Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора
Въпреки многото изписано, въпреки еднотипните истории и сапунени драми искам да ви попитам-аз ли съм ненормална и егонцентрична или просто не сме един за друг с този мъж...
Историята накратко-всичко е ок, докато не поискам да ми помогне или да ме отчете за човек. Знам, че уважението се печели, но не разбирам как може да казваш, че обичаш някого и изобщо да не се интересуваш от вътрешния му свят, от неговите интереси и желания. Аз започнах да се самообучавам, чета специализирана литература, за да мога поне малко да го разбирам. Понякога той казва, че не си струва да ми обяснява, защото било много дълго и сложно. Но така, той ме лимитира, това което го вълнува споделя с други хора, а това което мен ме интересува него не го вълнува.
От време на време си спретваме по един хубав скандал, аз искам нещо от него, той ме нарича безпардонна и егоист, и после аз си казвам, имаме прекрасно дете, не искам да расте емоционално осакатено, защото родителите му са разделени и се плюят един друг. Не искам да е повтаря този модел на поведение, не искам да се повтаря порочния кръг от който и аз, като такова дете съм ощетена. Искам моята дъщеря да стане добър и щастлив, самодостатъчен човек.
Обичаме се-всеки го казва, знам че го обичам, виждам че и той ме обича, но не можем да се достигнем, не ни стига комуникацията. Не можем да се разберем правилно. Не можем изобщо да се разберем.
Всеки път, когато се скараме той ме гони, вече ми е писнало.... но и незнам дали си струва да опитвам отново и отново да го достигна или просто да го пусна и да си тръгна и всеки да продължи по пътя си....
Знам, тук не е мястото, но всичките ми приятели днес си имат ангажименти, а няма на кого да споделя....
Цитирай

Берковица

Мнения: 1 858
Здравей! Искам да ти кажа, че аз също съм дете на разведени родители. Майка ми е напуснала баща още докато съм била бебе. Искам да ти кажа, че винаги съм била щастливо дете, не съм "осакатена". Когато нещата не вървят съм на мнение, че е по-добре родителите да се разделят от колкото децата да стават свидетели на техните неразбирателства.
Казваш, че се обичате но не се разбирате, тогава сигурна ли си , че това е обич или не е просто привързаност?!
Не знам от колко години сте заедно, ако сте заедно от малко може би имате шанс да намерите общ език. Колкото по-дълъг е бил брака ви толкова по-трудно ще промениш нещата.

Изказвам лично мнение и не обвързвам никого с него! Не казвам, че непременно аз съм права- може и да не съм! Така обаче смятам аз.
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Ужас без край или ужасен край, това е въпросът. Едно дете е по-осакатено от първото.  Peace
Но ти си знаеш дали нещата са така сериозни.  Peace
Хм, ще гони, как обичам така-съседите отдолу са така-жената все гони мъжа, щото това било нейния апратамент  Sick Аман от собственици и велики изпръдвания (без извинение).
Цитирай


Мнения: 1 462
Всеки път, когато се скараме той ме гони, вече ми е писнало....
Мче тръгни си, де!  Да се изпере 4-5 пъти сам, че да усети що е то топла вода.  После - преговори под флага на *взаимно* преглътнатата гордост.
Цитирай


Мнения: 1 960
Да се изпере 4-5 пъти сам, че да усети що е то топла вода. 
Дали наистина дотам се простира мъжката любов и усещането зе семейство. Предполагам използваш израза метафорично...

А що се отнася до проблема в това семейство...няма точни правила за оцеляване. Търпение, компромиси, но едва ли това е достатъчно, за да достигнете един до друг...Изписала си всичко с много тъга. Дано скоро откриеш правилния път...бори се за себе си и дъщеря си Hug
Цитирай


Мнения: 217
Лимитираната комуникация между отделните субекти изисква прецизен targeting и избор на подходящ strategic approach, за да бъдат въприети правилно индивидуалните messages и да се достигне до relevant results.  Twisted Evil

Шегувам се.


Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Оооооо, колко ми е позната тази история...
С малки изключения същото важи за нас с пълна сила.
До сега решение не сме намерили, а кото чели колкото повече се опитвам да говоря с него толкова повече се отдалечаваме един от друг.
Незнам какво да те посъветвам, самата аз все още се чудя как да постъпя Thinking
Цитирай


Мнения: 1 462
Да се изпере 4-5 пъти сам, че да усети що е то топла вода. 
Дали наистина дотам се простира мъжката любов и усещането зе семейство. Предполагам използваш израза метафорично...
Не си се замислила какво означава това, което казах, затова не си ме разбрала.  Пояснявам:
За да се натрупат 4-5 перални за сам човек, това значи 4-5 седмици, ако се къпе редовно.  За това време ще има достатъчно ситуации в които да се замисли, да му залипсва нещо и т.н.  Усещането за семейство е в главата, не в пералнята. 

А за Мъжката любов - простира се според мъжа.  Някои са си самодостатъчни.  Някои обичат всички плюс враговете им.  Някои обичат дори Реймънд.
Цитирай


Мнения: 7 473
Странна любов изпитва към теб, щом на всеки скандал те гони newsm78
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Много добре те разбирам. И ние с мъжа ми се обичаме, ама сме толкова различни, все едно говорим на различни езици. Аз, по описанието ти съм като теб, мъжът ми същият емоционален инвалид като твоя. Адски се ядосвам на моменти, мъча се да го приема такъв, какъвто е, понякога успявам, в повечето случаи - не. Просто си е такъв - няма потребността да навлезе в чиято и да било душевност, както и да допусне хората дълбоко в себе си. Иначе има други страхотни качества, които много уважавам и ценя и на които даже се възхищавам.
Не можеш да го промениш - или се опитваш да го приемеш или...без него нататък...
Коя зодия е? Да не са от една порода с моя... Wink

П.С. Само това за гоненето не съвпада.
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 054
Стана ми тъжно като прочетох написаното от теб. Звучиш ми препълнена с горчивина. Има моменти, когато всички мълчим, ограждаме се със стена, не споделяме. Но това не може да е вечно. Поне аз така чувствам нещата. Семейството е за споделяне. Колкото и да ми е тежко разбирането на мъжа ми ме стопля. И при него е подобно. Споделянето отпуска и свързва. Че за какво съжителствате иначе - за компания, за да си лазите по нервите, за да се обвинявате.
А той с всички ли е така "отдалечен"? И винаги ли е било така?
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
остави тази специализирана литература, виждаш,че ни ти помага!

Няма ли комуникация-нъц и на любовта.
Цитирай

София

Мнения: 4 474
Проблемът ти ми е познат. Единственият, повтарям, единственият начин да го разрешиш е дълъг и откровен разговор. Намери нужното време за него. СложИ картите на масата и в прав текст му кажи какво те обижда, наранява и тормози. Ако те обича - разговорът ще го стресне (най-малкото) и ще даде ход на пътя към преодоляване на кризата. Но ако и след него нещата си вървят в старият коловоз - имаш сериозна тема за размисъл.
Кураж и сили от мен Hug
Цитирай

Zeist, NL

Мнения: 2 723
Няма ли комуникация-нъц и на любовта.

За съжаление мисля, че си права...
Лошото е че се разбира, че липсва комуникация след известен период от време, така че, когато прозреш, че има проблем в комуникацията или такава изобщо липсва, вече си затънал доста, влюбен си, имате семейство, деца, общи мечти и т.н. Много боли и е много трудно да се вземе крайно решение, когато дефакто няма конкретен проблем в семейството. Thinking
Май малко объркано стана ама аз самата съм доста объркана в момента Sad
Цитирай

софия

Мнения: 556
Всеки път, когато се скараме той ме гони, вече ми е писнало....
Мче тръгни си, де!  Да се изпере 4-5 пъти сам, че да усети що е то топла вода.  После - преговори под флага на *взаимно* преглътнатата гордост.
newsm10
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора