Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора
Пиша тук,защото знам,че повечето от вас са минали по този път и могат да ме разберат,а и ако не споделя с някого,ще се пръсна.Днес брака ми приключи-завинаги.След грандиозен скандал съпруга ми реши,че няма смисъл да се събираме /досега бяхме разделени/.В продължение на повече от две години ме залъгваше,че отново ще бъдем семейство,че всичко ще се оправи,но днес всичко свърши.Днес му казах всичко,което ми се е трупало толкова време,и той не можа да го понесе.Каза ми,че съм луда,че никой мъж няма да иска да живее с мен,и то защо-защото просто исках да ни обича и да бъдем на първо място в живота му.Той беше всичко за мен-всичките ми надежди,мечти  и желания,бяха свързани с него.Шест години правих компромиси,унижавах себе си,преглъщах какво ли не с едничката надежда,че той ще разбере колко го обичам.И сега се оказа,че всичко е било напразно.Чувствам се предадена и отчаяна,нямам сили вече.Най-лошото е,че детето стана свидетел на скандала и сега и заради нея се чувствам виновна.Боли ме от това,че не намери сили да дойде и в очите да ми каже,че нищо няма да излезе от нашия брак,а ме кара да живея толкова време в заблуда и очакване,че ще бъдем отново семейство. А аз исках толкова малко-само да е честен с мен.През тези години ме крепеше надеждата,че всички компромиси си заслужават,щом са в името на семейството.Днес се оказа,че изобщо не съм познавала съпруга си,не съм предполагала колко жесток може да бъде.Не знам как ще го преживея,изпитвам такова отчаяние и болка,че чак ме хваща страх.Всичко ми се струва толкова безмислено в момента,нищо няма значение,просто не ми се живее.Чувстам се като най-голямата тъпачка,че му вярвах толкова сляпо,а той през цялото време си живееше ергенски живот и пет пари не даваше за нас.А аз вярвах,че ме обича!Незнам как да изляза от това състояния,рева и не мога да спра.Благодаря ви,че ме изслушахте и ще се радвам,ако някой ми даде съвет.
Цитирай


Мнения: 1 812
Не знам какво да те посъветвам...Това са моменти,в които болката е толкова голяма,че каквото и да ти кажат,просто няма да помогне.Просто ти трябва време и ще видиш,че не е загубено всичко,че живота продължава !Сега плачеш и те боли,но бъди сигурна че ще дойде момент, когато това ще мине и ще започенш да се усмихваш и да се чувстваш щастлива!Пак ще имаш мечти и пак ще се радваш на живота.Сега бъди силна и знай,че всяко зло е за добро!Казвам ти го ,не за да те успокоя ,а от опит!  bouquet
Прегръщам те и  горе главата! Smile
Цитирай


Мнения: 966
Съжалявам, че се чувстваш така, безкрайно гадно е и  каквото и да ти кажем ще те боли. Но запомни едно: сега ще те боли, а после ще се радваш че са свършили заблудите и си излязла от това положение на надежди и неизвестност. Мога да ти пожелая да бъдеш силна и да не се предаваш и не забравяй че имаш дете заради което да живееш и да се усмихваш на живота. А това какво ти казал съпругът ти не си го слагай на сърцето, той най-вероятно го казва защото вижда че те е изгубил и няма да те върне същата каквато си била в началото на връзката ви. Мога да ти кажа, ако това те успокои поне малко, само че той губи от всичко това, защото ти любовта която имаш можеш да я дадеш на човека който заслужава и пожелавам ти срещнеш в най-скоро време. Успех и бъди силна и заради детето ти. Hug Praynig
Цитирай


Мнения: 4 483
Заобиколи се с приятели, оставяй детето колкото можеш по-често на някой, удави мъката си, поплачи на нечие рамо.
Повярвай ми, все по-лесно става. С всеки изминат ден, седмица, месец чувстваш как приближаваш към щастието.
И си повтаряй постоянно, че грешката не е в теб. Те са си такива. Лъжат, защото не искат да те изгубят, и в един момент решават, че вече могат да си позволят да те изгубят, и се разкриват - тогава вече без рискове. Ти сама си го казала - той си иска ергенския живот. Някои казват - могла си да прецениш преди това, сама си си виновна. Не вярвам на това. Някои много умело заблуждават. Ама много. Не се обвинявай - и аз съм в кюпа, и аз понякога се обвинявам, но бързо изтрезнявам и си припомням, че този човек просто не става за семейство и не би трябвало да ме е лъгал толкова време.
И помни, че става все по-лесно. Всеки ден е крачка напред.
 Hug И аз плача с теб. След 1 година - не бих казала, че съм се излекувала. Не мисля, че някои има право да си играе с твоя живот и с любовта ти. Това е от нещата, които господ не би трябвало да позволява да се случват, но уви.
И помни - и това ще мине.
Цитирай
Благодаря ви за милите думи и страшно се радвам,че ви има.Давате ми кураж,сега,когато ми е страшно трудно и не знам как да продължа живота си.На 29 г.имам чувството,че живота свърши за мен.Досега ме крепеше надеждата,а оттук нататък какво?Какво да отговоря дъщеря ми,като ме пите"мамо,защо на нас се падна такъв татко,дето не ни обича?Имам чувството,че пропадам,че няма за какво да се хвана,за да продължа напред.А дадох всичко от себе си,наистина всичко.Никога нещата не са ми се стрували толкова черни и безнадеждни.Още веднъж-БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ ВИ ИМА!
Цитирай


Мнения: 966
Не се предавай, сега мислиш че си на дъното, след време ще ти се струва смешно, че си плакала за това. А знай и никога не забравяй че децата разбират прекнасно какво се случва около тях и един ден няма да има никакви съмнения и упреци че е трябвало така да се случи. НО никога не говори лошо за бащата на детето ти пред него. Това след време няма да ти прости, най-много да те обвини че си го настройвала срещу него. УСПЕХ И НЕ ПЛАЧИ ще видиш че си е заслужавало.
И живота не свършва с първата по-голяма трудност, напротив това ще те направи по-силна за най големите трудности.
Цитирай
Не се предавай, сега мислиш че си на дъното, след време ще ти се струва смешно, че си плакала за това. А знай и никога не забравяй че децата разбират прекнасно какво се случва около тях и един ден няма да има никакви съмнения и упреци че е трябвало така да се случи. НО никога не говори лошо за бащата на детето ти пред него. Това след време няма да ти прости, най-много да те обвини че си го настройвала срещу него. УСПЕХ И НЕ ПЛАЧИ ще видиш че си е заслужавало.
И живота не свършва с първата по-голяма трудност, напротив това ще те направи по-силна за най големите трудности.
Знам,че детето е най-важното,ако го нямах него,изобщо нямаше да живея.Лошото е,че смятам,че прекрасната ми дъщеря не заслужава такава майка-вечно ревяща,нещастна и нервна.Тя всичко разбира и се страхувам,че тези наши отношения ще оставят дълбок отпечатък върху живота й-отсега казва,че тя като порасне,няма да се жени.А знам също,че тя ще страда за баща си,защото го обича,а отсега нататък няма да го вижда.И за това се чувствам виновна-че лишавам детето си от баща /макар,че той не е никакъв баща за мен/.И докато траеше раздялата ни,хич не ми беше леко-"ще се съберем след месец","ще се съберем през лятотото",живеех в неизвестност и очакване и си мислех,че при евентуален край,ще изпитам облекчение,че се е свършило.Но даже облекчение не изпитвам сега,а само ме болка и безнадеждност.
Цитирай


Мнения: 289
magda77, събери сили! Не се обвинявай за нищо!
Скоро ще изгрее слънцето при теб.  bouquet
Цитирай


Мнения: 966
НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ, ти не си изоставила детето си, а то сега говори така защото е объркано. Ще порастне и ще гледа по друг начин на всичко. Просто сега емоциите са по-силни.  Но и ти не допускай да те вижда в това състояние. Ти само не му говори лоши неща нека то само си изгради представата за баща си и се моли дано това помогне на нея да не повтаря твоите грешки. Бъди силна, стегни се. Всичко е преходно.
Цитирай

ЯМБОЛ

Мнения: 547
     Утре иди на фризьор и си купи нещо ново,а вечерта излез с детето и си направетете една хубава вечер и...брадата ти да сочи луната! Peace
Цитирай
За съжаление,нито ми е до фризьор,нито ми до покупки,до нищо не ми е.Иска ми се да се скрия някъде,да избягам от собствения си живот.
Цитирай


Мнения: 2 868
Спомням си предишната ти тема... Няма да мога сега да ти напиша нещо различно. Ти си съсредоточила целия си живот в един човек, дори ако това е детето ти, един ден неизбежно идват раочарования, а когато е мъж.... вече си разбрала колко е страшно. Правила съм, го не един, а  два пъти.... разбирам те прекрасно.Тука ще се наредим, ще ти казваме думи, някой от които ще ти звучат като клишета. Най-голямото, че времето лекува със сигурност няма да го повярваш, обаче, то е едно от най-верните. Ще мине време и  пак ще се усмихваш.
 
НО най-напред започни да мислиш за себе си като за отделен човек. Ти не си едно цяло със съпругът ти- вече бивш. Ти си отделен човек, имаш дъщеря... здрави сте, а ти си и много млада. Няма нужда да се зареждаш и с лоши чувства към него.... той си е бил такъв през цялото време - Ти си го искала и си го виждала различен. Не съди него и прости на себе си за времето, кото си му посветила. Искала си го, направила си всичко възможно, е не се е получило... това със сигурност не е края на света.
Поплачи си, но да знаеш от мен- освен бръчки, реването може да ти донесе само времено облекчение:)) огледай си хубаво компромисите и не за да се обвиняваш, а за да обещаеш на себе си, че вече няма да ги правиш, ако ще някой да ти донесе  и луната! И започни да се учиш малко по малко да уважаваш себе си, за да срещенш човек, който също ще те уважава. Знам,че звучи адски клиширано, но това е истината. Както гледаш ти на себе си- така ще гледат и другите на теб. Била си му отдадена, но си пропуснала да забележиш, че този мъж не цени тази отдаденост. Правила си компромиси... всички правим, но има един момент отвъд който компромисите вече  не са градивни, превръщат те в постелка за другия, а той се възползва съзнателно или не.... кой би се отказал да е обичан, ценен и то без да полага грам усилия за това????

Погреби илюзиите си, защото това е с което си живяла две години, осъзнай, че и преди и СЕГА реалността е една и съща, само ти вече няма да можеш да я украсяваш, за да бягаш от нея. Това е. Пиши, споделяй и след време всичко това ще е зад гърба ти.
А, и е хубаво да си напомняш, че в живота има много несправедливи неща, могат да ти се случат и други, но от мен да знаеш, има много , наистина несравнимо по тежки мигове в живота на един човек от несподелената любов. Hug
Цитирай
Благодаря Jaly1,всичко,което си написала е точно и намясто и изобщо не е клише.Аз споделям с вас,защото тук цари такава добронамерена атмосфера и всички давате адекватни съвети на базата на собствения си опит.Въпреки цялата мъка,която ми причини мъжа ми,аз не го мразя,просто не спирам да си задавам въпроса"ЗАЩО СТАНА ТАКА И КЪДЕ ОТИДЕ ГОЛЯМАТА НИ ЛЮБОВ".Обвинявам себе си,че не можах да разбера по-рано що за човек е и допуснах да си изградя свят от илюзии и лъжи-просто защото така ми беше по-лесно да живея.Обвинявам се,че заради моята наивност и доброта,детето ми никога няма да има прекрасното детство,което аз съм имала,никога няма да има бащина опора и подкрепа.Ама и да се обвинявам-полза няма,вече всичко е свършено и няма връщане назад.Явно трябва да мине време,за да се преживее такова нещо.Дано да имам сили да се справя,защото аз,за разлика от повечето момичета тук,не съм силен човек,за съжаление.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВИ ЗА ОТЗИВЧИВОСТТА!
Цитирай

(Варна - София) - NYC, USA

Мнения: 400
Няма значение едно дете колко родителя има - важното е да се отнасят с любов и уважение към него (дори и баба му да го гледа само).

Не си мисли за този човек като последния мъж на планетата - мойта майка казва: "Всеки мъж е предпоследен"...
Обгради се с приятелите ти.
Насили се и излез.
Срещни някой - мъж, жена, който да ти върне усмивката и да те кара да се чувстваш добре.

Помни, че НЯМА НА СВЕТА ПО-ЦЕННО НЕЩО ОТ СВОБОДАТА!!!
Сега вече си свободна и си господар на себе си.
Прави това, което искаш без да се съобразяваш с един вечено мрънкащ и недоволен мъж.
Цитирай


Мнения: 2 868
Извинявай мила, но няма от къде да знаеш колко силен човек си, преди да преодолееш наистина сериозни препятствия в живота си! Тъкмо сега имаш възможност да изненадаш себе си. Знаеш ли с годините разбрах, че житейската философия, ако е стабилно изградена много помага в тежки моменти.
Аз например не вярвам в случайности, нещата се случват в определен момент имат своя смисъл, макар да остава напълно непонятен за нас с години. Полсе изведнъж се обръщаш и разбираш, че ако не си преживял едно, второ, трето, нямаше да си където си, нямаше да си постигнал определени неща, да си загубил едно, но спечелил друго.....Ето ти - щеше ли да имаш чудесното си дете без този конкретен мъж??? След време, когато имаш нова връзка ще си по-мъдра и по земна, тогава ще си кажеш "предишният ми брак ме научи на това и на това, взе ми много неща, но ми даде опит"....

Няма отрицателен опит. Всяко нещо, което преживяваме един ден донася плод. Не го разбираме винаги и много пъти го отричаме, но то си е там, стои и чака да го видиш.
Вярвам,че има карма, но също и свободна воля и много пътища могат да те заведат до предназнченото за теб....по пътя може да те боли, може и не толкова, зависи какви решения взимаш.
Но най-важното е, че ти се обричаш предварително да загубиш битката със себе си, понеже вече си решила, че си "слаб човек". Ето това е нещо, в което също не вярвам! Имам приятелки, с години си съсипват живота, под  предтекст,че нямали воля, били слаби, нямали кураж... истината е, че да си жертва винаги е по-лесно.  Когато го разбереш и поискаш да НЕ СИ ЖЕРТВА,  ще си направила огромна стъпка напред:)) Hug Hug Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора