Някои случки с него са ми необясними, например, когато беше на 2 и половина и не говореше, с нищо и не показваше и че разбира (дори според лекарите тогава беше диагностициран с разстройство на речта както за разбиране, така и за изказа) бях го пратила при майка ми за няколко седмици и тогава единствено е виждал колата им. Две години след това вижда съпругът и на снимка (без колата) и казва това е дядо П, той ме вози на форда, когато бях на гости на баба М. И аз така.
Стараем се да крием от него, ако имаме някакви проблеми, защото дори и без да ги споменем ни усеща и е имало нощи, когато сам е изявявал желание да спи при баща си. След това се оказва, че е в точно такива дни, когато е имало напрежение в офиса и цяла нощ е държал ръката на татко си и му е говорил , че нещата ще се оправят.
Много е трудно с такова дете, особено сега, когато ни предстои и училище, там знаете все още се мъчат да вкарат децата в калъп и всяко по различно е смятано или за бавноразвиващо, или болно или невъзпитано и т.н.
За негово добро се надявам да се приспособи към света.