Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 285
Моите хлапета са с 11 години разлика и все си мислех, че ревност от страна на каката е невъзможна...в смисъл, че е голяма, че го имам предвид и че се съобразявам с това. Да, ама не! Sad  Прочетох го в дневника и...срамувам се от това...че научих по този начин...Тя се чувства пренебрегната, боли я, опитва се да ме защити въпреки всичко в мислите и тълкуванията на това което става у дома. И все пак чувства силна ревност. Не пропускам когато се радвам на бебо да целуна и нея, старая се да и отделям време независимо че сама се справям с бебо...Трябваше по въпросите които ми задава да се досетя...питаше ме дали и на нея така съм се радвала, дали съм и говорела по този начин...една вечер беше наизвадила албумите си от бебешкия период и се смяхме заедно...спомняхме си....
И все пак...моля ви, ако някоя от вас е попадала в такава ситуация, нека сподели. Не зная вече какво да измисля...а иначе работата ми е такава, че сама съм давала съвети на другите в подобно положение и се е получавало Sad Нещо се забатачих обаче с моята кака...
Благодаря ви предварително!
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Не мога да ти дам много адекватни съвети, защото моите са с малка разлика и са малки още, но наши приятели имаха подобни преживявания с техния батко. Жената успя да даде малката на бабата за известно време и отдели цялото си внимание на големия. Ходеха на кино, по магазините и т.н. само двамата.
Може би и при теб ще помогне, ако отделиш време само за вас двете. Все си мисля, че с по-големи деца би трябвало да е по-лесно .... Намери начин да се позабавлявате на воля, по женски, покажи и някои от радостите на живота, все пак да си голям си има и някой предимства пред това да си бебе  Wink .
Преди време четох някъде, че на децата трябва да се обръща не по равно внимание, а по колкото е нужно, т.е. явно сега каката има нужда, а не малкото.
Едва ли много ти помогнах, но ....
Успех, сигурна съм, че ще отмине и този период, какво ли ще ни сервира следващия!?!


П.С. А за дневника, не се упреквай излишно. Аз си спомням през моя тинейджърски период водех дневник. Ако тогава разберях, че майка ми го чете, леле ...., но помня, че докато пишех винаги съм имала едно на ум, че може и да го чете. И исках, да научи какво чувствам и преживявам.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 633
Преди два дни казвам на моя син ' Знаеш ли с баща ти какво направихме?" и получавам автоматичен отговор ' Само не ми казвай - още една сестра!"!!!Ахнах, баща му пита ' Що бе тате, виж колко е весело!?' а той - ' Да бе, тогава въобще няма да мога да се класирам да ми обърнете внимание.'' Shocked

Разликата им е 11г и половина, дневник не пише, ама ей от такива изречения разбирам това онова. Наистина е трудно предполагам, толкова години да си бил номер едно и единствен на мама и татко и изведнъж се появява още едно дете. И не че не се обичат, поне моя син умира да е със сестра си, виждала съм го как се хвали с нея и каква гордост му е пред приятелите му. Но вътре в него явно нещо го тормози отвреме на време.

Ще повторя съвета на Елипр - отделяй време само за дъщеря си. По възможност без малкото, само двете. Не я карай да прави компромиси заради него, уважавай нея, желанията и , вещите и. Момичето ти има нужда от теб, предполагам по женски има много за какво да си говорите. Love  
Ще се справиш и девойката ще се успокои!
Успех! Smile
Цитирай


Мнения: 285
Момичета много ви благодаря!
Доста често сложните наглед проблеми имат елементарно решение, признавам си, че за този вариант - развлечения по женски Smile не се бях сещала...Вероятно това ще отпуши малко по-малко проблема. Вече дори имам план...и всичко стана докато четях мненията ви Embarassed  От толкова работа у дома, бебо, училището на кака....просто не мога да си събера мозъка.
Още веднъж ви благодаря!
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Бях свидетел на същата ситуация. Моя приятелка роди бебе, а дъщеря и /от преден брак/ беше голяма на 10 години. Изпадна в дива ревност и упреци към нея и новият съпруг на майка си. Продължи дълго.

Тя се справи със ситуацията като постояно я оставяше да се грижи за бебето. Говореше и, че то има нужда от нея. Научи я да му сменя памперсите, да го облича, да помага в къпането и игрите и т. н. Направи я съпричастна към новия живот и бебето. Така си спечели съюзник и помощник в отглеждането.

Пробвай и ти може да помогне. Трябва воля и търпение. Wink
Цитирай


Мнения: 285
Благодаря ти Pela!
Това е много добър начин за приобщаване и мотивиране за каката, да и се покаже колко е необходима в дадени моменти и как оценяваме грижите и. Аз се старая да не я претоварвам все пак, защото е достатъчно тежка програмата и в училище. Но така или иначе, малкият докато я види и започва да я търси с очички, да и крещи, да и говори Smile С една дума, бебока върши вместо мен това което ти си ми писала. Имам го предвид и се старая да балансирам.
Наистина си права че трябват много търпение и време. Ето снощи например, докато бебо мрънкаше след като се нахрани, явно от колики и трябваше да му обърна повече внимание, каката изведнъж реши че я боли пръста...ама много я боли...наизвади бинтове, риваноли...заохка....и така....едновременно превързвах пръст /на който нищо му нямаше, просто беше сигнална лампичка - Обърни ми внимание!/ и успокявах малкия. Погледнах откъм веселата страна, за да не допусна нервите да ме обхванат. В момента когато бебо ревна  и каката заохка неистово силно, аз просто взех да си пея Smile Получи се! Малкия се ококори , а каката взе да се смее....казва ми - Мамо, ние май те побъркваме Smile
Днес е денят ни по женски...но учудването ми е голямо от поведението на каката...от снощи ми е заобяснявала, че иска да вземем малкия с нас....толкова ми е едно....хем объркано, хем приятно...
Любовта наистина върши чудеса! Нямам какво друго да кажа....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.