Как успяхте да продължите напред

  • 2 060
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 6 999
Никси, само така  Party

# 16
  • Мнения: 473
Ами аз сега ще разкажа една изтория.Един мъж живял 20г с ена жена никога не и изневерявал доста праволинеен човек.Но една вечер среща друга жена с която прекарват една хубава вечер.На другия ден си разменят телефоните и до там.Ена седмица не се чуват.Той след една седмица заминава за Ленинград където остава 10 дена тогава се обажда на новата си позната и почват едни разговори по цели нощи.След 10 дена се връща в БГ и й казва '"аз отивам до вкъщи и след час ще те взема да отидем на вечеря трябва да проведем важен разговор".До тогава новата му приятелка нищо незнае че той има жена с която живее 20г.И така след час той идва и отиват да вечерят.Сядайки на масата той и казва"Аз живея с една жена вече 20г. но току що и съобщих че искам да се разделим и че при нас нещата не вървяха близо от 2г.но всичко беше потънало в тишина".За него не вървяха а тя жената си е мислила че всичко ОК между тях.Тогава той почва новата си връзка разказвайки на новата си приятелка как старата му приятелка била най големия егоист и използвач който той познавал но много късно го разбрал.След 1 година новата му приятелка забременява от него и вечерта в която тя решава да му каже и очаква той да я прегърне.А той и съобщава "ако искаш го раждай но аз си прибирам бившата.Сега осъзнах че тя е най прекрасния човек който съм познавал през живота си".Мисля че се сети за кой става дума в тази приказка. Hug

# 17
  • Мнения: 473
Никси искрено се надявам че не си в моето положение а това е само временно явление в отношенията ви. :hug:Isa може ли и аз Grinningно алкохол няма да пия че нещо много ми дойде уикенда с алкохола.Може да ме черпите със сладолед  bouquet

# 18
  • Мнения: 2 723
Тонка, потресена съм... направо нямам думи, ужас doh
Ще ти метна мобил на ЛС и можем наистина да се разберем да се видим, ако не да разнищваме мъже, то поне за разнообразие  Hug

# 19
  • София
  • Мнения: 6 999
Tonkata, добре си дошла Wink Сладолед има за всички  Peace

# 20
  • Мнения: 2 863
Никси, ОК приемаме, че не е жена  Grinning

Сега спри да го тормозиш ежедневно и ежечасно. Излизай от този форум и иди си пусни един душ да се разхладиш. През това време си мисли, че никой не обича да се чувства притиснат  Peace

Довечера му кажи, че може и да е прав, че и ти като се замислиш ти е тежичко да си в ролята на майка и ти идва да му признаеш колко много ти се излиза... И като той иска да се оставите на течението ти си съгласна, ама дали ще можете да се уговорите веднъж седмично вечер той да гледа наследника, пък ти да се оставяш на течението навън някъде... Гледам съседка си ми - ако моя бивш неще тогава да гледа Дариа, та да сме някъде навън у нас ще идваш на гости - и водка имам в камерата и сладолед /промишлени количества/ докато оплюем мъжете и то станало 1 през ноща Wink

Щото мъжете много ги обичат тези неща с отворените бракове, но като ги отвориш и от към твоята страна - то станало течение.  #Cussing out Да видим дали ще е съгласен  hahaha

БРАВО БЕ!  А тия дето сме на г...за на държавата нито водка нито сладолед:))
Изинявай за офа НИкси, Иса така добре е описала каквото щях да кажа, че няма смисъл да завтарям:: тя изобщо да вземе да ми стане говорител, аз съм по-стара и по-мързи да пиша Mr. Green Слушай момичето няма да сбъркаш!!!

# 21
  • Мнения: 2 723
Слушам я, аз, слушам я... ама все пак нещата се проумяват по-добре със сладолед, пиене и приятна компания Hug Сладолед ще се намери за всички Wink

# 22
  • София
  • Мнения: 6 999
Слушай момичето няма да сбъркаш!!!

А и да сбъркаш, поне ще се забавляваш  Wink

Jaly1, усетих се аз, че бъркам с тез публични покани, като видях колко девойки четат темата, но... Освен да спретна един купон на моята тераска с водка и сладолед за всички самотни и несамотни родители... упс 'родители отглеждащи сами децата си' Wink

# 23
  • Мнения: 2 723
Като пиша и чета тук някак си по-розови ми изглеждат нещата и виждам светлина в тунела, ама стане ли вечер и се прибере мъжът ми и започнем да се разминаваме по коридорите... Една буца ми засяда на гърлото и нещата ми изглеждат по-сиви. Нямам сили да плача вече... Той уж не търсел вина, защото нямало значение кой е виновен, но всичко което казва е как Аз, съм била такава и такава, как Аз съм се държала така и така, как ако Аз не бях направила или казала еди какво си всичко щяло да бъде наред...
Е, много от нещата, който казва са верни, но аз нали не съм някаква гад, която се държи кофти само заради спорта... Нали, за да се държа зле има причина, нали и аз съм човек и мен ме боли от думи и постъпки... Нали за да се разруши един брак трябват двама.
Каза ми, че стоял у дома, заради детето, между нас всичко било свършило... А аз само си мълча, за да не става по-лошо и давам предложения как да оправим нещата, който той отхвърля едно след друго, защото нямал гаранция, че аз някога ще се променя... Можели сме да останем заедно, имало толкова много хора, който жевеели заедно когато не са един за друг, отдавали се на навика и рутината, спирало да им пука и така... Незнам какво да правя, наистина, и то защото се чувствам виновна Sad

# 24
  • Мнения: 473
Като пиша и чета тук някак си по-розови ми изглеждат нещата и виждам светлина в тунела, ама стане ли вечер и се прибере мъжът ми и започнем да се разминаваме по коридорите... Една буца ми засяда на гърлото и нещата ми изглеждат по-сиви. Нямам сили да плача вече... Той уж не търсел вина, защото нямало значение кой е виновен, но всичко което казва е как Аз, съм била такава и такава, как Аз съм се държала така и така, как ако Аз не бях направила или казала еди какво си всичко щяло да бъде наред...



Е, много от нещата, който казва са верни, но аз нали не съм някаква гад, която се държи кофти само заради спорта... Нали, за да се държа зле има причина, нали и аз съм човек и мен ме боли от думи и постъпки... Нали за да се разруши един брак трябват двама.
Каза ми, че стоял у дома, заради детето, между нас всичко било свършило... А аз само си мълча, за да не става по-лошо и давам предложения как да оправим нещата, който той отхвърля едно след друго, защото нямал гаранция, че аз някога ще се променя... Можели сме да останем заедно, имало толкова много хора, който жевеели заедно когато не са един за друг, отдавали се на навика и рутината, спирало да им пука и така... Незнам какво да правя, наистина, и то защото се чувствам виновна Sad


Да бе да виновна щото тоя нещо му се е разковало душемето и незнае какво иска.за мен това е психи4ески тормоз.За вас незнам Hug

# 25
  • Мнения: 2 723
Незнам какво да правя с живота си, а още по-малко с този на сина си, но вие ми давате сили да се боря.
Благодаря ви, че ви има Hug

# 26
  • sofia
  • Мнения: 8 925
Е, аз не разбрах какъв му е точно проблема newsm78
Ако ти си му виновна за всичко, което му се е случило или му се случва......то май ще е до живот...
Аз не мрънкам, но доста често изпадам в кофти настроения и си го изкарвам на мъжа ми (нямаме брак) и много често ми се казва, че съм вечно намръщена, вечно недоволна и говорим (по-скоро аз слушам, щото хич ме няма в разговорите и анализите).....ама от няколко години работя върху себе си и определено има ефект. Просто виждам как и неговото поведение се променя.
Та мисълта ми беше, че ако твоя мъж е като мен и не знае боли ли го, сърби ли го (не знае какво иска).....нищо не можеш да направиш, ако той няма желание да се напъне.

И не си виновна за нищо......а за рутината, навика и как свиквали.....никога не бих живяла по този начин...то не може да се нарече и живот.

# 27
Здравейте!От 8 месеца сме разделени с мъжа ми но мога спокойно да кажа ,че никога не сме били близкии не съм чувствала подкрепата му дори и преди и по време и след бременността.Беше ужасно.Първия шамар от него получих още като бях във 2-ия месец.Но най-страшен беше психическия тормоз.Малката се роди и реших да направя компромис и съм ги правила все заради нея.Ето тя вече е на 1,8м но с болка и тъга споделям че не успях пълноценно да й се отдам все заради проблемите които създаваше баща и .Болно ми е когато виждам как бащите разхождат децата си в парка а ние сме все сами.Изпаднах в страхотна депресия.Понякога не виждам изход трудно ни е и с парите.Надявам се някой да ми пише за да не сме сами в болката си !Бъдете здрави!

# 28
  • Мнения: 412
Здравейте!От 8 месеца сме разделени с мъжа ми но мога спокойно да кажа ,че никога не сме били близкии не съм чувствала подкрепата му дори и преди и по време и след бременността.Беше ужасно.Първия шамар от него получих още като бях във 2-ия месец.Но най-страшен беше психическия тормоз.Малката се роди и реших да направя компромис и съм ги правила все заради нея.Ето тя вече е на 1,8м но с болка и тъга споделям че не успях пълноценно да й се отдам все заради проблемите които създаваше баща и .Болно ми е когато виждам как бащите разхождат децата си в парка а ние сме все сами.Изпаднах в страхотна депресия.Понякога не виждам изход трудно ни е и с парите.Надявам се някой да ми пише за да не сме сами в болката си !Бъдете здрави!
на мен раздялата ми редстои тепърва
не мога да ти дам съвет удачен,но знай,че това,което той й е отнел,сега трябва да го наваксаш с нея.имам предвид вниманието ти, емоциите ти,времето ти с нея
стъпи си на краката и се грижи за детето си добре
аз както казах все още не съм разделена, но съм независима,откак синът ми стана на 3-мес работя,издържаме се сами и то добре бих казала, баща ни колкото изчука заминават за глупости,така че не нипомага,напротив....

# 29
Аз също почнах работа когато детето ми стана на 1,4м най-вече защото ми липсваше контакта с хората имах нужда да се срущам и с други хора особено в работата си намирам голяма подкрепа и уважение.Ако не бях сеи върнала на работа щях да съм в лудницата май.Просто съм много емоционален човек и неприятностите ги приемам много тежко и навътре.Изпитвам голям гняв към бащата на детето си той сега е свободене винаги това всъщност се оказа ,че е искал.Излиза с компании жени въобще си е супер.Надявам се и ние да си стъпим на краката то няма и кака нали аз съм отговорна за този малък човек вкъщи.

Общи условия

Активация на акаунт