Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 251
Нещо напоследък не ми е както трябва. Нервно ми е постоянно, не мога да се радвам на беба, все ми се плаче.Кърмата ми започна да спира и от това ми е още по-мъчно.Чувствам се виновна. Някак си все ми е криво.Все мисля, че не правя най-доброто за дъщеря ми, че не съм достатъчно добра майка за нея.Вчера се замислих, че това са признаците на следродилната депресия, но от раждането мина почти месец и половина, а тези чувства се появиха отскоро.Непосредствено след като родих и първите два месеца с бебето се чувствах щастлива и уверена.Е, случвало ми се е да избухна, но рядко.Възможно ли е да се касае за депресия?Какво да правя?
Цитирай


Мнения: 416
Защо да е късна? Следродилната депресия може да те сполети и една година след раждането.

Според мен, първо трябва да споделиш за чувствата си с най-близките си хора, щом срещнеш разбиране, вероятно ще се успокоиш.

Това, което преживяваш е напълно нормално, все пак промяната в живота ти е твърде голяма.

Щом се притесняваш за детето си, значи си достатъчно добра майка. Опитай се да приемеш, че не винаги ще можеш да правиш най-доброто за детето си, ще правиш грешки, това са нормални неща. Никой няма да те съди, най-малко пък детето ти.

На мен никога не ми е идвало на акъла да бъда перфектната майка. Гледаме се както можем, разчитам на инстинктите си, и гледам да дарявам любов!



Цитирай


Мнения: 64
Това си е точно следродилна депресия. Аз бях първите 20 дена след като родих с такава. Сега има моменти, в които отшумява и такива, при които се завръща със страшна сила! newsm45. В моя случай мъжа ми страшно много ми помага, да я преодолея, непрекъснато е с мен, кара ме да говоря, да си излея всичко, да крещя даже, ако щеш! При мен помага! Но съвет немога да дам за съжеление, защото аз самата още не съм се справила с нея! Кураж! Hug
Цитирай


Мнения: 3 854
Моята следродилна депресия започна три седмици след раждането, когато най-сетне прибрахме дъщеря ни от болницата. Тя се роди в осмия месец и понеже беше само 2 кг. се наложи да постои в кувьоз. Чувствах се изненадващо добре през трите седмици докато тя беше в болницата, въпреки тревогите.
Според мен следродилната депресия се дължи на факта, че в живота на човек настъпва някаква тотална промяна. Изведнъж се оказваш абсолютно несвободен. Нужно е време да се свикне с новото положение. И това на моменти изнервя. Аз лично на това я отдавам депресията.
Няма страшно! Ще ти мине!
 newsm10
Цитирай

София

Мнения: 6 164
Да, възможно е.
Аз не съм страдала от депресия, обаче се чувствах отчаяна, виновна и нещастна, когато и моята кърма рязко намаля и вече не му стигаше за нищо.
Постепенно приех факта и пак съм на 6 - като изключим умората де.. Wink
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Възможно е, да. Консултирай се с психолог Peace А по въпроса за кърмата - как реши, че спира? Бебчето събужда ли се или не наддава? Може просто да се е нормализирала, както става по принцип. Мислиш си, че ти спира, но - нищо подобно. Бебчето си суче и дебелее Mr. Green Peace
Цитирай


Мнения: 31
Аз се чувствам точно като теб.Моето бебе няма още 2 м., аз доскоро си мислех, че аз явно няма да имам следродилна депресия,но уви не ме прескочи.Мисля си,че при мен се случи по-късно, защото допреди 2 седмици майка ми беше при мен и страшно много ми помагаше, но сега се налага да се справям сама(не че се оплаквам).Иначе и на мен кърмата ми спря нацяло.Не се притеснявай, дано и двете скоро да се оправим с това.
Цитирай

София

Мнения: 251
Да, възможно е.
Аз не съм страдала от депресия, обаче се чувствах отчаяна, виновна и нещастна, когато и моята кърма рязко намаля и вече не му стигаше за нищо.
Постепенно приех факта и пак съм на 6 - като изключим умората де.. Wink
Как постъпи като ти намаля кърмата? Аз се чувствам ужасно зле от това.А и всички казват, че не е възможно да намалее така, ами че се е регулирала.
Цитирай

София

Мнения: 5 102
При мене беше най-силна първите 1-2 месеца, сега от време на време пак ме прихваща, но минава за 5-6 дена, дано скоро свърши, че ще изперкам. #Crazy
Цитирай

Италия

Мнения: 3 425
Не мога да ти кажа дали е депресия,но при мен такова нещо се получаваше от натрупаната умора и неуспяване да свърша всичко вкъщи!Кърмата може да не ти намалява...по-скоро се е урегулирала и не усещаш вече напрежение и подуване...аз за мое спокойствие пиех  чай за кърма на Хип и Рицинус Комунис СН5(не по-гомяла потенция,защото СН15 и СН30 са за спиране на кърмата-има доста теми по въпроса)!Все още не съм преодоляла мисълта,че не справям с всичко и оттък имам цял куп за гладене,но все не ми остава време и желания  Blush!
Аз и досега изпадам в 'истерия' понякога,доста са ми опънати нервите и често крещя ...не мисля,че това е депресия...просто по-напрегнат период!
Успех и бързо справяне с положението   bouquet
Цитирай

sofia

Мнения: 118
Не мисля ,че е късна , а си точно следродилна депресия
Аз също бях отчаяна , но странното е че нямам вяра в никой , който ми предлага помоща си отглеждането и предпочитам сама да го правя.
 Таткото в началото много ми опмагаше , но сега като му я оставя за няколко часа се чувствам ужасно виновна , така че и това престанах да правя...Всички казват, като ти предлагат помощ приеми я , но не е все едно дали е от собстевената ти майка/баба/ или от свекито, колкотои да е добронамерена  НАЛИ  ?
Цитирай

София

Мнения: 245
Аз също смятам, че те е прихванала родилната депресия. Това е нещо съвсем нормално. Повечето жени я преживявт. При мен тя почна около седмица - две след като бях родила, доста време ме държа (месеци), след това отшумя за известно време, после отново и така... И сега ми се случва от време на време, но доста по-рядко и за доста по-кратко. Аз лично не споделих с никой за нея (и сега не го правя, когато ме прихване). Страхувах се, че може да остана недоразбрана, да се получи някакъв конфликт - всякакви глупости, които се дължаха най-вероятно пак на нея. Как си помогнах ли? - Ами гледах да се развличам постоянно. Не се задържах почти вкъщи (за щастие Евита е лятно бебе и поцял ден мерех улиците с количката Smile), срещах се с различни хора - никога с майки Naughty, и така...
Пожелавам ти успех и не се отчайвай, защото всичко ще премине и след това ще се сещаш с усмивка за този етап от живота си newsm10.
Цитирай

Свиленград

Мнения: 268
Да, следродилна депресия е! Моят съвет е да не я преживяваш сама. Сподели с някой, който ще те разбере било то мъжа ти, майка ти или психолог. Аз за малко да си разваля семейството. При мен продължи доста дълго и на моменти отново ме обзема, но се старая да се контролирам,доколкото мога. Много е лошо знам...непрекъснато те налягат някакви ерни мисли в главата и страх,че няма д се справиш...Аз пък на всичкото отгоре изпитвам ужасна ревност,ако свекито ми се грижи повече за детето,защото си мисля,че то се привързва повече към нея и за това гледам да съм до него нонстоп. Успех !!! Hug Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.