Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

у дома

Мнения: 249
Здравейте!

Вече трета година живея съвместно с приятеля си и неговата дъщеря. Познавам ги откакто се помня. Той беше колега на баща ми, освен това бяхме и съседи. Не искам да разказвам надълго и на широко как се стигна до връзката ни (това в момента не е интересно). Познавам дъщерята на моя приятел от дълги години.
   Тя никак не е лош човек, но е наказана от съдбата. Родена е с много сериозен сърдечен проблем, който е коригиран окончателно чак на 10 годишна възраст. Поради необходимостта “да не се натоварва много”, майка й (която от 5 години е покойник) и баба й(също вече покойник) не са и позволявали да прави нищо, грижели са се единствено да е нахранена, да е облечена и да е на топло. В продължение на много  години на нея и е “набивано”, че е болна, че “не трябва да прави нищо”, че “не може да прави това-онова , защото ще се нарани”, а след развода на майка и с баща и (който тя много тежко понесе) започнаха да и втълпяват, че той е неин враг и иска да я нарани. Това естествено беше лъжа. Тогава тя живееше с майка си.... Майка и, обаче, ненадейно почина – моята приятелка я намерила, малко преди Бъдни вечер. Приятелката ми се премести да живее в друг град- там където живееше баща и, защото се страхуваше да бъде в жилището, където беше починала майка и. Няколко години не се бяхме виждали, докато така се развиха събитията, че заживяхме заедно. Никога до тогава не съм била толкова близка с нея и не знаех за проблемите й наследени/причинени от майка и. Накратко: когато заживяхме заедно тя нямаше почти никакви хигиенни навици (носеше бельо по 1 седмица, къпеше се на 10 дена веднъж – и зиме и лете!, прибираше мръсните си дрехи в гардероба при чистите, събираше си превръзките в една найлонова торба и ги държеше със седмици в стаята си – на 2 метра от леглото си, и т.н.) а за мръсотията, която заварих не ми се говори. Възпитание в посока “как да се държим в обществото” почти липсваше! Липсваха също така приятели, както от женски, така и от мъжки пол. Започнах да я извеждам с мен. Отне ми близо една година да и създам елементарни хигиенни навици – за съжаление с цената на много нерви от моя страна и почти без никаква подкрепа от страна на баща и, дори напротив – тя го настройваше срещу мен по всякакъв възможен начин. Междувременно, се запозна по Интернет с едно момче, с което излизаха на кафе няколко месеца (на практика си беше няколко пъти, но понеже той беше от друг град, срещите им не бяха чести) и тя се влюби лудо. Това ми помогна да я науча по-бързо на някои ХИГИЕННИ навици. Тя обаче започна да го “преследва” по телефона и той я заряза. (това се случи преди малко повече от година)
От този момент нататък обстановката у дома започна постепенно да се нажежава.
Първо обвиненията към мен започнаха да стават все по-налудничави, въпреки, че продължавах да я извеждам, дори я записах в групата по танци, която посещавах. Междувременно тя съвсем се изолира и затвори в себе си, започна да реве за щяло и нещяло, започна да се гневи от нищо, да се заяжда, да ми прави скандали и сцени на обществени места, излагаше ме пред приятелите и познатите ми, посягаше да ме удря, започна да изпада в истерии и да ни говори за самоубийство, занемари си следването (аз започнах да и правя курсовите проекти...), занемари и малкото познанства с хора извън семейството, и т.н. При опитите ми/ни да поговоря(им) с нея и да и помогнем получавах(ме) отговори от “Това не е твоя/ваша работа, ще правя каквото си искам” до “Стига сте/си ме тормозили, ще се обеся, ще се хвърля през терасата” последвано от истерия.  Напуснах тогавашната си работа и останах у дома. Забелязвах, че постепенно слабее, въпреки, че се хранеше добре. Преди около 4 месеца бельото и започна да смърди много неприятно- имаше течение. Накарах я да отиде на гинеколог. Изписаха и лекарства. Няколко седмици след това, положението и си беше все същото – оказа се, че не използва лекарствата, а само ги е скрила в шкафа си. Последва разговор, който прерасна в скандал. Започнах внимателно да следя бельото и. В продължение на два месеца забелязах, че тя не използва превръзки, няма следи от кръв и един ден я принудих да ми покаже календара си. Установих, че втори месец  липсва менструация. На нея това не и беше направило впечатление. Отново последва разговор, който прерасна в скандал и “Стига сте ме тормозили, ще се обеся, ще се хвърля през терасата....” последвано от истерия. Един месец ме/ни лъга по най-различни начини, протака посещението при лекар,(междувременно баща и замина в чужбина и останахме сами у дома) докато най накрая не я замъкнах лично при личната и лекарка. Поисках направление за гинеколог .... и сагата започна... хормонални изследвания в норма, ендокринно- здрава, кардиологично- здрава, кръвна картина- перфектна, проблеми с храносмилателна система – никакви. Междувременно теглото и спадна от 40 кг. (миналата година) на 32 кг. Остана само психолог и психиатър. Психолога ни прехвърли към психиатър, като резултат: остра невроза с параноя и анорексия. (Макар, че лично аз се съмнявам, че всъщност става въпрос за някаква форма на шизофрения). Изписаха и Liponex 2x25mg, хранителни добавки и много хранения. Започнах да я охранвам (макар често и против волята и) с всевъзможни калорични храни: пържоли, филета, пилешко, рибни деликатеси, риба, луканки, шунки, ролета, саздърма, пастърма, кашкавал, сирена, плодове, сладка, шоколади, крем-карамел, торти, пасти, кексове, рула и т.н. Направих и таблица, в която да записва всеки ден колко килограма е за да следим как се развива заболяването и. Пие лекарството вече от около 20 дни. Радвам се, че резултата до момента е повишаване на теглото до 36 килограма с тенденция за нарастване. От лекарството тя се успокои, вече липсват истериите, плача, заплахите за самоубийство, започна да спи нормално, не е нервна. Останаха обаче изрази като “Искаш да ме умориш и за това ме караш да ям!”!!!
Не жаля за нея нито средства, нито време и ако е необходимо земята ще преобърна, но ще и помогна! Чувствам я като малката сестра, която никога не съм имала! Поставила съм здравето и на челно място в приоритетите си!

По принцип съм много борбен, весел и контактен човек-оптимист, душата на компанията. Майка ми почина от рак когато бях на 15 (както се казва от куклите, преминах на тенджерите), а баща ми се спомина седем години по-късно, и той от рак. Нямам живи близки роднини – животът ме е научил да се боря със зъби и нокти и винаги да оцелявам. Постигнала съм много и се гордея с това. Завърших висше образование с много добра оценка. Хората с които работя, с които се срещам по работа и приятелите ми ме уважават и ценят. В момента започвам работа на отговорна позиция в международна фирма, най-добрата в цял свят в бранша.

Покрай изследванията на приятелката ми, реших и аз да се консултирам с ендокринолог, защото , въпреки, че все по-малко се хранех, килограмите ми се покачваха и покачваха. Оказа се, че имам намалена функция на щитовидната жлеза, но са необходими още допълнителни изследвания, които съм решила да ги направя, когато приятелката ми укрепне и/или когато баща и се прибере от чужбина, защото не смея да харча пари, с които мога да и купя храна, а и не смея да я оставя сама, защото понякога и пада кръвното и ме е страх да не припадне. За сега се мъча да спра покачването на тегло с глад, и почти успявам.

Това, което ми тежи и ме притеснява е, че все по-рядко се смея, настроението ми е много понижено, често стискам зъби през деня и плача вечер (когато тя си легне), болно ми е, че давам мило и драго за нея, за да и помогна както да оцелее, така и да стане пълноценен индивид (полезен на себе си и на обществото), следя винаги да се храни само с най-доброто, да се храни по режим, да си приема редовно лекарствата,да и е приятно и спокойно, а тя ме обижда по всякакъв начин както с думи, така и с действия. Говоря и, обяснявам и, че не трябва така да говори и постъпва, но без резултат. Поне говорим нормално, не е като преди, когато имаше сцени и налитане да ме удря.
Сега и приятелят ми се опитва да ми прехвърли вината... (по телефона!) А според мен те, като нейни родители, дълги години са прокарвали път към сегашното и състояние.  За мен не е нормално да се възприема като “структура” дългогодишното хронично поднормено тегло, затруднен говор и всевъзможни мании, и да не се направи поне една консултация със специалист ендокринолог... Но обвиненията към мен все повече се увеличават. А аз ги обичам и двамата и държа на тях.

Уморих се вече! Аз съм само на 27... а се чувствам на 100...
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Пожелавам ти скоро да се оправите и двете !  Praynig
Ти си направила всичко необходимо, не се чувствай виновна за нищо !  Peace
Търпение и кураж !  Hug
Цитирай

у дома

Мнения: 249
Благодаря за пожеланието ,Ефросина!
Наистина изпитвам огромна нужда да споделя болката си....
Надявам се, също така и да намеря още някой, който има психично болен близък или роднина, за да обменим опит.
Отново благодаря! smile3547 smile3547 smile3547
Цитирай

София

Мнения: 3 906
Боже ,съчувствам ти,но не мислиш ли че трябва да помислиш и за себе си.Млада си ,защо си го причиняваш ,особено когато не срещаш подкрепа от приятеля си.Разбирам че го обичаш,но един ден ,ако нещата вървят все така, ще го намразиш ,а тогава ще е късно за теб ,а и може и ти да се разболееш психически.Звучи егоистично ,но докато при всички в този форум проблемът е, това че сме си родили дете с увреждане и си го смятаме за сътба ,а и си я понасяме с гордост и огромна любов към децата си ,при теб всичко това е в страни, имаш възможност да получиш от живота много повече, а и да се случи нещо лошо ,ти ще можеш да се опиташ да направиш всичко още от самото начало.Сега когато момичето е голямо със изградени навици ,практически здраво и със ясно съзнание, въпреки психичното ,  аз мисля че не си струва.Опитай се да спасиш себе си а за нея,тя май ще се справи и сама .Желая ти успех    bouquet
Цитирай

у дома

Мнения: 249
Боже ,съчувствам ти,но не мислиш ли че трябва да помислиш и за себе си.Млада си ,защо си го причиняваш ,особено когато не срещаш подкрепа от приятеля си.Разбирам че го обичаш,но един ден ,ако нещата вървят все така, ще го намразиш ,а тогава ще е късно за теб ,а и може и ти да се разболееш психически.Звучи егоистично ,но докато при всички в този форум проблемът е, това че сме си родили дете с увреждане и си го смятаме за съдба ,а и си я понасяме с гордост и огромна любов към децата си ,при теб всичко това е в страни, имаш възможност да получиш от живота много повече, а и да се случи нещо лошо ,ти ще можеш да се опиташ да направиш всичко още от самото начало.Сега когато момичето е голямо със изградени навици ,практически здраво и със ясно съзнание, въпреки психичното ,  аз мисля че не си струва.Опитай се да спасиш себе си а за нея,тя май ще се справи и сама .Желая ти успех    bouquet

Проблемът е, че при нея годините не отговарят на умствената и възраст..... тя е зациклила там някъде около десетата си година. Наистина - хормоните си казват думата, но нищо повече...
Наясно съм, че след лечение с Liponex ще влезе в ремисия. Също така, обаче, съм сигурна, че до 1-2 години ще си намери с кой да удари "сефтето" и в момента в който бъде зарязана (защото повярвайте ми е НЕТЪРПИМА) отново ще превърти, но този път не знам дали наистина няма да се самоубие - няма много акъл и е способна....
Цитирай

София, Люлин

Мнения: 2 223
Не бих могла да те посъветвам, но смятам, че си направила страшно много за тези хора, които обичаш. Дано в крайна сметка го оценят.
Успех   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 906
Ами ако мислиш че ще имаш сили да го понесеш -успех
Ние ще те изслушаме в трудни моменти
Имаш подкрепата ми,  но пак помисли и за себе си  Peace
Цитирай

у дома

Мнения: 249
Странното е, че все повече се убеждавам, че няма ненаказано добро..... уви
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
мисля, че твърде много си се "вкопчила" в твоята приятелка
ще звуча може би жестоко, но ще ти кажа, ч не си отговорна за смъртта на майка си, че сега така да изкупваш нейната загуба - като жива се поробиш за своята приятелка
ти си млада
не знам защо си с баща й - не ми стана ясно дали сте семейство или не
но помисли добре дали няма нещо наследствено
има - няма - ти  трябва да мислиш за себе си... иначе рано или късно и ти ще изперкаш

иначе за приятелката ти -много е важно какво й е - дали е нещо шизофренично или мног тежка форма на депресия и т.н.
но предвид всичко което разказваш - честно, не мисля, че тя някога ще се оправи напълно - но имаш шансове да я закрепиш и после да я побутнеш да се опита да живее сама - щото това вашето не е живот - нито за нея, нито за теб!

сега няма как да пиша повече - искам да ти кажа, че ти се възхищавам, но честно не мисля, че е правилно да жиевееш заради нея - нито ще й помогнеш истински и има реален шанс и двете да паднете в пропастта на отчаянието
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
има и ощше нещо - моя възрастна приятелка която от години се занимава с благотворителност казва - можеш да помогнеш ЦСАМО ако те МОЛЯТ! иначе НЯМАШ право да (се МЕСИШ! а ако се намесиш да помогнеш - може да си го отнесеш ти, защото се нагърбваш с ЧУЖД товар, дето не е нито предвиден за теб, нито най-вероятно е по силите ти...
мога само да те посъветват да помогнеш, но и да се насочиш към идеята, че всеки сам ТРЯБВА да изживее жинота си - ако тя те моли за помощ... но щом не иска - приеми, че това е нейната съдба и приеми, че твоята не е да се бъркаш пък било и за помощ
много съм мислила над тези неща защото ми се виждат нелогични и жестоки - нал милосърдието е най-великото нещо... но виж сега - то е велико в ръцете на велики хора, а  в ръцете на обикновения човек е нож с две остриета

за сега чао и пак пиши - ще съм щаслива да те чувам защото просто не знам как издържаш -а тук поне може да те изслушаме
съвет не можем да дадем - ти сама ще откриеш какво да правиш, но поне може да ти посъчувстваме!
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Здравей, Ирина!
Не мога да си представя какво ти е. Предполагам, че е ужасно трудно да се живее така. Поздравявам те за упоритостта и всеотдайността, които влагаш, за да помогнеш на приятелката си. Наистина, от написаното не става ясно какви точно са взаимоотношенията ви, но едно е ясно - ти си привързана към нея и си готова на всичко, за да й помогнеш. Знам, че често хората не се наемат да помогнат на свои най-близки роднини в такова положение и затова смятам, че заслужаваш адмирации за грижите си. Не бих те посъветвала да не се месиш, защото, очевидно е, че вече си достатъчно замесена. Наистина, не зная въобще какво да те посъветвам. Ти знаеш повече от всички нас какво е да се живее с човек с такъв проблем. Вероятно ще ви трябва най-вече търпение, вяра и надежда, че нещата ще се развият в по-добра посока от очакваната от вас. Наистина, важно е какво е мнението на бащата. Ако той не влага поне на половината на твоето старание да й помогне, то тогава може би ще е добре да обсъдите този въпрос сериозно. Редно е, ако живеете като семейство, грижите ви да са споделени.
Но мен ме притесни нещо друго - хипофункцията на твоята щитовидна жлеза. Това е сериозно състояние и се нуждае от лечение. Заболяванията на щитовидната жлеза водят до чести промени в настроенията и е възможно и ти самата да изпаднеш в депресия. Още повече, като се има предвид необичайната обстановка, в която живееш. Мисля, че ще е добре, въпреки средствата, които ще ви коства, да си направиш необходимите изследвания. С това шега не бива. Имам приятелки и роднина с подобен проблем и знам колко е важно редовно да се следят нивата на хормоните. Не отлагай това нещо!
Желая ти успех във всичко!  bouquet
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
  Аз всъщност не знам дали темата е за тук...  newsm78

................... Наистина, важно е какво е мнението на бащата. Ако той не влага поне на половината на твоето старание да й помогне, то тогава може би ще е добре да обсъдите този въпрос сериозно. Редно е, ако живеете като семейство, грижите ви да са споделени.
Но мен ме притесни нещо друго - хипофункцията на твоята щитовидна жлеза.................
  Тези две неща ме притесниха и мен.
  Първо за теб - каквото и да правиш за другите около себе си, не можеш просто така да забравяш за собственото си здраве. В такива моменти човек трябва да бъде поне малко егоист, макар че "егоизъм" е последната дума, която може да се каже за теб, четейки поста ти. И отиди на лекар навреме, самата ти казваш колко пъти си водила момичето насила по различни доктори. Е, сега ти отиди доброволно! Заради себе си преди всичко!
  Нещо ми се изгуби позицията на бащата, т.е. приятеля ти. И веднага се сетих точно за написаното от catnadeen: Можеш да помогнеш само, ако помощта е желана. Но ако нито той, нито дъщерята искат твоето себеотдаване и пълна помощ за всичко, то тогава замисли се защо го правиш?
 И трябва да има някакъв изход от ситуацията, защото "примирието" ви май е много временно. И още нещо важно:
  И това което знам аз е, че анорексията не се лекува с лекарства. При този проблем първо се търсят причините, довели до това себеотричане /отказът от храна, всъщност се приема от болните като висша форма на духовно извисяване/, лекува се душата и едва след това тялото.
  И дано не съм права, но ми се струва, че ако историята ви продължи в този дух, тежките проблеми за теб тепърва предстоят - и в личния ти живот и  работата ти...
  Дано ме опровергаеш и скоро пишеш добри новини за вас и най - вече за себе си!  Peace
  УСПЕХ!
Цитирай

у дома

Мнения: 249
Всъщност оказа се, че диагноза НЕВРОЗА няма! Прегледах един куп публикации и това, което най-много прилича на нейното заболяване е ШИЗОФРЕНИЯ.
При нея отсъстват единствено халюцинациите.
Що се отнася до приятеля ми, той наистина иска да му помагам с нея.
Обвиненията му ги отдавам на първоначалния ШОК от новината. Не е лесно да си на 3000 километра от дома и гаджето ти да ти съобщи, че дъщеря ти всъщност е психично болна....
Цитирай

in the boulevard of broken dreams

Мнения: 1 517
Свалям ти шапка за всеотдайността   bouquet . Но не е ли време да обърнеш и малко внимание на себе си. Все пак на този свят никой на никого нме е длъжен, а ти си направила достатъчно. Пък и за да можеш да се грижиш за нея, самата ти трябва да си добре.
И на двете ви желая успех!  Hug
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Имам близък психично болен, но е в специализирано заведение и там наистина се чувствува добре. Специално сме го подбрали и дано се задържи дълго там. Бяха го изписали по едно време, защото му правиха операция и се видяхме за сетен път в приключение, а го гледахме 4 души много задружно и се разбираме. Там той си е мужду свои, а и е на свобаден режим обикаля по полянки по цял ден на чист въздух. Каквото му трябва му носим.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора