дойде с мен на първия ултразвук, /за да сме сигурни, че теста не лъже  35/ и след като получихме подкрепата на родителите си, че ще помагат с каквото могат, той започна малко по малко да приема новината! Намери си що годе прилична работа, а и родителите ни помагаха въпреки, че бяха на 500км от нас! Според мен детето и семейството бяха / и са / стимул за него да върви нагоре! Сега след 8г. мога да кажа, че живеем много добре благодарение на него и на желанието му да осигури най-доброто за семейството си! А като си помисля, че можеше да "убием" това прекрасно и послушно дете, което се плези от подписа ми и ми се свива сърцето!
   Остави го да свикне с мисълта, а може и да го вземеш с теб на ехографския преглед, за да види как бие сърчицето  Peace! Надявам се таткото да се реши и да сте много щастливи   Praynig!
Цитирай


1-14 от 44 отговора