Имахте ли "гости",за да ви помагат след като ви изписаха от родилния дом?

аз имах помощ всяка баба по 2 седмици, понеже липсваше съпругът ми. За мен единствената свястна помощ е да готвят и чистят, без да ти дават акъл. Освен ако ти не го искаш, разбира се. Няма какво да ти показват как се къпе и облича бебе - по тяхно време даже дрешките са били различни. Най-много да се скарате за терличките
А и едно бебе какво има да му се гледа - в началото то спи, яде и пълни памперсите. Ще се справиш чудесно сама, таткото ще помага колкото може и толкоз. Изтъкни му, че в гарсониера не може да се прескачате 4ма души, ти имаш нужда от спокойствие.

колкото по-малко хора около теб толкова по-добре
Ако толкова искат да помагат им направи график за по 1 час на ден и то колкото да ти пооправят къщата Ти самата също ще имаш нужда от почивка така че не ги режи ,а деликатно им обясни,че когато се налага ще ги викаш.

Никои не е идвал да ми помага  . В краина сметка бебчо спи първите 10 дена непрекъснато почти. Ако е нормално раждане , не много тежко ще се справиш и без помощ.

до 40-тия ден ми помагаше майка ми. раждах секцио и неможех да ходя стабилно цял месец,а камо ли да си разнасям детето от стая в стая,примерно. моето задължение беше да го кърмя,да ходя на лекции и да си почивам,че да се възтановя по-бързо от операцията,че да може докато свърши на майка отпуската,аз вече да съм на крак.  тя готвеше (и на мъжо му се отрази това ,аз не съм добра готвачка....и мъжо качи 10кг  за 2м),пускаше пералнята,простираше,гладеше,а аз сменях памперси и си хранех детето....мъжо я къпеше. и така.  всеки си имаше задължения,и нямахме време да си се пречкаме или караме.  мъжо недоволстваше,че докато майка беше вкъщи аз и тя спяхме в спалнята,а той в хола,но то беше за негово добро.....след като си тръгна майка,той по цели нощи бодуваше наедно с мен,понеже бебка я мъчеха колики и съжали,че ми е мрънкал затова.  ааа,не му харесваше и ,че майка все подреждаше нещо....и му била размествала нещата,та после неможел да си ги намери.....абе накрая вече се чудеше за какво да се заяде     но и отпуската и свърши и си замина далеч от мен     благодарение на нея,не се наложи мъжо да си взима неговата отпуска и когато бебка стана на 6м отидохме на гости на нашите в Петрич (те тогава работеха там)....татко не я беше виждал дотогава

а свеки нямаше притенции да идва да ми помага,макар,че мъжо и свекъра я караха,че да не се налага да си прекъсвам следването........но тя беше сърдита,че не кръстихме бебка на нея,а на свекъра ....и все още е........не ми е гледала детето повече от 7-8 пъти за 1,6г

Майка беше в нас за две седмици и после си отиде.Тогава живееше във Варна .Свеки изобщо не остана .Малко след изписването си тръгна и после чакаше ние да ходим на село,за да вижда бебо.Но на мен ми беше второто и имах вече опит.

аз бях нагости при мама 20 дена,а после тя идваше всеки ден до края на месеца ,много ми беше полезна и ми се искаше да може още ... не се отказвай от помощ,много ще ти е необходима - за готвене,чистене,гладене и прочие неща,особено ако смяташ да си кърмиш детето - ще се наспиваш и ще можеш спокойно да се адаптираш

бих казала,че първите месец-два ми бяха най-трудни,после малко по-малко свикнах и влязох в ритъм

 За щерката - майка ми и свекърва идваха по две седмици и накрая тактично им казах, че вече мога да се оправям и сама(иначе имаха желание за още време ).
 За сина - мама беше при нас, но по цял ден беше на лекции, та аз си бях с двете деца сама. Хубавото беше , че вечер ми помагаше за готвене.

Обаче винаги по-добре съм се организирала когато бях сама. Бабите в старанието си да помагат само ми объркваха ежедневната организация.
А и другият голям проблем според мен - щом имаше баби в къщи и мъжът ми автоматично забравяше задълженията, които имаше.

Моята мама си беше взела една седмица отпуск. 1вата вечер къпа Дияна, после каза, че е най-добре ние да се справяме с тази процедура, нея я било страх
Живеехме на квартира в гарсониера. Мама идваше сутрин, и си тръгваше вечер. Вярно, че живееше близо до нас (4-5 спирки с трамвай). На мен ми беше малко неудобно, но тя само повтаряше "аз помагам на моето дете"

Забравих да отбележа,че и двете с майка ми се страхувахме да къпем бебо и затова таткото го къпеше,а аз само поливах с вода.Като зарастна пъпчето,започнах сама да си го къпя.

Не , Благодаря от такива помощници   
Бяхме само двамата с мъжа ми и той ми помагаше, докато аз почивам, можех да си ходя както искам у дома и да си кърмя, без да ме е срам.
А и разликата в поколенията има значение - дай му да яде сухо мляко като плаче, нямаш кърма; виж сложи му по- дебели дрехи , че духа, нищо че е 30 градуса... и други такива...
Аз необичам после да не си позная къщата, защото помощничката всичко е разместила.
Мъжа ми замина на път , когато бебо беше на 14 дена... От тогава съм сама. Щом аз мога, и ти ще успееш 

първите 10 дена ми помагаха,а после започнах да се справям сама и до днес си я гледам сама

Викай ги само да чистят и да готвят.
Това ще ти е истински полезна помощ.

При мен дори в момента майка ми е в къщи и ми помага. Откакто се роди Боби тя си е при нас. Разбира се перфектно с мъжа ми и ни осигурява свободни вечери и разходки когато си пожелаем. Поне 3 вечери в седмицата сме навън, а през нощ бебка спи в стаята в която спи мама и ние с таткото се наспиваме перфектно. Майка ми ходи и на работа , но е заета само сутрин и като си дойде наобяд аз съм свободна.... ходя на кафе с приятелки, фризьор, козметик, а от септември и на фитнес ще тръгна.


Та... според мен е супер готино да има кой да помага стига да го прави както ти искаш

искаха да ми помагат,но ми бе6е по добре никои да не ми се пре4ка