Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-4 от 4 отговора

Анкета

Моля, изберете Вашия фаворит сред авторите на разказите

 (Гласуването приключено: пн, 28 авг 2006, 23:22)
Може да изберете максимум 3 опции.
Въведи твоя глас

София

Мнения: 4 341
Вече приключи приемането на истории за конкурса "Как му казах, че съм бременна".
След предварителния преглед журито е подбрало 37 разказа.
Моля, гласувайте за най-трогателния, вълнуващ и забавен разказ според вас - така ще бъде определен и фаворита на публиката.


Част от историите са изпратени по пощата и ги прилагам като сканирани изображения.
« Последна редакция: пн, 21 авг 2006, 11:07 от Mamma »
Цитирай

София

Мнения: 4 341
1. Татяна Николова

   Нашата история започва малко по - отдалеч. Борим се за бебе от 2 години и няколко месеца. Естествено съобщаването на новината за успех на бъдещият татко нямаше да е никаква изненада, защото той беше наясно с всички дати по разбираеми причини.
Но какво се случи. Решихме най-накрая след 11 години заедно, на деня в който се запознахме 17.06, да узаконим нашата връзка. Започнахме подготовка за сватбата ни. В резултата на това прекратихме опитите за бебе, защото не искахме да съм бременна булка и да седя само на стола като препарирана. Искахме весела и шумна сватба с много танци и забавления. По стечение на обстоятелствата, менструацията ми трябваше да се появи някъде около датата на сватбата. Заредена с тампони и хапчета за болки в яйчниците, изкарахме една незабравима и много красива сватба. Менструацията ми закъсня и за съжаление щеше да се появи, ръка за ръка с още по-голямо нежелание и разочарование - щяхме да сме с „придружител” на медения месец.
Да ама не, съдбата бе решила друго - мина седмицата на планина, дойде ред на седмицата на морето. Аз отново заредена с поне две кутийки тампони и хапчета. Но по средата на меденото моренце и в тон с именния ден на таткото (29.06.2006) реших да си направя тест, ей така за всеки случай. Нямаше гадене, нямаше болки, нямаше нищо.
Рано, рано в хотелската стая, докато бъдещият татко спеше аз станах, отворих теста и последвах указанията. След като дадох материал за размисъл на тестчето, се заех със сутрешния си тоалет. След пет минути, както е по указание проверих теста, и о изненада. Чертичките бяха две, една до друга, еднакво оцветени и така красиви. Не вярвах на очите си, а щастливия именник и бъдещ татко спеше ли спеше, но не за дълго. Скочих върху него и го разцелувах. Започнах с думите:
- Ето ти един подарък за празника.
Отваря той очи и поглежда сънено към теста, трудно различава него пък камоли двете черти. Тихичко простенва:
- Какво е това?
А аз щастлива отговарям:
- Тест за бременност с две чертички - а той:
- Какво означава това?
- Ставай - викам му - ще ставаш татко.
Хиля се през уши и продължавам с целувките и прегръдките. Отговора беше:
- Ама ти сигурна ли си, добре ли прочете упътването.
Миличкият ми той, като че ли това ни е първия тест, че да се двоумя. Седна на леглото, погледна теста и ги видя - двете чертички.
- Дай пак да погледнем упътването, да не би да грешиш - вика той.
А аз щастлива припкам и се радвам. След като собственоръчно се убеди, че всичко е както трябва, щастливи двамата лежахме прегърнати в леглото и не можехме да повярваме, че най-прекрасното нещо на този свят най-после се случи и на нас.
Въпреки всички планове, графики и изчисления, нашето бебе реши да се появи точно когато най-малко го очаквахме. Заченато е с много любов и желание седмица преди сватбата и на пук на нас и нашите планове е било с мама и татко заедно на този прекрасен ден.
Пожелавам на всички това щастие - мига на двете черти и тупкащото сърчице на екрана.


 
2. Дияна Христова

... Закъсняваше ми с 3-4 дена. Беше късния следобяд, бях сама вкъщи и си мислех точно колко чертички ще се появат ако си направя тест за бременност.Толкова искахме да имаме дете и няколкото неуспешни месечни опити до тогава ни се струваха цяла вечност...

Винаги вкъщи имам поне един тест за бременност, но не можах да го намеря, затова отидох до аптеката и си купих 2 теста за бременност за всеки случай. Прибрах се с нетърпение, имах някакво предчувствие и веднага си направих първия тест иииииии след по-малко от минута се появиха очакваните две чертички...Незнаех къде се намирам от радост, идваше ми да литна от щастие.

След малко си направих и другия тест за бременност - като съсредоточено наблюдавах появата на чертичките. Вече бях сигурна, че съм бременна! Сложих двата теста един до друг на етажерката в банята и се разтърсих за този тест, който първоначално търсих, но не открих. Е, сега просто обърнах шкафчето на опъки и го намерих, като веднага отидох в банята, за да го направа и него - ето как един тест за бременност е първото средство, което ти съобщава най-хубавата новина!

Вече имах 3 направени теста, показващи един и същи резултат! Бях ги сложила в банята, когато на вратата се позвъни и мъжът ми си влезе, опитах се на прикрия еуфорията си без нищо да му казвам, достатъчно беше да погледне наредените тестовете... Не мога да опиша с думи приятната изненадата и същевременно щастието, което го връхлетя след като влезе в банята и ги видя....

Така, не му казах, а му показах!!!



 
3. Даниела Касабова

Беше 19.11.05 г. Моят рожден ден. Празнувахме в къщи. Сложихме децата да спят и малко уморени си легнахме и ние. Но на празника трябваше да има и десерт. От няколко дни си мислех дали да не пробваме за трето детенце и бях пресметнала, че ако забременея по това време, бебето ще се роди през август т. е. зодия Лъв. Моят мъж е Лъв и реших, че ако имаме трето дете, то трябва да е като него. За това, когато Дани ме попита: „Опасно ли е?”- му отговорих „ Не... незнам... ще видим после.”

И така чаках следващия си цикъл някак на тръни. Закъсня ми няколко дни, но аз не исках да приема това. Реших да изчакам още два три дни за по-сигурно. Мислех, че може да е от стрес. Бях много натоварена в работата, а и преживях силна уплаха - откраднаха ми златно синджирче от врата.

И така след 10-тина дни закъснение си направих тест за бременност. Толкова ясни две чертички още на първата минута, а аз гледах като втрещена. Ами сега? Това не може да бъде! Всичко ми изглеждаше като филм от скрита камера. Трябваше ми доста време да се съвзема.

Чудех се как да кажа на мъжа си. А той винаги е искал да имаме три деца. Току ми подхвърляше „ Хайде, де какво ще ти стане!”. Децата също все ме молеха „ Хайде де мамо, кога ще ни родиш бебе”. Аз категорично отказвах. Беше ме страх. Вече съм на 35 години и знам, че след тази възраст бременноста крие повече рискове. Още повече, че и двете си момиченца износих доста трудно. Серклажи, болничен престой и накрая секцио. Ами ако сега всичко се повтори, кой ще ми гледа децата. Цвети е в първи клас, а Бори е в детска градина. Ами специализацията ми? Обзе ме паника. После си помислих: „Щом е станало, значи е трябвало да стане! И то на моя рожден ден!”. Изчислих си термина - оказа се на 14.08. т. е. два дни след рожденния ден на мъжа ми. Тогава си казах „ Това са твърде много съвпадения. Това дете трябва да живее!” И така лека, полека се успокоих.

Сега оставаше само да кажа на таткото. Но как? Исках да бъде нещо специално. Реших да му поднеса новината като коледен подарък. Беше 18.12. Оставаха ми само шест дни. Как съм издържала без да кажа само аз си знам. И ето дойде Бъдни вечер. През целия ден напрежението ми нарастваше. Дойде вечерта и децата с трепет очакваха Дядо Коледа. И ето, че се позвъни на вратата и когато отворихме ни чакаше цял чувал подаръци. Децата отваряха и се радваха, а моето сърце щеше да изскочи. Всеки получи по нещо, но последният подарък оставаше. Той не беше при другите подаръци, а скрит в мен.

Когато еуфорията поотмина, извиках Дани в спалнята. Там на леглото го чакаше едно плюшено лъвче, придружено от писмо. В него бях написала, че едно малко лъвче иска да стане член на нашето семейство и иска разрешение от татко Лъв. Дани каза че лъвчето е много хубаво и ми благодари. „Само, че не е това лъвче...”. Той ме погледна неразбиращо. Казах му „ То е тук” и посочих корема си. „ Бременна ли си?!” – попита той. „Да” отвърнах и се разплаках. Нервите ми не издържаха. Дани ме прегърна глупаво усмихнат. Не можеше да се осъзнае. После разумът му се върна „Ами сега? Толкова много го исках...А сега какво ще правим?” Разбирах го напълно. Та нали същото което се случваше с него, го преживях и аз преди няколко дни. Имахме толкова много планове, а изведнъж животът ни тръгваше в друга посока. Цяла седмица беше като болен, но ето че всичко си дойде на мястото. Благодаря на Бог, че бременността ми премина сравнително леко. Остава ни само един месец да се срещнем с третата си рожба. А с какво нетърпение чакат бебето двете каки - това е друга тема.

4. Бонка Георгиева

Моят мъж много обича децата и искаше да стане татко още от самото начало, като се запознахме, но аз тогава още учех и се разбрахме да се дипломирам, да защитя дипломната си работа и тогава да мислим по сериозно по-въпроса и да работим върху него Smile

След, като завършихме висшето си образование, обаче и двамата започнахме да работим, сериозни и отговорни неща запълваха дните ни, вечерите не бяха, толкова романтични, колкото ни се искаше, въпреки това ние се любехме често, но плода на нашата любов закъсняваше и не идваше. След три години, бях видимо притеснена от този факт. Тогава моя мъж ми купи тест за бременост и ми каза, този месец обещавам да е положителен. На мене ми стана много тъжно, че той обвинява себе си, а вината може да е и в мене, но реших, че и двамата силно искаме дете и трябва да успеем този път. Георги,(така се казва моя мъж),често обича да ме пита, какво ново е имало в моя ден, как са приятелите и дали има нещо интересно. Аз често му казвам първа новините, коя наша приятелска семейна двойка чака дете и радвайки се за тях ми става мъчно, че не мога да го надаря с такова щастие, а той го заслужава, повече от всеки друг в този живот.

Преди месец се почувствах странно, започнах да усещам, че ми се яде кисело и гърдите почнаха да ме болят, но имах цикал, макар и много по-слаб от друг път, реших незабавно да пробвам с купения тест от мъжа ми. Той беше ПОЛОЖИТЕЛЕН. Пощурях от радост, плясках, пеех, свирех с уста, а като се върна мъжа ми му казах с нескрит интерес: "Мили, познай кои наши близки ще си имат дете?". Отначало той леко се смути, почна да мисли, кои от общите ни познати все още са бездетни и тъкмо мислеше да прави предположение, като изведнъж видя издайническата ми усмивка и взе да крещи с пълно гърло в голям екстаз:

"НИЕ, НИЕ, НИЕ, Ама разбира се, че НИЕ" После цяла нощ се любихме, прегръщахме, целувахме, а сега с невероятен копнеж и трепет, чакаме нашето желано дете и се молим то да е живо и здраво.

 
5. Гергана Стефанова

В живота на всяка жена има няколко чудесни момента, който не би могла да
замени с нищо друго. Това са: мига в който се влюбва силно и решава, че това
ще бъде мъжът на нейния живот, момента на сватбата и мига в който разбира,
че е бременна, а по-късно и времето на раждане на очаквано и силно желано
дете.

След като се оженихме с моя съпруг Здравко искахме силно да имаме дете.
Организирахме си чудесно сватбено пътешествие до Франция и Германия и в
невероятната атмосфера на чудесни и красиви райски места в тези хубави
страни бленувахме силно за своя рожба. Щастливата новина не закъсна много
дълго. След 3 месеца от нашето сватбено тържество, аз разбрах, че съм
бременна. Исках да изненадам приятно Здравко и да му кажа чудесната вест по
възможно най-добрия начин. Купих специални ароматни свещи, един любим и за
двама ни компак диск с Любовни балади и ботилка отлежало вино. Приготвих
незабравима вечеря. Репетирах цял ден на ум, как ще го посрешна от вратата,
как ще го поканя на масата, как, ще бъда облечена в стилна рокля, как ще го
поканя на танц и разбира се как накрая сред много ароматни свещи и цветя ще
му кажа чудесната новина, че ще става баща.

Всичко беше приготвено обмислено, репитирано, но когато звънеца ми извести, че моя любим се връща, моя дъх спря. С голямо вълнение отворих вратата и се хвърлих в прегръдките му. После се чух, едва чуто да казвам през сълзи на радост "Ще ставаш баща!". Всички приготовления бяха напразно, но мойте думи, така го сгряха, че той ме повдигна във въздуха и започна да ме прегръща и целува горещо, нямаше по-щастливи от нас на земята в тази минута, не помня как, но знам, че всичките свещи горяха до сутринта, почти цяла нощ диска се въртя, а ние говорихме ли говорихме, за нашата обич, за новите ни отговорности, за това, как нашето дете ще има всичко, но няма да го разглезваме, как искаме то да
стане достоен и отговорен човек.

Винаги днес, когато се сетя за този случай ми става много светло и знам, че аз имам късмета да съм щастлива, защото обичам и съм обичана, защото имаме вече до нас две детски ръчички, който ни гушкат и сладко и трепетно шепнат малките устнички "бичам Ви". Няма по-голяма радост в този живот от това да дариш човешки живот, който е искан и от двамата родители и който трябва да бъде пазен, съхраняван и възпитаван в добро. Човекът за това е на тази земя, за да създава и твори красиви и
положителни неща, а когато това е човешки живот отговорността е много, много
голяма, но си заслужава.

 
6. Мария Николова

Бих искала да ви разкажа за най-щастливата Коледа в моя живот. Тя е свързана с моята най-голяма мечта - да си имам бебе.Дългоочаквано и много желано малко слънчице…Мисля, че през целия си живот съм си мечтала само за този миг. Обожавам децата,още от малка си мечтаех да порасна и да бъда майка, забавлявах се като си играя с по-малки деца,а по-късно и с децата на роднини и приятелки. Опитвах се да узная детската психика,неподправената детска обич и доброта, специално подхождах към изненадите и подаръците и винаги съпоставях, какво мен би ме зарадвала на техните години.Много познати задаваха въпроса : „Как ги омагьосваш тези деца, толкова те обичат?!” Мисля,че умението да общуваш с деца е изкуство, дарба.

Мечтаех си да завърша педагогика, но живота ме преобърна на 180 градуса - учих икономика, после аспирантура, правих кариера, работих в чужбина, после отново второ висше образование -„Право”… И пак кариера.

Докато изведнъж, на 35 години осъзнах колко е празен всъщност живота ми - в стремежа си да осъществя някои от мечтите си, аз пропуснах най-голямата… С моя приятел дълго правихме опити, но не се получаваше. Лекарите ни бяха казали,че единствения шанс вече е ин витро и ще трябва да изчакаме 3-4 месеца, до началото на новата година, за да бъдем включени в следващата програма ин витро. Може би психологически това ни е подействувало отпускащо и сме престанали да мислим за опитите за забременяване като самоцел.

И така в началото на декември вече усещах, че нещо се случва с мен, чувствах се особено. Но пак от делничния работен ритъм не ми оставаше време да си направя тест. Първия почивен ден около Коледа си направих Sureсheck и това потвърди моето предположение. Посетих и гинеколога си - ехографската снимка показа малка точица. Обзе ме неописуемо щастие. Опаковах в малко подаръче, първото доказателство за нашето бебе и го сложих под елхата…Изненадата беше страхотна-най-големия подарък, който можехме да си пожелаем. Терминът (живот и здраве) е на 15 август. Дано всичко да е нормално,моля се за нашето малко слънчице – да се роди живо и здраво !!!

 
7. Мария Рамова

      Въпреки че минаха вече повече от три години от радостта от двете чертички все още си спомням с умиление този миг от живот ни

      Малко преди посрещането на новата 2003 г. решихме, че вече е време да започнем с бебеправенето. Тъй като цикъла ми беше доста нередовен аз в продължение на три месеца при всяко закъснение отивам в аптеката, купувам си тестчето и следва голямото разочарование от едната чертичка. Април месец, цикъла ми пак си закъснява и аз пак си купувам тестчето, но реших да изчакам малко повече време да мине, за да не се разочаровам пак. Спомням си, че беше понеделника на великден 29.04 и аз бях на работа и като се прибрах /въпреки че зная, че е най-добре да се прави сутрин/  направих теста в 5 ч. след обед – и ХОП изненада – ДВЕ ЧЕРТИЧКИ.
      А как щях да кажа на приятеля ми /все още не бяхме женени/ го бях запланувала още от момента на решението за бебе. Февруари месец ходих на очни във Варна и от там си купих една картичка с много хубаво синеоко бебече. Приятелката ми доста се зачуди за какво ми е тази картичка, но аз веднага скалъпих, че майка ми ще ходят на бебе на някаква колежка  и затова купувам картичката. И така картичката си стоеше скрита в едни шкаф близо три месеца. Като видях резултата от теста  написах на гърба на  картичката
          „Мисля, че успяхме!
            Обичам те”
      Излизаме вечерта на кафе и аз цяла вечер едва се сдържах да не кажа нещо. След кафето Румен ме изпраща и аз му давам плика с картичката и той ме пита учеден: „Какво е това?”, а аз му отговорих най-нехайно „Писмо от щъркела” – той ме изгледа още по-умно, но не схвана за какво става въпрос.  След десетина минути ми се обади по телефона много щастлив и ме попита дали съм сигурна и каза, че след малко ще мине през нас – беше нощна смяна и на път за работа си отби. Дори не бях споменала думата бременност, но той веднага се беше досетил. Очите му искряха от радост, просто беше невероятно и за двама ни радоста беше неописума. Малко съжалявах, че не видях първата му реакция, но той е малко пестилив на чувства и ми се струваше, че ще е по-добре да остане малко сам със себе си.
       Осем месеца по-касно на 02.01.2004 с около десет дни закъснение се появи и  нашата синеока принцеса Анита. Три-четири месеца след раждането нещо пререждах шкафовете и видях, че мъжа ми е запазил картичката и я извадих да си припомним мига на радостната вест и тогава коментара на гордия татко беше "Виж Анитка колко прилича на бебето от картичката". И това си беше самата истина.
       Няма нищо по хубаво от желаната и предварително планирана бременност. Пожелавам е на всеки!

       А за второто каква изненада ще мисля? Може би ще плагиатствам от някоя от победителките в конкурса.

Много целувки на всички и само = на тестчетата

 
8. Десислава Георгиева-Дичева

Как му казах, че съм бременна – това е най-удивителният и най-дългоочакваният момент в нашия съвместен 13-годишен живот.

След поредица от неуспешни опити, ходене по лекари и операции, изследвания, обвинения, скандали, отрицателни тестове и много сълзи и нервни изблици..

Най-сетне в една прекрасна зимна утрин, с разтреперани ръце, и разтуптяно сърце отворих поредният тест за бременност и след минути на трепетно чакане се появиха дългоочакваните и най-мечтаните, най-милите две чертички на света за мен. Сърцето ми спря за миг.

Не се върнах повече в леглото, защото по вълнението ми и треперенето ТОЙ щеше да разбере, а аз исках да съм сигурна. На следващият ден направих още един тест и реших да му съобщя. Много варианти съм имала в главата си, мечтала съм ги, изживявала съм ги, дори си представях предавания като „Море от любов”, или „Имаш поща”, тъй като съм безкрайно благодарна на моя приятел, който преди 3 години стана мой съпруг, за цялото внимание, търпение и нежност към мен, за последните 5 години на борба, надежди и поредица от разочарования.

Вкъщи имам любима кукла от моето детство, която прилича на бебе, по форма, размери и външен вид. В нейните ръце закрепих малка картичка във формата на сърце изпълнено с червени рози, в която написах: „Любими, дойде заветният миг на щастие, с огромна обич ти кавзвам ЧЕСТИТО! Ще ставаш татко!”

Много тихо влезнах в нашата стая, много рано сутринта след вторият положителен тест и оставих куклата-бебе заедно с картичката в ръцете и, така, че като се събуди това да е първото нещо което да привлече погледът му.

След час и малко чух страхотен вик на радост и победа и много силно думкане по стената... на панелката в която живеем. Сърцето ми щеше да изкочи от гърдите. Изживяхме най-прекрасната утрин в мечти, нежност и топлина. Сбъдна се неговата многогодишна най-съкровена мечта да си имаме бебче. Веднага се записахме за преглед, и когато след няколко седмици чухме първите тонове на сърчицето, прегърнати плакахме от най-истинското, най-чаканото земно щастие – благословени, че ще ставаме родители.. през ноември месец 2006 г.



 
9. Рада Стефанова

На работа съм, в тоалетната, правя си тест за бременност - положителен! Въпреки, че не е планирано първата ми реакция е да се ухиля до ушите, после - страх, неувереност и всички ония чувства, които заливат като порой една жена която разбира, че ще става майка. Ами сега! Аз не съм готова за такова изпитание! А какво ще каже таткото? Нали се пазехме - уж? Нали не сме мислили за бебе! Та ние се познаваме само от няколко месеца!

Тичам до аптеката и взимам още един тест, първия може и да греши - знам ли аз? Отново в тоалетната, отново с треперещи ръце проверявам теста - 2 чертички, но едната съвсем бледа! Звъня на приятелка и питам дали съм бременна ако едната чертичка е по-бледа от другата. Чувам смеха й в телефонната слушалка, а после ми честити - бледа - не бледа, щом я има - бременна си!

Е добре - бременна съм - и сега какво? Трябва ли да кажа на бащата веднага или не? Има ли подходящи моменти за такива новини и кога са те? Времето лети, а аз нищо не мога да измисля. Вече трябва да тръгвам, имам среща на спирката с таткото, но никъде не ми се ходи. Искам да си седя в работата и да се занимавам с всекидневните си задължения, ама няма как.

Продължавам нищо да не измислям и когато си слагам якето, и когато заключвам. Накрая няколко минути преди да стигна до спирката, стигам до извода, че трябва да изчакам, да се посъветвам с приятелки и тогава да му кажа по най-безболезнения начин.

Стигам спирката и той е там. Чака ме, прегръща ме, извинява се, че колата е развалена (за кой ли път) и започва да ми разказва деня си. Аз не го слушам. Идва автобуса и ние се качваме, сядаме, той дупчи билетите и продължава да ми разказва какво е правил през деня, а аз продължавам да не го слушам.

- Бременна съм. - изтърсвам аз в един промеждутък между неговите думи. Без предисловия, без мъдрите съвети на приятелки, без обмисляне на ситуацията, без подходящ момент и подходящо място. Просто "бременна съм" и нищо друго. В първия момент ме поглежда неразбиращо. После явно осмисля новината и на лицето му цъфва усмивка. Същата като моята, когато видях двете чертички - естествена, необмислена, искренна от едното до другото ухо! Нищо, че сме в рейса и стискаме скъпоценните билетчета, нищо, че е вечер и още не сме яли, нищо, че не е романтично - важното е, че той се усмихва. Важното е, че в мен расте едно неочаквано, но желано човече, другото вече няма значение.




10. Мартина Иванова

Появата на нашата бебка хем беше планирана, хем донякъде изненадваща. Тоест – по принцип знаехме, че имаме желанието да си имаме бебче, но не сме си казвали - "хайде сега, почваме да работим за бебе" или нещо подобно.. просто не се пазехме така стриктно.

И как разбрахме... тъкмо се бяхме върнали от море - аз подозирах, че има нещо..твърде странно беше за мен да ми закъснее цикъла... и завинаги ще запомня заветния 13 септември - рождения ден на съпруга ми.

Поканени са гости, аз се прибирам вкъщи с готовия подарък + един тест за бременност, купен между другото от аптеката под блока... Помежду приготовленията за вечерта, влизам в банята да си взема душ.. и разбира се да направя и теста... и.. дъха ми спря - категорични две чертички! Пуснах душа...водата се стичаше върху мен, редом със сълзите ми.. от радост, от изненада, от страх и несигурност... просто не можех да спра да треперя... После трепереща и плачеща продължих с приготовленията.. абсурдна сценка - режа салати и рева...

Най-сетне така очаквания момент дойде... входната врата се хлопна и ТОЙ си дойде... уж вече успокоена и овладяла емоциите, отидох да го посрещна. Погледнах го в очите.. и сълзите пак рукнаха... Гушнахме се и ме заразпитва какво е станало... и аз през сълзи и усмивки.. хълцайки успях да го кажа "Ами направих теста. положителен е. Ще си имаме бебе !!!".. и застинах в очакване на реакцията му.

Е, мога да кажа, че неговата реакция беше много по-адекватна от моето поведение Показа искрена радост, разплака се и той, каза, че е страхотна, невероятно хубава новина... ще си имаме бебче! И така.. седнахме на шкафчето в коридора - прегърнати.. плачем и се смеем

В един момент се осъзнах и казах "Хайде, докога ще стоим в коридора, няма ли да се събуеш и да влезеш..не искаш ли да си видиш подаръка?"... Отговора беше "Ама то и още подаръци ли има?"

И така... после някои от гостите ни също разбраха новината... или поне ни заподозряха. Празненството беше невероятно.. и наистина завинаги ще запомня този ден!
« Последна редакция: пн, 21 авг 2006, 02:11 от Mamma »
Цитирай

София

Мнения: 4 341
11. Петя Ангелова

Живеем в Плевен, но нито аз, нито мъжа ми сме от града.....аз никак не се чувствам уютно в този град, все пак живяхме 7-8 години в Търново, но както и да е.

След като се върнахме от море, аз реших, че вече не издържам в този град и започнах да си търся работа по интернет в София. Мъжа ми (нямаме сключен брак), та той не ще и да чуе да се местим, но аз му казах "хубаво, аз тогава отивам сама, ти си стой в Плевен" и така...
Обадиха ми се за интервю за работа след около два дни и аз реших преди това да отида в Търново, да си видя старите дружки и от там в София... Вечерта в Търново ми стана много лошо от едно малко питие, закъсняваше ми една седмица, но си мислех, че е от смяната на климата, бяхме се върнали от 20 дневна почивка на море....... Една приятелка ми подхвърли, че съм направила бузки, аз се сетих,че преди броени сутрини закусих 2 пържени яйца и три филии хляб, което е нетипично за мен толкова много на закуска и то пържени неща. Та така леко се усъмних........и си купих тест за бременност, направих го в тоалетната на едно заведение и се оказа положителен........

Забравих за интервюто в София, за билета, който си бях купила за автобус след два часа, чудех се дали да кажа на Драго като се прибера в Плевен, но не устоях и му смс-нах "Май,май.....", а той ми отвърна: „май, какво" и аз му писах; "май ще си имаме бебе". Неговият смс беше (още го пазя) "май май...толкова ще ви обичам и двамата или и двете"


 
12. Анна Гагауз

При нас колкото и странно да ви звучи се получи така, че мъжът ми ми каза, че съм бременна.

Не бяхме решили точно кога и как искаме да имаме деца, само принципно си бяхме говорили, че да искаме да имаме бебоци. И един прекрасен ден просто решихме негласно, че няма да се пазим и ако се получи веднага бебченце, ще е супер, ако не, има достатъчно време. Знаех много добре, че това с правенето на бебета не е много лесно и че има хиляди условности - да уцелиш овулацията и т.н и т.н. Не смятах да ходя по изследвания, да си меря температурата или да предприемам каквото и да е преди да е сме правили безуспешни опити поне една година, а и не исках да превръщам прекрастния ни секс в машина за правене на бебета.

И двамата бяхме страшно ангажирани с работа, приятели, роднини, с новия ни дом и т.н., а той се подготвяше за изпит в Милано и беше под страшна пара. След като се върна бяха партита, рожденни дни, пазаруване за Коледа - най-красивото време, изпълнено с толкова изненади, обич, разбирателство.

Всичките ни приятели не пропускаха да отбележат, че изглеждам чудесно и имам страшен блясък и излъчване, непрестанно получавах комплименти. Бях някак много щастлива и една сутрин моята половинка ми каза: "Мило мое слънце и звезди, да не би да си бременна!?", а аз много учудена го изгледах и казах, че категорично не съм съгласна и дори се обидих и го попитах да не би да ме намира за надебеляла. Бях качила 2 кг,.но реших, че е от безкрайните празници.

Така посрещнахме бурно Нова Година и усъмнахме с изненада, че цикълът ми може би закъснява.След два дни сутринта се събуждам и моето слънце ми казва: "Днес е време да се убедим, че си бременна, не разбирам не го ли усещаш" и ми подава един тест, който бил купил предният ден. След 30 мин спор защо така си мисли и защо пък да правя теста и т.н. го направих много бързо, облякох се и изчезнах за работа, оставяйки на него отговорността да погледне резултата. Минути след като бях излязла от в къщи той ме догони, вдигна ме на ръце, запрегръщаше ме, разцелува ме и ми заповтаря."Ще ставаш майка, миличко, бременна си, ще имаш бебе. И аз ще съм му баща".

Аз гледах и въртях очи и наистина не знаех какво става и какво да кажа. Бях толкова изненадана - в мен се бореха едновременно хиляди чувства, като една неспирна лавина. Колко обичам този човек, колко радостен е той, а аз.....защо не скачам от радост, доволна съм, как ще се грижа за това дете, ще съм добра ли майка,.....отговорна ли съм...Малко ми е лошо, вие ми се свят и в стомаха ми нещо се надига.

Това беше най-странно шокиращата, необичайна, объркваща и хубава новина на света!

Сега с нетърпение очакваме малкят ни тигър на 3 ти септември. 



13. Ирена Василева

Когато забременях първият път, ситуацията беше по-скоро стресова и изпълнена с много притеснения, а не с радост! Бях абитурентка, бъдещият ми съпруг - студент и бебо беше голяма изненада! Казах на таткото, докато пътувахме в автобус 280! Не си бях правила тест още, защото имаше време до цикъла, но чувствах, че става нещо различно с мен! Таткото реагира много изненадващо, усмихна се и ми каза: "К'во се шашкаш толкова - ще си го гледаме!". Но като направих теста и се оказа положителен, трябваше да говорим с нашите и светът сякаш му отесня! Но това е друга тема!

Сега и второто ни бебче не беше планирано и беше дори по-голяма изненада от баткото! Мъж ми замина да купи кола и докато го нямаше, реших да си направя тест, защото колежките ми бяха решили, че ям като бременна! Заради майтапа реших да си направя теста! За моя изненада тестът беше положителен!

Много искахме още едно дете, но все не се решавахме! Дълго обмислях как да кажа на нашия тати, но така и не можах да реша! В главата ми се въртеше само една мисъл свързана с по-голямата кола, която той настояваше да купи и накрая купи, а аз исках по-малка и по-икономична!

Та прибира се тати и носи някакви неща, които ми разнася с обувките напред-назад из апартамента и ми цапа току-що забърсания под! Ядосах се малко, но реших че това е идеалният момент! Вдигнах му страхотен скандал за това как ми е нацапал, изкарах го по-черен и от въглищата, като и дума не обелих за колата! Той пък се ядоса, защото не сме се виждали от няколко дни, а аз го посрещам със скандал! Както беше набрал обороти и викаше, аз креснах с все сила, за да млъкне и му казах: "И знаеш ли кое е най-хубавото в цялата работа?", а той ме погледна тъпо и се обърна с гръб. Аз продължих: "Че не ме послуша и реши да вземеш голямата кола – ще стигне за четирима ни!". Тогава мъж ми ме погледна с най-изненадания и объркан поглед, който бях виждала! В следващия момент явно релетата прещракаха и успя да смели информацията, отрони само едно "Ама" и взе да ме прегръща и целува! Горкият, не можеше да си намери място от радост!

 

14. Искра Пенева

А аз ще ви разкажа как казах на шефа и колегите новината:
Бях вече в третия месец и по нищо още не си личеше, че сме 2 в 1  .
По това време съпругът ми работеше на 300 км. от града в който живеехме и в който аз работех. Имахме вече едно дете и нашият татко си идваше всяка седмица да ни види. Трудно се справяхме така. Тати липсваше на 4-годишния ни син и всяка раздяла беше от трудна, по-трудна и за него и за мен. Издържахме разделени около година. Трябваше да направим нещо, за да облекчим положението. Аз не можех да напусна работа току-така. По договор трябваше да предизвестя 3 месеца за напускането, а никой работодател нямаше да ме вземе на нова работа с такъв срок. Повечето искат да се почне веднага. А и много държах на работата си. Харесваше ми както това, с което се занимавах, така и колектива, с който работех. Освен това, никой не знаеше колко сигурна беше високоплатената работа на съпруга ми. Да оставя питомното и да тръгна да диря дивото, не беше от най-разумните решения в нашия случай. Затова семейния съвет реши да си направим още едно бебе и да съберем семейството.
Речено-сторено  .
Разбира се рано или късно трябваше да съобщя тази новина във фирмата.
Понеже съм си малко суеверна, не казах на никого   (даже и на останалите членове на семейството – нашите родители), а и бях облагодетелствана от факта, че бременността ми протичаше перфектно и без типичните за този период неприятни ситуации с гадене и т. н. Вътрешно се изкушавах да споделя с целия свят. Имах толкова много приятели, които исках да зарадвам (защото бях сигурна, че и те ще се радват с мен). Нашите баби и дядовци също щяха да са на седмото небе като разберат. Макар вече да имаха по няколко внучета, родителите ни мечтаеха да гушкат и поглезват още бебчета. А тези три месеца изтекоха толкова бавно.

Най-сетне момента да се разприказвам дойде.

По Коледа си пуснах малко отпуска, а като се върнах първия ден събрах отдела и започнах от далеч. Първото, което им казах беше, че съм си намерила нова работа. Тогава на повечето колеги им увиснаха ченетата. (не се намираше лесно работа, която да замени нашата. Едва ли са много фирмите в страната, които предлагат на служителите си условията, които ни предлагаха в нашата фирма). Видях доста тъжни физиономии и увесени носове, защото в отдела си бяхме приятели и никой не искаше такава раздяла. След моментното стъписване започнаха да разпитват каква е работата, къде е и какви са условията. А аз само това чаках:

– “Работното време е 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, без право на отпуск, болничен, компенсации за нощен труд, без допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия като шум  (над 50 децибела)           и т. н. Заплатата през първите 3 месеца, които са изпитателен срок е малко по-ниска от заплатата, която в момента получавам, но после става цели 160 лв. и имам право да я получавам в продължение на цели 2 години”.

При споменаването на последното повечето от колежките с деца вече се усетиха накъде бия и започнаха една по една най-искрено да ме поздравяват за новината. Останалите още не разбираха какво толкова предизвика емоциите, но скоро всички бяха осведомени в прав текст, че в отдела ще се чака бебе  . То не бяха прегръдки, то не бяха целувки и хубави пожелания от всички.
     
Денят премина в еурофория, а аз бях най-щастливата бъдеща мама този ден!


   
15. Цанка Илиева

Аз си падам малко майтапчийка та ще ви разкажа каква шега скроих на татито а после като бонус ми дойде и майтапа на работа - той не беше планиран.

Тъй като няколко доктора бяха ни обявили и двамата за стерилни ревах, ревах и започнах да мисля да направя нещо по въпроса. Купих хормони и си тръгнах от доктора със график за правене на секс.

Да ама не. Нищо не стана и трите месеца докато взимах хапчетата.

А през това време зълва ми все питаше: " айде, вече 2 години сте женени кога ще имате бебе?" а мен ме беше яд че е толкова нетактична и казвах: "Ами ако бебетата стават по телефона може да е скоро" тъкмо бях започнала работа на 2 места а мъжът ми беше на смени - почти не се виждахме.

Реших да опитам още веднъж с хормони, купих хапчетата и зачаках да ми дойде.
И чаках доста - поне 2 седмици закъсня но вече имах опит с фалшиви тревоги и не смеех да се зарадвам даже напротив - това за мен означаваше само ходене по доктори, нови изследвания и много нерви.

Една сутрин като тръгвах на работа нещо ми прещрака и напук си купих тест.
В тоалетната в офиса се разплаках като видях ярките чертички  . И реших че трябва да измисля нещо интересно.

Мъжът ми искаше нов компютър и аз отидох и поръчах да ми го сглобят и зачаках.

Вечерта той ме взе от работа и отидохме в китайския. Там му казах че имам подарък за него и му показах конфигурацията на компютъра. Той много се зарадва и взе да обяснява колко бил хубав и тн. Тогава извадих теста и му го подадох с думите: "Ето още един подарък за компютъра" Той не схвана че това е тест за бременност и попита: "Ама това къде се слага? Какво е?" "Ами слага се до компютъра в спалнята и като отвориш прозорчето ще разбереш че трябва да му купуваме легло даже."

Тогава настана голяма радост. Колко бил щастлив, колко го чакал... И от време на време: "А компютъра кога ще го вземем, нали не е на майтап?"  .

На следващия ден се обадихме на сестра му с новината а тя каза: "Е сега трябва да пратите една благодарствена картичка на М-тел за бебето дето стана по телефона."

А на работа шока беше пълен тъй като се оказа, че двете с колежката ми сме забременели по едно и също време - децата ни имат 4 дни разлика и когато го съобщихме на другата колежка тя едва не припадна и през цялото време гледаше моя тест и снимката на УЗД на другата и повтаряше: "Вие нещо се майтапите с мен. Не ви вярвам!"

Още си го пазя положителния тест - сложила съм го при пъпчето на бебо и гривничката от родилното и редовно си поплаквам над тях.



16. Елица Гиева

Работата на мъжа ми е свързана с много командировки. Нямаше го 2 седмици дойде си за 4-5 дни и пак замина за около 3 седмици че и повече.   Оказа се че точно тези 4-5 дни, в които си беше тук са ни били достатъчни за да си направим нашето бебче.   Само че с отсъствията си нямаше как да забележи че ми закъснява. Още преди да ми закъснее усетих че са ми се променили вкусовете, бях решила че кафето ми киселее и даже ходих да питам колегите в офиса, които го купуват какво е това ново кисело кафе, а те ме гледаха странно и се опитваха да ми обяснят, че е еднакво със старото и на мен така ми се е сторило  ))
Закъсня ми 2-3 дни и точно на 1-ви април реших да си направя тест за бременност, беше отрицателен, странно е как може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Бях разочарована, но така и не казах на никого.

Обаче и седмица по-късно не ми дойде, реших да си взема друг тест. Купих си Sureсheck. Реших да си го направя сутринта преди да отида на работа. Не успях да стана на време и страшно бързах, направих си все пак теста и го оставих за малко да се оправям, почти забравих да го погледна, върнах се от вратата и като преместих гледам 2 чертички   Прибрах теста и тръгнах за работа, че вече закъснявах, обаче установих че се хиля от ухо до ухо, ходех си по улиците и се хилех  ))

Първата ми работа беше да се обадя на мъжа си, реших че е най-добре да му кажа лично. Казах му че има нещо сериозно, за което трябва да се видим и да поговорим. Усетих обаче че реши, че е нещо лошо и се притесни, реших да му каза по телефона, но в офиса вече имаше хора и нямаше как да кажа"Бременна съм!". По това време много беше нашумяла рекламата на тестовете Sureсheck с песничката   и раговора протече:
АЗ: Седни някъде!
ТОЙ: Седнал съм.
АЗ: Ти нали знаеш рекламата с песничката?
ТОЙ: Да.
АЗ: Жоро не е невинен!
ТОЙ: Какво?!
АЗ: Виновен е!
...мълчание...
ТОЙ: Сериозно ли ми говориш?
АЗ: Да!

Така му съобщих че ще става баща   После нямаше кой знае какъв разговор, защото си глътна граматиката както се казва  )) трябваше му малко време да го усмисли. По някое време ми каза че ме държало още от първи април  ))) Но и двамата бяхме много радостни от новината 

Пожелавам на всички такова щастие   Успех! 



17. Олга Божинова

Ето я и моята кратка история Smile

Бяхме на морето юли месец и ми закъсняваше, но аз не му казвах за да не се разочарова пак ако няма нищо /правихме опити 8месеца/

След като видях двете чертички бях естествено много щастлива и исках да му кажа по по-различен начин.

И така събудих го с подарък /мъжки боксерки, презерватив, и детски гащички/ и картичка в ръка. На картичката пишеше: Като сваляш първото /боксерките/ и не ползваш второто /презерватива/ март месец ще ти се наложи да ползваш третото /детските гащи.../ Нещо такова беше....

Естествено таткото беше замаян защото още спеше, но като се осъзна беше наистина щастлив. 



18. Искрена Иванова

От близо две години петгодишния ни син повтаря, че иска да си има братче и ние със съпруга ми се замислихме сериозно по въпроса. Мина година, година и половина, но братчето не идваше. Отидох на преглед – всичко ми беше наред, но не бях бременна. Дойде датата на която трябваше да ми дойде менструацията - нищо. Тъка ден, два, три не издържах повече и си направих тест – беше положителен. Много се зарадвах, но беше твърде рано да кажа на когото и да било, още повече на петгодишно дете.

Дните минаваха много бавно. Някъде към средата на втората седмица от закъснението си направих втори тест – за по-сигурно преди да отида на преглед. О, радост и той беше положителен. Нямаше съмнение – бременна съм (доказа го и лекарския преглед, който направих след още няколко дни). Запазих теста, беше точно Sure check и го оставих на видно място. Когато сина ми го забеляза веднага ме попита ”Мамо какво е това?”, а аз това и исках. Обясних му подробно, че това нещо показва, че ще си имаме бебе. Той очакваше, че то ще се пови веднага и остана малко разочарован от факта, че ще трябва доста дълго да почака.

Вечерта, когато се прибра съпруга ми дори още на вратата сина ни много вещо му разказа за двете чертички и му показа теста. Той остана направо шокиран, пребледня и само ме попита дали е вярно.

Всички бяхме много щастливи и девет месеца тръпнехме в очакване, но в крайна сметка си имаме сестриче, а не братче.


 
19. Мария Димитрова

Как му казах ли? Оооо, как му казах!!! Особено втория път така му казах, че... 

Първите дни най-коварно си мълчах.    Това – да знаете – е много трудно за мен. Да имам с какво да се похваля и да го задържа зад зъбите си е направо мишън импосибъл, ако ме разбирате какво искам да кажа. Но аз – съвсем не лишена от въображение – исках да го направя по някакъв особено оригинален начин, но за тази цел ми трябваше време. Първо изрових интернета (не че тогава имаше много български клубове и сайтове, но виж – хамериканците бяха много напред в технологията и много назад във въображението    ), после ходих у една приятелка, която получаваше някакви бебешки списания белким там намеря нещо креативно, но накрая останах на своите собствени фантазии и планове.

Но продължавах коварно да си мълча.     И мислех. Изчислявах варианти като примерно да му пратя телеграма в офиса (обаче докато му я доставят щяха да я прочетат всички по веригата    ), да му сложа бебешки чорапки на възглавницата (които са толкова дребни, че той можеше да не забележи   ) или пък в петъчното посещение на пиано-бара да грабна микрофона за да обявя пред всички «ще имам бебе» (и всички щяха да се юрнат да ми честитят, при което аз можеше да не видя неговата реакция    ), а небрежно оставената на масата книга «аз съм бременна» ще предизвика точно никаква реакция, защото той е свикнал да чета какво ли не – от фентъзи до хомеопатия.

И мълчах.    Продължавах да превъртам спомените си за такива филмови моменти и започвах да увесвам нос, защото все си спомях как мъжете гледаха тъпо и неразбиращо или пък уплашено и даже в готовност за бързо изнасяне по правата. Обаче...моя мъж не би постъпил така, 'щото....самодапосмеедаизглеждауплашено!!! 

И изведжъж – о, манна – датата, която следва е точно първи април. А на първи април се лъ-же.   

Естествено е да си помислите, че не съм спала цялата нощ изпаднала в екстаз, че утре е денят на уведомлението. Но не, не сте познали. Аз – облегчена, че най-накрая имам решението – спах като бебе (което ще има бебе хихи).

Сутринта станах, направих любимите му макарони (нищо, че изпадам в тих потрес когато ги яде с кетчуп) и застанах в засада. 

Мълчах. Чаках той да се поинтересува защо съм така подозрително мълчалива и репетирах наум диалога. Естествено не отчетох малката подробност, че в момента даваха резултатите от последните мачове на бундеслигата, калчото или каквотоидаетам. Той, гадът, беше вторачил поглед и изпружил уши към телевизора, похапваше си макарони и дори в един момент си помислих дали ако му измъкна чинията той ще продължи да загребва без да се осъзнае. 

Мълчах в засада и чаках. Чаках и мълчах. Но не издържах.
- Днес е първи април, нали? – започнах диалога.
- Мхмммм – измуча той колкото да не е без хич.

Изчаках една дъъълга секунда и го застрелях. 
- През декември няма да си имаме бебе.

Той, нали е инжинер – демек човек на логичната мисъл – трябваше да свърже двете изречения и да намери истината. Небрежно му бях подхвърлила един мъъъъничък тест и си представях как логическите вериги защракват из главата му, на изхода се появява решението и той скача, прегръща ме, изизиграва танца на сабите, упс, на радостта и...те заживели щастливо...
- Мхммм – промуча отново той.
«Мхм»  ли?    «МХМ» ЛИ?    Ейсегащевидитой – наведох се към него аз готова да изкрещя какво мисля за всичките му мачове, ритнитопковци и купи. 

Изведнъж той ме погледна като застрелян, примигна два пъти, сбърчи несигурно вежди и скочи повдигайки масата от единия край, крещейки:
- АЗ!!! АЗ!!! АЗ!!! ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!

Аз като в много забавен каданс видях как чашите с кафе се разплискват, лъжицата омазана с макарони и кетчуп прави половин оборот и се пльосва на покривката разснасяйки червени капки в околността и захарницата посипва всичко това с кристалната захар.
Бавно се изправих, сложих ръце на кръста (как я мразя тази стойка когато я видя у майка си) и бавно, членоразделно и съвсем спокойно през зъби казах:
-   Хайде сега бащата да отиде да купи белина. 

Докато гледах как този претендиращ се за улегнал мъж се обува и потегля към магазина подскачайки като шестгодишно дете и изпъчил се като награден кооператор, загребвах с лъжица размазаните макарони и с яд ги пльосках в мивката.

Втората ми бременност дойде изневиделица. Когато в офиса си направих теста, без забавяне и колебание се запътих към личния си лекар.
-   Докторе – казах убийствено сериозно аз    – искам да провериш дали теста е верен и да си мълчиш. Въобще не съм сигурна, че го искам това дете и ми трябва време да помисля.
-   Мдобре – измънка съчувствено той, после се заразхожда с накрайника на видеозона по корема ми. Обърса със сериозно изражение корема ми и скръсти ръце.
-   Ситуацията е следната: ти нямаш избор.
-   Нямам избор ли? –    наддигнах се аз готова да браня правото си на избор и чух:
-   Бременна си в почти четвърти месец.

Бясна, ама ужасно бясна влетях в къщи и сварих гордия баща в спалнята да се преоблича.
-   Нарочно си го направил – креснах колкото ми глас държи.     
Неговата първа и естествена реакция бе:
-   Каквото и да – не съм аз.
           
Е те тука вече полетяха всички завивки, възглавници и дрехи, до които успях да се докопам, а той – гада – като разбра, че отново ще става баща зае онази мъжкарска поза на директор на Нефтохим-а и каза:
- YES!!!

   

20. Ники Иванова

Моята история не е чак дотам интересна, но за се запиша и аз за протокола   
Всъщност, когато това се случи господин Съпругът не беше кой знае колко изненадан, тъй като от известно време правехме сериозни опити за създаването на едно малко човече. Така че, новината за него беше нещо съвсем естествено, почти като сутрешното „добро утро”, или като до болка изтъркания въпрос „да правя ли кафето?”. И понеже аз винаги съм си била малко „джаста-праста” и смятам, че директния шок се преживява, не обмислях много много какво точно да кажа и как да го кажа, просто влязох в стаята, той ме посрещна с въпроса:
-  Знаеш ли, че сънувах някакъв много изтрещян сън?!
- Така ли!? – съвсем непринудено отвърнах аз. – А ти знаеш ли, че ще ставаш татко?!

Кратко, точно и ясно. Без болка, без предисловие, без подготовка на терена. Усещането е нещо, като да умреш от бърза смърт.
 
Интересна обаче, беше реакцията на родителското тяло. Знаех, че ще са много щастливи, ама чак дотам, че да ги изтървем........   Когато им съобщихме за предстоящото събитие свекървата от кеф и вълнение вдигна кръвно 200 и сигурно е получила няколко микроинсулта    едновременно. След спешната намеса на хапчетата тя все пак отиде на работа. Там цял ден истерично ходела напред-назад и като папагал повтаряла ох, не мога да работя, ох то сега как да работи човек, ох т`ва, ох онова, и мятала ръце в несвяст. Свекърът и той критичен случай – понеже научи за зачатието на бебо по телефона и нямало наблизко на кого на врата да се хвърли минал в другата крайност - цял ден ревал, като магаре.   

Леле за нула време щяхме да ги уморим хорицата. За щастие сега всичко си е по-старому – весели и доволни бъдещи баба и дядо.
« Последна редакция: вт, 22 авг 2006, 23:23 от Mamma »
Цитирай

София

Мнения: 4 341
21.   Ангелина Костова

Как му казах, че съм бременна

Кратка история за това, как нашите деца приемат новото в живота си, какви са страховете на родителите и как между мислите на едните и другите няма нищо общо. Посвещавам я на моя син Николай с цялата си обич!


Колкото и да се опитвам да представя историята разтърсваща и не банална, не ще успея. Защото всичко в нашия семеен живот е тихо и кротко, без особени катаклизми. Живеем нормално, работим, забавляваме се, както много, много други семейства като нашето. Имаме син, на осем години. Един прекрасен младеж, със собствено мнение и изострено чувство за справедливост. Вторият е на път.
Когато за пръв път, преди малко повече от 8 години, разбрахме че ще имаме бебе бяхме двамата заедно – аз и таткото, гледахме положителния тест за бременност и мълчахме. Ние сме мълчаливи по природа. Достатъчно ни беше, че сме един до друг, а новината за това, че ще бъдем трима ни накара просто да се прегърнем по-силно.
Много емоции имаше в тази мълчалива прегръдка, повече от хиляди изречени слова. Тя беше началото на един нов живот, на промяна и предизвикателство пред нас – щяхме да станем родители.
Но разказът ми не е за тогава, когато преди осем години държах тест с две чертички в ръка, и не за тихото ни щастие в онзи миг, а за сега, от преди няколко месеца, когато в ръката ми отново имаше тест за бременност.
Ето, че пак бяхме двамата сами вкъщи и пак напрегнато очаквахме резултата, който щеше да покаже малкото бяло-розово изобретение. Петте минути, които трябваше да минат ми се сториха цяла вечност и аз се взирах в стрелките на часовника, а те вървяха бавно, едва, едва се местеха. Най-сетне настъпи момента да дръпна капачето настрани. Направих го полека. Двете чертички ни се усмихваха - розови и прекрасни.
И ние двамата – аз и таткото, за втори път замлъкнахме в онази тиха радост, а прегръдката ни бе изпълнена с обич и щастие.
Но мислите ми започнаха да се блъскат една в друга, да не ми дават покой. Особено една, как ще съобщим новината на нашия син? Как ще приеме факта, че семейството ни ще има бебе и ще станем четирима?
Синът ни е чудесно момче, умно, красиво, емоционално, с характер на индивидуалист. Тази му черта особено ме тревожеше, не знаех как ще реагира, какво ще направи, ще се почувства ли застрашен от новия човек в семейството. До сега е бил единствен, а от този момент... И аз силната, знаещата и всичко разбиращата майка изведнъж се притесних.
Изчела съм десетки книги по детска ( и не детска ) психология. Познавам реакциите на децата, и радостта, и гнева им. А не знаех как да поднеса прекрасната новина на собствения си син. Лутах се така няколко дни и реших да не отлагам, всичко зависеше от мен. Аз съм тази, която ще намери верния подход към детето.
Беше ранна утрин. Той току-що беше отворил очи и сънено се промъкна при нас в леглото. Сгуши се помежду ни като се правеше на заспал, а аз го целунах по челото. “Сега, сега е момента!”, навивах се наум, сърцето ми щеше да изхвръкне. Казах:
   - Ники, имаме прекрасна новина! Нашето семейство ще си има бебе!
Не чаках дълго. Само след секунда бях обсипана с целувки, очите му грееха, лицето му сияеше:
- Мамо, най-сетне мечтата ми се сбъдна, след толкова години!
Сякаш толкова години, цели осем, е чакал собственото си братче или сестриче. Обсипа ме с въпроси, кога, как разбрах, какво усетих. И недочакал отговорите ми започна да разказва как се появяват бебетата, как растат в корема на мама и какво има там вътре, как се раждат. Подскачаше от радост и вълнение, целуваше корема ми и повтаряше “ бебе, бебе, бебе “.
Ние, двамата мълчаливци, прегърнати гледахме порасналия си син и усещахме невероятна радост и щастие, не говорехме, само се прегърнахме по-силно и се усмихвахме.
Наистина, в споделеното мълчание се крие букет от емоции и чувства. Нашите избухнаха чрез детето ни, което не спира да пее, да говори, да любопитства, да търси и да констатира.
Той изхвърча от къщи и хукна да разкаже за бебето на всичките си приятели, на квартала, на целия град, на целия свят, а ние отново мълчаливо се прегърнахме.


 
22. Гергана Иванова

Аз пък зациклях като по часовник, без всякакви закъснения.При нас стана от раз, на 8 Март беше 2004г.Ходихме на оперета и дъра-дъра...Затова,когато на следващата седмица не ми дойде  си купих тест.Шефката ме скъса от подигравки  , че не ставало то току-така от един път, ама аз и казах : ТИ САМО ГЛЕДАЙ! и влязох в тоалетната.Те ме чакали, чакали да изляза и като се забавих се скупчили пред вратата да подслушват да не би да рева, че не е станало. Пък аз вътре седя и се чудя, защо таз чертичка е толкоз бледа-ни рак, ни щука. Колежките не издържаха и предприеха спасителна акция- сиреч нахълтаха вътре и стана една какафония...

Вечерта бяхме на едни лекции с мъжа ми и докато се разминавахме по един коридор аз съвсем делово му казах:
-Коте, получи се бележка за колет на твое име.
  А той:
- Ъ, какъв колет?
- Незнам какъв точно, но щял да пристигне след 9 месеца.

   Голям смях падна.На всички се похвалихме,та така.



23.   Росица Скализи

Ох, ами и при мене беше една... Малко преди сватбата ни с моя (на 7 август 2004 ) той ми каза че иска бебе... Аз, хък мък... ми не знам викам, не сме ли много  млади, ще се справим ли, знам, че на каквото сме дередже, ако родя, няма кой да ни помага, абсолютно сами сме, сами ще си го гледкаме, а искам ако създам дете, да мога да му дам най доброто от себе си  като майка,грижи, любов,всичко... Докато си мислех така, се появиха признаци за бременност.. гадене, глад по нощите, нервност... а и ми закъсняваШе... аз, скосена до безобразие.. той, в щастлива надежда... От ден на ден свикнах с мисълта, но още не си бях направила тест за бременност.. Накрая приех нещата, зарадвах се... и тъкмо когато се канех да си купя тест за бременност, и с това окончателно да се потвърди, ми дойде... така ревах, от разочарование и яд. А си мислех, че още не ми се ще... оказа се че подсъзнателно съм искала..но това ми даде повода да кажа "да, искам бебе..сега." И се почнаха опитите.. август нищо, септември пак..признаците налице, но и цикъла с малко закъснение налице... октовмри, пак нищо... Чакане, страх - ами ако не мога да забременея? Ноември (на мене ми идваше все в началото на месеца) пак не стана... Реших да не мисля вече за това, да се концентирам върху учене и домакинстване, в глезотии с моичкия....

На 9 декември 2004 получих майл от един стра приятел...който помежду другото ме питаше няма ли да ставам майка.. "ми няма пък да ставам, мисля си аз ядосана, че ми бърка в раната, макар и несъзнателно" и му написах че за сега не планираме... и тъкмо му го пратих се замислих... закъснява ми, не мога да спя, нервна, вчера ми стана лошо от пастата за зъби...я да проверя за всеки случай, макар да е навярно пак фалшива тревога... и тичам в аптеката(имаше аптека точно до нащия вход) и си купих тест в к.сния следобед, малко преди да се прибере моя мъж от работа) на другата сутринс триста зора изчаках да иде той на работа за да направя " с опървата за деня урина" тест(уж било най достоверно) слагам го на мивката в банята и 5 минути се разхождам в кухнята нагоре надолу... отивам и внимателно поглеждам изотгоре.. 2 чертички... едната бледичка...  ама две... ама много бледичка... ама две(ох сешам се за един от любимите ми български филми с Григор Вачков.,"Кит".."Цаца, ама риба... риба, ама цаца.. цаца, ама ри ба  ) аз съм бременна... мисля си и си го повтарям докато го осъзная.. и се разплаках от радост... изчаках да стане 8 часа за да отворят аптеката до входа и.. право там.. с тестчето.. "ми вчера купих един тест за бременност мънкам аз пред аптекарката "... "Да, какво има с теста за бременност?" пита тя.. "ми...можете ли ми кажете дали е положителен?" питам аз и й го тиквам под носа... Така направих, аз идиотката.. Тя погледна, разсмя се и каза "Ами ДА... 100 процента.. но най добре си идете и на гинеколког... "...АЗ цъфвам шастливо и изчезвам.. Шитвам му на моя един СМС че ше го чакам пред казармата на спирката (той е военен, офицер... ) добре че работеше той само до обяд тоя ден.. Увих му теста за бременност в хартия за подаръци с панделка и му го подарих на спирката... той първо неразбиращо погледна право.г.лничето.. "тва пък какво е???" и после го обърна... на обратната страна бях написала.."не гледай тъпо, тати, а целуни мама. Твоето бебе." Той примигна, примигна, след което бавно ама много бавно по лицето му се разля усмивка до ушите... ама опрегръдки ви казвам, хората на спирката се чудеха какво става,... е той обясни на всичи с най щастливото на света "ще ставам баща"...

Не знам хората колко ги интересуваше тоя факт, но и без това то не беше от такова значение.. казахме само на баба ни (негова баба, но я обичам като моя). Направих си в дома на баба му за всеки случай втори тест, от ония с плюсЧе и минусче...станах в 4 сутринта да го направя в тоалетната, всички други спяха, а и къщата беше пълна с народ. През цялото време се молех да не ми се разбиват надеждите... Погледнах... еедин ярко червен "плюс", ама наистина ярко червен... усмихнах се благодарно и се върнах в леглото... мислех си че моя спи, но след известно време чувам "е, казвай де, какво стана... " "ми кво искаш да стане, викам, то е станало вече... " той се разсмя и ме гушна... на Коледа разказахме на всички...

Само в казармата колегите разбраха още в понеделника... не се беще стърпял моя.. Имаше още трима негови колеги, чиито жени бяха бременни, вече доста напред с бремеността... та се беше похвалил веднага..Че ще членува в клуба на ставащите татковци...

А на приятелите казахме доста непринудено... Бяха се събрали у нас да гледат мач и той просто по едно време подвикна "къде отиде онова, БРЕМЕННОТО НЕЩО..."
Днес си имаме една слънчева и прелестна Киара Мария....   

П.С А на стария приятел му писах нов майл с текст "Информацията от 9 декември невалидна. Искаме бебе..ще си имаме бебе" 



24.   Милена

Привет на всички бъдещи и настоящи мами и родители!

Хубави истории за първите най-чудесни моменти, съпътстващи всяко човешко начало!

Нашата приказка започна в месеца на люляка, розите и любовта – май, 2001 г. Тъкмо бях завършила образованието си и готвех дипломната си работа. Бе от странните запознанства в интернет, които за себе си наричам срещи от трети вид, за да се окаже, че цял живот сме живяли в два съседни входа на един блок, без дори да сме се виждали, познавали или играли като деца на двора. Беше ясно, че Съдбата има нещо наум за нас.

Още след няколко месеца, през есента, моят рицар официално поиска ръката ми, по невероятно романтичен начин ми подари годежния пръстен и скоро след това направихме истински годеж, спазвайки българския обичай. След година като годеници вдигнахме и красива сватба - сбъдната мечта в бяла нежност.

Очакваха ни само чудни мигове – сватбеното пътешествие веднага след тържеството - като по филмите; квартирата – за първи път само ние двамата; първата нощ в новия ни дом – изграждан бавно, внимателно, с много търпение, обич, мисъл, помощ от най-близките ни.

Така безметежно се носехме две години по вълните на нашия лазурен океан от щастие, рядко разбунван от неизбежните проблеми на ежедневието или немалкия стрес от напрегнатите ни професии. Време беше да спрем да мислим само за себе си. Време беше да спрем да се успокояваме с една от най-известните фрази в мъдрия Еклесиаст:
    “Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето:
     Време за раждане, и време за умиране...”.

Да, време беше да създадем своя рожба – спонтанна обща мисъл, естествено въплъщение на обичта и всичко свято, в което се врекохме един другиму.

Време беше и да си припомним, че хубавите неща стават бавно, а най-хубавите – още по-бавно. Илюзии никога не сме хранили, но се надявахме всичко да е наред и когато е речено и тази радост да не ни подмине. След изтъркулването на първата година опити, компетентната лекарска намеса бе неизбежна. Запратиха ни по дългата и широка клинична пътека Sterilitas Primaria. Залутахме се между различни диагнози, една от друга по-бомбастични от предходната. С много търсене, четене и разностранна информация започнах да се ограмотявам по тази нова специфична материя, твърдо решена да не се оставям на емоции, зловредни вмешателства, грешни предположения, явно неверни и непроверени теоретични диагнози, хвърлящи ни в безпомощен ужас. Направихме нужните изследвания, както и куп ненужни - всички в норма. Междувременно смених няколко ‘светила’ и клиники, за да открия накрая своя Лекар, който с вещината и човещината си върна поразклатените ми спокойствие и вяра. Измина втора година в опити и надежди, прегледи и тестчета, мерене на температури, тъжни изпращания на съпруга ми по неговия занаят, дълги отсъствия, бленувани посрещания след това.

Решени и приели мисълта тази есен да пробваме и асистиран метод след поредното завръщане на половинката, той пое по своите задължения, а аз останах да броя дните до следваща овулация, цикъл, месец, завръщане. Но броенето стана доста дълго... Направих един Sure Check тест. Двете наситени черти подкосиха коленете ми и ми бяха нужни няколко минути, за да овладея неистовата си радост и да се върна привидно спокойна на бюрото си. Веднага насрочих среща с лекаря, на която той потвърди най-хубавата, очаквана и отговорна диагноза!

Видях пулса на новия живот в мен!

Ето, днес е 63-и ден, трета седмица ми е лошо от събуждане до заспиване, втори месец се изтъркули. А моят съпруг и другар в живота все още е в неведение какво изживявам в негово отсъствие... Обещали сме си един ден, живот и здраве, когато нашата мечта за очаквано детенце се изпълни, той първи да научи щастливата вест. Не ми се иска ограниченият брой символи на краткото текстово съобщение или бездушната телефонна слушалка да играят съдбоносната роля на вестоносец, преминал през няколко сателита и чужди оператори. Не, не и по този начин! Той не го заслужава!
Родителите и колегите ми не подозират нищо.

Уви, моето Всичко, моят Свят, моята Вселена не беше тук, когато тестът показа безапелационните две чертички. Не беше до мен, когато на видеозона пулсиращата точица отстояваше съществуването си. Но, когато, дай Боже, си дойде, ще му доставя голямата изненада по подобаващ начин. Защото той беше до мен във всяко начинание, обсъждахме заедно и подкрепяше всяко конструктивно предложение за нашата обща кауза от първостепенна важност. Той беше моята опора, когато, макар за малко, губех себе си в терзания, самосъжаление, отчаяние и апатия; той ме приземяваше, когато прекалявах с импулсивността си; той ме въздигаше, когато падах в бездните на депресията. Моля се, в другия най-важен момент след месеци, ако всичко мине нормално, да споделим заедно първата радост от родителството.

Да, зная точно как ще го хвърля в същата онази неистова радост, която изживях при вида на заветните две чертички! И ако наистина “Животът не се измерва в броя вдишвания, които правим, а с броя на моментите, които спират дъха ни”, дано така му подаря още един от най-сладките и незабравими. Фантазията ми отдавна изрисува в звук, цвят и аромат точната картинка.

В деня на четвъртия Рожден ден на нашето младо и все още двучленно семейство, след хубава вечеря с любимите му ястия, в роматичната атмосфера на блещукащи свещи и тиха музика, ще му поднеса кутийка със странно за него съдържание: най-отгоре, за предястие, ще намери ризата в морските тонове на очите му, която взех на юбилейния му Рожден ден и който не можахме да отпразнуваме заедно... и тази година; за озадачаване следва бялото детско лигавче със сладко синеоко котенце, носещо в лапички пищна розова роза, взето преди две години незнайно по какъв импулс от невзрачно магазинче и пазено дълбоко навътре в неотваряното чекмедже, за да не се дразня като го видя; идва ред на развръзката - калъфчицата за детска възглавничка с избродирано весело животинче в горния десен ъгъл – взета преди година просто ей така, скрита в същото отделение на гардероба; за десерт - бебешките терлички в нежни тонове, които миналата седмица ми махаха весело от една витрина и нямам търпение да взема; и кулминацията - картичката с три зайчета в къщичка-гъбка ще бъде подобаващо надписана. Най-много до второто символично подаръче очаквам искрите в очите му да заблестят по детски, може би както по време на фойерверките за Нова година, когато си е тук и допринася активно за шумотевицата в квартала.

Остава само моят любим да си дойде здрав, да го посрещна и прегърна, да се насладим на времето заедно. Убедена съм, че очакването на щастие е най-голямото щастие. Толкова трепет, сладостна тъга, океан от мисли и стаена страст...

Желая на всички, които очакват и се борят за своето Щастие, да не спират да мечтаят и да се надяват! Защото победата от всяка битка, макар и малка, дава крила.

Успех и много здраве на всички! 



25.   Елена Атанасова

При нас новината за бебче дойде неочаквано. Може би и заради това се зарадвахме така искрено.

Не ми идваше вече 8-ми ден, но бях убедена, че утре ще стане. И въпреки това влязох в първата аптека и си взех тест за бременност на път за къщи.Понеже нямах волята да изчакам до сутринта, го направих още вечерта.След 5 минути изместих капачето и...о Боже- две чертички...Очите ми се насълзиха,зави ми се свят, поникнаха ми крила, изпитах огромно щастие...не може да се опише с думи изживяването.Най-сетне и аз бях благословена да изпитам върховното щастие за всяка жена - да станеш майка.Няма да забравя този ден. Беше 28.02.2006г.

Трябваше да мине половин час, докато се осъзная.Сега пред мен стоеше въпроса как да кажа на таткото.Реших, че начина трябва да е незабравим, разтърсващ, неповторим...Няма да ви разказвам как изкарах нощта. Трябваше да крия от него до момента на изненадата, точно когато ми се искаше да го изкрещя, така че целия свят да разбере.Първото нещо, което ми хрумна още през нощта беше да поръчам торта с щъркел, носещ в клюна си вързопче, така че като я види да може веднага да се досети.Настъпи вечерта. Изчаках го да се върне от работа с огромно нетърпение. Направо пърхах около него. В момента, в който той зърна тортата, възкликна: " О мила, как щях да забравя, и аз ти купих мартеничка". Провал   Щъркелът с вързопчето той бе взел за щъркел с мартеница. Изненадата ми пропадна, което много ме разочарова.Не му казах и тази нощ.

На сутринта ми хрумна друга идея, но за осъществяването и имах нужда от помощта на двете съпруги на колегите на моя мъж.Той работи в един офис с още двама добри негови приятели. За моя огромна радост жените прегърнаха идеята ми и се съгласиха да ми съдействат. И такааа... написах едно анонимно писмо, изрязвайки букви от вестници   Уговорих се с куриер да занесе писмото в точно определен час в офиса им в понеделник, когато са там и тримата.Освен това се уговорих със съпругите на двамата му колеги да дойдат пред офиса в 9ч. (и двете имат по 2 дечица).

И така...денят дойде. В уречения час куриерът влезе в офиса им и връчи писмото със следния текст:

                През ноември един от вас ще става татко
                на отроче малко сладко.
                Вариантите са 3, нали 
                Сега вратата отворете и 3 изненади приемете.

В стаята е настъпило гробно мълчание след прочитане на това писмо. След няколко минути стъписване, колегите на мъжа ми хванали треперещи телефоните си.Моят съпруг пръв се сети да отвори вратата чак след 5 минути. Ние трите извикахме "Изненадааааааааааа" и нахълтахме вътре със смях.Мъжете ни обаче се бяха ококорили и не издаваха и звук. Иван (моят съпруг) без да каже и дума ме гледаше изпитателно. Аз кимнах и се усмихнах.Той хукна и се хвърли на врата ми, и не спря да ме целува.В този момент бяхме неземно щастливи. И още сме като замаяни...през ноември, живот и здраве, нашите мечти ще станат реалност.



26. Александра Денчева

Същия уикенд бяхме превъзбудени от емоции, защото кумувахме на нашите най-добри приятели в Ст.Загора. Прибрахме се в София с нагласата за поредната скучна седмица, но уви!

В понеделник вечерта нашия татко се прибра с новината, че са го принудили "доброволно" да напусне работа и успя само да промълви думите: "Другото като не върви, нека поне стане едно бебче!" Пробвахме от не повече и месец-два и аз въобще не бях подготвена за започналото ми бременеене. На следващия ден думите му обаче ме подтикнаха да си взема два теста от аптеката. Направих ги малко преди той да си дойде в къщи. И двата положителни! Не може да има грешка?! Посрещнах го на вратата с хартийката в ръка и голяма усмивка. Казах му, че има и по-важни неща от работата в този живот и той се хвърли да ме прегърне. После почти половин час не спря да гледа двете чертички и изведнъж го обзе еуфорията да чисти, а по-късно ме заведе на ресторант!

Искаше ми се да планувам специална изненада, но нашия коледен подарък почука на вратата, точно когато тати най-много имаше нужда от него. А и многото думи се оказаха излишни!

Когато след 3тия месец трябваше да кажем на близките си решихме да го направим по малко нетрадиционен начин. Направихме копия на ехографската снимка със силуета на бебчо и ги увихме като малко подаръче, което им поднесохме с думите: "Ето това бебче расте в моето коремче!". Ефекта при всички се оказа невероятен - голяма радост и сълзи от щастие! Най-интересен беше дядо ми, който стана от официалната вечеря, която бяхме приготвили и взе чинията си (от любимия ми комплект!) и я счупи на земята за здраве и късмет!

И сега когато сме в очакване на нашата рожбичка с вълнение си спомняме за деня, в който разбрахме за предстоящата му поява и последвалите емоции от страна на нашите роднини!
 


27. Силвия Попова

  Ето и моята история...

  От месец април тази година с приятелят ми решихме да си правим бебе. Минаха месец, два, три...Един ден, по-точно на 1-ви август, с моя приятелка отивахме на кафе в обедната почивка. Нали знаете, че на жени, които живеят или често са заедно, циклите им се застъпват. Така беше и при нас - около всяко 28-мо число. Както споменах беше 1-ви август, което означаваше, че ми закъснява с една седмица. Минавайки край една аптека, приятекката ми ме бутна лекичко и каза: "Какво чакаш - влизай и си купувай тест за бременност!". Така и направих. Взех си Surecheck, прибрах се в офиса, направих си тест и....О боже! Две чертички!

  Това беше най-прекрасният момент!

  Всъщност пропуснах да съобщя, че на следващият ден - 2-ри август, приятелят ми имаше рожден ден. По този повод му бях купила блуза - хубав, но банален подарък. И изведнъж реших - това ще е идеалният подарък-изненада.

  Вечерта той заспа, аз уж гледах телевизия, но всъщност нямах търпение да дойде момента. И когато точно в полунощ алармата на телефона ми иззвъня, аз го целунах и сложих теста, обвит в голяма червена панделка до главата му. В първият момент, още сънен, той не можа да разбере какво получава всъщност. Панделката пречеше, а и аз така я бях завързала, че трябваше да се бори с нея доста време, докато я махне. Най-накрая, когато видя двете чертички, започна да се смее и да ме целува. С усмивка на уста ми каза: "Добре, че съм гледал по филмите такива неща, иначе щях да се чудя какво е това". После дълго време ме гушкаше и се хихикаше от щастие.

  Определено това беше най-невероятният подарък, който бе получавал за рожденният си ден.



28. Гери Пенчева

Имам момиченце на 8 годинки. Бях бременна с близнаци миналата година. Когато научих, съпруга ми беше на изпит. Направих си тест, за по сигурно отидох и на видеозон. Бях още в АГ-кабинета,когато му пуснах 1вия смс.Писах му само - бременна съм – но батерията на ДЖИ-ес-ем ми падна и не можах да разбера дали го пратих изобщо.Отидох в офиса,звънях му,даваше ми заето,тогава влязох в сайта на мтел и от там пуснах смс - ще си имаме близначетааа.. Нещо му стана на PC, рестартирах го, но дали получи новината..не знаех..Изнервих се,телефона му пак заето,направо пощурях! Аз деца ще раждам, а с таткото не мога да се свържа...изпити..

Взех колата и се прибирам. По пътя от Джи-ес-ем на колежката пуснах 3тя смс - и ше си имаме още 2момиченца! Пак опитах и ми се включи секретар.П рибрах се,адски ми беше криво, кога ще свърши този изпит,повече нямаше да го търся, захванах се с вечерята, официална..ами ако не иска повече момичета, какво ли не ми мина през ума. Бяхме говорили за това каката да не е сама, но планувахве бъдещо момченце след 2 години поне..като завърши таткото и тръгне вече да пътува..

Ами сега!Как да му кажа на яве всичко,а ако е получил само първия или само втория смс и защо не ми звъни..Успях да приготвя пържолите, виното, свещите..какво да си облека..как се казва такава новина..скъпи бинго 2 момиченца..

Звъни у дома, прибира се, ау, запецнах. Защо толкова рано, значи е получил все пак някои от смс-ите... ами ако са всичките...

На вратата имаше един разплакан татко, които ми каза, че няма по щастлив от него, че целия флот вече знае и че се чувства адски ценен май в компанията на четирите дами на сърцето му. Не ми трябваше друго. И изпита му бяха дали..



29. Йоанна Христова

Всичко започна през лятото на 1994 г.Аз бях едва на 14 г.,а той на 18 г. Моята първа любов! Времето,като че ли летеше със светкавична скорост, а ние бяхме лудо влубени, макар и все още малки, неразделни и щастливи!

Аз учех в друг град, в езикова гимназия и през петте учебни дни, в които бяхме на 50 км. един от друг си пишехме писма и се чувахме всеки ден.Толкова много си липсвахме,че той започна да идва почти всяка вечер с приятели на дискотека,само и само да можем да се виждаме.Не знам може би е имало и други като нас,н о имах чувството,че ние сме най-щастливите на света.Всичко трепкаше когато се видим, очите заблестяваха и ние вървяхме за ръка.

През 1998 г. завърших езиковата гимназия и ме приеха да уча във Франция.Заедно с три от най-добрите ми приятелки заминахме в Ница през месец септември същата година.

Не се мина и месец и той вече ни беше на гости.Не можехме един без друг.
И така учението вървеше,чувахме се по телефона,аз се прибирах за лятото,докато решихме,че последната учебна година ще се прибера в България и ще се връщам във франция само за изпитите.На последното ми заминаване през юни 2005 г. имах опасения,че нещо се случва вътре в мен.Минаха изпитите и преди да си тръгна за България си купих тест за бременност.Когато видях двете чертички,не повярвах на очите си.Направих си кръвен тест,след това и ехография.Нямаше грешка,аз бях бременна в 5-та гестационна седмица.Доста объркана честно казано и безкрайно щастлива!

Казах на майка ми,че трябва да и споделя нещо,а тя отговори бързо,с присъщата си интуитивност: "Ще ставам баба нали? Супер!"Не знаех какво става,изведнъж "Нещото" промени абсолютно всичко.(най-хубавото нещо,което може да се случи на едно момиче)
Прибрах се в България и не казах на никого,защото реших да направя на приятеля си най-голямата изненада.А до рожденият му ден 14 юли имаше почти цял месец. Доста трудно ми беше да сдържам емоциите си,но успях. Страшно търпелив човек съм.

Ден преди рождения му ден отидох на гениколог,за да се уверя,че всичко е наред с голямото,колкото бобено зърно човече.Тогава купих една картичка,със засмяно бебе,момченце.Вътре написах:"Честит 29-ти рожден ден,мили татко! С мама те обичаме!" Сложих снимка от ехографията в рамка и опаковах най- прекрасния подарък,който някога съм правила.И ето как му казах,че съм бременна.

Вечерта преди да дойдат всички гости вкъщи го извиках в спалнята и му казах,че искам да поднеса подаръка си насаме,защото е много специален.Целунах го и тръпнеща от вълнение гледах как го разопакова.Очаквах реакцията му.Когато видя ехографията нищо не разбра.Гледаше ме някак учудено.Казах:"Има картичка joker,която ще ти изясни всичко.Прочете я,видя какво имаше на нея и естествено въпросът му беше:"Бременна ли си? Наистина ли?!"

Не бяхме имали по-щастлив момент досега през тези 11 години заедно. Ние ставахме едно цяло,ставахме семейство!

Казахме на най-близките в семейството.

На 03.09.2005 г.сключихме най-романтичния брак.Точно като в приказките:на открито,под арка от цветя,бяло платно осеяно в рози и....

Може да Ви прозвучи прекалено хубаво,но е истина и се случи точно с нас.

На 09.02.2006г. се роди нашият син Габриеле, който вече е на 6 месеца и ни радва всяка секунда.

Ние сме едно обикновенно весело семейство.Обичаме се и пожелаваме нашето щастие да споходи все повече хора.Бъдете здрави и щастливи!Бъдете нестандартни и различни,емоционални и нетипични!

 

30. Нели Паскова

Бременността е чудо и струва ми се, че повечето бременушки искат всяко, дори и мъничко събитие, което я съпътства да остане незабравимо. Така беше и при мен.

Когато видях двете чертички на теста, случващото се ми се стори така невероятно, че станах нетипично мълчалива, направо онемях. Беше вторият ден на Великден 2006, къщата кипеше от живот и хубави емоции, всички роднини се надпреварваха да споделят новини за себе си, а аз се чудех какво да правя. Идеше ми да влезна с замах по време на обяда и с най-широката и прелестна усмивка да им съобщя „Мили мои, на Коледа чакаме бебе.” Знаех каква неописуема радост щеше да настъпи, но реших, че първо се полага на таткото да разбере и после заедно да кажем на родата. Да, ама не. У мен се появи желание да изпипам нещата в детайли и да измисля начин като по филмите, с който да кажа за бебето на добричкия ни татко. Намерих у дома червена кутия за бижута във формата на мида, сложих в нея положителния си тест за бременност и моя снимка с надпис „Мило Владенце, ще ставаш татенце ” и я сложих в чантата му за работа. Съпругът ми работи на смени и си избрах ден, в който започваше работа от много рано сутринта. Малко след като беше излязъл му се обадих на мобилния и му казах, че съм му приготвила специално нещо за закуска и да си погледне в чантата, като стигне в предприятието. Не след дълго телефонът иззвъня и чух щастливия му и уверен глас: „Браво, майче-зайче, знаех си, че ще си имаме Бебе на годината!”. Благодарна съм му за това, че успя така хубаво да сподели радостта ми и въпреки нелекия си работен ритъм от първия ден на бременността да ни ухажва, глези и обича.

Любимата ми реакция на новината е на 77-годишната ми баба Елена. Тя е много емоционален човек, като всеки възрастен човек има здравословни проблеми и много внимавах да си е изпила лекарствата, да е с нормално кръвно налягане и спокойна, когато й кажем за бъдещото правнуче. Изпадна във възторг, гласът и се подмлади с 20 години, започна да шета усърдно с щастлива усмивка на лицето и току повтаряше: „Мила бабина, хайде раждай го, че искам да му се отдам изцяло.”

Та така с моите чудесни близки... Превърнаха този така важен момент в живота на всяка жена в незабравим за мен.
Цитирай

София

Мнения: 4 341
31. Диана Богданова

Пише Ви една щастлива жена на 28 години. Една ИСТИНСКА вече Жена!...

Пише Ви една бъдеща майка, която не само ще дари живот на мъничката си рожбичка, но и с този велик акт на природата ще подари на своя любим мъж чудотворението на една приказна любов, която ни свързва от няколко години насам...

Беше май. Месец, вдъхновен от събудената в топлина красота и воплите за нацъфтял копнеж по живота. Аз ходех на работа, улисана в програми, изпълнение на проекти. Динамиката ме завъртя точно тогава. Поканиха ме в телевизията да давам интервю по проблемите на подбора у нас, после на Боровец ме включиха в един външен проект на огромна фирма. Работата на организационен психолог никак не е монотонна и еднообразна, дори напротив – изпълнена е с всякакви активности, анализи, емоции, хора – попиваш ежечасно чуждите проблеми, за да извлечеш най-доброто от потенциала си.

Очаквах цикъла си. Нищо, което да ме притеснява. Но нещо в мен тайничко се промъкваше и ме променяше. Огледалото – виждах в него една зряла млада жена, с красиво заоблено лице, с тяло, което издайнически е започнало да се налива, без да е натрапливо за окото. Погледът ми беше благ и по някакъв странен начин издаваше мъдрост и величие. Чудех се как преумората от работния маратон и онзи междинен грип, който ме повали за няколко дена, въпреки, че останах на крака, не бяха откраднали и частица от тази неузнаваема външност. Само едно нестихващо желание за сън...Странно! Нещо се случваше, но го отдавах на ежедневието.

Веднага след Боровец си направих тест на неизвестна за мен фирма – отрицателен. Това никак не ме успокои. Не знаех как да тълкувам липсата на симптоматика пред цикъл, съчетана с тези данни. Така, както и жаждата ми за сън – дълбок и непробуден, за който намирах оправдание в смяната на климата и преумората напоследък..

След няколко дена на онази дълга топла разходка с моя любим край Панчарево реших да споделя съмненията си, които продължаваха да пъплят из мен на едно ирационално ниво. Казах му закачливо, в полусмях, че може и да си имаме новогодишен подарък, по-специален. Гледах в очите му как се отразяват палавите зайчета от езерото и как се проплъзва пламъчето на изненадата и очакваното щастие. Знаех, че в тази полузамечтана усмивка, която бе събрала и умиление, и надежда, един ден ще открия заря от щастие и благодарност при потвърждение на съмненията ми за бременност – моят любим щеше да е истински развълнуван и потънал в мечтание татко.

Не можах много дълго да отложа този ден – само след няколко часа в 4.30 сутринта вече изгарях от нетърпение да видя резултата в прозорчето. Не спах цяла нощ. Разтреперана отместих пластинката – ДВЕ ЧЕРТИ!!! БОЖЕ!!! БЛАГОДАРЯ ТИ! Този миг е несравним, с който и да било друг от досегашния ми живот. Не, не може да се опише – не са измислени думи за това чувство, което като вълна залива тялото на жената и тя полита в смесица от вълнение, щастие, страх и трепетно желание час по-скоро да сподели новината. Исках да събудя нощта, да повикам изгрева, да кажа на часа новината на бъдещия татко, който за съжаление тогава беше в командировка. Помня тази ранна утрин, когато небето започна бързо да изсветлява..Връхлетях при майка с думите: ”Маме, май съм бременна!” С треперещи ръце и поднесох теста. Тя скочи, прегърна ме, разплака се, объркана от щастие и изненада. До сега тя още казва, че няма по-красива гледка от тази на една млада жена по карирана риза, с искрящо лице, която пламтяща от щастие, че ще става майка, влиза в стаята й призори с новината и теста в ръка – нейната собствена дъщеря. Не можех дълго да се насладя на любящата й емоция, защото исках таткото да научи прекрасната новина. Позвъних му с думите: “Мило, бременна съм!... Ще ставаш тати! Съвсем наистина!” Той онемя. Усетих, че ще се разплаче. Гласът му, пресипнал от вълнение, изрече думи, които се сляха с моето вълнение и само чувството на споделено щастие остана по между ни. Както усещането за вечност.

Тази неповторима майска слънчева утрин таткото пристигна. Отдалеч. Да закара скъпата си жена и мъниче в утробата й на работа. Никога няма да забравя, когато отворих вратата, неговия изпитателен усмихнат поглед как проучваше коремчето ми, след което го докосна с върховна почит. После ме понесе на ръце. И така е до ден днешен!


 
32. Мариела Расимова

Винаги съм си мечтала когато забременнея да му кажа по по-необикновен начин.

И така през октомври 2004 мечтата ми се сбъдна. Видях двете чертички - сърцето ми се разтуптя лудо, стомаха ми се сви и сълзите ми се затъркаляха.В този момент света около мен стана по красив и различен, а аз бях най щастливата жена. Дойде и въпроса "как да му кажа"? Потърсих помощ от екипа на "Море от любов".Те веднага откликнаха и започнахме да кроим планове за изненадата.

Беше ми много трудно,защото почти месец и половина криех че съм бременна,а това мълчание ме побъркваше. Колко пъти ми е идвало да му изкрещя че ще имаме бебе, но мълчнието си заслужаваше.

И така нищо неподозиращия ми съпруг като всеки друг ден отиде на работа в магазина ни и хоп там го изненадала Наталия. Ние ги чакахме в едно заведение където тя го доведе и на една голяма плазма му пуснаха запис от видеозона на бебето на фона на приспивна детска музика и туптящо сърчице. Той стоеше като вкаменен! После му пуснаха моето послание и тогава се появих аз. Никога няма да забравя погледа му - пълен със сълзи и любов и силната прегръдка. Всичко беше като приказен сън и ни зареди с много положителна енергия за доста дълго време.

Това беше един от най-щастливите мигове в живота ни. Така до другия незабравим миг -10.06.2005г тогава се роди синът ни Юлиян. Едно прекрасно дете,което много обичаме.Желая на всички от все сърце да имат много такива мигове в живота си и да са много щастливи!!!Мисля че всеки бъдещ татко заслужава да го научи по един по-различен и незабравим начин.
 


33. Снежана Митова

Усещах го..Знаех го..И все пак..

В работата, далеч не най-романтичното място, реших да се уверя..

Избягахме с колежката ми, за да си купя теста..Може да ви се стори смешно, но това беше първия тест в живота ми.. Доста неща слагам в думичката тест – не просто проверка дали има живот в мен.. Самата ми ситуация беше един голям житейски тест.. А двете чертички щяха да тестват увереността в решенията ми, а и не само моите..Решения за бъдеще...
Ето ме с тест в ръка..С увереността..Да, наистина..То е в мен..Моето бебе..Нашето бебе...
Идеше ми да крещя на целия свят, да чуят всички, да знаят, да се радват с мен..Да плачат с мен..От радост..

Но най-важно беше Той да разбере. А точно тогава Той беше на служебно пътуване.

Бърборанка,каквато съм определено ми костваше много да се чувам с него по телефона и да си мълча..

Но важно е да е очи в очи.. Исках да не пропусна нито момент, нито една реакция, исках да чета всеки един знак от него..Исках онези сини очи, в които четях любовта да не се променят, да заблестят, да се усмихнат.

Нашата ситуация беше от “различните”..И не всички разбираха вярата ни в това, което се случва; силата, с която усещаме; трудността, която приемаме с желание; отказа от удобството в името на едно чувство..

Знаете как понякога минутите се превращат в часове..А часовете не са просто вечности, а ужасно дълги моменти от безвремие, в които се губиш...

Бях сама..След работа отидох направо в любовното ни гнезденце..Как звучи само..

Бях там..Там където бяхме винаги двамата. Там където всеки един предмет беше много чужд,а днес беше символ на докосване, ласка, нежност..Всичко наоколо бяхме ние.Ние, които се обичаме въпреки света,въпреки и напук.

Напрегната, превъзбудена от това, което е в мен и което трябва да споделя, реших,че една галеща вана ще ми е само от полза..И точно да се скрия в топлината й - на вратата се звънна.Той.

Той и едно малко зайче - подаръче от едната страна на вратата, аз и едно малко бъдещо същество от другата.

Гмурнахме се в нашия свят.Плувахме в пяната,емоцията и тръпнехме.А аз мълчах.
Лесно е да си представиш как ще го кажеш..Да репетираш пред огледалото. А точно сега нито дума не излизаше от устата ми. Затова просто го целувах. Каквото и да станеше Той беше мъжът, който ме дари с най-прекрасното. А как ме беше страх да не рухне света в който бяхме с него, да не се разлетят останки, да не падна отново в онази сива реалност..Да не се съберат гръмоносните облаци и да не се излее потоп върху ми..

И както бурята бе страха ми, така капките дъжд заваляха от лицето ми..

Той до мен. Гледа ме. Пита ме какво става. Мълча. Не че искам да мълча. Не мога да кажа и буквичка... Плача. Оплетена в емоции..

И отново това, че сме едно цяло с него се подтвърди.. И моите думи излязоха от него.. И това, което исках да кажа го каза той. И не с въпроси. Той говореше.Аз говорех чрез него. Беше вълшебно. Беше истинско. Бяхме ние. Това ние,за което мечтаех. Това ние, което ме прави щастлива и което се попълва с едно малко ново щастие...

Как му казах че съм бременна? Ами не му го казах. Но той го знаеше по-добре от мен самата.


34.   Теодора Петрова

Страница 1 >>
Страница 2 >>



35.   Диляна Славова

Страница 1 >>
Страница 2 >>



36.   Пламена Недева

Страница 1 >>
Страница 2 >>
Страница 3 >>



37.   Мирослава Панова

Страница 1 >>
Страница 2 >>

« Последна редакция: пн, 21 авг 2006, 11:07 от Mamma »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-4 от 4 отговора