Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 авг. 2006, 13:44 ч.

САМОЧУВСТВИЕ - 3ащо често ни липсва?

  • 1 484
  • 22
  •   1
Отговори
  • Vienna
  • Мнения: 474
мн. 4есто се питам напоследьк как може 4овек да си и3гради  newsm78адекватно само4уствие, да не е надут и с навирен нос, а просто да си отстоява правата, да не го и3пол3ват другите само 3ащото е "мека Мария" и не може да отка3ва.
3ащо, както 4есто 4ета в теми напоследьк, се оставяме някой мьж да ни унижава, да ни тормо3и психи4ески и фи3и4ески, но ние го оби4аме и не 3наем какво ще правим ако ни напусне? 3ащо?
3ащо ние жените 4есто се нагьрбваме с отглеждането на децата и домакинството, ходим на работа,  а мьжете (не вси4ки, но пове4ето) просто се ангажират дале4 по-малко в кьщи???
3ащо, 3а да не се ра3вали хармонията вкьщи и след една караница пак вси4ко да си вьрви  по старому, ние продьлжаваме да се трепем и да се правим 4е сме "СУПЕРЖЕНИ и СУПЕРМАИКИ", 4е се справяме с вси4ко, искаме да сме перфектни и полу4аваме само4уствието си само от това колко пе4ели мьжьт ни, какво сме си купили, колко рано са проходили/ проговорили децата ни, как супер ни е и34истена кьщата? 3ащо сами се редуцираме да ролята на домакиня и детегледа4ка? 3ащо го правим?










 

Последна редакция: чт, 17 авг 2006, 08:54 от Аурелия

# 1
  • Мнения: 126
И аз си задавам същите въпроси и знаеш ли,просто така явно сме устроени повечето жени.И то по-специално май тук в България.От малки все са ни казвали,че жената трябва да се грижи за спокойствието в семейството,да търпи всичко и стоически да стиска зъби.Понякога като ми направят комплимент,ми идва направо да заплача,че някой ме оценява.Но обикновено това не е мъжа до мен.Той много рядко се сеща,че аз също имам нужда от нежност.Мъжете искат те да са ласканите,на тях да им се казва колко са велики и страхотни.И съм си мислела,че като го хваля моя и той ще ми отвръща така,но...Много,много рядко за съжаление!
После от къде да имаш самочувствие?Не да си с вирнат нос както казваш,а просто да се чувстваш нормален,обичан човек !Как да се чувстваш пълноценна,обичана жена,когато мъжа до теб не те кара да се чувстваш такава!А точно най-близките ни хора са тези,които ни правят щастливи или нещастни!Никой друг!Може да намираме удоволствие в работата,разбиране от колеги и приятели,но мъжкото рамо няма ли го е много,много тежко!Господ нямаше да създаде мъжа и жената,ако не беше така.Нали затова така е устроен света - мъжа и жената заедно!
Май ние жените прекалено наивно вярваме още от началото на връзките ни,че ако сме добри и нежни и изпълняваме всичко,което ТОЙ иска,ТОЙ ще ни носи на ръце,ще ни обича вечно,ще го оценява.....Те просто свикват с това и след известно време не им прави впечатление колко много ние даваме!
Дори прословутото уважение изчезва!
Но мисля,че всичко е до манталитет и възпитание.Все съм срещала двойки,които и след много години са влюбени един в друг,всичко изглежда съвършено....Кажете това как става!?!?!
 Heart Eyes

# 2
  • Майничка
  • Мнения: 5 823
Кажете това как става!?!?!
 
Ами със здравословна доза егоизъм става! Mr. Green
С нагласата, че си имаш някаква вътрешна "котва", която си е твоя и никой не може да те накара да я скатаеш и да се понесеш от течението, определяно от друг. Дали това ще е творчески мързел, работохолизъм, перфектен външен вид, ежеседмично женско парти или идеално изблизана къща, щом вътрешната ти нагласа е такава, партньорът трябва да я приеме в този й вид. И ти неговите "котви" - също. Ако не ви устройва - сменяте партньора, не природата си.
Компромисът за мен означава да приемаш толерантно (без розови очила, но и без драматизъм) другия, не да променяш себе си, а партньорството - всеки да дава "добавена стойност" на другия, не да заличава идентичността си в полза на другия, на семейството (като абстракция) или на децата. Че каква хармония в двойката или в семейството ще пазиш, ако в теб самия хармонията е нарушена? Все едно със зле настроен инструмент да свириш в оркестър - или се налага да го настроиш (да си изясните приоритетите), или напускаш оркестъра... или си търсиш глух диригент Laughing
Иначе има и хора, дето "котвите" им са мазохизъм и саможертва ... за такива спасение просто няма...

# 3
  • Кебекуйка
  • Мнения: 3 932
Статистиката потвърждава тава, с което започнах постинга си по темата в "Чужбинския", от 94 потребителя, прочели темата, са отговорили само двама...

# 4
  • София
  • Мнения: 3 068
Не мисля, че синдромът е само български.
Масовият случай е такъв... Хората се движат по най-ниското съпротивление.
Гаргамела е изключително права. освен здравословна доза егоизъм е нужно и себеуважение, но всеки го разбира по различен начин.

Натъквам се ежедневно на следните типажи:

"Е, голяма работа, че ме е ударил (изневерил и т.н., напил). Нали ми купи кола, къща... злато и прочие, извини ми се и ми каза, че ме обича!"
"Какво искам от живота? Имам си всичко - дом, съпруг и деца..., пари, дрехи. нищо не ми липсва" Това изказано на глас, а на ум: "Ех, а защо той не ми разрешава да работя?"
Та въпросите, които задавате са ежедневие, но не се отнасят до всички... както обикновено.

# 5
  • София
  • Мнения: 62
Не може всички мъже да ги слагате под общ знаменател, а също така и жените. А чували ли сте за ''мъж под чехал''. Познавам едно семейство във което жената само командори мъжа си и той и изпълнява всяко нейно желание. Само и отдисва на акъла. Вие жените всъщност сте по хитри от мъжете, по лукави. Знаете как да лъжете и мамите ...  smile3506

# 6
  • Мнения: 1 532
Не може всички мъже да ги слагате под общ знаменател.... Вие жените всъщност сте по хитри от мъжете, по лукави. Знаете как да лъжете и мамите ...  smile3506

Сериозно си противоречиш!

# 7
  • The wild, wild west
  • Мнения: 131
Според мен тръгва от най-ранна възраст. Чела съм много публикации и научни изследвания по този въпрос. Беше ми частично по професията. Едно от тях беше например за мъжете на най-високи постове или постигнали много в най-различни области от живота. Повечето от тях са имали много силни като характер майки - не властни, а просто мъдри, силни духом, самоуважаващи се личности.

Ако искате да има промяна поне за следващото поколение, не забравяйте, че и от нас зависи в много голяма степен.    bouquet

# 8
  • Мнения: 7 837
Lucy, не смятам че това, което се пише из форума, може да се приеме за база.
Драматизирането е повдигнато на н-та степен... Grinning

Самоуважението е важно. А то често липсва.

# 9
  • Мнения: 1 046
Едната причина е възпитанието-българката ражда, ходи на работа, гледа деца, готви и пазарува. И това го счита за свое задължение. Ако не иска, или пък иска признание, то не го получава, защото мъжът е възпитан, че това е женско занимание. По вина на майките. И вече имаме затворен кръг.
Има изключения от правилото.
На запад продължава полемиката, е ли е "домашния труд" труд или не.
Това не е само наш проблем, при нас е по-засилен.
Самочувствие и защитаване на собствени интереси има, когато си достатъчно добре финансово, а колко от жените тук могат да се похвалят, че сами могат да се издържат, и себе си и децата си. Имаш независимост, тогава когато можеш да си я позволиш. Ако изкарваш 300 лева и трябва да се изнесеш, да гледаш дете и да плащаш сметки, уравнение не се получа, а компромис. Компромис със себе си и собствената си стойност и желания.

# 10
  • Мнения: 2 792
3ащо сами се редуцираме да ролята на домакиня и детегледа4ка? 3ащо го правим?
 

 Всъщност моята гледна точка за възпитанието на едно дете е, че то трябва да изкара първите си поне 2 години изцяла гледано от майка си, това е период на опознаване разбиране и свикване, първоначални стъпки към въвеждането на нормите за поведение и така нататък. Отделила съм това време за децата си(дори повече ), защото така съм искала, това решение съм го взела лично  и не е от липса на самочувствие, това го казвам във връзка с коментара за детегледачката, да си майка на децата си по начина, по който го разбираш в никакъв случай не е роля на детегледачка. От друга страна всичко друго от изброеното не го правя, домакиня не съм и нямам и намерение да бъда, чистя подреждам и други подобни домакински дейности извършвам, защото се налага (за съжаление не живея на хотел  Mr. Green), мъжът ми го впрягам и той да ги върши, абе оправяме се някак.

 А относно възпитанието, писах наскоро в една тема в Нашите деца, каква е моята гледна за разликата във възпитанието и отношението на родителите към децата от двата пола.

 Момичетата обикновено са натоварени с очакванията на свой те родители, докато спрямо момчетата има надежди Confused

# 11
  • София
  • Мнения: 525
Аз не мога да разбера защо наистина мъжете си мислят, че домакинската работа (цялата) е женска работа, както отглеждането на децата и всичко това в съчетание с работата. А те винаги са много изморени и капнали и трябват да си почиват.
Това наистина ме дразни адски много

# 12
  • Мнения: 534
О,на мен изобщо не ми липсва и не смятам че трябва една жена да се подценява,заради простотиите на някой(който се е изказал неласкаво по неин адрес)  Peace

# 13
  • средноголям град в България
  • Мнения: 129
Самочувствие??? Rolling Eyes smile3529 Често ни липсва??? Я, по-добре вижте изказванията на някои мами от форума!

# 14
  • Ямбол
  • Мнения: 22 133
Статистиката потвърждава тава, с което започнах постинга си по темата в "Чужбинския", от 94 потребителя, прочели темата, са отговорили само двама...
Чудиш се защо ли токова много пъти е прочетена темата, а толкова малко са отговорите. Аз, а предполагам и други, предпочитам да отговарям(особено тук в клюкарника) на грамотно писане.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт