Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора
Женени сме от малко повече от година, имаме син на 9 месеца. Имали сме много проблеми и скандали като всички, но след поредния мъжът ми ми каза, че мислел, че ще е по-добре за всички ни ако се разделим, Той бил зациклил и в личен и в професионален план, не бил вече креативен. Говорихме много, и в крайна сметка си дадохме още един шанс, сега почти всяка вечер говорим и нещата като чели се изясняват, кой защо и от кога не е щастлив, но това, което ме порази беше, че тойказа, че не иска да вижда детето, за да не се разстройвал както той така и бебо, за да дадял шанс на детето да живее спокойно със следващия мъж, който евентуално ще влезе в живота ми.
Нещо се пречупи в мен завинаги, дори не мога да проумея какво се случва.
Сега просто не знам какво да правя, как да постъпя?
Цитирай
Сега той щял да си мисли как и дали можем да излезем от кризата, трябвало му време, за размисъл, можел да си мисли и в къщи, въпреки че предпочитал де е сам... А аз се съсипвам, не мога да спя, карам само на цигари и кафета, стомаха ми е на топка, плача по цял ден, травматизирам бебето, то усеща душичката.
Знам, че трябва да се стегна и наистина полагам усилия, но без особен успех за сега...
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625

 Какво да ти кажа....може би всички от нас имат и такива моменти. И съм сигурна, че всички, когато изпаднем в подобна ситуация, с неизвестното пред нас, не знаем какво да правим и ни плаши несигурността. Независимо дали той, или тя искат раздялата, чувствата са едни и същи.......
Цитирай


Мнения: 966
тойказа, че не иска да вижда детето, за да не се разстройвал както той така и бебо, за да дадял шанс на детето да живее спокойно със следващия мъж, който евентуално ще влезе в живота ми.

това са сбръчкани хора, повярвай ми. Когато си събрах багажа,  моичкия погледна малкия и ми каза: Той е минало, да знаеш!!!
Та как може детето ти да е минало? Това са приказки на хора които не знаят какво искат от живота. Така беше първия път като си събрах багажа. А на втория път ми вика: "Ние имаме нещо общо и винаги ще го имаме, нашия син!!! Ти мислиш ли за него?"
За протокола бившия дори и първото си дете не вижда, така че бъди си спокойна, по добре да е по надалеч, и детето расте  без да се обърква много. Защото то ще е едно виждане за по един час и през този един час ще е повече объркано от действията на татко му от колкото доволно  и щастливо.
За сведение въпросния татко не е виждал детето си от почти 3 месеца.
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
първо - спри цигарите и кафетата, вземи си едн адълга вана (ако можеш) и изпий чаша чай, пробвай да се наспиш и на сутринта ще му мислиш!

Нещата рано или късно си влизат в баналните житейски релси и ......живота продължава, каквото и да стане!
Цитирай
В тази ситуация сме вече от 1 седмица. Привидно всичко помежду ни е наред. Никой нищо не натяква, разбрахме се просто да дадем още един шанс на връзката си без да споменаваме кой какво е казал по време на разправиите. Това за бебето обаче не мога да го забравя, мисля, че никой не може да каже подобно нещо, дори и с цел да нарани другия. Проблем ми е и, че се чувствам като на изпит, при който не е ясно дали ще успея да се представя добре, та пак всичко да си е наред... или може би трябва да го зачеркна от живота ни и да започна от начало... за пореден път...
Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем
Цитирай

София

Мнения: 1 096
първо - спри цигарите и кафетата, вземи си едн адълга вана (ако можеш) и изпий чаша чай, пробвай да се наспиш и на сутринта ще му мислиш!

Нещата рано или късно си влизат в баналните житейски релси и ......живота продължава, каквото и да стане!

Абе чак толкова лесно не е да ти кажа, ако всичко опираше до ваната и съня ехее...колко семейства все още щяха да са такива.

Кара, за съжаление се случват и такива неща. Аз не знам...в моето семейство (според моите виждания, нещата също са се изчерпали) и аз не знам какво да правя, защото не намирам сили в себе си да кажа какво всъщност ми е на душата, защото знам, че другата страна няма да ме разбере и ще станат само излишни истерии. Надявам се да намеря сили, защото в момента за мен няма смисъл да продължавам да живея с човек, който не е узрял за нещата от живота и най-вече да бъде баща и все още си е в пубертета. Две деца искам, да, но не едното от тях да е мъжа ми. Искам до себе си човек, който най-малкото да се радва на всяка минута с детето си, здраво стъпил на земята, с амбиции за семейството си или поне за себе си, абе някакво развитие, а не да се чуди как да се скатае, за да може да седне пред компютъра и никой да не го закача. За мен това не е семейство. Има и други неща, но не искам да пиша за тях, достатъчно ми е, че споделих и това Tired.
Цитирай


Мнения: 966
Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем

Говоря от моя опит без да си налагам мнението: Аз се борих със зъби и нокти да си запазя семейството години наред. И един ден просто си събрах багажа и се изнесох. Говорихме, обещахме си че ще направим взаимни компромиси само и само да си останем семейство /някъде по нагоре съм споменала ситуацията в която ми каза че е минало за него детето ни/ и аз реших да дам последен шанс. Вярвай ми във всеки един ден след това съжалявах че го направих. Резултата беше налице още след втората седмица. И още съжалявам че се върнах тогава, нямаше да съм изгубила толкова време от живота си и вероятно до сега щях да съм си устроила вече живота. Но поне знам че съм опитала и няма да кажа занапред като ми е трудно "Защо не съм опитала?" newsm78
Така че си помисли и вземи решението каквото и да е то, така че след време да не се обърнеш назад и да си зададеш въпроса  "Защо не съм опитала?".

УСПЕХ  Hug
УСПЕХ И НА hey_ya и  Hug
Цитирай
6u6on4eto, още преди да прочета поста ти, знаех какво пише в него... Явно подсъзнателно разбирам кое е правилното решение... Явно обаче съм прекалено слаба и все още имам прекалено много надежди...
Цитирай


Мнения: 966
6u6on4eto, още преди да прочета поста ти, знаех какво пише в него... Явно подсъзнателно разбирам кое е правилното решение... Явно обаче съм прекалено слаба и все още имам прекалено много надежди...

Не мила, не си слаба просто го обичаш още, или пък си мислиш че го обичаш. Аз например стигнах до извода че след 12 години просто съм свикнала с него, не че го обичах. Ти сама ще узрееш до идеята какво да правиш, но трябва да си подредиш мислите и приоритетите. И не забравяй че децата растат и се научават да разбират случващото се. Но детето си расте и неговия живот тепърва предстои, а твоя си минава. И ти трябва да си наясно със себе си искаш ли да живееш по старо му или искаш друг живот. Аз например и преди 5 години знаех че един ден ще се разведа, но се борих въпреки всичко.
РЕШЕНИЕТО Е САМО ТВОЕ КОЛКОТО И ДА Е ТРУДНО.
Цитирай
Как само ми се иска да мога отново да живея с човека който обичах. Все още не мога да разбера какво се случи... и ако той не е бил щастлив защо подяволите не е казал какво го дразни а е чакал да се стигне до тук??? Разбира се има една минималма вероятност въпросът за него да е бил поредното скарване и да е приключил, но за мен не е така...
Оххх имам толкова много въпроси и знам, че вие не можете да ми дадете отговори, но и само това че ви има е достатъчна утеха...
Благодаря   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 096
Цитат на: kara
Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се старае


Вече дълбоко се съмнявам, че има смисъл от такива шансове. Говорили сме стотици пъти и всичко си е оставало там. Приказки, приказки... а вчера пък ми обяви, че не искал да си говорим, не му харесвало. Ами ок, така ще стане още по-зле дори, защото за мене това е едно от важните неща - да можеш да говориш с човека, с който живееш, ама...

Благодаря шушонче  Hug
 
 
Цитирай
6u6on4eto, още преди да прочета поста ти, знаех какво пише в него... Явно подсъзнателно разбирам кое е правилното решение... Явно обаче съм прекалено слаба и все още имам прекалено много надежди...
Всичко е много сложно,мила,но ако смяташ,че няма връщане назад,ако не си сигурна,че можете да бъдете истинско семейство-КЪСАЙ,ХВЪРЛЯЙ И БЯГАЙ.Ще те боли,това е неизбежно,но поне няма да живееш във вечни компромиси и надежди,че нещата ще се оправят-счупеното не се лепи и хората не се променят.Ще те боли известно време,но ще го преживееш,понякога сами не знаем,колко силни можем да бъдем.От опит ти казвам,че още повече боли да вярваш на празни обещания,да живееш в илюзии и празни надежди,и в един момент да разбереш,че всичко е било лъжа-ужасно е,чувстваш се предаден и излъган.По принцип всеки има право на втори шанс,но зависи дали го заслужава.Дано съм лош пророк,но думите на мъжа ти,че не иска да вижда бебето,ме карат да си мисля,че той е взел решението за себе си,просто е страхливец,и не смее да ти го каже.Бъди силна и не се унижавай-никой не заслужава компромиси,ако не може да ги оцени.Горе главата и знай,че ако смяташ,че нещата са загубени,няма смисъл да се бориш-само ще удължиш агонията си.И вместо да пушиш цигари и да се наливаш с кафета-споделяй,тук е пълно с добронамерени хора,които са минали по този път и винаги ще се опитат да ти помогнат и да ти дадат адекватен съвет.Успех,мила,не се отчайвай,защото отчаянието е лош съветник.Мисли,че имаш най-голямото богатство-детето си,и заради него трябва да си силна. Hug
Цитирай
Основната ми драма е, че не съм сигурна дали наистина мислеше всички онези ужасни неща, които ми каза, или е било в състояние на афект, защото и аз не му останах длъжна... А не искам да му натяквам, защото се разбрахме, да оставим ужасния разговор в миналото. За сега той привидно е успял. Държи се мило, казва ми , че ме обича, говори за бъдещето с лекота... Не знам само до колко му идва отвътре и доколко е театър...
Обаче аз не мога да съм както преди, вече не ми е леко и естествено, гледам бебо и ме избива на рев, гледах го снощи как къпе бебето и пак рев, не мога да живея така и си давам много ясна сметка за това
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Как само ми се иска да мога отново да живея с човека който обичах. Все още не мога да разбера какво се случи... и ако той не е бил щастлив защо подяволите не е казал какво го дразни а е чакал да се стигне до тук???

Всички започваме връзките си така, защото не познаваме тежестта на битовизмите, полека лека те ни затисват, особено като дойде детенце и тогава ставаме преуморени, изнервени и започва усещането, че не си щастлив, че искаш да избягаш. Явно при вас мометът е такъв и честно казано мисля, че съпругът ти е говорил хипотетично, че при раздяла в семейството е по-добре отишлият си родител да се откъсне изцяло, за да не обърква детето, а не конкретно или е искал да те уязви, не е задължително да го мисли!
Успех и щастие ти желая, и помни, че и с друг човек започвайки отначало пак ще стигнеш до такъв момент и пак ще трябва да решиш да обичаш ли на инат на битовизмите и трудностите в живота!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора