Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте мами, бих искала да споделите как обяснихте на децата си развода (раздялата) с мъжете си. /Ако пишат и татковци въпроса остава по отношение на жените, разбира се./ На големи и малки деца обясненията са различни, предполагам... newsm78 Ще ви бъда много благодарна за мнения и съвети, защото в скоро време ще ми се наложи да обяснявам на детето си развода ми с баща му... Thinking Confused
Цитирай


Мнения: 2 868
По най-простия, истинен и достъпен до съзнанието му начин. Премълчаваш всичко най-лошо, стареш се  да не говориш грозни неща за другия родител, независимо какво е натворил и това е най-общо. Ако искаш да сме ти по-полезни, дай малко повече подробности, възраст на детето ти и такива неща, които са от значение.
Цитирай
момче на 3 години. Обичат се с баща си, живеем заедно, по между им няма проблеми - разбират се добре. Слава Богу детето не е ставало свидетел на нашите "задушевни разговори" Stop Предполагам, че ще му е много мъчно, но ще трябва да се справим Praynig
Цитирай


Мнения: 1 812
Моят син беше на 2,5 години ,когато се разделихме с бившия ми съпруг.При нас ситуацията беше такава,че на детето му се събираха  6 месеца в годината,в които е бил с баща си.От 4 години детето не е виждало баща си,дори и вече не пита за него..Просто един ден преди 2 години ме попита,къде е мъжа с когото сме живяли...Той дори не го нарече и татко..Аз му обясних,че просто понякога хората преценят,че е по-добре да не живеят заедно...Трудно е да се обясни на 3 годишно дете,но все пак трябва да намериш най-достъпния и възможно най-опростен и безболезнен начин да му обясниш,че и мама и татко го обичат много ,но са решили че е по-добре да не живеят заедно...Трудно и деликатно е,но ще се справиш! Peace
Успех!  bouquet
Цитирай

Варна, на морето

Мнения: 189
И пред мен стои същия проблем - сина ми също е на три години. Не знам как да му обясня, но така или иначе баща му не живее с нас от една година и това му прави впечатление.
Цитирай

в друг град

Мнения: 312
аз лично казах на сина ми, че много сме се карали. той беше горе-долу на тази възраст и го разбра. уверих го, че това няма нищо общо с него самия, както и че и аз, и баща му много го обичаме.
успех!  Hug
Цитирай


Мнения: 332
Трудно,трудно и пак трудно.Моето момиченце беше на 2г и 1 м. когато таткото си тръгна.Първия месец детето незабеляза/живеехме при моите родители,беше коледа,празници,макар че изобщо не ми беше до празнуване,гости.../
След това той поиска да я види,тя плачеше ,искаше и аз да отида...започна да ме пита защо не живее тука тати?каде спи,каде ходи.Казах и че той вече живее на друга къща и там ще бъде и че ще ходи от време на време да се виждат,защото на тати му е мъчно.Реакцията и беше-неискам там,не е хубаво,искам само мама и така ревове вече 7 месеца.Постоянно се опитвам да я подготвя че утре примерно  ще се видят,ще ходят на разходка,че така е по-добре за мама и татко и че я обичаме и двамата.Тя веднага казва че тати я оби1а по-малко защото живее на друга къща.Разговорите са дълги и тягостни.Понякога я чувам че говори по телефона си/детския/ с него и казва няма да дойда,искам мама....добре съм в мойта къща...и така.Доста е ранимо детското сърчице.Трудно е да им се обесни,трудно е да го разберат.Но ние сме силни,смели и невероятни майки героини,който ще преглътнем,приемем и преживеем всичко.
Цитирай

На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.

Мнения: 435
По най-простия, истинен и достъпен до съзнанието му начин. Премълчаваш всичко най-лошо, стареш се  да не говориш грозни неща за другия родител, независимо какво е натворил и това е най-общо.
Peace Това е начинът!

А за реакцията от страна на детето - мисля, че е строго индивидуална. Моите родители се разведоха, когато бях на 3. Спомням си, че попитах мама къде е тати, тя ми каза с 2-3 изречения, че вече ще живее на друго място, но винаги, когато искам да го видя, ще ходя при него и аз реагирах с "а, добре" - някак много естествено ми се стори. Ама каква спокойна особа съм била "на младини", де да можех и сега да приемам нещата от живота с такава лекота... Wink Може би е било до настроение в момента, може би майка ми е намерила най-подходящите думи в случая, не знам...
Най-важното за мен, като се обърна назад във времето - действително изпълниха обещанието си - откакто се помня, не е имало проблем сама да избера с кого, кога и къде искам да отида (явно са намирали начин да се разберат адекватно по между си, когато съм била по-малка, а след време съм започнала сама за себе си да взимам решението).

За съжаление всяко дете реагира различно (mickymarij е разказала за нейната дъщеричка - дано по-скоро и при нея да се нормализират нещата!) Стискам палци и на теб, и на нея дечицата ви да свикнат възможно най-бързо и безболезнено с новия начин на живот! Praynig
Цитирай


Мнения: 103
Аз му казах че възрастните се харесват и създават семейство - но се случват неща които ги карат да спрат да се харесват и те се разделят, което не означава че ще го обичаме по малко. Той ще си има и майка и татко просто няма да живеем заедно. Това беше  обяснението което дадох на 8 годишния си син. След няколко дена една нощ ми се обади ревейки ( тогава беше при баща си защото аз не им ограничавах контактите ) с думите - ти не ни обичаш , ти не ни искаш, искам да си дойдеш тука в къщи ..... и още много много в този смисъл. След няколко дена баща му ми изсипа порой от простотии от рода на-  ти неставаш за майка ще ти отнема родителските права.
Цитирай
Моето момиченце е на 1,8м и не осъзнава може би какво се случва още или аз се заблуждавам не знам.Ето вчера баща и дойде да я види за малко /от 8 месеца не живеем заедно/ и тя толкова плака след като си тръгна направо сърцето ми се скъса.Как ще продължавам така занапред не знам.Какво ще обяснявам.Колкото повече пораства толкова почвеме повече да се страхувам.Кажете ми какво сърце трябва да има човек, за да устои и да не се разплаче след тези тягостни срещи.Мъчно ми е за моето мъниче, не искам да страда.Явно и липсва баща и.Моля ви кажете каво да правя, а вие как се справяте? И докога ще продължи този ад? Sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.