САМОЧУВСТВИЕ - 3ащо често ни липсва?

И аз си задавам същите въпроси и знаеш ли,просто така явно сме устроени повечето жени.И то по-специално май тук в България.От малки все са ни казвали,че жената трябва да се грижи за спокойствието в семейството,да търпи всичко и стоически да стиска зъби.Понякога като ми направят комплимент,ми идва направо да заплача,че някой ме оценява.Но обикновено това не е мъжа до мен.Той много рядко се сеща,че аз също имам нужда от нежност.Мъжете искат те да са ласканите,на тях да им се казва колко са велики и страхотни.И съм си мислела,че като го хваля моя и той ще ми отвръща така,но...Много,много рядко за съжаление!
После от къде да имаш самочувствие?Не да си с вирнат нос както казваш,а просто да се чувстваш нормален,обичан човек !Как да се чувстваш пълноценна,обичана жена,когато мъжа до теб не те кара да се чувстваш такава!А точно най-близките ни хора са тези,които ни правят щастливи или нещастни!Никой друг!Може да намираме удоволствие в работата,разбиране от колеги и приятели,но мъжкото рамо няма ли го е много,много тежко!Господ нямаше да създаде мъжа и жената,ако не беше така.Нали затова така е устроен света - мъжа и жената заедно!
Май ние жените прекалено наивно вярваме още от началото на връзките ни,че ако сме добри и нежни и изпълняваме всичко,което ТОЙ иска,ТОЙ ще ни носи на ръце,ще ни обича вечно,ще го оценява.....Те просто свикват с това и след известно време не им прави впечатление колко много ние даваме!
Дори прословутото уважение изчезва!
Но мисля,че всичко е до манталитет и възпитание.Все съм срещала двойки,които и след много години са влюбени един в друг,всичко изглежда съвършено....Кажете това как става!?!?!
 

Ами със здравословна доза егоизъм става!
С нагласата, че си имаш някаква вътрешна "котва", която си е твоя и никой не може да те накара да я скатаеш и да се понесеш от течението, определяно от друг. Дали това ще е творчески мързел, работохолизъм, перфектен външен вид, ежеседмично женско парти или идеално изблизана къща, щом вътрешната ти нагласа е такава, партньорът трябва да я приеме в този й вид. И ти неговите "котви" - също. Ако не ви устройва - сменяте партньора, не природата си.
Компромисът за мен означава да приемаш толерантно (без розови очила, но и без драматизъм) другия, не да променяш себе си, а партньорството - всеки да дава "добавена стойност" на другия, не да заличава идентичността си в полза на другия, на семейството (като абстракция) или на децата. Че каква хармония в двойката или в семейството ще пазиш, ако в теб самия хармонията е нарушена? Все едно със зле настроен инструмент да свириш в оркестър - или се налага да го настроиш (да си изясните приоритетите), или напускаш оркестъра... или си търсиш глух диригент
Иначе има и хора, дето "котвите" им са мазохизъм и саможертва ... за такива спасение просто няма...

Статистиката потвърждава тава, с което започнах постинга си по темата в "Чужбинския", от 94 потребителя, прочели темата, са отговорили само двама...

Не мисля, че синдромът е само български.
Масовият случай е такъв... Хората се движат по най-ниското съпротивление.
Гаргамела е изключително права. освен здравословна доза егоизъм е нужно и себеуважение, но всеки го разбира по различен начин.

Натъквам се ежедневно на следните типажи:

"Е, голяма работа, че ме е ударил (изневерил и т.н., напил). Нали ми купи кола, къща... злато и прочие, извини ми се и ми каза, че ме обича!"
"Какво искам от живота? Имам си всичко - дом, съпруг и деца..., пари, дрехи. нищо не ми липсва" Това изказано на глас, а на ум: "Ех, а защо той не ми разрешава да работя?"
Та въпросите, които задавате са ежедневие, но не се отнасят до всички... както обикновено.

Не може всички мъже да ги слагате под общ знаменател, а също така и жените. А чували ли сте за ''мъж под чехал''. Познавам едно семейство във което жената само командори мъжа си и той и изпълнява всяко нейно желание. Само и отдисва на акъла. Вие жените всъщност сте по хитри от мъжете, по лукави. Знаете как да лъжете и мамите ... 

Сериозно си противоречиш!

Според мен тръгва от най-ранна възраст. Чела съм много публикации и научни изследвания по този въпрос. Беше ми частично по професията. Едно от тях беше например за мъжете на най-високи постове или постигнали много в най-различни области от живота. Повечето от тях са имали много силни като характер майки - не властни, а просто мъдри, силни духом, самоуважаващи се личности.

Ако искате да има промяна поне за следващото поколение, не забравяйте, че и от нас зависи в много голяма степен.    

Lucy, не смятам че това, което се пише из форума, може да се приеме за база.
Драматизирането е повдигнато на н-та степен...

Самоуважението е важно. А то често липсва.

Едната причина е възпитанието-българката ражда, ходи на работа, гледа деца, готви и пазарува. И това го счита за свое задължение. Ако не иска, или пък иска признание, то не го получава, защото мъжът е възпитан, че това е женско занимание. По вина на майките. И вече имаме затворен кръг.
Има изключения от правилото.
На запад продължава полемиката, е ли е "домашния труд" труд или не.
Това не е само наш проблем, при нас е по-засилен.
Самочувствие и защитаване на собствени интереси има, когато си достатъчно добре финансово, а колко от жените тук могат да се похвалят, че сами могат да се издържат, и себе си и децата си. Имаш независимост, тогава когато можеш да си я позволиш. Ако изкарваш 300 лева и трябва да се изнесеш, да гледаш дете и да плащаш сметки, уравнение не се получа, а компромис. Компромис със себе си и собствената си стойност и желания.

 Всъщност моята гледна точка за възпитанието на едно дете е, че то трябва да изкара първите си поне 2 години изцяла гледано от майка си, това е период на опознаване разбиране и свикване, първоначални стъпки към въвеждането на нормите за поведение и така нататък. Отделила съм това време за децата си(дори повече ), защото така съм искала, това решение съм го взела лично  и не е от липса на самочувствие, това го казвам във връзка с коментара за детегледачката, да си майка на децата си по начина, по който го разбираш в никакъв случай не е роля на детегледачка. От друга страна всичко друго от изброеното не го правя, домакиня не съм и нямам и намерение да бъда, чистя подреждам и други подобни домакински дейности извършвам, защото се налага (за съжаление не живея на хотел  ), мъжът ми го впрягам и той да ги върши, абе оправяме се някак.

 А относно възпитанието, писах наскоро в една тема в Нашите деца, каква е моята гледна за разликата във възпитанието и отношението на родителите към децата от двата пола.

 Момичетата обикновено са натоварени с очакванията на свой те родители, докато спрямо момчетата има надежди Confused

Аз не мога да разбера защо наистина мъжете си мислят, че домакинската работа (цялата) е женска работа, както отглеждането на децата и всичко това в съчетание с работата. А те винаги са много изморени и капнали и трябват да си почиват.
Това наистина ме дразни адски много

О,на мен изобщо не ми липсва и не смятам че трябва една жена да се подценява,заради простотиите на някой(който се е изказал неласкаво по неин адрес) 

Самочувствие??? Често ни липсва??? Я, по-добре вижте изказванията на някои мами от форума!

Чудиш се защо ли токова много пъти е прочетена темата, а толкова малко са отговорите. Аз, а предполагам и други, предпочитам да отговарям(особено тук в клюкарника) на грамотно писане.