Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 502
Много мислих дали да пусна такава тема тук, не зная какви чувства бих предизвикала у вас, но накрая се престраших. Просто искам съвет как да се справя с нашия, вече мога да кажа голям проблем.

Вече стана седмица откакто сме се върнали от БГ (бяхме 2 месеца там). Големият ми син не спира по цял ден да плаче за баба си и дядо си, звъним им всеки ден и плаче по телефона, представям си на нашите какво им е, иска да се връща пак в БГ, и най-вече за постоянно. Не иска да живеем в Исландия. Днес ми стана толкова мъчно като започна да убеждава баща си, че ако се върнем в БГ ще си намерим работа и ще има къде да живеем, там да ходел на училище. Според него е напълно достатъчно тати да работи, защото мама също работела, но в къщи- готви, чисти и гледа Дани, татковците носели парите в къщи. Нямам идея как е достигнал до този извод, при условие, че и аз съм ходила на работа. Стане ли въпрос за България, веднага очите му се напълват със сълзи и започва да плаче. Не е впечатлен, нито че утре ще има парти за рождения му ден, нито, че другата седмица започва училище. Човека рисува рисунки, слага ги в пликове и собственоръчно ги надписва за да ги пращаме на баба му и дядо му.
Мислих си и още нещо, миналата година се видя с моя дядо, който в последствие се разболя и почина. Спомена за него му е запечатан толкова добре в съзнаниието му, с такива подробности разказва за него, когато са били на село. Тази година като се върнахме и той пита баща ми за него, а ние му казахме, че е починал скяш не искаше да повярва. И сега все ме пита щом баба и дядо са вече стари, дали ще умрат и очите му се напълват със сълзи. Аз вече без думи останах да обяснявам, че те не са толкова стари и догодина пак ще ги видим, а той сякаш не иска да повярва.
Днес направо ме изуми като ме попита дали, можело като станел татко да отиде да работи и живее в БГ, а е само на 6 год...

Сърцето ми се къса като го гледам как страда, моля се като започне училище малко да се поразсее, но да видим.

Това е положението при нас, имали ли сте подобни преживявания с вашите дечица?
Цитирай

Мелбърн, Австралия

Мнения: 780
Едва преди по-малко от година като си ходихме в БГ ми мина за първи път мисълта през главата.. какво ли ще бъде след година-две, когато децата ще разбират повече и ще осъзнаят какво голямо разстояние ги дели от дядо им и леля им в БГ! Като знам на мен как ми се къса сърцето от мъка седмица преди да си тръгнем.. а за летището няма да разказвам.. децата са малки още и не разбират толкова много, макар че голямата напоследък като види самолет и пита дали дядо и пристига и започва да плаче. От сега усещам какви трудни и мъчителни моменти ни предстоят.. просълзиха ми се очите докато четох мамо Веси!  Hug Hug Hug Не мога да дам никакъв съвет. Ние постоянно си гледаме ДВД-тата, които сме снимали докато сме били в БГ всеки път и децата с удоволствие ги гледат всеки ден. Не питат къде са дядо им и леля им сега.. радва ме, че имат прекрасни спомени с тях. 
Не знам също как ще обяснявам защо нямат баба. И двете починаха преди години..
« Последна редакция: сб, 19 авг 2006, 13:32 от mili46 »
Цитирай


Мнения: 473
Моето дете е мъничко все още и не разбира, но вече 2 месеца, откакто не е виждало баба си и дядо си и не спира да ги вика. Говорим с тях по телефона, а той буквално вика: бабоооо, дедееее. Те се смеят отдругата страна на телефона, но през сълзи. На мен повече ми е мъчно за тях, че не са с него, че не го виждат как расте, а животът им си отива... Племеницата ми пише писма до Денис, прави хартиени самолетчета и ги хвърля в небето, а майка ми ги гони и после ги четат заедно, все едно са получили отговор от него. Влезнала в стаята, където живяхме с детето и казала: Бабо, деде тук мирише на Денис, ама много мирише. Те се разридали.

Направо ме стегна нещо за гърлото. Извинявай, че съвет не можах да ти дам никакъв.
Цитирай

The Promised Land

Мнения: 1 526
Това е и нашата болна тема Sad! Мъчно им е много. Дъщеря ми и тя все пита дали другия път баба й ще е много стара! Сега ги оставих там за близо 1.5 мес. и тепърва ни предстой раздяла между тях. Дано да не е толкова болезнена  Praynig! А майка ми и тя там е самичка и много стада за нас. Толкова е трудно да преодолееш силното си желание да гушнеш човек, който обичаш, а той е толкова далече Crying or Very sad!
Цитирай

Германия

Мнения: 7 519
Горкото детенце  Sad  Мога да ти кажа следното от ли4ен опит, като дете, иzрастнало в 4ужбина. По дядо и баба не тъгувах много  Embarassed  zаЩото на таzи въzраст оЩе не говорех български и zа това тогава нямахме толкова силна връzка. Като нау4их еzика, бях ве4е голяма zа да тъгувам толкова zа тях  Wink  Но ина4е и аz бях луда по темата БГ. Събирах си джобните пари zа да си купя самолетни билети и всяка ваканция бях zадължително там. Убеждавах баЩа ми да се местим там, а хем беШе на4алото на 90те години, когато положението беШе дале4 от това, което е сега в БГ. Добре, 4е татко ми не ме слуШа  Mr. Green  В БГ винаги ми беШе хубаво, приятели, роднини, ваканция, свобода, плаж.......като дете не можеШ да раzбереШ напълно колко Ще е по раzли4но когато Ще се живее там. Та zа съваление няма иzход от ситуацията, уви  Sad , детето Ще се адаптира пак на исландската обстановка и тъгата Ще намалее.

Малко офф, как беШе полетта с Футура?
Цитирай


Мнения: 3 537
Направо ме разплакахте! Crying or Very sadНо така ми се пада,като си навирам носа там,където нямам работа! Rolling Eyes
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 638
И моят е така в началото, като се приберем и ни моли да го оставим в БГ при баба му. Там щял да ходи на училище.
Логично да искат да останат в БГ. Хубаво им е, баба и дядо ги глезят, не ходят на училище и градина, много забавления, море и сняг, абе ВАКАНЦИЯ  Mr. Green Ще му мине, просто трябва време.
ПП: Синчето тази година се отказа от идеята да ходи на училище в БГ, защото дават домашни всеки ден  Laughing Сега пазари баба си да дойдела да живее при нас  Whistling
Цитирай

ЯМБОЛ

Мнения: 547
       Не искам да тъгуват,а да си мислят весели неща за мене и тук изобщо.
       Когато пятувахме за Италия,за да заведа големия ми внук при майка му,в автобуса пятуваха сестра-17г и брат -14г за там.И двамата бяха отгледани в чужбина,но плачеше само каката при всяко споменаване на България и твърдо бешуе решила да се върне тук,когато порасте достатъчно.Брат и през цялото време и се смееше.Всичко си зависи от човека...
       Може би тъгата на големите се прехвърля върху малките,те са като антени.
Цитирай


Мнения: 1 502
Благодаря ви! Hug

Съжелявам, че съм натъжила някой от вас. Имаме вече някакъв напредък, поне не плачем, само говорим за баба и дядо и разбира се звъним, всеки ден, добре, че е skype, че иначе не ми се мислеше.
Вчера добре побесняха на рождения ден, а и получи много подаръци и това поне го поразсея малко. Ето ви малко снимки.

Малко офф, как беШе полетта с Футура?

На отиване, закъсняхме с чекирането и ни сложиха на опашката, беше поносимо, но иначе в самолета беше добре. На връщане, на летището във Варна излязоха големи пичове на багажа, помолихме ги ако има свободни места в началото да ни сложат там, и те ни дадоха на първите места - широко и просторно, Дани дигелираше между седялките.
Изобщо много доволна останах от персонала на летище Варна, страхотно обслужване.
Цитирай

MERIGNAC, FRANCE

Мнения: 1 551
Мамо Веси, да ти е жив и здрав рожденника   bouquet
И да разцелуваш малкото ти Мартен4е  Hug

И моя Тони е още малък, и затова пове4е съ4уствам на бабата и дядото, които няма да го видят дълго време. Но да живее СКАЙПА  Peace
Цитирай

Италия

Мнения: 3 425


Съжелявам, че съм натъжила някой от вас.



 

box

Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Сина ми досега е бил много малък при разделите си с близки хора от България. Но след някоя и друга година подозирам, че ще му бъде мъчно, когато заминаваме. Докато сме си в България  всички му обръщат непрестанно внимание, играят си, забавляват го. Предполагам, че ще му е трудно да се раздели с цялото това внимание.
Цитирай

Ancona-Italia

Мнения: 2 804
Баба си нямаме вече  Crying or Very sad  почина на 19-6 тази година , а дядото си също още не сме видя ли !
Аз не съм се прибирала от 6 години !
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.