Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 16 авг. 2006, 20:32 ч.
  • Преглеждания  2 048  Мнения  15  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 412
Днес се оказа че преподавателката ни от езиковият курс също има близнаци - момичета на по 30 години вече;стана ми много приятно и се зарадвах а тя ми каза буквално:преди години щом видела майка с близнаци започвала да плаче - такъв ужас било отглеждането им..
Има ли и други които мислят така???
Аз се гордея с моите фъстъци - скоро ставаме на 2 годинки и не бих ги заменила за нищо друго, а даже и не мисля че е чак толкова трудно отглеждането им.. вярно че вечно съм уморена но това си е част от нещата,нали?!

Реклама
# 1
  • днес тук, утре там...
  • Мнения: 990
Аз също съм майка на близнаци и също съм много горда с тях! Гледам си ги сама и умората не може да се опише , но пък си заслужава! мисля ,че сме щастливки всички ,които сме майки на близнаци! Децата са най-хубавото нещо в тоя живот!

# 2
  • Някъде в Матрицата
  • Мнения: 246
           В началото, още докато бяха в количка децата, често пъти се налагаше да отговарям на въпроси от рода: "Ама лесно се гледат близнаци?", На които въпроси, моят отговор беше: "Ами не знам- аз никога не съм гледала само едно дете- не мога да сравнявам".Безспорно е, че грижите са по- ангажиращи като време и финанси, но е толкова сладко да им слушаш смеха и чуруликането, като малки, че във всеки един момент си казваш- да, струва си. Аз, не че съм религиозна, но ако приемем, че детето е дар от Бог, аз направо се чувствам, като целуната от него.
 Peace

# 3
  • софия
  • Мнения: 556
мдааа
като човек гледал едно до осмата година и сега още две и то все момчета мога най-отговорно да заявя - деца се гледат трудно, особено като порастват. защото понякога баткото ми създава повече проблеми и трябва много повече усилия да го вкарам в правия път отколкото братята му.
Но пък да се оплаквам - не се оплаквам и ми е весело и ми е трудно и няма кой да помага - който казва, че няма разнообразие...
Аз съм за това да има деца, ама да идват навреме, като си млад и имаш сили. Ама на мен нали ми се живееше много Simple Smile))

# 4
  • Sofiq
  • Мнения: 22
Незнам какво да кажа  #Crazy Аз лично само се оплаквам,въпреки че никога (почти) не съм ги гледала сама.То не бяха колики, не са зъби, безсънни нощи(и все още продължават). Ако на това му викат лесно,то значи лесно ми е, но въпреки това от година и половина не съм спала(моите стават в 6:30 и постоянно се будят). Но това не ми пречи да ги обожавам.  baby_neutral Незнам,понякога умората и липсата на лично време ме побаркват  #2gunfire Успех на всички

# 5
  • Варна
  • Мнения: 997
Дори да ми е било трудно,вече не си спомням,в смисъл че всичко се забравя и безсънните нощи(при мен бяха до втората година)и колики и зъби.Нищо не може да се сравни с щастието ,което ми дават децата-само една прегръдка ,една целувка и всичко изчезва и умори и нерви.Искам да ви кажа,че нашия баща замина като бяха на 3 м. и се върна след 1г и 3 м. и все пак не смятам ,че е било трудно.На въпроса трудно ли се гледат две отговарям-не.Странното е че свеки навсякъде разправя ,че е мноого трудно-но това е една друга тема.

# 6
  • София
  • Мнения: 264
И мен ме среща скоро една - и ме заокайва, и тя била имала преди 20години, пораснали вече, ма колко много трудно билооооо...  Simple Smile

# 7
  • Kостинброд
  • Мнения: 228
преди е било доста по трудничко,даже и с едно дете ,представете си без памперси ,перални #Crazy и други неща който сега има

# 8
  • Мнения: 4 966
преди е било доста по трудничко,даже и с едно дете ,представете си без памперси ,перални #Crazy и други неща който сега има

Това да.

А и не се знае какво ни чака тепърва (повечето сме с все още малки деца Wink). Поне за себе си открих, че с всеки изминал ден става все по-трудно, защото си имам 2 "характерчета" вкъщи, с които ме е страх да си помисля как ще се боря през пубертета.

Но... не се оплаквам. Щастлива съм, че ги има и не съм съжалявала и миг за това. (Дори сега, когато съм в неплатено майчинство и работя от къщи 2 допълнителни неща, а малките шушулки се учат да ходят на гърне и много искат да си приказваме и да им разказвам приказки. Точно сега нямам никакви помощници - с изключение на 20-тина мин. нашите вечер, когато ги водят на люлките.)

Всъщност, вече се организирам още по-перфектно.
Сутрин рано ходим на разходка; после действам по едната работа; обядваме заедно и те лягат; бачкам по другата; стават и играем; нашите ги извеждат за малко след работа, докато тати след работа учи; аз в това време изчиствам и сготвям; прибират се, ядат, вечерен тоалет и лягат, а аз работя ... до към този час някъде  Sad.

И все пак, гордея се с децата си и те не ми пречат, а са ми стимул да постигна това, което съм си набелязала.

# 9
  • София
  • Мнения: 512
Моите наблюдения са , че всяка възраст си има плюспвете и минусите. Не бих могла да кажа преди ми бе по-лесно или сега е. На този етап трябва да се проявявам като психолог и невероятен тактик. Докато физически вече да съм облекчена от това , че сами се обслужват , натоварването е психическо. И колкото и да се стремя да им предоставя спокойна и нормална среда - много се влияят от заобикалящото ги вън от дома. Научили са много обиди ( и то не от нас с баща им) агресията е невероятна - в спор решението според тях е да се бият и обиждат.
 
   

# 10
  • София
  • Мнения: 7 263
Миналата седмица се запознах с едно интересно семейство. Големите ни деца ходят в една и съща лятна занималня - дъщеря им е на 11 години. Много приятно и мило момиченце, добре се разбират със сина ми и като се видяха на една площадка веднага се заиграха. Изненадата дойде малко по-нататък. Родителите на хлапето бяха също там естествено и наоколо щъкаха две мъничета, привидно съвсем еднакви Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes. По едно време видях, че едното хлапе е с други дрешки и реших, че майката го е преоблякла по някаква причина.
Оказа се че просто хлапетата са три  bowuu bowuu bowuu. Три прекрасни бонбона на три години. Стана ми много драго - и днес пак се видяхме с тях на площадката, дори нашия батко си игра с тях и ги люля на люлките. Като си тръгвахме дори едното мъниче се разплака - искаше още да играе с големия ми син.
Не знам за вас но винаги като видя майка с близнаци се сещам какво казваше баба ми в такива случаи :
"- Господ я е целунал!" - така казваше баба - и е права според мен.
Да са ви живи и здрави мъничетата!!!
Има ли тук в клуба тризначета?!

# 11
  • София
  • Мнения: 442
Любимия лаф: Ох, ние с едно едвам се справяме, а вие не знам.............................
Хем си налагам да не се връзвам и пак  #Cussing out
 И още куп такива, не обръщай внимание.

# 12
  • София
  • Мнения: 148
Овайкаха ме още преди да ги родя.Сама си ги гледам и ако не е недоспиването с другото се оправям някакси за сега.Обаче как искам да спя една седмица непробудно!!!!

# 13
  • "До Чикаго и назад"
  • Мнения: 964
Немога да си представя как бих се чуствала ако беше само едно  newsm78 Живота ми нямаш да е пълен.Ако забременея пак искам да са две  Heart Eyes ако е едно ще е скучно. Mr. Green

# 14
Здравейте!
Ако всички майки на близнаци са толкова щастливи и доволни от това което им се е случило то света трябва да е прекрасен.Аз съм една от многото щастливи майки. Имам три прекрасни деца.Двете са близначета-момиченца на 3 год и 7месеца и един голям батко (13год).Той ги обожава,а те него още повече.Моята любов е неуписуема.Много е трудно отглеждането им, но радостните моменти ми дават сили да се справя с всичко. Two Hearts Two Hearts

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт