тойказа, че не иска да вижда детето, за да не се разстройвал както той така и бебо, за да дадял шанс на детето да живее спокойно със следващия мъж, който евентуално ще влезе в живота ми.
мнного сила ти желая
- Публикувана: 9 авг. 2006, 18:52 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2006, 18:19 ч.
Не знам какво да правя
може да ти звучи налудничаво, но според мен, той се е опитал да направи най-доброто.т.е. да ти остави шанс за нов живот с нов мъж, да не обърква детето, за да не страда то. предполага, че си е мислел, че взема правилно решение. решил е, че това е МЪЖКОТО решение. естествено, не е на ясно с много неща...за други изобщо не си дава сметка...дано му дойде акъла в главата и да се разберете, а от тези неща да не остане и спомен
мнного сила ти желая
Смея да не се съглася. Това е вечен спор, но въпреки всичко смятам, че детето ще страда повече, ако не познава баща си, отколкото ако го познава и само разбере, че не може да очаква нищо добро от този човек.
И не е никак благородно да кажеш "Детето ми е минало". Щом е толкова благороден да направи друго - защо не вземе да поеме напълно издръжката на детето си, да му осигури добър живот, пък нека не се появява известно време. Ама това "Детето е минало за да можеш ти да си живееш живота" са приказки за проветрение на устата дето се вика - и всичкото това срещу 50тина лева издръжка за нови дрехи - па иди си живей живота. Айде недейте бъдете толкова лековерни.
Говорейки така те много добре си правят сметката...
- сам се освобождавам от права, но по този начин си се освобождавам от задължения... хахаха. 
И не е никак благородно да кажеш "Детето ми е минало". Щом е толкова благороден да направи друго - защо не вземе да поеме напълно издръжката на детето си, да му осигури добър живот, пък нека не се появява известно време. Ама това "Детето е минало за да можеш ти да си живееш живота" са приказки за проветрение на устата дето се вика - и всичкото това срещу 50тина лева издръжка за нови дрехи - па иди си живей живота. Айде недейте бъдете толкова лековерни.
Говорейки така те много добре си правят сметката...
- сам се освобождавам от права, но по този начин си се освобождавам от задължения... хахаха.
Нищо в поста ти не говори, че си готова за крайни решения. Имате много малко детенце... Аз по-скоро горещо ти препоръчвам да седнете и да поговорите за причините за всичките тези скандали... зад тях стоят огорчение, неразбиране и бог знае още какво... а колкото до нещата, които е казал- ами не е нужно да ги правиш център на живота си в момента точно... щом се старае и се държи добре- опитай се и ти..е, сигурно няма да ти е като преди, но може пък след време да стане.... има причини, за да се карате толкова- за това мисли 
но да въртите едно и също наистина може да ви докара до развод..."аз казах, ама той ми каза" - ОСТАВИ ВИ ГИ НАИСТИНА НАЗАД, поне за сега.... след време, като се успокоите малко, опитайте да намерите камъчето, дето все ви бута каруцата....
но да въртите едно и също наистина може да ви докара до развод..."аз казах, ама той ми каза" - ОСТАВИ ВИ ГИ НАИСТИНА НАЗАД, поне за сега.... след време, като се успокоите малко, опитайте да намерите камъчето, дето все ви бута каруцата....
Jaly1, много ти благодаря, наистина имах нужда да чуя точно това. Докато не се разбере какво става, мисля твоят мост да ми стане като мото в живота. Наистина смятам, че това е правилното решение, което странно защо някой трябваше да ми предостави в сдъвкан вид, за да мога да го схвана, след като звучи толкова конструктивно и просто.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ
Още веднъж БЛАГОДАРЯ
Питаш: "Струват ли си такива втори шансове след като веднъж се е стигнало до задънената улица, дали така не лекъваме гузната си съвест, че сме си дали шанс, дали изобщо някое семейство е проедоляло такава криза, или всичко е само временно, докато и двамата се стараем."
Моето семейство преодоля такава криза, че и по-голяма беше даже. Моят съвет е, че трябва, задължително да дадеш шанс на брака си. Време, дайте си време. Разделете се за известен период, ако щете, но това е варианта. Нещата се осмислят и виждат най-добре, когато не си в центъра на събитията и пряк участник. Често наранени ние жените особено преувеличаваме и тълкуваме грешно. Не се укорявайте за нещата, които сте си казали, забравете ги. Каквото е казал за детето - казал го е. Ние притиснати от различни емоции в живота си казваме неща, които често не мислим, а по-късно се чудим защо така сме реагирали. Пак казвам дайте си време.
Тежко е да живееш сам, да си самотен родител, трудно е. Това, което е по-тежко обаче е, че когато си щастлив няма с кой да го споделиш. Детето ти прави първите си стъпки и няма кой да му се зарадва, излезнало му ново зъбче, а на теб ти се плаче, че няма с кой да споделиш щастието си... Компромисите са винаги болезнени, но като решим да ги правим не бива да укоряваме нито себе си, нито човека до нас, защото ги правим в името на нещо, нали?
Моето семейство преодоля такава криза, че и по-голяма беше даже. Моят съвет е, че трябва, задължително да дадеш шанс на брака си. Време, дайте си време. Разделете се за известен период, ако щете, но това е варианта. Нещата се осмислят и виждат най-добре, когато не си в центъра на събитията и пряк участник. Често наранени ние жените особено преувеличаваме и тълкуваме грешно. Не се укорявайте за нещата, които сте си казали, забравете ги. Каквото е казал за детето - казал го е. Ние притиснати от различни емоции в живота си казваме неща, които често не мислим, а по-късно се чудим защо така сме реагирали. Пак казвам дайте си време.
Тежко е да живееш сам, да си самотен родител, трудно е. Това, което е по-тежко обаче е, че когато си щастлив няма с кой да го споделиш. Детето ти прави първите си стъпки и няма кой да му се зарадва, излезнало му ново зъбче, а на теб ти се плаче, че няма с кой да споделиш щастието си... Компромисите са винаги болезнени, но като решим да ги правим не бива да укоряваме нито себе си, нито човека до нас, защото ги правим в името на нещо, нали?
Jaly1, много ти благодаря, наистина имах нужда да чуя точно това. Докато не се разбере какво става, мисля твоят мост да ми стане като мото в живота. Наистина смятам, че това е правилното решение, което странно защо някой трябваше да ми предостави в сдъвкан вид, за да мога да го схвана, след като звучи толкова конструктивно и просто.
Още веднъж БЛАГОДАРЯ
Още веднъж БЛАГОДАРЯ
Радвам се, ако съм помогнала.... почти винаги нещата са пред очите ни, сам е трудно да ги видиш, често казвам на приятелки, че имам нужда да им поговоря, та дано и аз сама се разбера:)) звучи смешно, но е истина...пиши, регистрирай се, за да можеш да си пишеш на лични с други момичета и се опитвай да си позитивна! Последното е адски важно, аз го разбрах като ми се скапа брака, ти го прави докато още имаш такъв:hug:
Ooooo, регистрирана съм, просто ми се ще да ми стане ясно какво ще стане с живота и брака ми, за да имам смелост да го напиша от регистряцията си.
Нищо не се променя, той се държи с мен, все едно съм му колежка, отговаря ми хладно и точно. Уж привидно всичко е наред, прибира се веднага след работа, оставя си всичките пари вкъщи, казва, че ме обича, ама нали знаете женското 6-то чувство, то ми казва, че нещо не е наред, една топка се е настанила в стомаха ми и не мърда от там. Съвсем различен е от човека, в когото се влюбих, нали се сещате онези дребните неща... казва ми, че ме обича, ама го няма онзи блясък в очите му, правим секс, но не е същото... Среща се с наши приятели и забравя да ми спомене, говори с наши приятели по телефона, а аз разбирам от тях. Когато искам да говоря с него и му кажа, какво ме притеснява, казва, че това са глупости
Не знам дали ще имам сили да изчакам да видя как ще се развият нещата...
Нищо не се променя, той се държи с мен, все едно съм му колежка, отговаря ми хладно и точно. Уж привидно всичко е наред, прибира се веднага след работа, оставя си всичките пари вкъщи, казва, че ме обича, ама нали знаете женското 6-то чувство, то ми казва, че нещо не е наред, една топка се е настанила в стомаха ми и не мърда от там. Съвсем различен е от човека, в когото се влюбих, нали се сещате онези дребните неща... казва ми, че ме обича, ама го няма онзи блясък в очите му, правим секс, но не е същото... Среща се с наши приятели и забравя да ми спомене, говори с наши приятели по телефона, а аз разбирам от тях. Когато искам да говоря с него и му кажа, какво ме притеснява, казва, че това са глупости
Не знам дали ще имам сили да изчакам да видя как ще се развият нещата...
Нямаш за къде да бързаш, просто се остави малко на нещата, понякога това носи неподозирани резултати... знам, че е трудно, аз самата още се уча на това, но виждам ползата.
Опитай, просто си кажи, че ще стане каквото има да става, че не всичко в живота зависи от нас и нашите решения и се опитай да не дълбаеш непрекъснато.
Опитай, просто си кажи, че ще стане каквото има да става, че не всичко в живота зависи от нас и нашите решения и се опитай да не дълбаеш непрекъснато.
Определено има причина съпругат ти да е разсеян и да ти отговаря вяло.При мен беше така и реших ако ще се разделяме поне да направя така с живота си все едно живея днешния ден за последно.След време разбрах причината,друга жена чакаше дете от него.Знаех и мълчах до раждането.Вече той иска да сме заедно ,но не и аз.Бяхме заедно повече от15год.Даже ми постави ултиматум да се женим,но това няма да е брак.Вижда детето си от време на време/не живее в България/
ти не си готова за раздяла
щом и той се е навил на втори шанс - значи и той не есигурен
ВИНАГИ може да си тръгнеш... не винаги - да се върнеш
не бързай
поживей ден за ден - както дойде, както можете
от това ще разберете какво искате и какво можете ... и ще предприемете нужните стъпки
само не бързай нито да си мислиш, че всичко е ок, нито да отписваш всичко - понякога нещата излизат от контрол а после се нареждат, а понякога се прекършват за винаги - при вас остава да видите какво е станало в действителност - но за това ви трябва време и спокойствие, което пак идва с времето и отдалечавяне от събитието
щом и той се е навил на втори шанс - значи и той не есигурен
ВИНАГИ може да си тръгнеш... не винаги - да се върнеш
не бързай
поживей ден за ден - както дойде, както можете
от това ще разберете какво искате и какво можете ... и ще предприемете нужните стъпки
само не бързай нито да си мислиш, че всичко е ок, нито да отписваш всичко - понякога нещата излизат от контрол а после се нареждат, а понякога се прекършват за винаги - при вас остава да видите какво е станало в действителност - но за това ви трябва време и спокойствие, което пак идва с времето и отдалечавяне от събитието
Аз направих хиляди компромиси, които се оказаха излишни. Но въпреки болката и огорчението, които преглътнах, мисля, че си заслужавше, за да съм напълно убедена, че съм направила всичко възможно детето ми да расте с двама родители.
Няма нищо лошо да направите компромис и опит да спасите семейството си, когато има желание и от двете страни, може да успеете. Въпроса е този опит да не се превръща в безкраен низ от компромиси от твоя страна. В момента, в който усетиш, че това се случва, тегли чертата и бягай!
Желая ти успех!
Няма нищо лошо да направите компромис и опит да спасите семейството си, когато има желание и от двете страни, може да успеете. Въпроса е този опит да не се превръща в безкраен низ от компромиси от твоя страна. В момента, в който усетиш, че това се случва, тегли чертата и бягай!
Желая ти успех!
първо - спри цигарите и кафетата, вземи си едн адълга вана (ако можеш) и изпий чаша чай, пробвай да се наспиш и на сутринта ще му мислиш!
Нещата рано или късно си влизат в баналните житейски релси и ......живота продължава, каквото и да стане!
Нещата рано или късно си влизат в баналните житейски релси и ......живота продължава, каквото и да стане!
Абе чак толкова лесно не е да ти кажа, ако всичко опираше до ваната и съня ехее...колко семейства все още щяха да са такива.
Кара, за съжаление се случват и такива неща. Аз не знам...в моето семейство (според моите виждания, нещата също са се изчерпали) и аз не знам какво да правя, защото не намирам сили в себе си да кажа какво всъщност ми е на душата, защото знам, че другата страна няма да ме разбере и ще станат само излишни истерии. Надявам се да намеря сили, защото в момента за мен няма смисъл да продължавам да живея с човек, който не е узрял за нещата от живота и най-вече да бъде баща и все още си е в пубертета. Две деца искам, да, но не едното от тях да е мъжа ми. Искам до себе си човек, който най-малкото да се радва на всяка минута с детето си, здраво стъпил на земята, с амбиции за семейството си или поне за себе си, абе някакво развитие, а не да се чуди как да се скатае, за да може да седне пред компютъра и никой да не го закача. За мен това не е семейство. Има и други неща, но не искам да пиша за тях, достатъчно ми е, че споделих и това
. сега ми е ясно,че си плагиатка и пишеш за мен и моят живот
няма такова съвпадение просто
само,че откакто си продадохме компютъра,вниманието му е насочено към телевизора и списанията
кофти
какво правим с теб
предлагам ти брак
вече си видяла всичко в скапания живот,така че мога да те взема
пък и съм свикнала да съм мъжа в семейството
