Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Здравейте, вчера разбрах че съм бременна  и казах на мъжа от когото съм в това положение. Ние сме гаджета от година. Той не прие новината с радост, всъщност доста се уплаши. Аз също не съм готова за дете, но пък кога ли бих била и затова искам да го задържа. Искам по някакъв начин да го убедя да го поиска за да не бъде детето ми без баща. Мисля че му казах всичко, че е рисковано да направя аборт, че парите никога няма да са достатъчно, но той продължава да твърди, че има време и че в по-добър момент ще имаме дете. Плаши ме мисълта  да бъда самотна майка. Бил ли е някой в моето положение. Мислите ли че ще се промени за в бъдеще, когато започне да ми расте корема.
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Изчакай може в началото да се поуплашил, но като размисли да си промени мнението и решението. Не се опитвай да го насилваш, бъди внимателна! Ако имате приятели които са с малки деца или бебенца устрой му среща с тях, може да се размекне.
Цитирай

Zurich, CH

Мнения: 1 909
Ако имате приятели които са с малки деца или бебенца устрой му среща с тях, може да се размекне.
Може оба4е и да се стресне. Покажи му по-добр снимка от ултра3вук-а.  Smile
Цитирай


Мнения: 332
какво значи да се стресне в началото,а после да размисли??? newsm78
Или го иска или не.Ти сама си прецени какво да правиш,дали да го задържиш или не.От сега се дърпа,а за после какво?Никак не е лесно да си самотна майка,позволява ли ти сърцето да си обречеш детето да е без баща или в последствие да е с друг баща?Незнам на колко години си,но мисля че трябва да си дадеш шанс да бъдеш щастлива с чове който ще иска и теб и детето ви.Неказвам да го махнеш,казвам да си помислиш  много добре какво те чака като самотна майка,да не се надяваш "човека" да започне да размисля с нарастване на корема,ще се надяваш до едно време че евентуално ще е с вас/може да е временно,после да си тръгне,да се връща...да си идва.Ако е завинаги чудесно/Ами като се роди бебето-това си е отговорност.МИСЛИ,МИСЛИ,МИСЛИ.
Аз съм самотна майка и съм адски щаслива с детето си.Но съм и тъжна че детето ми е без баща.Започна да ме разпитва,страда...
каквото и да решиш съм с теб.Бъди силна
Цитирай

София

Мнения: 5 103
Не разбирам какво значи да се стресне?
Той какво ти предложи да задържиш детето или да го махнеш??
Цитирай
Аз съм на 28 години. Той ми каза, че не е готов за това. И ми каза че имало някакви инджекции, след като не искам аборт, които могат да се сложат в ранна бременност и да предизвикат аборт. Аз естествено му казах той да си забие тези инджекции, че аз няма да експериментирам с тялото си. Той също не е малък - на 32 години е, но в момента е без работа, чувства се несигурен. Иначе съм бременна едва в първият месец.
Цитирай


Мнения: 2 187
Ако още първия път не ти е казал директно да го махнеш - спокойно, има надежда, дай му време да осмисли ставащото и да свикне с тази идея.

А иначе с "каране" тази работа не става, честно казано.
Цитирай


Мнения: 2 187
Въх, писали сме едновременно и то друго излиза след това, което си написала после..

В такъв случай, може би все пак е добре да изчакаш, има накъде, остави го да поживее с тази идея, може пък да го накара да се стегне, да си намери работа и в резултат нещата да се оправят.

 Успех Smile
Цитирай

RSA

Мнения: 601
Е-е-е-е-е... ами те всички мъже се стряскат в началото. Смея да кажа, че и жените се стряскат. Но всяко дете е Дар Божи, затова си мисля, че трябва да си го оставите. Както ти сама казваш - парите никога няма да са достатъчни (само дето на едни не им достигат за хляб, а на други - за самолет). И ако чакаш да дойде "подходящия момент" да си имаш дете, той никога няма да дойде.
Смятам, че приятелят ти ще обикне бебето. Все пак и мъжете имат сърца, и никой мъж не може да остане безразличен към едно такова малко прекрасно същество, което е част и от него.
Ние заченахме нашето момиче в момент, в който имахме много финансово трудности, сега също не сме в кой знае какво цветущо положение, но нещата вървят към подобрение. Но.. има-няма, за детето винаги има.
Това, което искам да кажа е, че живота е низ от хубави и лоши моменти, от спадове и разцвети. Живота си върви, а децата просто са част от него.
Късмет, мила!
И се надявам да си родиш детенцето.
Човек прави много грешки през живота си, но раждането на дете никога не е грешка.
 newsm51
Цитирай


Мнения: 2 564
За съжаление това са фактите, винаги контрата е в жената  Sad Тя трябва да прави избор има ли смелост да стане самотна майка, в случай че мъжът не приеме да гледат заедно детето, тя трябва да взима решение да живее с мисълта, че е правила аборт - ако се спре на това - изобщо мъжете са пределно облагодетелствани  #Cussing out

Не знам какво да ти кажа, толкова се ядосах, като прочетох постинга ти, че.... Да, много е лесно да пратиш някой друг да му бият инжекции с неизвестно съдържание и ефект.

Дано намериш правилния за теб избор, който да е правилен за теб и единствено за теб и бъдещото дете. Мъжът до теб изобщо не го мисли. Според мен вероятността да стане свестен баща от него е много малка. Мисли само за себе си и детето и вземи решение, все едно бащата не съществува, това е моето мнение. Дано имаш смелост да си родиш детето, бъди сигурна, че сама няма да останеш, дори и "таткото" да се изнесе по терлици!
Цитирай


Мнения: 2 868
Иди да почетеш във форума за родители отглеждащи сами децата си. Добре е да знаеш с какво се наемаш.. Но при всички случаи слушай сърцето си. Млада си, наистина би могла да имаш и други деца, но и аборта не е шега работа.

Когато на мен  ми казаха почти същото, осъзнах, че със или без детето, за мен никога вече няма да е същото с този мъж. Ако оставех детето- щях най-вероятно да съм самотна майка, ако не- може би щях да съм с него, но едва ли за дълго, понеже как точно се забравя факта, че си се отказал от детето си????
Така, че си родих, а след 3 годишни "родилни мъки" бащата взе да осъзнава какво е щял да пропусне:)) и сега дори има нахалството да ми казва, добре че бях аз да посмея,  че ти нямаше да се решиш да забременееш #2gunfireи услужливо забравя колко тъжна бременност ми осигури.....
Цитирай

София

Мнения: 1 984
когато аз разбрах че съм бременна първата реакция на мъж ми беше доста шокираща, и аз като теб си помислих, че ще поиска да го махна, разговора трая около 5 мин по тела и след това ми затвори, чудейки се какво да правя и плачейки след няма и още 5 мин той ми звъни, сякаш беше осмислил всичко и беше на 7-мото небе от радост, каза ми че ще ме подкрепи, така че спокойно, наистина се е стреснал Peace
Цитирай

Под Тепетата

Мнения: 1 203
То кой ли е готов за родител  newsm78 .Но станеш ли такъв забравяш за всичките си тревоги и съмнения. Peace
Цитирай

Свищов

Мнения: 1 616
То кой ли е готов за родител  newsm78 .Но станеш ли такъв забравяш за всичките си тревоги и съмнения. Peace

Подкрепям! Аз също забременях в неподходящ момент - без да е планувано, с безработен мъж, току-що излязъл от казармата. Няма да крия, че и двамата бяхме много уплашени, но решихме да запазим детето и сега не съжаляваме. Вярвам и в приказката, че всяко дете идва на този свят с късмета си - тоест колкото и безнадеждно да изглежда положението, за детето винаги има! И наистина при нас с раждането на бебето се подредиха нещата - не е цветущо, но малко по малко се подобрява... Та дай време на бащата да свикне - като премине първоначалния шок, може би ще бъде на друго мнение...
А за инжекциите - бих те съветвала да не рискуваш, гинеколог ме предупреди да не прибягвам до тях. Ако решиш, по-добре направи аборт при добър специалист. Желая ти успех, каквото и решение да вземеш! bouquet
Цитирай

Sofia - Младост

Мнения: 2 230
   И аз бях в твоето положение с тази разлика, че бях на 18 а той на 22! Аз кандидат студентка, а той студент! И двамата без работа изправени пред едно не особено розово бъдеще! В началото той беше много уплашен и много пъти сме говорили да го махна, но след като дойде с мен на първия ултразвук, /за да сме сигурни, че теста не лъже  35/ и след като получихме подкрепата на родителите си, че ще помагат с каквото могат, той започна малко по малко да приема новината! Намери си що годе прилична работа, а и родителите ни помагаха въпреки, че бяха на 500км от нас! Според мен детето и семейството бяха / и са / стимул за него да върви нагоре! Сега след 8г. мога да кажа, че живеем много добре благодарение на него и на желанието му да осигури най-доброто за семейството си! А като си помисля, че можеше да "убием" това прекрасно и послушно дете, което се плези от подписа ми и ми се свива сърцето!
   Остави го да свикне с мисълта, а може и да го вземеш с теб на ехографския преглед, за да види как бие сърчицето  Peace! Надявам се таткото да се реши и да сте много щастливи   Praynig!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора