На никого не пожелавам да мине през това през което ние с Ирката преминахме тази седмица. Бяхме в болница в която сам си носиш лекарства, консумативи, храна, но хайде това навсякъде го има....нооо сам и да се лекуваш и никой да не те поглежда по цял ден-ей това направо ме изуми.
Изцепките започнаха още докато ни приемаха.Термометърът , с който измериха температурата на дъщеря ми беше избърсан прилежно 2 пъти в престилката на мед. сестрата, явно не беше достатъ4но "дезинфекцират", та биде изтрит и с пръсти, а след това и в кърпата зака4ена до мивката. Оттука насетне ми стана ясно каква хигиена да очаквам и вътре.
Отношението към бебетата и май4етата оба4е беше при4ината, която ме накара да пусна тази тема. Персонала се държеше пове4е от грубо и небрежно. Ирката 2 часа не можеше да си седне на дупето без да запла4е, благодарение на "внимателното" взимане на пробата и от ануса.
След като и сложиха системата изпадна в някаква истерия от страх и болка, дълго не успях да я успокоя -тя просто не ме чуваше, мяташе се и се уплаших да не счупи иглата. Позвъних и помолих да я отка4ат за мъничко за да я гушна и успокоя, а сестрата ми се присмя и ми подхвърли "Ти какво очакваш , кат си дошла тука"-един вид да ти играем по свирката ли? Съквартирантката ме светна, 4е досега на 5ма от персонала бутнала по 20 кинта за Добър ден, благодарене на което веднъж се вреди за нови чаршафи и от време на време и носеха лекарства за бебето. Е да , но аз джобни пари нямах
.
Приеха Ирката с температура 39.2 , дадоха и парацетамол, включиха и системата и ни забравиха. След 6 часа - след като видях , 4е температурата на дъщеря ми достигна 39.8 , въпреки студените компреси, позвъних да попитам, какво и вливат и защо не и спада температурата. Мед сестрата ме светна, 4е няма изписано нищо освен глюкоза.
На въпроса дали да и дам Ефералган, ми отговори, да дам каквото реша. Детето, което лежеше в нашата стая, го втресе-посиня цялото и загуби съзнание-позвъних за помощ, но никой не се яви и хукнах да търся лекар. Констатираха, 4е скоро рязко ще вдигне температура и.. това беше. Май4ето му сдаде багажа от притеснение и само пла4е6е до него- помогнах и да го увием с оцетени кърпи и след няколко 4аса успяхме да смъкнем 40 градусовата температура. Само веднъж се слу4и да мине сестра през това време и само за да подметне-"Аз на моя син студен душ му правих веднъж"-явно реши да помогне жената със съвет
. На звънеца за помощ се появяваха половин час след 3тото-4тото позвъняване.Стаята почистиха и то пак колкото да мине, 4ак преди да мине някаква важна визитация. "Предупредиха ме" да внимавам как говоря на лекарката и какво я питам, 4е тя "ако и скимне можела да ни държи вътре, колкото си иска". Заради детето не показах на никой , какво ми е на сърцето
, единствено попитах няколко пъти какви са ни резултатите и за какво ни лекуват(естествено без да ми обясни някой), та явно съм оставила впе4атлението, 4е съм конфликтна ли4ност и решиха да ме смъмрят.
Много има за писане, но мисля 4е ми поолекна като споделих това досега. Искаше ми се с тая тема да подготвя май4етата за разо4арованието и стрховете, които набрах през последните дни. А и реших, 4е е важно да споделя за какво си даваме парите от здравните осигуровки-малодушни лекари да си играят с живота на децата ни.
