Днес, докато хранех бебето, се промъкна в спалнята и невинно ми заразкава, че "лошото дете" дошло през една малка дупка на тавана, изсипало вода върху камиончето и тя потекла на пода . Непрекъснато обяснявам, че каквато и беля да направи, мама винаги ще го обича, независимо от това, че му показва какво е добро и какво лошо. Опитах дори и аз да се включа в играта, казах му следващия път да се скара на лошото детенце и да му каже, че не хубаво да прави така. "Ама, мамо, то е едно, ей такова, мъничко, почти не се вижда, обича да прави белички и после си отива." – беше отговорът, който получих .
Всъщност детенце винаги е имало голямо въображение, но този "измислен приятел" в стил "Карлсон на покрива" за мен се появи малко неочаквано. Имат ли си подобни "другарчета" вашите деца?