Агресивните чужди деца

  Направо ме оставихте с отворена уста като четох как деца на възраст между 1.5 и 3 год. били нахални, злобни, невъзпитани, агресивни, лигави.
  Абе, хора това са бебета! Едни малки душички как ще му се скарам или ще му кажа грубо "Гледай сега какъв шамар ще изядеш" . И да не ми обяснява някой колко много разбирали и били вече големи - не може да ме убеди.
  Дъщеря ми като малка редовно я хапеха по площадките(не са я били, но хапането беше редовно). Сега знам, че децата просто са я харесвали и по този начин си изразяваха емоциите.
 Никога не съм се карала на децата, просто ако се повтореше с едно и също дете молех майката да има предвид и просто да го държи под око и по-далече от Креми(имаше ефект). Не съм се карала с майките, поддържахме си добри отношения и децата си играеха под контрол, ако съм се развиквала едва ли щеше да е така . Ако пък чак толкова не става не се събирахме на едно място.

Повечето май както винаги четат между редовете.

Тези, които са писали, че заплашват (без да удрят) говорят за по- големи деца. Някои отговарят, че били бебета...е как като пише за 5-6г
Други пък не виждат, че има разлика в разказите и възрастта на децата.. и пишат за големите, като за малки.....

Хайде четете и не спорете за глупости!!! 

Аз съм от родителите които "поощряват децата си да са оправни и не се намесват в подобни ситуации съвсем съзнателно". Разбира се ако големия удари малко дете ще се намеся, но ако малкия го направи ще се замисля.
И аз разсъждавах като теб до преди година. Но в нашия случай, произтичащото от разбиранията ми възпитание се оказа неправилното. В резултат на моето желание да имам възпитано, отстъпчиво и добро дете се получи така, че Виктор стана прекалено добър и неуверен, всеки го буташе, всеки му взимаше играчките и то от ръцете, по-малки с година, дори с две години, деца го биеха, а в градината изобщо не се справяше. Е това също не е начина, децата трябва да се научат да се справят сами. Аз не съм и не мога да бъда залепена за тях непрекъснато, а честно казано и не смятам, че трябва да съм. И какво като разни майки и баби не смятат, че имам най-възпитаното дете (за каквото го мислеха преди година и нещо), важното е че детето се справя с живота си, не реве до полата ми непрекъснато и не му се подиграват връстниците, не се предава и се бори за мястото си.
Може да звуча и малко крайно, но и твоето писание е крайно, а и майките на малки деца имат странната представа, че след като те тичат непрекъснато след децата си то и другите трябва да го правят. А кога ще ги пуснете да се оправят сами? Ако Виктор направи някоя простотия няма да се обидя, ако майката на пострадалия му направи остра забележка, така ще поеме някаква отговорност за действията си, ще разбере последиците, ще види, че не само неговата майка смята определено поведение за неприемливо!

Писах, писах..и накрая нета ми изигра номер, като изтри всичко написано Мързи ме да пиша пак, така че ще кажа само едно - дай Боже всекиму поне по едно палаво дете.Много неща се изясняват и си идват на мястото в главите ни, когато някой двегодишен фюрер оглави парада

Същото мисля и аз!  

Виж, аз също не говоря за взимане на играчки, защото там пък изобщо не се мешам. Говоря за дете, което разби главата на дъщеря ми с камък. Умишлено. Не го намирам нито за злобно, нито за нахално, нито смятам че родителите му са безотговорни. То просто е дете. Възприема света по различен начин. Макар, че много добре съзнаваше какво прави, определено не съзнаваше последствията от постъпките си. Поговорихме си и с детето и с майка му свесвем човешки. Станаха много добри приятелчета с щерката.

Вашият случай няма да го коментирам, защото не съм била там    Просто скам да кажа, че децата могат да се почувстват застрашени от най- невероятни ситуации и да реагират по абсолютно непредсказуем начин, без това да ги прави злибни и невъзпитани      Всъщност ти тези думички не си ги и употребила де, но някак си дискусията се обърна към плюене на чужди деца и се подразних 
Аз като майка и на по- голямо дете съм на ясно колко непредсказуеми могат да бъдат детските реакции. В началото скачах и се карах на дъщеря ми при най- малката нейна изцепка, но в последствие престанах, защото видях, че почва да става прекалено отстъпчива и примирителна и другите я тормозеха. Сега почти не и се мешам в отношенията с другите деца, но във всеки случай не и позволявам да се държи грубо с по- малки деца, а за удряне и дума не може да става.

  Просто скам да кажа, че децата могат да се почувстват застрашени от най- невероятни ситуации и да реагират по абсолютно непредсказуем начин, без това да ги прави злибни и невъзпитани      Всъщност ти тези думички не си ги и употребила де, но някак си дискусията се обърна към плюене на чужди деца и се подразних 

напълно съм съгласна.

Зависи от ситуацията. Нормален е спор за играчки, нормално е спрекчване - деца са! Но не намирам за нормално дете да върви с камък абсолютно целенасочено, да удари друго дете и за майката това да е нормално, защото и аз съм доста импулсивна и не знам кого ще награбя по-напред.

Възгледите ми за възпитанието въобще не са крайни. Просто не искам да възпитавам агресор. Не прави това, което не искаш да ти се случи на теб, нали така?

И не съм съгласна, че ако друга майка му направи забележка, че разбере нещо от цялата работа, защото в очите на децата родителите са примерите. Ако ти седиш безучастна, детето ще разбере, че е нормално да се държи по този начин.  В този случай чуждите родители въобще няма да го трогнат.

Разбира се, сега няма да се хванем за гушите, всяка майка има своите виждания по въпросите за възпитанието, но ми прави впечатление, че най-големите отворковци винаги си намират майстора, на по-късен етап, разбира се!

         Моя син е на 2г и 6м, до преди 3-4месеца редовно блъскаше децата по площадките. Не от лошотия, а от желание за контакт. Така се радваше на децата. До гуша ми беше дошло да ме гледат накриво майки на послушни дечица./говоря за деца на една и съща възраст/ Веднъж дойде майка с по-голямо дете - на 4-5г. Непрекъснато правех забележка на моето да не блъска баткото, докато майката най-накрая ми се обърна и ми каза:"Оставете децата да се оправят сами. Това е период, който ще отмине. Моето дете беше същото." Честно да си кажа, омръзва ми  да слушам за периоди, но наистина стана така. Няколко месеца по-късно мойто дете не блъска децата, ходи при тях, но не посяга. Уча го да пита може ли да вземе чужда играчка и да предложи своя, и така. Смятам, че много зависи от това колко голямо е детенцето, не мисля, че дете на 1г и 6м е злобно...

Много добре казано, да си призная.
Още преди година , когато голямата ми беше на 2г. забелязах, че когато са сами дечицата се оправят много по-лесно и по-добре в разни конфликтни ситуации.
Гледам да не й се бъркам...макар че просто понякога се налага.
Да са ни живи и здрави децата, пък темата за майките - непукистки ще е вечна, уви. А по-агресивните дечица и те да са живи и здрави. 

Как бихте коментирали факта, че дете на 6-7 години  убива коте, пускайки го от площадката на 7 етаж? Направил го, защото друго дете му казало да убие едно коте. Брат ми е бил свидетел на случката-  в нашия вход са котетата. А дали родителите му са научили за това, мен лично много ме съмнява.....След тази случка хич не ме учудва агресията на деца към деца.

Еее, айде стига вече де Темата взе да се изражда...Не всяко дете, което изразява емоциите си по-грубо, защото е мъник и нищо не му стопля главата, като стане на 6 почва да убива котета!!!Нещо параноя ви обхваща, струва ми се...Ми хайде тогава да прокоментираме и фактът, че 90% от масовите убийци - психопати и социопати като деца са били кротки, послушни и почти винаги отличници?А?За това какво ще кажете...

Много ми е неприятно, че постоянно ми се спрягат думите "злобно"- злобно  бутане, "невъзпитано", "лигаво". Никога не съм коментирала, че децата са такива, споделих случка, която ме изненада и впечатли много неприятно. А именно, че дете на година и половина реагира по такъв начин, да, бутна го злобно, тоест с две ръце и засилка. При това го дебнеше да не е до мен ходеше по него и продължаваше да го бута. А майката какво гледаше  безучастно, сигурно , защото моят син е по-голям, а то "не разбирало". И аз сигурно трябваше да преглътна и да забравя, въпреки, че знам, че моят няма да отвърне, първо , защото по принцип не се бие и  второ, защото  детето е по-малко, а аз го уча да пази по-малките деца. И наистина смятам, че е "невъзпитано", защото възпитанието се изгражда от най-ранна възраст, дори и от съвсем елементарни жестове и насоки към детето, както в случая би била една забележка от страна на майката.
Съжалявам, че с думите си засегнах чувствата ви, особено на майките с "по-темпераментни"  деца...

belinda, защо се нервиш?  Няма връзка с предните постинги, попитах тук, за да не отварям нова тема.... Явно с ее изтълкувало по друг начин. Съжалявам, за мен това е вид агресия, затова си позволих..

И на нас ни се случи точно това. 6-7 годишно дете блъсна сина ми от злоба. Бяхме на пързалката с 4-5 дечица. Пускаха се по пързалката и по-големите гонеха по-малките, защото им пречели. Моята, бих казала кротка молба беше към същото това дете - да внимава с тях, защото те са бебета и нищо не разбират. Сложих си ръката на стълбата на пързалката, защото големия така напираше, че още от там щеше да го избута. Синът ми се спусна по пързалката, после голямото дете. След това големия, изтича до сина ми, блъсна го назад и избяга. Идеше ми такъв шамар да му лепна, ама трябваше да си успокоя детето. Бащата скочи, хвана го за ухото и почна да му се кара.
И тогава познайте какво направих аз. Казах на бащата, че без да иска го е бутнал, защото ние преди това с него сме говорили, че малките трябва да се пазят. Направо не вярвах на ушите си, но така реагирах 
За другия път не знам 

П. П. Спрягам думата "злобно" защото аз така съм го почувствала